Гравюра: Милет, древен гръцки град в Кария

 Никола Бенин

Милет, древен гръцки град в Кария.

Антична гравюра от 1847 г., отпечатана в Хилдбургхаузен, отлично състояние, размер на листа 23,4 х 15,3 см; размер на изображението 16х10.7см.

Автор на гравюрата е Йохан Георг Мартини (1785, Рудолщат – след 1842) немски художник и гравьор.

Издател Йозеф Майер (Joseph Meyer, 9 май 1796, Гота - 28 юни 1856, Хилдбургхаузен) немски публицист и книгоиздател. Основател на издателство Bibliographisches Institut.

Милет, критянин, син на Аполон и Дейона, основал град на брега на Кария. Градът е основен търговски и индустриален център от древни времена и до днес.

„Изборът“от Кристин Димитрова. Преразказ от името на неутрален разказвач

 

 

В един слънчев и топъл априлски ден Таня и Калина се прибират от училище. Лятото вече се усеща във въздуха и Калина си мисли как е изминала цяла учебна година, откакто е дошла да учи в този клас, а все още минава за „новата“. В онзи първи ден единствено Таня я кани да седне до нея, и оттогава двете момичета са най-добри приятелки.

Таня пита Калина дали би искала през лятната ваканция да им гостува на вилата, която всъщност е селската къща на нейните баба и дядо. Наблизо имало река, която ставала и за плаж. Поглежда към приятелката си с безпокойство, защото не е сигурна как ще бъде прието предложението ѝ. Калина го харесва, но чувства необходимост да каже онова, което и другите ѝ съученици вече знаят. Споделя, че лятото трябва да замине в Италия при майка си, даже вече ѝ е изпратен билет. Също така доверява на приятелката си, че не понася новия съпруг на майка си – италианец, който има много хотели – заради това, че всички трябва да се съобразяват с капризите му.

Таня я поглежда с недоумение, защото не разбира от какво всъщност се оплаква приятелката ѝ. В сравнение с историите за нейните близки в чужбина семействата на другите деца изглеждат съвсем обикновени – майки, които пържат кюфтета, и бащи, които в събота и неделя все нещо поправят.

Когато стигат до края на улицата, където трябва да се разделят, Таня с неудобство се обръща към Калина с молба дали не би помолила майка си да намери в някой от хотелите си сезонна работа за нейния брат, който е студент. Споделя, че откакто баща им тръгнал по болници, семейството изпитва финансови затруднения. Уверява Калина, че брат ѝ е много съвестен и ще се справи със задълженията си.

Калина е смутена от отправената молба и като се старае да не ѝ проличи, успява само да каже, че ще опита, но нищо не обещава. Забелязва как погледът на приятелката ѝ помръква.

Когато се прибира вкъщи, вижда баба си да шие чаршафи на шевната машина, което означава, че е получила нова поръчка. Без да вдига глава от работата си, възрастната жена казва на внучката си да сложи масата за обяд. В кухнята ухае на любимата на Калина картофена яхния, но момичето чувства, че му прилошава. Подрежда приборите и хляба за обяд, след което захлупва лице на масата. Когато баба ѝ идва, Калина се втурва към спалнята и се хвърля на леглото разплакана.

Бабата отива при нея и я пита какво се е случило. Внучката споделя за молбата на най-добрата си приятелка, която се надява брат ѝ да получи работа в някой от хотелите на майка ѝ в Италия.

Бабата е изненадана от израза „нейните хотели“, но след малко разбира как стоят нещата. Казва на Таня, че сега тя трябва да направи избор дали да запази лъжата, или да запази приятелката си.

На другия ден през междучасието Таня дръпва настрана Калина ѝ и признава, че всъщност майка ѝ е камериерка в Италия и няма никакъв съпруг. Таня ще отиде там да ѝ помага, а добрата новина е, че ще вземат на работа и брата на Калина.

Таня е много озадачена от това признание. Пита приятелката си защо е трябвало изобщо да я лъже. Калина признава, че като нова в класа се е опасявала, че няма да бъде приета от съучениците си, на което получава отговор с прегръдка, че това са дивотии, и двете момичета влизат в клас, хванати за ръка.

 

„Изборът“от Кристин Димитрова

С Таня се прибирахме от училище. Беше слънчев ден, твърде топъл дори за април. Лятото се усещаше във въздуха. Цяла година беше минала, откакто дойдох да уча в този клас, но още минавах за "новата". Когато за пръв път влязох при бъдещите си съученици, единствено Таня ме покани да седна до нея. Оттогава сме най-добри приятелки.

