ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, 21 май 2025 година

 Никола Бенин

ЧАСТ 1 (Време за работа: 60 минути)

1. В кой ред думата е изписана правилно?

А) вариянт

Б) уредник

В) съвременици

Г) потчертавам

2. В кое изречение е допусната правописна грешка?

А) Победителят взе преднина във финалния етап на състезанието.

Б) Изследователят има публикации в авторитетни научни списания.

В) Алпинистът трябва да е издържлив и физически, и психически.

Г) По учебен план дисциплината се изучава през последния семестър.

3. В кое изречение е допусната правописна грешка?

А) Върху кръгла масичка беше поставена бледозелена стъклена ваза с цветя.

Б) Открита е изложба с картини на известен белгийски художник-експресионист.

В) Приятелят ми започна работа като звукорежисьор в един столичен театър.

Г) В центъра на града е издигнат 30-метров паметник на великия композитор.

4. В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?

А) След премиерата актрисата благодари на своите почитатели.

Б) Във фестивала участваха десет танцови състави от цялата страна.

В) Пълният текст на доклада ще публикуваме скоро на нашия сайт.

Г) Спектакълът зарадва ценителите на балетното и оперно изкуство.

5. В кое изречение е допусната граматична грешка?

А) Лекторът обясни някои разлики между фолклорната и авторската приказка.

Б) Туристите се настаниха в апартамент, чийто прозорци гледаха към площада.

В) Управителят на Българската народна банка благодари за получената награда.

Г) Господин Иванов, радваме се, че лично сте подкрепили нашата инициатива.

6. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

А) Цветовата гама от жълти, сини и зелени тонове, се допълва с бяло и виолетово.

Б) Януарският сняг направи непроходим единствения път, водещ към малкото село.

В) Уважаеми господин Пантелеев, най-сърдечно Ви поздравяваме с Вашия юбилей!

Г) Необходимо е декларацията да се подпише или от бащата, или от майката на ученика.

7. В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) Гората, през която вървяха, беше гъста и слънчевите лъчи ту се промъкваха между

клоните на дърветата, ту се губеха.

Б) Въпреки, че беше късно, двамата продължиха разговора, припомняйки си весели

моменти от ученическите години.

В) Истинският приятел знае как да те успокои, когато си притеснен и винаги намира начин

да те накара да се усмихнеш.

Г) Младият мъж е работил, като журналист и филмов критик, преди да стане известен с

научнофантастичните си романи.

8. В листа за отговори запишете правилната за изречението форма на думата,

поставена в скоби.

Туристите се наслаждаваха на (свежест) на планинския въздух.

9. В листа за отговори запишете правилно САМО думата, в която е допусната

правописна грешка.

По време на възраждането се оформя новобългарският книжовен език.

10. В листа за отговори запишете правилната за изречението форма на думата,

поставена в скоби.

Господин Иванов, липсва информация от кой офис е бил закупен (билет) Ви за полета до

Рим.

11. В листа за отговори запишете САМО правилната за изречението форма на думата,

в която е допусната граматична грешка.

Водещият сам преценява кой да покани за интервю в своето предаване.

12. В листа за отговори запишете САМО правилната за изречението форма на думата,

в която е допусната граматична грешка.

Дебелият слой от подкожна мазнина и плътното външно оперение пази пингвините от

вятъра, студения въздух и ледената вода.

13. В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ

текст в листа за отговори, като поставите пропуснатите знаци.

Романът Граф Монте Кристо е истинско литературно приключение което пленява читателя

от първата до последната страница. Историята, изпълнена с интриги, предателства и

стремеж към възмездие разгръща сложни човешки съдби. Стилът на Александър Дюма е

богат и увлекателен а умението му да съчетава напрежение и емоции прави романа

незабравим.

Запознайте се с текста и диаграмата и изпълнете задачите към тях (от 14. до 21.

включително).

ТЕКСТ 1

Спортните занимания са важен фактор за постигане на добро физическо и

психическо здраве. Според данните на Световната здравна организация при хората, които

спортуват поне 150 минути седмично, има значително по-нисък риск от хронични

заболявания и преждевременна смърт.

Въпреки това заниманията със спорт имат и своите предизвикателства. Много

специалисти предупреждават, че неправилната техника на изпълнение на упражненията,

прекомерното натоварване и омаловажаването на възстановителните периоди могат да

доведат до сериозни травми. Скорошно изследване сочи, че около 30% от редовно

спортуващите получават травми, които са резултат от липсата на загряване преди

тренировка. Според експертите по спортна медицина съревнованието с другите спортуващи

в залата често подтиква хората да надценяват възможностите си, което увеличава риска от

дълготрайни увреждания.

Съществуват и някои погрешни схващания около спортуването. Широко

разпространено например е мнението, че тичането може да се практикува от всички. Ако

човек обаче е с тегло дори и малко над нормата, рискът от травми е много по-голям. При

бягане ставите на краката трябва да издържат на натоварване, което се равнява на утроеното

собствено тегло. Друго разпространено схващане е, че разходката не е спорт. Данни от

изследване обаче свидетелстват, че четири кратки разходки на ден са по-полезни от

продължителен джогинг както за кръвообрaщението и работата на сърцето, така и за

намаляването на високото кръвно налягане. Доказано е също така, че ако се изминават пеша

кратки отсечки от по един километър, проблемите със съня намаляват наполовина.

Танцуването пък се оказва, че е едно от най-ефективните и същевременно найполезните за гърба спортни занимания. Гръбначните мускули се стабилизират, а тялото

изгаря за час танцуване около 600 килокалории. Редовните занимания с танци намаляват

със 76% риска от деменция, сочи изследване. Народните танци например не само укрепват

здравето – те съхраняват и културната идентичност чрез връзката с фолклора и обичаите.

Някои експерти смятат обаче, че спортуването е само една част от здравословния

начин на живот. Според повечето диетолози правилното хранене и качественият сън са не

по-малко важни. Физическата активност може да подобри здравето, но без балансиран

хранителен режим и без достатъчно почивка усилията може да бъдат напразни.

ТЕКСТ 2 (ДИАГРАМА)

14. Кое е вярно за спортуването според Текст 1?

А) Ако хората спортуват поне по 150 минути седмично, ще живеят по-дълго.

Б) За да се излекуват от хронични заболявания, хората трябва да спортуват.

В) Редовно спортуващите е изключено да получат травми, докато тренират.

Г) Спортът оказва благотворно влияние единствено върху физическото здраве.

15. Кое НЕ е фактор, водещ до сериозни травми в спорта, според Текст 1?

