Филмът "Не ме докосвай" с голямата награда "Златна Мечка"

Никола Бенин

Филмът на румънската режисьорка Адина Пинтилие, спечели голямата награда "Златна мечка" на 68-ия Международен филмов фестивал в Берлин. Филмовата продукция е съвместен проект с румънско, германско, чешко, френско участие и българско участие, с включването на актьорите Ирмена Чичикова и Георги Налджиев. Защитената концепция във филма е търсенето на интимност от героите  и същевременно, страхувайки се от нея.

 Адина Пинтилие заяви на пресконференция, след като взе трофея, че филмът провокира зрителите да изпитат съчувствие, да приемат различността и да преосмислят представите си за всичко: "Ето защо си мисля, че за много хора този филм може би няма да е приятен, но в същото време ние предизвикваме вас, зрителите, да водите диалог и да погледнете себе си."

"Сребърна мечка" за режисура бе присъдена на Уес Андерсън за анимационния филм "Кучешкия остров".

Наградата за най-добър актьор получи французинът Антони Бажон за ролята си на наркоман, опитващ да се отърве от порочния навик с помощта на религията във филма "Молитвата" на френския режисьор Седрик Кан.

За най-добра женска роля бе отличена 68-годишната Анна Брун за филма "Наследничките" на парагвайския режисьор Марсело Мартинеси.

Приз за най-добър сценарий получиха Мануел Алкала и Алонсо Руиспаласиос за филма "Музей

Чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев е отново ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев"​

д-р Никола Бенин

ЛЕТОПИСИ РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ"

Чл. кор. проф. дтн Христо Белоев

На 20 февруари 2018 год. чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев бе избран отново за ректор на на Русенския университет „Ангел Кънчев” със 176 гласа. Той ще ръководи висшето училище до края на мандата през 2019 година. Новияг ректор бе номиниран от седемнадесет катедри, пет факултета, трите филиала (в Силистра, Разград и Видин) и Студентския съвет. Пред Общото събрание на университета той заяви: „Съзнавам ясно, че динамичното време, в което живеем, икономическата криза и демографският срив изискват нови подходи за решаване на проблемите, нови форми, методи и средства на работа. Ще ги търсим и прилагаме заедно, ще се променяме и ще вървим напред. Но едно няма да променя, защото то е заложено дълбоко в мен - доверието и уважението към хората, твърдото убеждение, че те са най-ценният ни капитал и че в тях трябва да се инвестира непрекъснато".

На 21 февруари 2018 год. на официалната церемония по предаването на символичния ключ на Русенския университет от проф. д-р Велизара Пенчева на чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев присъстваха зам.-кметът по устройство на територията в Община Русе инж. Димитър Наков, заместник областният управител г-н Валентин Колев, членове на академичното ръководство.

Връзка: https://www.uni-ruse.bg/news/Lists/List/DispForm.aspx?ID=1065

Роднините на Левски при откриването на паметника му в София

Никола Бенин

Най-близките роднини на Апостола при откриването на паметника му през октомври 1895 г.
На втори ред в средата, стои по-голямата сестра на Васил Левски, Яна Иванова Кунчева!

Откриването в Судан на древната Нубия

Никола Бенин

"Само сега осъзнаваме колко девствена археология просто чака да бъде намерена. Но точно когато осъзнаваме, че е там, тя е изчезнала".

Първоначалният интерес на учените към Нубия  се отнася към началото на миналия век. През 1905 г. британски археолози се спускат на изток в Африка, за да разкрият и извлекат артефакти от храмове от 3000 години. Обезкуражени обаче от пясъчните дюни, които покриват земята, те се отказват. Тогава са направени предимно снимки на местността. „Ние потъвахме на колене на всяка крачка", пише Валис Бъдж, британски египтолог и филолог, и добавя: "Ние направихме няколко изпитателни разкопки в други части на мястото, но не намерихме нищо.”

Хижа Безбог и замръзналото езеро Безбог

Никола Бенин

Васил Левски - и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила

Никола Бенин

В авторския си прочит на българската история Стефан Цанев разказва за съдбата на едно от най-великите стихотворения в българската поезия. „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев. То е публикувано за първи път в „Стенен календар за 1876 година“, а същата година, на 12 август, два месеца след смъртта на поета във Врачанския Балкан, е отпечатано и във вестник „Нова България“, последният вестник, редактиран от Ботев.

От „Стенния календар“ бройка запазена няма, а в „Нова България“ стихотворението изглежда така:

Плачи! Там близо до град София
видя аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него...Със страшна сила
зимата пее свойта зла песен.

По-късно, пише Стефан Цанев, Захарий Стоянов също публикува „Обесването на Васил Левски“ в съчиненията на Ботев (през 1888), при което го редактира. Многоточието след „виси на него“ е премахнато и така стихотворението добива вида:

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

„Не знам дали Ботев сам, дали Захарий, а най-вероятно поправката е направена в песнопойките, защото, като се пее, музикалната фраза не позволява стихът да се раздели на две и незайният певец е съединил двете части на стиха, без да подозира, че създава може би най-могъщата, най-абсурдната метафора в нашата поезия“, пише Стефан Цанев.