- Калина - попита ме по едно време тя, - искаш ли през ваканцията да ни дойдеш на гости на вилата? Е, то не е точно вила, това е селската къща на баба и дядо, но тя си е като вила. Наблизо има река и дори става за плаж.

Погледна ме с безпокойство. Не беше сигурна доколко ми е харесала поканата ù. Много ми хареса, но нямаше как. Налагаше се да ù откажа, като повторя това, което целият клас вече знаеше за мен.

- Не мога, Таничка. Нали знаеш, че през ваканцията заминавам за Италия? Майка ми вече ми е изпратила билета. Аз също нямам търпение да я видя, само дето въобще не понасям новия ù съпруг там. Какво като има толкова хотели? Това не значи, че всички трябва да му угаждат на капризите.

Таня ме погледна с неразбиране. Какво ли още исках от този човек? Знаех, че в сравнение с историите, които разказвам, родителите на другите изглеждаха ужасно обикновени хора. Майките пържеха кюфтета, а бащите в събота и неделя все нещо поправяха. Но човек сам избира дали да е обикновен, или не.

В края на улицата обаче, където трябваше да се разделим, Таня спря. Запристъпва от крак на крак и сякаш имаше да ми каже нещо важно, но не знаеше откъде да започне.

- Калина, искам да те помоля за нещо - престраши се накрая тя.

- Брат ми е студент, но се налага да поработи през ваканцията. Може ли майка ти да му намери работа в някой от хотелите ви в Италия? Няма да съжалява, той е много старателен. Вкъщи стана доста трудно, откакто татко тръгна по болниците.

Обзе ме паника. Стиснах устни, за да не ми проличи. Казах ù, че ще попитам, но да не очаква чудеса. Видях как погледът ù угасна. Беше се надявала на повече подкрепа от мен.

У дома заварих баба ми да шие чаршафи. Явно беше получила нова поръчка и машината тракаше под сръчните ù пръсти. Без да отмества поглед от иглата, баба ме прати да приготвя масата за обяд.

В кухнята ухаеше на любимата ми картофена яхния, но от миризмата ми се догади. Подредих чиниите, нарязах хляб и захлупих лице над масата. Когато баба се появи на вратата, аз се втурнах край нея и се затворих в спалнята. Хвърлих се на леглото и се разплаках.

- Калинче, какво се е случило?

Загрубялата ръка на баба ме погали по главата. През сълзи ù разказах как най-добрата ми приятелка в училище моли майка ми да даде работа на брат ù в някой от хотелите си.

- В някой от нейните хотели?
- Да - потвърдих аз.

Усетих как се изчервявам до върха на ушите. Баба поклати глава.

- Е - каза накрая тя, - сега сама трябва да решиш какво предпочиташ да запазиш: лъжата или приятелката си.

До вечерта нищо не хапнах. На другия ден през междучасието издърпах Таня настрана и ù казах:

- Таня, майка ми няма нито съпруг, нито хотели в Италия. Камериерка е там. Но наистина ми е изпратила билет. Отивам, за да ù помагам. През лятото хотелите търсят повече персонал. Вече ù писах. Ще вземат и брат ти.

Таня беше толкова озадачена, че почти не чу добрата новина.

- Но защо си ме лъгала досега?

- Беше ме страх, че съм нова в класа и никой няма да ми обърне внимание.

- Ама че дивотия! - каза тя и ме прегърна. Хванахме се за ръка и така влязохме в час.

 

Никола Бенин представи стихосбирката „Късната любов на самотата“ от Йордан Йорданов

 Никола Бенин

Никола Бенин представи стихосбирката „Късната любов на самотата“ от Йордан Йорданов на 19 юни в Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе.

След шест  книги с поезия проза и афоризми перото на Йордан Йорданов се насочва смело към поредната стихосбирка „Късната любов на самотата“, която самият автор определя като „избрана лирика“.

Жанрът на книгата безспорно е лирика, но стихотворенията са разнолики –  среща се екзистенциална лирика с библейски визии, любовна лирика и лирика с патриотична тематика. Тези видове поезия оформят и трите цикъла поетическата творба: „Сърцето ми пред пропаст свети", "В часа на тихата нежност" и "Съдбата никога не моли", всички те са „споени един за друг с майсторската употреба на лирическия език, метафорите, сравненията, образите, фразите звучащи като сентенции „И радост пълна да омесиш със тъгата, тя винаги запазва тъмния си знак“.

