Начало и развитие на колоезденето в Русе

 Никола Бенин

След 1902 г. Съюзът на колоездачите в България има свой печатен орган - сп. "Български колоездач"

        Кога и как в Русе се появяват първите велосипеди в Русе не е документирано, но почти сигурно е че отново чужденците са донесли и тях. Русенци се запалват по тези странни превозни средства, които в началото са от стария тип: предно колело с диаметър 1,30-1,60 м., а задното – само с 0,40 м., плюс  високо седло (седалка).

    В първите години след Освобождението, работилницата на Ханс Вебер и Нойвирт в Русе, доставят от чужбина велосипедите от нов тип, които са по-удобни и лесни за каране. Тази работилница впоследствие се превръща във фабрика за велосипеди.

   Русе дава началото на организирания колоездачен спорт в България. През 1895 г. в Русе е създаден колоездачен клуб, наречен „Лястовица.  На 2 август 1902 г.  в Русе се провежда учредителен конгрес на колоездачите в България. Присъстват делегати, представители на съществуващите до този момент 6-7 клуба в Княжество България. Поставя се началото на Съюза на българските колоездачни дружества.

Русе е градът, в който се заражда друга новост за България, свързана с колоездачния спорт – 24-часовото колоездачно надбягване. То се провежда за пръв път през май 1910 г. Победител в него е русенецът– Иван Цанков, баща на създателя на българската шлагерна музика Йосиф Цанков.

Иван Цанков - първи български шампион и победител в първото колоездачно надбягване

    С годините започват да се организират много състезания, в които русенци редовно печелят победите. На колоездачни събори, откриване и закриване на сезона и др. колоездачи като Цанко Чернаев, Атанас Атанасов, Милко Клайнер, Коста Дюлгеров задължително показват отлични резултати. През 1923 г. е взето решение България да вземе участие в Осмите олимпийски игри, които се провеждат през следващата година в Париж. Колоезденето е избран за една от дисциплините, в която България да премери сили с останалия свят, тъй като спортът се ползва с огромна популярност сред хората. Сред българските колоездачи в Париж са русенците Милко Клайнер и Атанас Атанасов. Същата година се провежда и първата колоездачна обиколка на България. 21 състезателя покоряват  1838 км., разделени на 11 етапа, но русенецът Коста Дюлгеров преминава финала първи.

    Желанието, спортната амбиция и упоритостта не са достатъчни за победите, а за тренировки е нужен колодрум. Русенските колоездачи започват да работят за построяването му. През 1921 г. Русенска община предоставя за ползване на русенските спортни организации мястото „Керемидарите”.  Тогавашното сметище на града е превърнато в удобен колодрум, със землена писта дълга 333, 33 м. и широка 9 м. Колодрумът е открит официално на 23 август 1925 г. и дава допълнителен тласък за развитеито на колоезденето в града. Започва неговият бурен период на възход. Появяват се нови и талантливи състезатели: Върбан Витанов, Иван Станков, Димитър Гвоздейков, Цоньо Христов, Никола Качаров, Ценко Джамбазов.

 

Откриване на Колодрума в Русе (със землена писта), 1924 г.

Настоятелството на Русенското колоездачно дружество през 1926 г.