А) пренебрегването на възстановяването след тренировка

Б) погрешната техника на изпълнение на упражненията

В) изминаването на отсечки от по един километър пеша

Г) подценяването на загряването преди тренировка

16. Кое е вярното твърдение според Текст 2?

А) Основна причина хората между 16 и 30 г. да не спортуват, е недостигът на финансови

средства.

Б) Недостигът на финансови средства е най-често посочван като причина да не спортуват,

от хората над 50 г.

В) Хората между 31 и 50 г. посочват най-рядко като причина да не спортуват, липсата на

свободно време.

Г) Хората на възраст между 16 и 30 г. посочват най-често, че няма къде да упражняват

спортни дейности.

17. Какъв извод може да бъде направен според информацията в Текст 2?

А) Анкетираните над 50 години, които посочват, че няма къде да спортуват, са по-голям

дял от тези между 16 и 30 години.

Б) Анкетираните между 31 и 50 години, които не обичат да спортуват, са по-малък процент

от тези над 50 години.

В) Анкетираните между 16 и 30 години най-много от трите възрастови групи се страхуват,

че ще се наранят при спорт.

Г) Анкетираните между 31 и 50 години, които не са мотивирани от някого да спортуват, са

40%.

18. Запишете коя физическа активност според Текст 1 се свързва със запазването на

връзката с традициите.

19. Запишете за коя възрастова група според Текст 2 недостигът на свободно време в

най-малка степен се явява пречка за спортуване.

20. Като имате предвид информацията от Текст 1, запишете ДВЕ заблуди, свързани

със спортуването.

21. Влезте в ролята на мотиватор и в текст до 5 изречения:

- определете според Текст 2 коя възрастова група има най-голяма нужда от мотивация да

спортува;

- предложете на представителите на тази група ДВЕ спортни дейности;

- аргументирайте всяко едно от предложенията си.

1

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

21 май 2025 година

ЧАСТ 2 (Време за работа: 60 минути)

Отговорите на задачите от 22. до 40. включително отбелязвайте в листа за отговори.

22. В листа за отговори запишете САМО паронима, с който да поправите

лексикалната грешка в изречението.

Той е човек, който твърдо устоява своите житейски принципи.

23. За всяко празно място изберете УМЕСТНАТА дума и я запишете срещу

съответната буква в листа за отговори.

Когато рисува картините си, Владимир Димитров – Майстора често черпи …...… (А) от хората,

сред които живее. В платната си той ……… (Б) красотата и духовната сила на селските хора. В

картината „Момиче със слънчогледи“ художникът представя не само физическата хубост на

девойката, но и връзката ѝ с природата. Картината е ……… (В) с ярки, живи цветове, които са

характерни за стила на художника.

А) вдъхновение, съмнение, опит

Б) покрива, разкрива, прикрива

В) засипана, преситена, наситена

24. Кой конфликт е заложен в интерпретацията на темата за човека и властта в

„Андрешко“?

А) приятелство – предателство

Б) живот – смърт

В) замисъл – реализация

Г) състрадание – безразличие

25. Кой от проблемите е интерпретиран и в двата посочени откъса?

Сто двадесет души те бяха на брой.

И паднаха всички при първия бой!

Со залп ги посрещна на родния бряг

в засада отрано приготвений враг.

Умряха те всички за родния край... (П. П. Славейков, „Сто двадесет души“)

Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях

и те за теб достойни, майко, бяха!

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх. (Ив. Вазов, „Новото гробище над Сливница“)

А) за героичната саможертва в името на родината

Б) за забравата на героите на българската свобода

В) за безсмислието на смъртта в жестоката война

Г) за страданието на майките за достойните синове

2

26. Кой от мотивите НЕ е интерпретиран в „Бай Ганьо журналист“?

А) за словесната агресия в печата

Б) за политическото нагаждачество

В) за превратностите на съдбата

Г) за грубия материализъм в живота

27. Заглавието „Две души“ в контекста на творбата препраща към:

А) споделените чувства на двама влюбени

Б) хармонията в живота на лирическия говорител

В) сблъсъка между земния и небесния свят

Г) вътрешния конфликт на лирическия говорител

28. В кой от цитатите се открива страдалческото примирение в „Градушка“?

А) Град! – парчета – / яйце и орех… Спри… Недей… / Труд кървав, Боже, пожалей!

Б) „Да бъде тъй неделя още, / неделя пек и мирно време, / олекна ще и тежко бреме, / на

мъките ни края до ще.“

В) И всички емнали се боси, / с лица мъртвешки посивели, / отиват: вечно зло ги носи / към

ниви глухо опустели.

Г) Милост няма! / И дебне пак беда голяма. / На завет всичко се прибира, / сърцето тръпне,

в страх примира, / че горе – дим и адски тътен.

29. Коя тема е интерпретирана в откъса от „Дон Кихоте, близко е Ла Манча!“ на Дамян

Дамянов?

Дон Кихоте, близко е Ла Манча!

Още малко! Там сме! Още ден!

Нищо че ни вразумява Санчо

и че Росинант е уморен!

Нищо че заплашват като хора

мелници от вятър и стада.

Нищо че от многото умора

все ни се привижда зла беда!

Нищо че какви не идиоти

теб и мен наричат „идиот“!

Ще ги надживеем, Дон Кихоте!

Ако не със друго – с цял живот!

С цяла вечност, ако не със друго!

С път красив, на рицарства богат!

На света, ако не съществуват „луди“,

може въобще да няма свят.

А) за труда

Б) за вярата

В) за смъртта

Г) за миналото

3

30. Кое от твърденията за откъса от „Крадецът на праскови“ е НЕВЯРНО?

Постепенно липата бе станала за нея живо същество и тя я гледаше отдалеч с

весел поглед, както се гледа мълчалив и верен съучастник… (...)

…Само колибата, нейният дом, не бе докосната от възраждащата и обновяваща

сила. Тя изглеждаше още по-мрачна, някак отминала, досадна и стара, като напуснат

затвор. Тя прекарваше в колибата малко часове през деня, изправена пред огледалото,

където се разглеждаше със себепоказваща и кокетлива стойка на влюбена жена. (...)

Огледалото я вълнуваше и я възбуждаше, тя отиваше вън да погледне липата и

приветливо да ѝ кимне с глава.

А) Образите на липата и на колибата са контрастни.

Б) Огледалото буди трепетни вълнения у Елисавета.

В) Колибата е приютяващият дом за Елисавета.

Г) Липата се превръща в довереница на героинята.

31. Кое твърдение е вярно?