Дълго обмисляна, майсторски изплетена и безкрайно чувствителна, книгата ни представя, спомени, впечатления, истории за герои и размисли за битието и мястото на човека в света. Има много нива на четене, чрез които може да бъде разбрана и съпреживяна тази стихосбирка и всяко от тях открива различни страни на богатия поетически свят на Йордан Йорданов.

The Basilica Cistern (Цистерната на базиликата)

 Никола Бенин

One of the biggest challenges Constantinople faced as the Eastern Capital of The Roman Empire was the supply of water for the population. While Rome had multiple aqueducts to bring fresh water into the Ancient Capital... Constantinople only had one The Valens Aqueduct build under emperor Constantius II but finished under Emperor Valens in 368.

You see Constantinople was in a peninsula surrounded by sea water and although it provided a natural strategic defensive advantage, it didn't came with its disadvantages... Numerous armies who attacked Constantinople usually would have target the Aqueduct to try to cut the fresh water supply into the city during sieges.

So how did the Romans mitigated the situation? Well by building massive and numerous reservoirs of water (Cisterns). Constantinople or Istanbul, has hundreds of subterranean cisterns which are evidence on how crucial this was for the survival of the (Eastern) Roman Empire for over a Millenia.

Today we are going briefly over its 3 most popular or main cisterns which are open to the Public as tourist attractions today.

The Basilica Cistern: Built under an old Stoa Basilica (hence the name) after the Nika Riots of 532 under the reign of Justinian I but work on the Cistern had already started by 528 and finished as the Prefect Longinus finished rebuilding the Basilica above by 542. It measures around 138 x 65 meters and had the capacity of aprox 80,000 cubic meters of water. It contains 12 rows of 28 columns that are around 9 meters high, Some Spolia from ancient Greek and Roman monuments... Among them you can see within the cistern the famous Medusa Head which is inverted as superstition says it negated the mythological goron's gaze ability to turn people to stone and columns from the Forum of Theodosius can also be found down there.

The Cistern of Theodosius: 5th Century cistern built most likely during the reign of Emperor Theodosius II. Measures 24 x 40 meters supported by 32 marble columns with Corinthian capitols (4 rows of 8 columns. The Cistern was supplied by the Valens Aqueduct.

The Cistern of Philoxenos: between the Column of Constantine and the Hippodrome of Constantinople (Now the Sultanhamet Square) is the second largest cistern under Istanbul. Cistern that apparently dates somewhere between the 5th and 6th century with a vaulted roof of Roman brick (just like the previous 2) which had the capacity of 40,000 cubic meters of water. It measures 64 x 56 meters and has 224 columns in 14 rows of 16 columns. Today only the top half of the columns can be appreciated as the current floor is higher due to the amount of sediment it collected over the centuries. The original floor level can be seen in a well in the center of the Cistern. It was supplied by the same Valens water line that supplied water to the Cistern of Theodosius and was crucial for Constantinople as it stored and supplied water to a densely populated area of the city as it approached the hippodrome and the Great Palace of Constantinople. The Valens water supply line was the longest one in the known Roman world.

Едно от най-големите предизвикателства пред Константинопол като източна столица на Римската империя е водоснабдяването на населението. Докато Рим имаше множество акведукти, за да донесе прясна вода в древната столица... Константинопол имаше само един акведукт Валент, построен при император Констанций II, но завършен при император Валент през 368 г.

Виждате, че Константинопол е бил на полуостров, заобиколен от морска вода и въпреки че е осигурявал естествено стратегическо отбранително предимство, той не е имал своите недостатъци... Многобройни армии, които са атакували Константинопол, обикновено са се насочвали към Акведукта, за да се опитат да пресекат прясната вода доставки в града по време на обсади.

И така, как римляните смекчиха ситуацията? Кладенец чрез изграждане на масивни и многобройни резервоари за вода (цистерни). Константинопол или Истанбул има стотици подземни цистерни, които са доказателство колко решаващо е това за оцеляването на (Източната) Римска империя в продължение на хилядолетия.

Днес ще разгледаме накратко неговите 3 най-популярни или основни цистерни, които днес са отворени за обществеността като туристически атракции.

