Никола Бенин
вторник, 19 март 2024 г.
Неолитно скално изкуство, намиращо се в Килмартин Глен, близо до Обан, Аргайл, Шотландия (Neolithic rock art located in Kilmartin Glen, near Oban, Argyll, Scotland)
понеделник, 18 март 2024 г.
неделя, 10 март 2024 г.
ВИД И ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА
ПРОЩАЛНО
(На жена ми)
Понякога ще идвам в съня те
като нечакан и неискан гостенин
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
Вратите не залоствай.
Ще вляза тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Никола Вапцаров
1. ЩО Е ТО
ВИД НА ГЛАГОЛА
Освен че е
свидетелство за едно голямо трагично чувство, както и за високо художествено
майсторство, стихотворението на Никола Вапцаров привлича
вниманието с още една своя
особеност. Ако се вгледаме в глаголите от първата строфа –
идвам, оставяй, залоствай – ще
видим, че действията, назовани от тях, са или продължителни, или периодични. За тях по никакъв начин не можем да кажем, че са еднократни и напълно завършени. От друга страна, глаголите, използвани във втората строфа – влезна, приседна, вперя, видя, наситя, целуна, отида – изразяват действия, които се случват еднократно и са напълно завършени. Дори и глаголът гледам, който назовава едно продължително действие, сякаш също изразява завършеност, защото е въведен с глагола наситя.
Ако
продължим да размишляваме върху направените наблюдения, ще установим, че в
българския език тези глаголи имат своите „двойници“. Така
например глаголите, изразяващи
продължителни или периодични действия – идвам, оставяй,
залоствай, гледам – имат много
сходно значение с глаголите (да) ида, (да) оставя, (да)
залостя и (да) погледна. Но вторите глаголи
вече изразяват еднократни и вече приключили действия. Същото
се отнася и за глаголите от
втората строфа – влезна, приседна, вперя, видя, наситя, целуна, отида. Те също имат „двойници“
– влизам, присядам, впервам, виждам, целувам, отивам. Те обаче изразяват продължителни и
периодично извършващи се действия.
Във всеки език има изразни средства, с които говорещият посочва какво точно е действието, за което става дума – дали е еднократно и завършено, или е продължително и периодично. В западноевропейските езици това се постига най-често по описателен път. В българския език обаче, както и при останалите славянски езици, указанието за завършеност или продължителност на действието се носи от самата форма да глагола. Именно нея наричаме вид на глагола.
Вид на глагола е граматична категория, която показва характера на извършваното действие: дали то е еднократно и завършено, или напротив – продължително и периодично.
2. ОСНОВНИ
ГЛАГОЛНИ ВИДОВЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Глаголният
вид показва характера на действието по отношение на неговата
цялостност, продължителност и завършеност. По тези признаци
в българския език различаваме
два глаголни вида – свършен и несвършен.
Глаголите, изразяващи цялостни, еднократни и завършени действия, са от свършен вид.
Например:
Мина ли по моста? Видях те отдалече, но ти само се мярна и изчезна.
Глаголите, изразяващи нецялостни, продължителни и незавършени действия, са от несвършен вид.
Например: Вчера те гледах как минаваш по моста. Вървеше бавно и ми се мяркаше от време на време пред очите, но дълго не изчезваше от погледа ми.
Примерите,
които дадохме, показват и още нещо – всяко действие може да се представи
било като цялостно и завършено, било като продължително и
незавършено. Така получаваме
двойките: (да) мина – минавам; (да) видя – виждам; (да) се
мерна – мяркам се; (да) изчезна –
изчезвам. Наричаме ги видови двойки.
Лексикалните
значения на глаголите от видовите двойки са напълно еднакви или много
близки. Понякога се появяват малки разлики в значението,
защото свършеният или несвършеният
вид привнасят някоя допълнителна характеристика на
действието – започване, обобщеност,
изчерпаност или нещо друго. Именно поради тези, макар и
минимални, разлики глаголите от
видовите двойки се осъзнават като отделни думи в речниковия
състав на езика.
Огромното мнозинство от глаголите в българския език влиза във видови двойки. Има съвсем малко глаголи, които имат само свършен или само несвършен вид.
3.
ВИДООБРАЗУВАНЕ
Тъй като
глаголният вид е граматическа категория, формите на свършения и несвършения
вид се образуват с помощта на специални морфеми – представки
и наставки. Големият въпрос
обаче е: коя от двете форми е първична – свършената или
несвършената. Това зависи от
развитието на езика и затова не за всеки глагол може да се
каже точно дали при възникването си е
бил от свършен или несвършен вид. Затова условно приемаме,
че има два начина за
видообразуване – образуване на свършен вид от несвършен и
образуване на несвършен вид от
свършен.
А)
Образуване на свършен вид от несвършен
В този
случаи се използват представки и наставки.
► представки:
пре- (пиша
– препиша); за- (пиша – запиша); в- (пиша
– впиша); от- (пиша –
отпиша); над- (пиша – надпиша); под- (пиша – подпиша) и др.
► наставки:
-н (седя
– седна)
Използваните
представки често променят не само вида, но и лексикалното значение на
глагола. В примерите, които дадохме, такива са глаголите:
препиша, запиша, впиша, отпиша,
надпиша, подпиша. Тяхното лексикално значение вече е доста
по-различно от това на първичния
глагол пиша. Затова тези производни глаголи в повечето
случаи образуват свои производни, за да
оформят видова двойка с новото значение: препиша –
преписвам; запиша – записвам; впиша –
вписвам; отпиша – отписвам; надпиша – надписвам; подпиша –
подписвам и т.н.