А) Както в „При Рилския манастир“, така и в „Спи езерото“ природата носи хармония и

душевен мир.

Б) За разлика от „Спи езерото“ в „При Рилския манастир“ природата носи усещане за тъга

и меланхолия.

В) Както в „При Рилския манастир“, така и в „Спи езерото“ се описва величествената

красота на родното.

Г) За разлика от „При Рилския манастир“ в „Спи езерото“ природата се асоциира с чуждото

и далечното.

32. Кое твърдение съответства на смисъла на творбата „Вяра“?

А) Стихотворението разкрива конфликта между човека и обществото.

Б) Творбата утвърждава вярата като условие за съществуването на човека.

В) Произведението внушава разочарованието от излъганите надежди.

Г) Текстът представя героичната саможертва на човека в името на родината.

33. Сляпото подчинение на властови фигури присъства в:

А) „Андрешко“

Б) „Потомка“

В) „Борба“

Г) „История“

34. В кои две творби любовта е представена като преобразяваща сила?

А) „Вяра“ и „Аз искам да те помня все така“

Б) „Колко си хубава!“ и „Честен кръст“

В) „Посвещение“ и „Крадецът на праскови“

Г) „Две души“ и „До моето първо либе“

35. Запишете ЕДНА идея за времето, която се открива в интерпретацията на темата за

живота в „Молитва“.

36. Обяснете накратко каква е връзката между словото и паметта в „Паисий“.

4

37. Обяснете накратко смисъла на завързаните ръце и зашитата уста в контекста на

избора на героя в „Честен кръст“.

Каквото съм изпял дотук – ще го изтрия.

Ще вържа двете си ръце – устата ще зашия.

38. Запишете ЕДНО значение на заглавието „Хаджи Серафимовата внука“ на I част от

„Железният светилник“ за смисъла на творбата.

39. Свържете заглавието на всяка от творбите с нейния автор, като в листа за отговори

срещу съответната буква запишете номера, под който е записано името на автора.

А) „До моето първо либе“ 1. Иван Вазов

Б) „Новото гробище над Сливница“ 2. Елин Пелин

В) „Ветрената мелница“ 3. Христо Ботев

40. В текст до 5 изречения съпоставете интерпретациите на темата за човека и

историята в двата текста.

Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници? –

Ний бяхме неизвестни хора

от фабрики и канцеларии (...)

Ще бъдеш ли поне признателна,

че те нахранихме с събития

и те напоихме богато

с кръвта на хиляди убити.

Ще хванеш контурите само,

а вътре, знам, ще бъде празно

и няма никой да разказва

за простата човешка драма.

Поетите ще са улисани

във темпове и във агитки

и нашта мъка ненаписана

сама в пространството ще скита.(...)

 (Из „История“, Н. Вапцаров)

Не беше той на никого известен.

Не го запомни с нищо този век.

Не спомена за него никой вестник.

Един от нас – отива си човек. (…)

Отива си човек. Нима е важно

какъв е бил и колко е живял?

И той е като нас от майка раждан,

и той е в черни нощи побелял.

Отива си човек. Без вик, без спомен.

Тъй както и живял бе мълчешком.

Довчера още беден и бездомен,

днес вече има своя малък дом.

Отива си човек. Без шум, без драма.

Случаен скитник през живота лих1

.

Не тъй ли утре нас като ни няма,

друг ще допише този стих...

 (Из „Отива си човек“, В. Попов)

1 лих – Старин. Поет. 1. Който е бърз, буен,

напорист. 2. Печален.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

21 май 2025 година

ЧАСТ 3 (Време за работа: 120 минути)

Аргументативния текст напишете в листа за отговори на предвиденото място.

41. Напишете аргументативен текст в обем до 4 страници по ЕДНА от следните две

теми:

Тема за есе

Животът – колело или стълба

(Есе)

Тема за интерпретативно съчинение

Разум и чувства

(Интерпретативно съчинение върху „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев)

Върху светлия, рязко изрязан фон зад отворената врата се мярна сянка и миг след това

там се показа пленникът. Кимна ѝ с глава и нещо проговори… Тя усети в гърдите си лека болка.

(…)

Тя тръгна към него, топлият вятър се блъсна в тялото ѝ, обля я като гореща, сладостно

замайваща вълна и отведнъж с необикновена острота съзнанието ѝ бе пронизано от мисълта, че

е сама с тоя непознат мъж в изпълненото с движение и шум пространство. Стори ѝ се, че върви

към него насън и че няма воля да се владее. Тя каза нещо несвързано, смутено се усмихна и

неочаквано му подаде своята малка бяла ръка. Той я взе, наведе се и я целуна. Елисавета видя

черната му къдрава коса да се доближава до гърдите ѝ.

– Помислих, че сте… забравили – каза тя, като изпусна местоимението „ме“ в последния

момент, когато то беше на устата ѝ.

– Исках да дойда, но не можеше – отговори той, бъркайки ударенията и удължавайки

гласните. (…)

Настъпи мълчание. Те стояха изправени един срещу друг. Топлият вятър се блъскаше в

тях, като прилепяше нейния пеньоар към тялото ѝ и разтваряше краищата на дрехата, тъй че

откриваше облите ѝ колене. Гъста червенина заливаше лицето ѝ и тя избягваше погледа му. (…)

Той я гледаше със светнали очи и тя чувстваше погледа му как я обхваща и замайва, както

я замайваше и раздвиженото от вятъра пространство. Нейният смут растеше и ней се струваше,

че изгаря от срам. Мисълта, че е сама с непознатия мъж, отново я прониза и в същия миг волята

ѝ се върна.

– Почакайте – каза тя и почти изтича в колибата.

„Какво правя аз, боже мой? – извика в себе си тя. – Какво става с мене днес, луда ли съм?

Да му дам ботушите и да се маха.“

Нейната гордост ѝ помогна да се опомни. Измъкна сърдито ботушите изпод масичката и

като придаде на лицето си спокоен и малко строг израз, излезе вън.

– Тези ботуши са за вас – каза тя сухо.

Той я погледна изненадан и тя не можеше да каже от какво бе изненадан той – дали от

нейния сух и спокоен глас, от промяната в израза на лицето ѝ, или от ботушите, които му подаде.

(…)

Елисавета го изпрати с поглед до зида. Оттам той махна с ръка за сбогом. И тя му отговори

със същия жест. Той се прехвърли през оградата и изчезна. И тя изведнъж почувства своята

самотност. Влезе в колибата, легна по очи върху огромното легло и така замря. В главата ѝ

нямаше никакви мисли, нещо потискаше душата ѝ, като да беше изпълнило цялото ѝ тяло… Под

спуснатите ѝ клепки стоеше образът на пленника и я гледаше настойчиво с тъмния си поглед,

който я вълнуваше.