Цистерната на базиликата: Построена под стара базилика Стоа (оттук и името) след бунтовете на Ника от 532 г. по време на управлението на Юстиниан I, но работата по цистерната вече е започнала през 528 г. и е приключила, когато префектът Лонгинус завърши възстановяването на базиликата отгоре до 542 г. Той е с размери около 138 х 65 метра и капацитет от около 80 000 кубически метра вода. Съдържа 12 реда от 28 колони, които са високи около 9 метра, Някои сполии от древногръцки и римски паметници... Сред тях можете да видите в резервоара известната глава на Медуза, която е обърната, тъй като суеверието казва, че отрича способността за поглед на митологичния горон да превърне хората в камък и колони от форума на Теодосий също могат да бъдат намерени там долу.

Цистерната на Теодосий: Цистерната от 5-ти век, построена най-вероятно по време на управлението на император Теодосий II. С размери 24 х 40 метра, поддържани от 32 мраморни колони с коринтски капитоли (4 реда от 8 колони. Цистерната е доставена от акведукта Валент.

Цистерната на Филоксенос: между колоната на Константин и Хиподрума на Константинопол (сега площад Султанхамет) е втората по големина цистерна под Истанбул. Цистерна, която очевидно датира някъде между 5-ти и 6-ти век със сводест покрив от римска тухла (също като предишните 2), който имаше капацитет от 40 000 кубически метра вода. Той е с размери 64 x 56 метра и има 224 колони в 14 реда от 16 колони. Днес само горната половина на колоните може да бъде оценена, тъй като сегашният под е по-висок поради количеството утайки, събрани през вековете. Оригиналното подово ниво може да се види в кладенец в центъра на Цистерната. Доставя се от същия водопровод на Валент, който доставя вода до Цистерната на Теодосий и е от решаващо значение за Константинопол, тъй като съхранява и доставя вода в гъсто населен район на града, когато се приближава до хиподрума и Големия дворец на Константинопол. Водопроводът на Валент е най-дългият в известния римски свят.

Дворецът Буколеон в Константинопол (Boukoleon Palac)

 Никола Бенин

We are going to revisit some of the Roman landmarks of Constantinople (Istanbul).

Here is the Boukoleon Palace which stands as part of the Marmara Sea Walls south of the city. The entire Complex connected with the Great Palace of Constantinople and which in time connected with the Hippodrome.

Believed to be built in the 5th Century by Roman Emperor Theodosius II, With subsequent additions from other emperors as Theophilos and Nikephoros II Phokas, remained the main palace of the (Eastern) Roman Court until the 11th century when it was mostly abandoned for the Blachernae Palace built by the Komnenoi Dynasty.

This palace usually held the Imperial Audiences from visiting diplomats to Constantinople as it had its own harbor to the Marmara Sea.

The name Boukoleon means from Greek “In the Mouth of The Lion” and its associated with a pair of Lion Statues that were flanking the entrance staircase from the harbor into the Palace. Both Lions have been Recovered and are in the Istanbul Archeologic Museum.

Today the Site is going some renovation… to a very limited degree as there is not much left to salvage from one of the great Imperial Roman Palaces of Nova Roma. Also there are some rendering in the pictures that will give you an Idea on how the Palace would have looked like in its heyday.

Ще разгледаме отново някои от римските забележителности на Константинопол (Истанбул). Тук е дворецът Буколеон, който стои като част от стените на Мраморно море южно от града. Целият комплекс се свързва с Големия дворец на Константинопол, който след време се свързва с Хиподрума. Смята се, че е построен през 5-ти век от римския император Теодосий II, с последващи добавки от други императори като Теофил и Никифор II Фока, остава главният дворец на (Източния) римски двор до 11-ти век, когато е изоставен предимно за Влахерните Дворец, построен от династията Комнини. Този дворец обикновено държеше императорските аудиенции от гостуващи дипломати в Константинопол, тъй като имаше собствено пристанище до Мраморно море. Името Буколеон означава от гръцки „В устата на лъва“ и се свързва с двойка статуи на лъвове, които ограждаха входното стълбище от пристанището към двореца. И двата лъва са открити и се намират в Археологическия музей в Истанбул. Днес обектът се обновява… в много ограничена степен, тъй като не е останало много за спасяване от един от големите императорски римски дворци на Нова Рома. Освен това в снимките има някои изображения, които ще ви дадат представа как би изглеждал дворецът в разцвета си.

Следобеди в Соренто (Afternoons in Sorrento)

 Никола Бенин

Afternoons in Sorrento

Conca del Sogno

Tip: If you’re looking to travel to the Amalfi Coast, plan a week-long stay. I recommend staying in Positano instead of Sorrento. Then spend one night each in Capri and Ischia. Here’s a good guide—

Day 1: Arrive in Positano, explore the streets and shops, and have dinner at La Sponda.

