ВИД И ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА

Никола Бенин

ПРОЩАЛНО

(На жена ми)

Понякога ще идвам в съня те

като нечакан и неискан гостенин

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

Вратите не залоствай.

Ще вляза тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

                                           Никола Вапцаров

          1. ЩО Е ТО ВИД НА ГЛАГОЛА

          Освен че е свидетелство за едно голямо трагично чувство, както и за високо художествено

майсторство, стихотворението на Никола Вапцаров привлича вниманието с още една своя

особеност. Ако се вгледаме в глаголите от първата строфа – идвам, оставяй, залоствай – ще

видим, че действията, назовани от тях, са или продължителни, или периодични. За тях по никакъв начин не можем да кажем, че са еднократни и напълно завършени. От друга страна, глаголите, използвани във втората строфа – влезна, приседна, вперя, видя, наситя, целуна, отида – изразяват действия, които се случват еднократно и са напълно завършени. Дори и глаголът гледам, който назовава едно продължително действие, сякаш също изразява завършеност, защото е въведен с глагола наситя.

          Ако продължим да размишляваме върху направените наблюдения, ще установим, че в

българския език тези глаголи имат своите „двойници“. Така например глаголите, изразяващи

продължителни или периодични действия – идвам, оставяй, залоствай, гледам – имат много

сходно значение с глаголите (да) ида, (да) оставя, (да) залостя и (да) погледна. Но вторите глаголи

вече изразяват еднократни и вече приключили действия. Същото се отнася и за глаголите от

втората строфа – влезна, приседна, вперя, видя, наситя, целуна, отида. Те също имат „двойници“ 

– влизам, присядам, впервам, виждам, целувам, отивам. Те обаче изразяват продължителни и

периодично извършващи се действия.

          Във всеки език има изразни средства, с които говорещият посочва какво точно е действието, за което става дума – дали е еднократно и завършено, или е продължително и периодично. В западноевропейските езици това се постига най-често по описателен път. В българския език обаче, както и при останалите славянски езици, указанието за завършеност или продължителност на действието се носи от самата форма да глагола. Именно нея наричаме вид на глагола.

          Вид на глагола е граматична категория, която показва характера на извършваното действие: дали то е еднократно и завършено, или напротив – продължително и периодично.

          2. ОСНОВНИ ГЛАГОЛНИ ВИДОВЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

          Глаголният вид показва характера на действието по отношение на неговата

цялостност, продължителност и завършеност. По тези признаци в българския език различаваме

два глаголни вида – свършен и несвършен.

      Глаголите, изразяващи цялостни, еднократни и завършени действия, са от свършен вид.

          Например: Мина ли по моста? Видях те отдалече, но ти само се мярна и изчезна.

      Глаголите, изразяващи нецялостни, продължителни и незавършени действия, са от несвършен вид.

          Например: Вчера те гледах как минаваш по моста. Вървеше бавно и ми се мяркаше от време на време пред очите, но дълго не изчезваше от погледа ми.

          Примерите, които дадохме, показват и още нещо – всяко действие може да се представи

било като цялостно и завършено, било като продължително и незавършено. Така получаваме

двойките: (да) мина – минавам; (да) видя – виждам; (да) се мерна – мяркам се; (да) изчезна –

изчезвам. Наричаме ги видови двойки.

          Лексикалните значения на глаголите от видовите двойки са напълно еднакви или много

близки. Понякога се появяват малки разлики в значението, защото свършеният или несвършеният

вид привнасят някоя допълнителна характеристика на действието – започване, обобщеност,

изчерпаност или нещо друго. Именно поради тези, макар и минимални, разлики глаголите от

видовите двойки се осъзнават като отделни думи в речниковия състав на езика.

          Огромното мнозинство от глаголите в българския език влиза във видови двойки. Има съвсем малко глаголи, които имат само свършен или само несвършен вид.

          3. ВИДООБРАЗУВАНЕ

          Тъй като глаголният вид е граматическа категория, формите на свършения и несвършения

вид се образуват с помощта на специални морфеми – представки и наставки. Големият въпрос

обаче е: коя от двете форми е първична – свършената или несвършената. Това зависи от

развитието на езика и затова не за всеки глагол може да се каже точно дали при възникването си е

бил от свършен или несвършен вид. Затова условно приемаме, че има два начина за

видообразуване – образуване на свършен вид от несвършен и образуване на несвършен вид от

свършен.

          А) Образуване на свършен вид от несвършен

          В този случаи се използват представки и наставки.

          ► представки: пре- (пиша – препиша); за- (пиша – запиша); в- (пиша – впиша); от- (пиша –

отпиша); над- (пиша – надпиша); под- (пиша – подпиша) и др.