„Може би не ще дойде повече“ – помисли си тя и тая мисъл извади ума ѝ от това

вцепенено състояние. Тя я изплаши и същевременно я успокои. Пленникът беше узнал чия жена

е. Нима щеше да има смелост пак да я посети? „По-добре, по-добре – повтаряше в себе си тя. –

Днес аз съм луда. То се дължи на времето… на тоя горещ вятър…“

Но тя знаеше, че той пак ще дойде, и това я изпълваше с радостна тревога.

(…)

Вдадена в работата, тя следеше отдръпващия се плат под крака на машината. Неочаквано

вдигна глава и погледът ѝ падна на редицата дюли, чиито стъбла бяха закрити от подрасти, гъсти

като жив плет. Оттам я гледаха две познати очи…

Елисавета наведе глава, после пак я повдигна, за да се убеди, че нейните очи не я лъжат,

и пак срещна същия поглед, пълен с нямо възхищение. Тя побледня и си даде вид, че не е

забелязала нищо и е погълната от работата. Но пръстите ѝ станаха несигурни и кракът на

машината излезе от ръба на плата. (…)

Пулсът ѝ се ускори и тя почувства, че е настъпила решителната минута. Трябва да избира

между желанието да продължи това неравно познанство, и собствената си гордост и

срамежливост. Знаеше, че сега той е дошъл да я види, а не да проси храна.

„Трябва да му кажа да не идва повече“ – помисли си тя и се опита да провери в себе си

дали е способна на това. Но тая мисъл предизвика в душата ѝ мъчително раздвояване и усещане

на пустота. Елисавета разбра, че изпитва към него неочаквана близост, сякаш беше го срещнала

някога в своя живот и той бе стоял в мислите ѝ. Това я учуди и още по-силно я развълнува. Едната

половина на нейното същество искаше да отиде при него, докато другата ѝ заповядваше студено:

„Стой си на мястото и се прави, че не си го видяла. Той ще си отиде, когато разбере“. Обаче тя

избра нещо средно. Реши да му обясни, че не бива да идва повече. Ами, ако мъжът ѝ узнаеше за

неговите посещения?

(Из „Крадецът на праскови“, Емилиян Станев)

* Откъсите са опора за създаването на интерпретативното съчинение, като може да се

използват и други моменти от творбата.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

21 май 2025 година

КЛЮЧ С ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ

Задача Верен отговор Брой

точки

1. Б 1

2. В 1

3. Б 1

4. А 1

5. Б 1

6. А 1

7. А 1

8. свежестта 2

9. Възраждането 2

10. билетът 2

11. кого 2

12. пазят 2

13. Романът „Граф Монте Кристо“ е истинско литературно

приключение, което пленява читателя от първата до последната

страница. Историята, изпълнена с интриги, предателства и стремеж

към възмездие, разгръща сложни човешки съдби. Стилът на

Александър Дюма е богат и увлекателен, а умението му да съчетава

напрежение и емоции, прави романа незабравим.

5

14. А 1

15. В 1

16. Б 1

17. А 1

18. народните танци/танцуването на народни танци 1

19. над 50 години 2

20. • Тичането може да се практикува от всички.

• Разходката не е спорт.

2

21. Текст 6

22. отстоява 2

23. А) вдъхновение

Б) разкрива

В) наситена

3

24. Г 1

25. А 1

26. В 1

27. Г 1

28. В 1

29. Б 1

30. В 1

31. А 1

32. Б 1

33. В 1

34. В 1

35. Примерни отговори:

Времето на човешкия живот е ограничено, то изтича неумолимо.

Времето на човешкия живот отминава неусетно и безследно, когато

не е пълноценно изживяно.

2

36. Примерни отговори:

Чрез словото се съхранява паметта за миналото.

Словото възвисява, защото припомня славното минало.

2

37. Примерни отговори:

Внушават решимостта на лирическия аз да се откаже от поезията.

Лирическият аз избира мълчанието, за да остане верен на себе си.

2

38. Примерни отговори:

Подчертава връзката с рода/с патриархалния свят.

Акцентира върху значимостта на родовата памет за героинята.

2

39. А) 3

Б) 1

В) 2

3

40. Текст 6

41. Текст 30

* Към 35. – 38. задача са посочени само примерни отговори, като при оценяването се

приемат адекватни спрямо условието на задачите отговори, без да се изисква дословно

възпроизвеждане на дадените примерни отговори

"Things Fall Apart" by Chinua Achebe / „Нещата се разпадат“ от Чинуа Ачебе

 НИКОЛА БЕНИН

"Things Fall Apart" by Chinua Achebe is a seminal novel that tells the story of Okonkwo, a powerful and complex Igbo man living in the late 19th century in what is now Nigeria. The novel is a masterful exploration of the human condition, delving into themes of identity, culture, colonialism, and the fragility of human relationships.

The story begins with Okonkwo's triumph as a young wrestler, which earns him great respect and admiration from his community. However, Okonkwo's life is also marked by tragedy and struggle. He is haunted by the memory of his father, who was a lazy and debt-ridden man, and Okonkwo is determined to avoid his father's mistakes.

As the novel progresses, Okonkwo's world is disrupted by the arrival of British colonialists, who bring with them new laws, customs, and values that are in direct conflict with the traditional Igbo way of life. Okonkwo's struggles to adapt to these changes are exacerbated by his own personal demons, including his quick temper and his complicated relationships with his family members.

One of the most significant conflicts in the novel arises when Okonkwo's daughter, Ezinma, falls ill, and Okonkwo is forced to confront the limitations of his traditional worldview. Meanwhile, Okonkwo's son, Nwoye, begins to question his father's values and traditions, leading to a deepening rift between them.

Throughout the novel, Achebe masterfully weaves together the complexities of Igbo culture and tradition, revealing the richness and depth of African society. At the same time, he critiques the destructive impact of colonialism on indigenous cultures and societies.

The novel's title, "Things Fall Apart," is a reference to the William Butler Yeats poem "The Second Coming," which speaks to the disintegration of social order and the collapse of traditional values. Achebe's novel is a powerful exploration of this theme, as Okonkwo's world is torn apart by the forces of colonialism and modernity.