Day 2: Spend the full day exploring Positano and relaxing at the beach. Dinner in Sorrento.

Day 3: Visit nearby towns Praiano, Ravello, Minori, and Vietri sul Mare. Dinner at La Tagliata.

Day 4: Take a boat tour around the island, stop in Amalfi Town, and visit some beautiful beaches.

Day 5: Explore Capri and stay overnight.

Day 6: Take a ferry to Ischia from Capri around 11 AM and explore the island. Stay overnight.

Day 7: Continue exploring Ischia, then catch a late ferry to the mainland to transfer to Naples airport for a late flight.

Следобеди в Соренто Конка дел Соньо Съвет: Ако искате да пътувате до крайбрежието на Амалфи, планирайте едноседмичен престой. Препоръчвам да останете в Позитано вместо в Соренто. След това прекарайте по една нощ в Капри и Иския. Ето едно добро ръководство - Ден 1: Пристигане в Позитано, разглеждане на улиците и магазините и вечеря в La Sponda. Ден 2: Прекарайте целия ден в разглеждане на Позитано и почивка на плажа. Вечеря в Соренто. Ден 3: Посещение на близките градове Праяно, Равело, Минори и Виетри сул Маре. Вечеря в La Tagliata. Ден 4: Направете обиколка с лодка около острова, спрете в град Амалфи и посетете някои красиви плажове. Ден 5: Разглеждане на Капри и нощувка. Ден 6: Вземете ферибот до Иския от Капри около 11 сутринта и разгледайте острова. Престоява се една нощ. Ден 7: Продължете да разглеждате Иския, след това хванете късен ферибот до континента, за да се прехвърлите до летището в Неапол за късен полет.

Киргистан

 Никола Бенин

Крепостта Голубац на река Дунав в Сърбия

 Никола Бенин

Крепостта Голубац на река Дунав в Сърбия. Крепостта е построена около началото на 14 век и е превзета от турските сили, водени от султан Мурад век по-късно. Един от най-благородните рицари от миналото Завиша Черни или Завиша Черния загива в битка, докато се опитва да освободи крепостта от османците.

Kızkalesi ( „Замъкът на девойката“, известен също като Deniz kalesi)

 Никола Бенин

Kızkalesi (от турски: „Замъкът на девойката“, известен също като Deniz kalesi) е островен замък, разположен на малък остров в провинция Мерсин в Турция. Според Страбон островът е бил използван от пиратите в древността. Замъкът вероятно е построен от Алексиос I Комнин от Византийската империя след Първия кръстоносен поход.

Kızkalesi (from Turkish: "Maiden's Castle", also known as Deniz kalesi) is an island castle situated on a small island in Mersin Province of Turkey. According to Strabo, the island was used by the pirates in the ancient age. But the castle was probably built by Alexios I Komnenos of the Byzantine Empire after the First Crusade.

Христо Ботев "Обесването на Васил Левски": критически прочит

 Никола Бенин

 ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
          Стихотворението „Обесването на Васил Левски“ е последната поетическа Ботева творба и единствената, от която има запазена чернова в личното тефтерче на автора. От нея са съхранени две печатни и отделно ръкописни редакции, между текстовете на които има известни несъвпадения. Спорно е къде е първата публикация на текста – дали в „Календар за 1876 година“, издаден от самия Ботев (самият календар днес е изгубен), или в августовския брой на в. „Нова България“, тоест два месеца след гибелта на автора, когато вестникът вече се редактира от приятеля му Стефан Стамболов. Едно обаче е установено: Ботев дълго време е носел у себе си лист със стихотворението, което неколкократно е преработвал.
          Не подлежи на съмнение и друг факт: че подобно на „Хаджи Димитър“ и това произведение е обвързано с реалността. То интерпретира художествено един действителен исторически факт – след предрешен като изход съдебен процес Левски е осъден на смърт и през зимата на 1873 г. е убит, а бесилото му е издигнато в тогавашния край на град София. Но отново, както е в баладата за Хаджи Димитър, и в елегията конкретната реалност отваря терен за много по-мащабни обобщения.

