Функционални стилове - мисловна карта

 Никола Бенин

Мозък и култура. Еволюцията на културата

Публикувал: Никола Бенин

Главните световни култури – включително и нациите, езиците, философските и артистични движения и религиите – са се развивали постепенно в продължение на стотици или дори хиляди години. Повечето от идеите, които ги определят, включително и неексплицитните, притежават дълга история на пре-предаване от човек на човек. Това прави от тези идеи меми – идеи, които са репликатори (размножители).

Въпреки това културата се променя. Хората модифицират културните идеи в главите си и понякога предават по-нататък модифицираните версии. С неизбежност се появяват и неумишлени модификации, отчасти поради директни грешки, но също и защото неексплицитните идеи са трудни за акуратно пре-предаване: няма начин, по който те могат да бъдат даунлоудвани  директно от един мозък до друг, подобно на компютърни програми. Дори и хората, говорещи на майчиния си език, нямат идентични дефиниции за всяка дума. Така че е възможно само много рядко, ако изобщо, двама души да имат в мисълта си точно същата културна идея. Ето защо, когато умре водачът на някое политическо или религиозно движение – а понякога и по-рано – обикновено се появява разкол. Най-верните последователи на движението често установяват с шок, че са на съвсем различни мнения по въпроса какво представлява тяхната доктрина „в действителност“. Разликата не е чак толкова голяма когато религията разполага със свещена книга, в която учението е изразено експлицитно: в такъв случай диспутите се въртят около значенията на думите и интерпретациите на изреченията. 

По такъв начин на практика никоя култура не е дефинирана от набор от стриктно идентични меми, а от набор от варианти, които водят до леко различаващи се характерни поведения. Някои от вариантите тендират към това, че поддръжниците им са по-склонни да ги утвърждават или да говорят за тях, други – по-малко. Някои са по-лесни за възпроизвеждане в умовете на евентуалните си приемници. Тези и други фактори влияят върху начина, по който даден вариант на мема бива възпроизвеждан по-точно. Няколко изключителни варианта, щом само веднъж се появят в мисълта, тежнеят към разпространение с изключително дребни промени на значението им, вътре в тази култура (което се изразява в поведенията, които те причиняват). Такива меми са ни добре познати, защото дълготрайните култури са съставени от тях; въпреки това, в един друг смисъл, те са много странен вид идеи, защото повечето идеи са с кратък живот.  Човешката мисъл преценява множество идеи, преди да се реши да действа според някои от тях, а само малка част от тези последните причинява поведение, забележимо за останалите – и, разбира се, само една още по-малка част биват копирани от други хора. Така че огромното мнозинство идеи изчезват в течение на един човешки живот или по-малко. Поведението на хората в една дълготрайна култура следователно се определя частично от скорошни идеи, които ще изчезнат след сравнително кратко време, и отчасти от дълготрайни меми: изключителни идеи, които са били репродуцирани в многократни последователности.

Дейвид Дойч

Тържествено откриване на Българската желязна църква "Свети Стефан", Балат, Истанбул, 1898 година

 Никола Бенин

Kарановска селищна могила - една от най-големите селищни могили в България

 Никола Бенин

Сърп от рог на елен с кремъчни зъбци, ранен неолит, Караново I-II. Карановският неолитен тип сърпове са имали най-голяма производителност на труда измежду всички известни досега праисторически сърпове.

Kарановската селищна могила образувана е от развалините на последователно изграждани едно над друго праисторически селища. Намира се в северозападния край на с. Караново, Сливенска област. Една от най-големите селищни могили в България. Дебелината на културния й пласт е 12,40 м, диаметри на основата 250 x 150 м. Сондажни проучвания са правени през 1936 и 1946г.. През 1947-57г. се извършват системни археологически разкопки. Kарановската селищна могила е обитавана през неолита, халколита и бронзовата епоха. 

Културните наслоявания са проучени на площ около 1700 кв. м. Установени са 7 културни слоя: четирите най-долни слоя (I-IV) се отнасят към неолита, следващите (V-VI) - към халколита, а най-горният (VII) - към края на ранната бронзова епоха. Между някои от културните слоеве има краткотрайни или по-продължителни прекъсвания (хиатуси). На базата на установената стратиграфия е изградена Карановската хронологична система, която е валидна не само за Южна България, но косвено и за цялата територия на страната, а в известна степен и за някои съседни на България области в Балканския полуостров. Тя изиграва голяма роля за правилното поставяне и разрешаване на редица проблеми във връзка с изучаването на неолита, халколита и бронзовата епоха в Южна България. Системата допринася за по-тясно свързване на праисторическите проблеми в България с проблемите от праисторията на Централна и Югоизточна Европа, Западна Мала Азия и Източното Средиземноморие.

В Карановската селищна могила са разкрити добре запазени основи на жилища с богат домашен инвентар. Откритите оръдия на труда, изработени от камък, кремък, кост, рог на елен и мед, огромното количество керамичен материал и направените по време на разкопките наблюдения имат голямо значение за по-пълното изясняване на живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в българските земи. Открити са и глинени плочки със знаци (пинтадерите от с. Караново, Сливенска област, и с. Градешница, Врачанска област), които според някои български учени са най-старите известни писмени знаци в Европа.

Пинтадерите са предмети за ежедневна употреба и се интерпретират по много различни начини: като инструменти за татуиране или за нанасяне на разпознавателен белег при колективна собственост; като щампи (матрици) за текстил или като печат за „отпечатване” на единични предмети, които са изпичани в обществените фурни. Независимо от точната им функция, те имат символично съдържание като знаци, печати и .

Иван Вазов „Отечество любезно, как хубаво си ти!” - анализ

 Никола Бенин

Във поезията на Иван Вазов присъства осезателно идеята за родното. Как българинът...

Иван Вазов „Отечество любезно, как хубаво си ти!” - анализ ВИЖ:

УРОЦИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА, Д-Р НИКОЛА БЕНИН

nbenin@abv.bg

Жилищата, в които е живял Иван Вазов в Пловдив

 Никола Бенин

Иван Вазов пристига в Пловдив през октомври 1880 г. и наема квартира на Джамбаз тепе. Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на народния поет, е построена  известната днес къща с куличките. Домът на Вазов до Античния театър е бил съборен, а на негово място се издига нова сграда.  

През 1881 г. Вазов става истински пловдивчанин, като строи свой дом. Той се е намирал на днешната улица „Бетовен” №3. Тук Вазов живее до есента на 1886 г., когато тръгва през Цариград за Одеса. На това място близо до кметството на район "Централен" Патриархът създава много от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит. И тази къща е била унищожена във времето, а на нейно място е изградена по-модерна сграда. До средата на миналия век на фасадата е имало монументална плоча, но впоследствие и тя е премахната.

Сътрудници на списание "Златорог"

 Никола Бенин

Отляво-надясно, първи ред, седнали: проф. Стефан Младенов, Сирак Скитник, Стела Янева, Елисавета Багряна, проф. Спиридон Казанджиев, Анна Каменова; втори ред, прави: Илия Волен, Ангел Каралийчев, Георги Цанев, Георги Константинов, Любомир Пипков, Никола Мавродинов, Светослав Минков, Христо Хаджиев (издателят на "Златорог"), ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ, Фани Попова-Мутафова, Славчо Красински, Малчо Николов, Стефан Мокрев, Стефан Попвасилев, Йордан Стубел, Асен Разцветников, Чавдар Мутафов. София, 1927 г. (Между другото, тук е отрязан крайният вдясно, който присъства на оригиналната снимка - проф. Иван Лазаров).