„Нещата се разпадат“ от Чинуа Ачебе е основополагащ роман, който разказва историята на Оконкво, могъщ и сложен мъж от племето игбо, живеещ в края на 19 век в днешна Нигерия. Романът е майсторско изследване на човешкото състояние, задълбочавайки се в теми за идентичността, културата, колониализма и крехкостта на човешките взаимоотношения.

Историята започва с триумфа на Оконкво като млад борец, който му носи голямо уважение и възхищение от неговата общност. Животът на Оконкво обаче е белязан и от трагедия и борба. Той е преследван от спомена за баща си, който е бил мързелив и задлъжнял човек, и Оконкво е решен да избегне грешките на баща си.

С развитието на романа светът на Оконкво е разрушен от пристигането на британските колонизатори, които носят със себе си нови закони, обичаи и ценности, които са в пряк конфликт с традиционния начин на живот на игбо. Борбите на Оконкво да се адаптира към тези промени се изострят от неговите лични демони, включително избухливия му нрав и сложните му отношения със семейството.

Един от най-значимите конфликти в романа възниква, когато дъщерята на Оконкво, Езинма, се разболява и Оконкво е принуден да се изправи срещу ограниченията на традиционния си мироглед. Междувременно синът на Оконкво, Нвойе, започва да поставя под въпрос ценностите и традициите на баща си, което води до задълбочаване на разрива между тях.

В целия роман Ачебе майсторски преплита сложността на културата и традициите на игбо, разкривайки богатството и дълбочината на африканското общество. В същото време той критикува разрушителното въздействие на колониализма върху местните култури и общества.

Заглавието на романа „Нещата се разпадат“ е препратка към стихотворението на Уилям Бътлър Йейтс „Второто пришествие“, което говори за разпадането на социалния ред и краха на традиционните ценности. Романът на Ачебе е силно изследване на тази тема, тъй като светът на Оконкво е разкъсван от силите на колониализма и модерността.

Културна история на идеите през Средновековието / "A Cultural History of Ideas in the Medieval Age", Dallas G. Denery (Anthology Editor)

 НИКОЛА БЕНИН

Този том от „Културна история на идеите“ разглежда приблизително хилядата години, от края на Римската империя до прага на Реформацията, които съставляват Средновековието . Всяка глава изследва идеите и практиките, свързани с определена тема – знание, човешката същност, етика, политика, природа, религия, реторика, изкуство и история – за да разкрие сплетението от социални, културни и религиозни фактори, които са оформили и са били оформени от средновековния интелектуален живот. Централно място в този проект заема необходимостта да се чете срещу течението, разкривайки ограниченията и потисканията както в самите средновековни източници, така и в по-новите изследвания за периода. Взети заедно, тези девет есета, написани от различни дисциплинарни гледни точки, изобразяват сложността на средновековния живот и мисъл, техните уникални характеристики и влиянието им върху следващите векове.

Съдържание

Списък с илюстрации
Предговор на главния редактор, София Розенфелд и Питър Т. Струк
Въведение, Далас Г. Денери II
1. Знание, Аманда Пауър
2. Човешкото „аз“, Мери Франклин-Браун
3. Етика и социални отношения, Айлийн К. Суини
4. Политика и икономика, Кари Дж. Недерман и Карън Болерман
5. Природа, Кели Робъртсън
6. Религия и божественото, Клеър М. Уотърс
7. Език, поезия, реторика, Уесли Чихунг Ю
8. Изкуства, Хайди К. Гиърхарт
9. История, Матю Кемпшал
Бележки
Библиография
Сътрудници
Индекс

Table of Contents

List of Illustrations
General Editor's Preface, Sophia Rosenfeld and Peter T. Struck
Introduction, Dallas G. Denery II
1. Knowledge, Amanda Power
2. The Human Self, Mary Franklin-Brown
3. Ethics and Social Relations, Eileen C. Sweeney
4. Politics and Economies, Cary J. Nederman & Karen Bollermann
5. Nature, Kellie Robertson
6. Religion and the Divine, Claire M. Waters
7. Language, Poetry, Rhetoric, Wesley Chihung Yu
8. The Arts, Heidi C. Gearhart
9. History, Matthew Kempshall
Notes
Bibliography
Contributors
Index

Защо вероятно сте в опасната зона на диабет

 НИКОЛА БЕНИН

Упражненията няма да намалят риска, нито пък наднорменото тегло непременно ще го увеличи

Как да разберете дали сте в „опасната зона“ на диабета?

Много хора в „опасната зона“ на диабета – периодът, в който нивата на кръвната захар са повишени, но пълноценният диабет все още не е започнал – нямат представа, тъй като преддиабетът обикновено протича безсимптомно. Но има хора, които са особено изложени на риск от развитие на заболяването и трябва да бъдат особено бдителни.

Ако има някой във вашето близко семейство с диабет или сте имали гестационен диабет по време на бременност, рискът от развитие на диабет тип 2 е по-висок. Някои етнически групи, включително хора от южноазиатски и афро-карибски произход, също са по-податливи. Мъжете са по-склонни от жените да развият състоянието, докато рискът при жените се увеличава около менопаузата.

Причините за диабет тип 2 не винаги са това, което си мислите

Твърде често се приема, че основната причина за диабет тип 2 е затлъстяването , но това не е така. Връзката между теглото и заболяването е по-нюансирана от това. Всъщност почти три четвърти от хората с ИТМ над 45 не страдат от него.

Диабет тип 2 се характеризира с твърде много захар в кръвта, когато тялото не е в състояние да произвежда достатъчно от хормона инсулин, който би трябвало да контролира нивата на кръвната захар, и клетките в цялото тяло спират да реагират ефективно на инсулина, който получават.

Серията изследователски проекти, които ръководех в университета в Нюкасъл, показаха, че всъщност се причинява от един фактор: твърде много мазнини в черния дроб и панкреаса. Показахме, че излишната захар в кръвта се превръща в мазнини, които се съхраняват в тялото, включително в жизненоважни органи. Ако продължавате да ядете твърде много и да спортувате твърде малко, в един момент достигате своя личен праг на мазнини, когато мазнините в черния дроб и панкреаса започват да възпрепятстват способността им да функционират правилно.

Когато в черния дроб има излишни мазнини, той ще произвежда твърде много глюкоза и ще предава излишните мазнини на панкреаса. Тези излишни мазнини след това атакуват клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, което води до тяхното неправилно функциониране. Резултатът е диабет тип 2.