          ЖАНРЪТ
          Творбата е образец за лирическия жанр елегия. Скръбната емоция я пронизва от край до край, ритъмът е тежък, реквиемен, у читателя се създава усещане за абсолютна невъзстановимост от загубата. 
          Траурното чувство се подсилва и от специфични зрителни и слухови асоциации, които текстът постига с различни художествени похвати. В цветовата картина, нарисувана от поета, доминират багрите на смъртта: майката е наречена „черна робиня“, „черно“ е бесилото, такъв е и гарванът. Цветовите акценти се открояват още по-ярко чрез визуалния контраст с белия цвят на зимата, навяващ усещане за мъртвешка хладина, сковаващ студ и въобще за липсващ живот. Сходни асоциации се пораждат и от звуковата организация на някои думи в произведението. Алитерациите на съгласните г, р, з („Гарванът грачи грозно, зловещо...“) настройват за възприемане на нещо унищожително, на разкъсваща, почти физически осезаема болка: сякаш от майчината утроба на България е изтръгнато най-скъпото ѝ дете.

          ГЕРОИТЕ
          Макар създаването на елегията да е вдъхновено от гибелта на Апостола, не той, а родината е главният герой в произведението.
          В лириката на Ботев „Обесването на Васил Левски“ е единственото стихотворение, в което е налице директно (и при това с подчертана интимност) обръщение към родината: тя трикратно е назована „майко“, веднъж чрез звателното „Българийо“ и още един път с дателната форма на личното местоимение „теб“. Като че ли тежката загуба е породила най-съкровените човешки отношения между лирическия говорител и родината – тези между майката и сина: скръбта сближава, особено когато е непоносимо трудна, за да се понесе в самота.
          Две са характеристиките на майката-родина, които настойчиво се подчертават – че е зачернена и че плаче. Това дискретно свързва образа ѝ с този на оплаквачката от фолклорната традиция: онази жена в тъмни дрехи, която стои край гроба и с писъците, със страстните си вопли, с протегнатите към небето ръце и с драматичните си жестове трябва да събере и изрази мъката от фаталната раздяла на всички живи сродници наоколо. Подобно на нея, и България е събрала в себе си страданието на целия народ (метонимично представен чрез старци, жени, деца), събрала е дори гнева на природните стихии (зловещата песен на зимата, хладните вихри). Това я обгръща едновременно с ореол на святост (гласът ѝ е „свещен“) и на мъченичество („без помощ... в пустиня“).
          Упоменат само в заглавието (също както и Хаджи Димитър в баладата), Левски присъства в елегията под образ, който в същинския текст не е поименно назован. Фигурата му обаче се очертава в самия графичен център на произведението, в трета строфа, и то в плана на романтичната величавост: „виси... със страшна сила“. Тук прави силно впечатление двусмисленото значение на качественото прилагателно „страшна“. Страхът може да е свързан с естествения ужас от смъртта, но особено като определение към съществителното „сила“ прилагателното може да отправя послания и в друга посока: да загатва за скрита заплаха към убийците, за потенциална, но неизбежна разплата.
           Образът на Левски силно напомня този на Христос. Бесилото му „стърчи“ подобно на Исусовото разпятие върху хълма Голгота. Също като Спасителя и смъртта на Апостола е породила всемирно страдание. Съвсем като библейския персонаж и Дякона е незаменим, равен на него няма, единствен е (всъщност това е значението на числителното „един“: то работи в текста в смисъла на качествено прилагателно). Индиректните сравнения с Христос, повсеместността и силата на страданието от загубата му са всъщност основанията личността на Левски да се възприема като нещо титанично, извънредно, а смъртта му - като вселенски катаклизъм.

          КОМПОЗИЦИЯТА
          „Обесването на Васил Левски“ е една от най-кратките лирически творби на Ботев. Състои се от пет четиристишни строфи с кръстосана рима. Чрез директното обръщение към България първият и последният стих имат функция на своеобразна рамка: „О, майко моя...“ в началото – „... навяват на теб скръб...“ в края. Тази композиционна структура играе роля на железен пръстен, който стяга, затваря жестоката болка в най-уязвимото пространство – на кръвно свързаната, на родовата група. Така страданието от загубата на Апостола престава да бъде някаква далечна абстракция - превръща се в дълбоко лично изживяване, защото е попарило сърцата и душите на най-близките същества.

          ТЕМИТЕ
          Чрез темата за смъртта на най-достойните, единствените и незаменимите Ботев отново – както и в баладата „Хаджи Димитър“, разкрива своето виждане за преходното и вечното, за тленното и духовното, за житейския избор и последиците от него. Разликата между двете произведения е в това, че ако в по-ранната творба смъртта на героя, който се е посветил на борбата за свобода, отваря пътя към безсмъртието, в последното стихотворение тя е жестока, защото от загубата е осиротял цял един народ. Но и в двата варианта смъртта се оказва мерило за ценностите, пред които се прекланя човекът.