          ► наставки: -н (седя – седна)

          Използваните представки често променят не само вида, но и лексикалното значение на

глагола. В примерите, които дадохме, такива са глаголите: препиша, запиша, впиша, отпиша,

надпиша, подпиша. Тяхното лексикално значение вече е доста по-различно от това на първичния

глагол пиша. Затова тези производни глаголи в повечето случаи образуват свои производни, за да

оформят видова двойка с новото значение: препиша – преписвам; запиша – записвам; впиша –

вписвам; отпиша – отписвам; надпиша – надписвам; подпиша – подписвам и т.н.

          Б) Образуване на несвършен вид от свършен

          В този случай се използват наставки, които променят само вида, но не и лексикалното

значение: -а (м): видя – виждам; -я (м): хвърля – хвърлям; -ва (м): изпия – изпивам; -ава (м): огорча – огорчавам; -ява (м): разоря – разорявам; -ува (м): купя – купувам.

          В последно време в българския език нахлуват много глаголи от чужд произход, които не

притежават видова характеристика, защото в оригиналния им език такава категория няма. С

навлизането си в българския език обаче те трябва да получат вид, защото нормите на нашия език

го изискват. За целта се използват следните наставки, с които едновременно се образуват глаголи

от свършен и от несвършен вид:

          -ира (м): оперирам (а не оперирвам)

          -изира (м): организирам (а не организирвам)

          -ува (м): публикувам, арестувам.

          4. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ВИД И ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА

          Както знаем от изученото в пети, шести и седми клас, глаголните времена също отчитат

дали действието е приключено, или не. Ето защо връзката между вида и времето на глагола е

пряка.

          Знаем, че основните глаголни времена ориентират действието спрямо момента на

говоренето. При използването на всяко глаголно време говорещият съобщава дали действието е

приключило в момента на говоренето, или не е. Оттук идват и предпочитанията на всяко от

глаголните времена към някой от глаголните видове.

          ► Сегашно време, което съобщава, че действието протича в момента на говоренето, не може да

се образува от глаголи от свършен вид. Не е възможно да се каже „Сега аз взема книгата от

масата.“ Правилната форма е: „Сега аз вземам книгата от масата.“ Това важи обаче само за реални и конкретни действия. Но сегашно време често се използва като обобщение, като сегашно

историческо или по някой друг неконкретен начин. Тогава употребата на глаголи от свършен вид евъзможна, защото е тях се подсказва по един образен начин, че действието се повтаря периодично.

Например: „Легна вечер, стана сутрин, а тя все пред очите ми.“ Подобен е случаят е употребата на свършен вид във втората строфа от стихотворението „Прощално“ на Никола Вапцаров.

          ► Минало свършено време, което съобщава, че действието е започнало, протекло е и е

завършило преди момента на говоренето, естествено предпочита глаголите от свършен вид, които също съобщават за цялостни и приключени действия. Например: „Вчера той дойде и ме извика.“ В някои случаи обаче, когато искаме да подчертаем, че действието, макар и да е свършило предимомента на говоренето, все пак е траяло известно време, използваме глаголи от несвършен вид.

Например: „Момчетата се бавиха известно време, цъкаха с език, подритваха камъчета, но накрая

си тръгнаха.“

          ► Минало несвършено време. Тъй като то показва продължителни действия, употребата на

глаголи от несвършен вид е съвсем естествена. Например: „Те всяка вечер минаваха покрай нас и

заканително размахваха юмруци.“

          ► Минало неопределено време. То представя действието не като процес, а като резултат.

Същата е задачата и на глаголите от свършен вид. Затова най-често това време използва именно

този вид. Например: „Аз съм спрял пред вас.“ Само когато говорещият иска да покаже самото

действие като факт, тогава е възможно използването на глаголи от несвършен вид. Например: „На

този стол е седял Вазов.“

          Всички останали времена представят както цялостни и завършени действия, така и

продължителни и незавършени. По тази причина те използват глаголи и от двата вида.

          Заради връзката между вид и време на глагола се налагат някои ограничения при

използването на свършения вид.

          ► Глаголите от свършен вид не могат да образуват сегашно деятелно причастие, деепричастие и отглаголни съществителни. Не е възможно от глагола дам (св. в) да се получи дащ, даейки, даене. Правилните форми се образуват от несвършения глагол давам – даващ, давайки, даване.

          ► Глаголите от свършен вид не могат да се свързват с глаголи, означаващи начало, край или етап от развитието на действието. Такива глаголи са: започвам, завършвам, продължавам,

преставам и др. Няма как да се каже „Започвам да купя." Правилната форма е „Започвам да

купувам.“