Всичко това означава, че е възможно човек да не е видимо с наднормено тегло, но все пак да е в опасната зона – защото дори някой със „здравословен“ ИТМ може да е превишил прага на мазнините в собственото си тяло. По-добра мярка за това кога трябва да предприемете действия е, ако обиколката на талията ви е голяма или се е увеличила в зряла възраст, което показва, че мазнините може да се натрупват в тези жизненоважни органи. Други признаци, че сте в опасната зона, включват умора, постоянно чувство на жажда или ставане за уриниране по-често от обикновено през нощта .

Следвайте моя план обаче и можете да намалите нивата на кръвната си захар до нормални граници в рамките на седем дни, въпреки че са необходими до два месеца, за да се справите с основните фактори.

Ето как да го направите.

1. Кратко, рязко отслабване

Ако сте в опасната зона на диабет, колкото и мазнини да имате в тялото си, те са твърде много за вашата конституция. Няма как да се избегне фактът, че за да получите тези мазнини от вътрешните си органи, ще трябва да отслабнете. Колко зависи от генетиката, формата на тялото и вашия личен праг на мазнини, но повечето възрастни във Великобритания биха се възползвали от загуба на поне 10 процента от телесното си тегло.

Всъщност, за да избегнем диабет, трябва да се стремим да поддържаме теглото си възможно най-близо до това, което сме имали на 21 години.

Аз съм за кратък, рязък калориен дефицит, който вече не е модерен, но повечето хора го намират за по-малко психологическо бреме. Възприеманата мъдрост преди беше, че бързата загуба на много килограми означава, че със сигурност ще си върнете всичките, и дори повече, но нашите изследвания показват, че това не е вярно – и че ползите от този подход са огромни.

Когато спазвате много строга диета, тялото ви ще използва мазнините в черния дроб като източник на енергия, защото те са много по-лесни за достъп и метаболизиране, отколкото мазнините под кожата.

Националната здравна служба (NHS) използва следния подход: малко по-дълга програма от 800 калории на ден, състояща се от супи и шейкове , с по избор 100 мл обезмаслено или полуобезмаслено мляко. След това се извършва внимателно поетапно повторно въвеждане на храни и поддържане на диетата, като се избягват ултрапреработени храни и се консумират по-малки порции от преди.

Всичко това се подсилва допълнително от резултатите една година след въвеждането на програмата от NHS, които показват, че около една трета от хората, участващи в нея, вече са без диабет, което е изключително положително.

2. Фокусирайте се върху храната, а не върху упражненията

Загубата на голямо количество тегло звучи обезсърчително, но в работата си с пациенти открих серия от съвети, които правят процеса по-лесен и по-ефективен.

Първо – и това често шокира хората – не се впускайте в нов режим на упражнения. Упражненията имат безброй ползи за здравето, а проучванията показват, че помагат за понижаване на кръвната захар, но не са ефективен инструмент за отслабване при възрастни. 

След като излишните телесни мазнини са загубени, със сигурност колкото по-активни сте, толкова по-добре е за дългосрочното ви здраве, а ако имате заседнала работа, изправяйте се редовно: доказано е, че това значително намалява нивата на кръвната захар и инсулина.

3. Намерете оптималното тегло на тялото си

След като сте отслабнали и сте извън опасната зона на диабет, е жизненоважно да прецените от колко храна се нуждае тялото ви, за да поддържа това ниво, така че трябва да се претегляте всяка седмица и да си записвате. Записването на това, което ядете, също е отличен начин да следите.

Поддържането на диета може да изглежда различно за различните хора – може би трябва да намалите наполовина количеството въглехидрати, които приемате в чинията си, или да опитате периодично гладуване.

Приветствам появата на лекарства за отслабване като Wegovy , но те не насърчават хората да променят хранителните си навици в дългосрочен план. Продължителното отслабване е свързано с усвояване на ново умение; различен начин на хранене до края на живота ви. За съжаление, няма чаршаф. Намерете храни, които ви засищат, без да качвате килограми, като например фибризиращи зеленчуци и риба.

Хората, които съм срещал и които са постигнали най-голям успех, са се възползвали от подкрепата на приятелите и семейството си още от самото начало, за да им помогнат да се придържат към правилния път. Бих казал, че е невъзможно да се постигне това без това.

4. Ограничаването на алкохола е друга задължителна стъпка

Алкохолът съдържа почти толкова калории, колкото мазнините, а повечето алкохолни напитки съдържат 200 калории или повече, така че го избягвайте по време на краткосрочната задача за сваляне на тегло и го следете дългосрочно.

5. Спрете да хапвате леки закуски

Не е нужно да се храним между храненията и често го правим от скука, а не от глад. Ако почувствате желание, разходете се или си намерете нещо друго, с което да се заемете до следващото хранене. Когато се появи, не яжте пред телевизора, защото разсейването често ни кара да ядем повече. Когато се храните, насладете му се.

"Neuroscience of Attention" by Joseph B. Hopfinger

 Никола Бенин

Вниманието е от решаващо значение за нашето ежедневие, от прости действия на четене или слушане на разговор до по-взискателните ситуации, при които се опитваме да се концентрираме в шумна среда или да шофираме по натоварен път. Тази книга предлага кратко въведение в науката за вниманието, включвайки примери от реалния свят и завладяващи изследвания на клинични разстройства и мозъчни травми. Тя въвежда методи на когнитивната невронаука и обхваща различните видове и основни процеси на внимание. Обяснени са връзките между внимание, възприятие и действие, заедно с вълнуващи нови прозрения за мозъчните механизми на вниманието, разкрити от авангардни изследвания.

"Най-старата кухня в света: Готвене в Месопотамия" от Жан Ботеро / "The Oldest Cuisine in the World: Cooking in Mesopotamia", Jean Bottéro

 НИКОЛА БЕНИН

В тази интригуваща смесица от обичайното и древното, Жан Ботеро представя първия обширен поглед върху възхитителните тайни на Месопотамия. Широката перспектива на Ботеро ни отвежда в религиозните обреди, ежедневните ритуали, нагласите и табутата, и дори в подробните техники за приготвяне на храна и напитки във висшата месопотамска култура през второто и третото хилядолетие пр.н.е., както месопотамците са ги записвали. Предлагайки всичко - от преведени рецепти за яхнии с гълъби и газели, съдържанието на лечебните чайове и бульони, до произхода на съставките, характерни за региона, тази книга разкрива кухнята на едно от най-завладяващите общества в историята. Връзките със съвременния свят, заедно с невероятните пресъздавания на богата, древна култура чрез неговата кухня, правят ръководството на Ботеро забавно и хипнотизиращо четиво.