Б)
Образуване на несвършен вид от свършен
В този
случай се използват наставки, които променят само вида, но не и лексикалното
значение: -а (м): видя – виждам; -я (м): хвърля – хвърлям; -ва (м): изпия – изпивам; -ава (м): огорча – огорчавам; -ява (м): разоря – разорявам; -ува (м): купя – купувам.
В последно
време в българския език нахлуват много глаголи от чужд произход, които не
притежават видова характеристика, защото в оригиналния им
език такава категория няма. С
навлизането си в българския език обаче те трябва да получат
вид, защото нормите на нашия език
го изискват. За целта се използват следните наставки, с
които едновременно се образуват глаголи
от свършен и от несвършен вид:
-ира (м):
оперирам (а не оперирвам)
-изира (м):
организирам (а не организирвам)
-ува (м):
публикувам, арестувам.
4. ОТНОШЕНИЯ
МЕЖДУ ВИД И ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА
Както знаем
от изученото в пети, шести и седми клас, глаголните времена също отчитат
дали действието е приключено, или не. Ето защо връзката
между вида и времето на глагола е
пряка.
Знаем, че
основните глаголни времена ориентират действието спрямо момента на
говоренето. При използването на всяко глаголно време
говорещият съобщава дали действието е
приключило в момента на говоренето, или не е. Оттук идват и
предпочитанията на всяко от
глаголните времена към някой от глаголните видове.
► Сегашно
време, което
съобщава, че действието протича в момента на говоренето, не може да
се образува от глаголи от свършен вид. Не е възможно да се
каже „Сега аз взема книгата от
масата.“ Правилната форма е: „Сега аз вземам книгата от масата.“ Това важи обаче само за реални и конкретни действия. Но сегашно време често се използва като обобщение, като сегашно
историческо или по някой друг неконкретен начин. Тогава употребата на глаголи от свършен вид евъзможна, защото е тях се подсказва по един образен начин, че действието се повтаря периодично.
Например: „Легна вечер, стана сутрин, а тя все пред очите ми.“ Подобен е случаят е употребата на свършен вид във втората строфа от стихотворението „Прощално“ на Никола Вапцаров.
► Минало
свършено време,
което съобщава,
че действието
е започнало, протекло е и е
завършило преди момента на говоренето, естествено предпочита глаголите от свършен вид, които също съобщават за цялостни и приключени действия. Например: „Вчера той дойде и ме извика.“ В някои случаи обаче, когато искаме да подчертаем, че действието, макар и да е свършило предимомента на говоренето, все пак е траяло известно време, използваме глаголи от несвършен вид.
Например: „Момчетата се бавиха известно време, цъкаха с
език, подритваха камъчета, но накрая
си тръгнаха.“
► Минало
несвършено време.
Тъй като
то показва
продължителни действия,
употребата на
глаголи от несвършен вид е съвсем естествена. Например: „Те
всяка вечер минаваха покрай нас и
заканително размахваха юмруци.“
► Минало
неопределено време.
То представя
действието не като процес, а като резултат.
Същата е задачата и на глаголите от свършен вид. Затова
най-често това време използва именно
този вид. Например: „Аз съм спрял пред вас.“ Само когато
говорещият иска да покаже самото
действие като факт, тогава е възможно използването на
глаголи от несвършен вид. Например: „На
този стол е седял Вазов.“
Всички
останали времена представят както цялостни и завършени действия, така и
продължителни и незавършени. По тази причина те използват
глаголи и от двата вида.
Заради
връзката между вид и време на глагола се налагат някои ограничения при
използването на свършения вид.
► Глаголите от свършен вид не могат да образуват сегашно деятелно причастие, деепричастие и отглаголни съществителни. Не е възможно от глагола дам (св. в) да се получи дащ, даейки, даене. Правилните форми се образуват от несвършения глагол давам – даващ, давайки, даване.
► Глаголите от свършен вид не могат да се свързват с глаголи, означаващи начало, край или етап от развитието на действието. Такива глаголи са: започвам, завършвам, продължавам,
преставам и др. Няма как да се каже „Започвам да купя."
Правилната форма е „Започвам да
купувам.“
петък, 8 март 2024 г.
The ‘so-called’ Sappho fresco from Pompeii (Така наречената фреска на Сафо от Помпей)
Никола Бенин
This beautiful Roman painting shows a woman holding a writing tablet, a writing stylus raised to her lips in thoughtful contemplation. 55-70 AD.
Museo Archeologico Nazionale, Naples.
Тази красива римска картина показва жена, държаща плоча за писане, писалка, вдигната до устните й в замислено съзерцание. 55-70 г. сл. Хр.
понеделник, 4 март 2024 г.
Enigma in Rus and Medieval Slavic Cultures, ed. Ágnes Kriza, in collaboration with William F. Ryan (Енигмата в Русия и средновековните славянски култури)
Никола Бенин
събота, 2 март 2024 г.
Смъртта на Архимед при превземането на Сиракуза от римляните (The death of Archimedes at the capture of Syracuse by the Romans)
Никола Бенин
Архимед (около 287-212 г. пр.н.е.) е един от най-известните учени на древния свят. Той вероятно е най-известен с вика си „Еврика“, когато осъзна, че нивото на водата във ваната му се повиши, когато влезе в нея. Основният принос на Архимед в математиката е откриването на формули за площите и обемите на сфери, цилиндри, параболи и други равнинни и плътни фигури.
Използваните от него методи предшестват теориите за интеграцията, разработени 1800 години по-късно. Той също е пионер в науката за хидростатиката, изследването на налягането и равновесието на течностите. Архимедовият винт, разработен от него като средство за повишаване на водата, все още се използва за напояване днес.
Архимед е убит, когато римляните превземат Сиракуза през 212 г. пр.н.е. Градът се е издържал срещу обсаждащите го римляни в продължение на 3 години, подпомаган от различни военни машини, построени по дизайна на Архимед.