Афра Бен (1640–1689)

 Никола Бенин

Афра Бен (1640–1689) е първата жена в Англия, живяла от перото си, тя е била влиятелен драматург, поетеса и шпионин на непълен работен ден. Произходът ѝ е обвит в мистерия. Вероятно е родена близо до Кентърбъри и е дъщеря на бръснаря Бартоломю Джонсън, назначен за генерал-лейтенант на Суринам. Поне със сигурност е известно, че през 1663 г. Афра го придружава и семейството му до Западните Индии. Джонсън умира по пътя и Афра, заедно с предполагаемите си майка и брат, прекарва няколко месеца в Суринам. Това преживяване силно повлиява на творчеството ѝ. След завръщането си в Англия през 1664 г. тя се омъжва за търговец и оттогава става известна като „г-жа Бен“.

Благодарение на остроумието и таланта си, тя бързо навлиза във висшето общество. През 1666 г. Чарлз II дори я изпраща на тайна мисия в Холандия, но „шпионската ѝ кариера“ не донася пари: хазната забавя наградата и Афра попада в затвора за длъжници. Тогава тя започва да пише, за да си изкарва прехраната. Ранните ѝ произведения са стихотворни трагикомедии, но до 1670-те години Афра се насочва към комедия и фарс. Пиесата „Ровърът“ е огромен успех! Тя разказва за приключенията на английските кавалери в Европа по време на изгнанието на Чарлз II. Друго произведение, „Императорът на Луната“, предвещава комичната форма на театър, която по-късно се развива в английска пантомима.

Въпреки че Афра е постигнала слава като драматург, именно нейната проза е най-заинтригуваща днес. Нейната новела „Оруноко“ (1688), историята на поробен африкански принц, когото писателката уж е познавала лично в Суринам, изследва теми за робството, расата и пола, което я прави може би най-известното произведение на Афра през 21-ви век.

Съвременниците ѝ също я смятали за блестяща поетеса. Афра била провъзгласена за наследница на Сафо и наричана „Несравнимата Астрея“. Тя използвала това име като псевдоним по време на службата си при царя. Поезията на Афра се отличавала със своята смелост: тя засягала злободневни теми, често ги забулвайки в алегории, които обаче лесно се „четели“ от изтънчена публика.

Стихотворението „Разочарованието“ разглежда темата за насилието и предлага женска перспектива за мъжката промискуитетност, като традиционно се интерпретира като история за импотентността на Джон Хойл, гей адвокат от Лондон (Афра дори се осмелява да му изпрати стихотворението заедно с писмо, с което го моли да опровергае „клеветническите слухове“, които се разпространяват за него).

Любовта на Афра да превръща скандален материал в художествена форма ѝ спечели не само обществено възхищение, но и порицание. Това обаче не ѝ попречи да развие широки връзки в литературния свят и да получи покани за съавторство от известни писатели. Например, Джон Драйдън я покани да си сътрудничи по превода на Овидий. Успехът на Афра беше толкова голям, че тя беше погребана в Уестминстърското абатство – рядка чест за писател от онази епоха. Нейното наследство остава доказателство за това как талантът, интелигентността и постоянството могат да разбият дори най-твърдите социални бариери.

Любовта е по-силно изкуство от виното,
И ценителите на хубавите вина отново грешат,
Любовта е божествено чудо, магьосничество,
Самото гнездо е нейното богато постижение...
Любовта е болест, но само радостта в нея
е по-важна от самото здраве,
Да я смъмряме е по-болезнено за нас,
нейното владичество кипи кръвта ни в нас...
Колко е прекрасно да се издигнем в нейната сила,
и в това дължим само на страстта,
Любовта отново освобождава всички от мързел,
Клоунът я цени повече от Изкуството,
Напразно смирените я сравняваха с лед,
В любовта дори скъперникът споделя стоките си,
а страхливецът се втурва в битка от смелост,
Любовта дори учи Еъри да мисли само за дендита...
В грубия, животворящ здрач
Любовта ражда апетит у всеки,
а в Царството на мъртвите, в духа на Върколак,
кипи магическо обновление...
И вълните на лудите удоволствия
носят непобедимостта на добродетелта,
никой няма да тръгне срещу природата, в един миг
нашият ум е слят в нейния вълнуващ съд,
и отвъд е само границата на желанията,
разврат от възрастта, веселба и младост,
Любовта няма смъртно оправдание,
но има блаженство на небето и трепет в тялото...
О, любов! това по-силно изкуство от Виното,
приятна заблуда, божествено вещерство,
не ще бъде ценено над всяко богатство,
болест, която има повече радости от здравето;
макар че те хулим в болката си
и се оплакваме от тиранията,
всички ние сме по-добри от твоето царуване.
Това, което Разумът никога не може да даде,
ние дължим на тази полезна Страст:
Любовта събужда скучните от летаргичната лекота
и учи клоуна на изкуството да угажда:
смирява суетните, разпалва студа,
прави скъперниците свободни, а страхливците смели;
и учи лекомислените кичози да мислят.
Когато пълният животински апетит е нахранен
и лакомникът е задушен и мъртъв;
ти, нови духове, раздаваш
и изпичаш грубите наслади на сетивата.
непобедимата помощ на добродетелта,

която срещу природата може да убеди;

и кара скитащия ум да се оттегли

в границите на справедливото желание.

Утешител на възрастта, благороден безпокойство на младостта
и половината от небето на блясъка!