TRANSLATOR’S NOTE 

It has been a particularly great pleasure to translate this book on Mesopotamian cuisine, for in the course of my work | thought often of the author, whom | met for the first time at his home outside Paris a few years ago. On that lovely spring afternoon my daughter and | shared a meal with him and his family—a delicious meal he had prepared himself. | then came to know another Jean Bottéro: not the renowned expert on ancient Mesopotamia, but the gracious host, fine cook, and delightful table companion. | saw firsthand his delight in and respect for le manger et le boire—eating and drinking good food and drink in the company of friends and family. That afternoon and the author’s warm good cheer have inspired my work on this translation. I raise a glass—and a fork! —in his honor. «ix » pipe b 1 leopal: ate teteiatinth wie Wee Tere T aesey , iV ‘, PR Went leet), aie we yay xx 2 te hae oe ati go enenaaae Se : 1 syed sane hed prep agrees ea ome fs wen ranien (ois wey ee se a tat “63 f ae ables kualatylah om areal pera caetlengt paaaart ne Moe AS wagayge 2 Wl Pasgeay Brivt ot beltedy ane anata y Posty 7 Bhptiey. 0, (Peseta AME + PSone Seon Rega il ps eae = Bis heh Maik Se cowed exe ade nel? Qin Ta hi ny ree ree B=) ‘ i. 4p aie A =, en ce oN Se 1 was ae ae 5 eh. “a 7,4 W “iyan hae ka, ¥, = ae ae Wf AbB: AbB !: AbB II: AbB VI AfO ARM ARM VII ARM | ARM XI ARM XII ARM Xx! BaM CAD Clk DP HSS ABBREVIATIONS Altbabylonische Briefe. Kraus, F.R. Altbabylonische Briefe: Briefe aus dem British Museum (CT 43 and 44). Leiden, 1964. Frankena, R. Altbabylonische Briefe: Briefe aus dem British Museum (LIH and CT 2-33). Leiden, 1966. Frankena, R. Altbabylonische Briefe: Briefe aus dem Berliner Museum. Leiden, 1974. Archiv fiir Orientforschung. Archives royales de Mari. Bottéro, J. Archives royales de Mari: Textes économiques et administratifs. Paris, 1957. Birot, M. Archives royales de Mari: Textes administratifs de la salle 5 du Palais. Paris, 1960. Burke, M.-L. Archives royales de Mari: Textes administratifs de la salle 11 du Palais. Paris, 1963. Birot, M. Archives royales de Mari: Textes administratifs de la salle 5 du Palais (2e partie). Paris, 1964. Durand, J.-M. Archives royales de Mari: Textes administratifs des salles 134 et 160 du Palais de Mari. Paris, 1983. Baghdader Mitteilungen. Chicago Assyrian Dictionary, Chicago, 1956-. Cuneiform Texts from Babylonian Tablets in the British Museum, vols. | - 58. London, 1896-. Allotte de la Fuye, M. Documents présargoniques. Paris, 1908-. Harvard Semitic Series. «xi » HSS XIII JCS KAR MSL V MSL VIII/2 MSL XI RLA SAA SAA VII SAA VIII TEL YBC YOS ABBREVIATIONS a Pfeiffer, R.H., and E.-R. Lacheman. Excavations at Nuzi IV. Cambridge, Mass., 1942. Journal of Cuneiform Studies. Ebeling, E. Keilschrifttexte aus Assur religidsen Inhalts, Leipzig, 1915-. Landsberger, B. The Series HAR-ra: hubullu, Tablets I-V. Rome, 1957. Landsberger, B. The Fauna of Ancient Mesopotamia IJ. Rome, 1962. Landsberger, B., and E. Reiner. The Series HAR-ra: hubullu, Tablets XX-XXIV. Rome, 1974. Reallexikon der Assyriologie. Berlin, 1928-. State Archives of Assyria. Fales, F. M., and J. N. Postgate. States Archives of Assyria: Imperial Administrative Records, Part I. Helsinki, 1992. Hunger, H. States Archives of Assyria: Astrological Reports to Assyrian Kings. Helsinki, 1992. Textes cunéiformes du Louvre. Yale Babylonian Collection. Yale Oriental Series. 

COOKING AND THE Bb RAS URES: Oh TELE TABLE IN ANCIENT MESOPOTAMIA 

There is nothing more commonplace than eating and drinking. And certainly nothing can acquaint us better with the representatives of a culture than joining them for a moment or two in these activities. Since the dawn of time, every society has organized these universal, fundamental needs according to a certain number of givens, all unique to a given society: ——a deliberate, half-instinctive, half-weighed choice of foodstuffs taken from the immediate, or close, surroundings; — a system of effective traditional techniques and procedures aimed at working with and altering foodstuffs, transforming them from their original state so as to make them edible and tasty; —routines and rituals, perhaps even myths, to regulate the use of food, indeed, to confer a value upon food that goes beyond the mere consumption of it; — and of course the amount and the quality of the food served, according to the status of those eating. All of this, like other “invariables” of a civilization, is faithfully preserved and transmitted from generation to generation—sometimes altered, enriched, or improved, depending on unexpected changes or new preferences, but most often without any obvious substantive differences, as is true of those deep-rooted, unconscious rules that govern our lives. Such prolonged continuity creates an uneventful historiographical relief, even in the view of those vigilant, but distant, spectators—historians.  For unlike other curious observers of a more or less distant past, historians are naturally more attentive and sensitive to high waves in the ocean of time than they are to a flat calm. So they seem little inclined to take seriously such a trivial, fastidious, and monotonous subject as routine eating and drinking. Their lack of interest has been attested by their eloquent silence. Few students of history have been seriously concerned with the topic of cooking and eating in ancient Mesopotamia, or have been compelled to consider it a basic component of the civilization of that land, even though they have come across the pertinent documents and have studied or worked with them. This neglect by historians is no doubt why, in the two centuries since the rediscovery of that venerable land, so radically and so long erased from our memory, not one of these Assyriologists, as they are called, at the cost of incredibly hard, admirable work through which they have become masters of the distant secrets of the almost indecipherable “cuneiform writing” of that archaic culture, and of the languages, dead or forgotten, that were spoken there—Sumerian and Akkadian—from documents that have been dug out of the abundant underground stores of the land and have brought to light its countless vestiges and eloquent testimony, has seemed sufficiently inspired by culinary subjects in the land they were exploring to have attempted even a cautious general presentation, as I hesitatingly did in 1982.! | hope | will be forgiven, then, if] use a more immediately “anthropological” rather than historical approach here—in other words, one more attentive to the customary behavior and the deeper meanings of eating and drinking than to their vicissitudes within the passing of time. | have set my sights on that distant, multicolored, unexpected, and captivating tableau of the cuisine and the eating habits of those worthy Mesopotamians, who died so many centuries ago after obliterating, as if with a powerful beacon, the horizon, or future, of their eminent civilization: that Middle East of long ago, where some of our most ancient identifiable ancestors lived and breathed.” There is good reason for the reservations of most scholars, just as there is for the indulgence I now request as I venture to break their si- lence. That reason is the almost complete absence until quite recently of any indigenous texts containing information about the most revealing and most fascinating subject in question here—the Mesopotamian art of cooking—that is, the customs and norms of the chemistry that was skill- fully practiced within the confines of the main laboratory of eating—the kitchen.  The Mesopotamia we know is not one of those ancient civilizations that have so generously opened up their archives to us; it has not yet allowed us to enter that room, which we knew existed but was padlocked. The information those people left us touches clearly and often on the vast realm of simple foodstuffs; but apart from a few succinct, frequently hidden confidences, we have not yet derived anything from it that enables us to look over the shoulders of the chefs while they were busy in their discreet culinary workshops with their praiseworthy, but occult, metamorphoses of ingredients into haute cuisine. For the secrets of eating and drinking can only be fully appreciated by looking at culinary practices, which cannot be discovered except through the detail explained in recipes. The Oldest Known Recipes The most ancient collection of recipes that we know of, the oldest cookbook, does not, however, go back farther than the end of the fifth century BCE. The first identified patriarch of cooking was a certain Mithekos, a Greek from Syracuse and a contemporary of Plato, who once cites his name. Being a “professional,” he was known as “the Phidias of Cooking.” He had published instructions to go with certain Mediterranean dishes, primarily fish, as Athenaeus recalls in “The Learned Banquet.” Aside from a few fragments, however, Mithekos’s book has been lost. So whoever truly wishes to consult the oldest well-preserved collection of culinary advice and recipes can only—in the West, at least—refer to the famous On Culinary Art by Apicius,* a well-known Roman gourmand, glutton, and gourmet who lived at the beginning of the common era but whose book, containing about a hundred and twenty recipes, and actually compiled three centuries later on the basis of notes left by that glorious explorer of sauces and stews. Antedating Apicius, we have not yet found any complete culinary text that might introduce us to the early art of preparing food, and to the preferences of ancient taste buds. And this is true of the entire ancient world within our grasp: the Egyptians, the Hittites, the Hebrews with their Bible, the Phoenicians, and all the rest of them; we can easily find out what they ate, but not how they prepared or enjoyed it; their culinary secrets continue to elude us.° For Mesopotamia, until recently, we only had one brief recipe, dating from around 400 BCE, for a sort of court-bouillon; and from more than a thousand years earlier a vague idea of the composition of some kind of “cake.” How might we go back farther and get an idea of the particularities of the food, indeed of the haute cuisine, in that venerable land? An unexpected discovery, as is still sometimes made in these archives, shook things up a few years ago, causing us, if we dare say so, to make a rather prodigious leap of two thousand years backwards: two thousand years before Apicius! Three cuneiform tablets, dating from around 1600 BCE and exhumed from the drawers of the rich Babylonian Collection at Yale University—whence the name Yale Babylonian Tablets (YBC) as they are sometimes called—have transported us to a time well before that of the venerable Mithekos. The complete texts and their translation are presented and discussed in my Textes culinaires mésopotamiens,° and they are cited or mentioned throughout the present work. Originating in southern Mesopotamia, it appears, these documents, in some 350 lines, which unfortunately have not all escaped the normal ravages of time, contain about forty recipes, enough to gain some knowledge, at last, of the secrets of Mesopotamian cuisine and to provide a clear, honest account of the procedures and techniques—the “principles” we might say—that governed cuisine and taste at that time. These documents constitute an unhoped-for and exceptional contribution— the only one we have of such respectable antiquity—to the earliest history of eating, indeed of eating well, and it is a contribution well worth revealing and discussing here. It alone legitimizes the present book. I saw this topic as a wonderful opportunity to delve into a subject that has been practically ignored and neglected by all, including professionals, but is fascinating for anyone who is at all interested in knowing humankind with its interminable and obscure past, its slow, mysterious progress. It allowed me to look into the most hidden corners of Mesopotamian life and thought, especially in a time that was at once so distant and yet so knowable, so obscure and so intangible until now, and about which we had as yet only formulated questions without answers, and formed only uneasy and shaky theories. | took the opportunity to comb rather widely while focusing on this new information, to look beyond it and to present what we have come to know about the cuisine and eating habits among our most hoary ancestors, so that we may, thanks to the newly discovered documentary treasures, locate and identify another dimension of our oldest accessible past. This is especially important—as will become all too apparent— since everything in their daily lives, including their religious behavior, their concepts of life and death, were necessarily, and strongly, integrated into the cycle of eating and drinking. One can, therefore, through such a detour “of the mouth,” obtain an original and solid introduction to the great paradigms of Mesopotamia’s refined and intelligent civilization, which already shows signs of our own.  In this spirit, it seemed beneficial to me, when the subject allowed, to include the greatest number of details, citations, reminders, entire pieces issued from these early, little known, or quite unfamiliar ancestors that would enable us to discover some of their unexpected secrets concerning eating and drinking as they understood and practiced them, so that we might appreciate and taste things as they appreciated and tasted them. To speak only of the Mesopotamians’ thoughts and preferences would be a strange and annoying way of presenting cooking and eating, which were in no way abstractions but were concrete and very common practices, connected to just about everything around them. Nor must we ever forget that good historians do not seek the past with our own vision and experience, distorted by our own perspective, our “specific mentality,” but as those for whom it was the present contemplated and dreamed it. | have tried to extract any professional pedantry from this work, any scholarly and “intellectual” language, in order to render my presentation more intelligible—even if here and there parts might not always be completely clear: there are occasionally, after all, technical formulations that require a slight personal effort by anyone who is not a professional but is simply eager to understand. I myself have translated all the original texts that I have liberally cited here; that is, I have transposed into our language a discourse foreign to it, inserting, when it was useful, unknown or additional specifications into the originals. Anything that in the present state of our knowledge is not even approximately translatable I have simply transcribed, or I have cautiously added a question mark. I have enclosed in parentheses material that the text itself has lost through the ravages of time but is relatively easy or safe to reconstruct: this practice, though sometimes irritating, is honest and trustworthy. To give a rough idea of quantities, for which those folks had a system very different from our own, I have chosen to convert everything, even if approximately, into the metric system. | hope I won't be criticized for using kilos and meters!