Патриотът и демократът Васил Левски

Никола Бенин

Идеалите на Васил Левски

"Ние желаеме за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа и затова желаеме такава съща свобода и на нашите приятели и съседи. Ние не желаеме да владееме над другиго и затова не дозволяваме да ни владеят и другите.
…
Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.
…
Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.
….
В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни(то) вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами(те) тур(ци). В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.
…
Брате,
Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!
…
Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.
…
Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва…

...
Искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на кои стои българската свобода. Пък тогава нека тегли България един век още.

...
Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
…
От никоя страна (за) нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.
…
…да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.
…
На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. Едно от тия (качества) да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи.
…
Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така? По мое мнение така е най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито всекидневното ми преследване от полицията от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изроди български; нито пък казвам, че щом от началото на работите ни досега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово (да дойде)? Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друга, нека (и) по-долна (служба). Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.
…
Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Тогава заслугата ни е равна. Защото и те без нас не могат, па и ние без тях. Това, брате, трябва да ни бъде всякога на ума, та да не даваме (лош) пример. Ако ние бъдем такива, тогава никой не ще смее да се възгордее, за да се раждат вражди между нас, от каквито е пропаднало отечеството ни. Имаме хиляди примери.

Регионална библиотека "Любен Каравелов” – Русе на 130 години

Никола Бенин

Преди 130 години, на 11 февруари 1888 година, в Русе се създава Градска библиотека, която се превръща в място не само за съхраняване на книгите, но и средище за духовен обмен, за разбиране на миналото, самите себе си и реалностите. От нейнто основаване до днес библиотекарите в Регионална библиотека "Любен Каравелов” – Русе са тези, които полагат усилия литературата и културата да бъдат фундаментална значима, конструктивна част от живота на русенци.

Тържеството по случай 130 години от създаването на Регионална библиотека "Любен Каравелов” – Русе бе открито от нейния директор, Теодора Евтимова, която изтъкна в своето слово: „Годините, които ни събират днес на това тържество, са 130! Русенската библиотека е всъщност една от най-старите градски библиотеки, създадена само 10 години след Освобождението през 1878 г. Към детайлите в историята не бива да посягаме прибързано. Необходими са скромност и съзнание за шанса, който ни дава съдбата да бъдем продължители на 130-годишната традиция.  

С празничен водосвет, отслужен от Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум и свещеници от Русенска епархия, беше открита Документалната изложба "130 години Регионална библиотека "Любен Каравелов".

Експозицията представя уникалните колекции: Старопечатен фонд, Фонд „Михаил Арнаудов“, Лична библиотека на Захари Стоянов, краеведска ръкописна сбирка, книги с автографи и др. Съхранява се и изданието на „Ад“ от Данте Алигиери с илюстрации на Гюстав Доре от 1906 година, на руско издание от 1895 г. на „Изгубения рай“ от Джон Милтън. Впечатляващи експонати в изложбата са книгата с най-много страници – Речник на английския език от 1922 година ( 2800 стр.) и най-малкото по формат издание – за правата на гражданите в Европейския Съюз (2 см).

В изложбата са представени и документи, снимки, награди, издания и публикации, отразяващи историческото развитие на Регионална библиотека "Любен Каравелов” – Русе. Сред тях са снимка на строителството на сградата на Търговско-индустриалната камара, където през 1954 г. се премества библиотеката; Писмо до кмета на Русенската градска община, относно инсталирането на електрическо осветление в библиотеката от 10 септември 1917 г.; Доклад до кмета на Русенската градска община от Бончо Мустаков – контрольор и Иван Вутов – чиновник, за резултата от проверката на приходите и разходите на библиотеката за периода от 1904 до 1940 г. и др.

Елеонора Евтимова

Историческият град Трогир (Trogir), Хърватия

Никола Бенин

Историческият град Трогир (Trogir), Хърватия, е забележителен пример за градска приемственост. Непромененият уличен плана на това островно селище датира от елинистическия период, което е украсено от последователни владетели с много хубави обществени и жилищни сгради и укрепления. Красивите романски църкви са допълнени с впечатляващите ренесансови и барокови сгради от венецианския период.

Трогир е основан през 3-ти век пр.н.е. от гръцки колонисти и се издига до важно пристанище по време на управлението на римляните. От 1997 г. Трогир е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство — най-внушителната му структура е романско-готическата катедрала Св. Лаврентий , трикорабна базилика от 13-ти век. 

Никола Бенин. Пещерата с джакузи на Хомо Сапиенс

Никола Бенин

Това е една от многото пещери, където Хомо Сапиенс, който я познаваше дълго време, прекарваше миговете си на джакузи с приятели 

Никола Бенин. Изборите в живота

Никола Бенин

 Два са изборите в живота: сядаш на едно място и живееш със страданието - колко несправедлив е живота, или започваш да работиш върху това как да обърнеш нещата в своя полза...

Себастиано Ричи - "Ангел и муле от бягството в Египет" (Sebastiano Ricci, 'An angel and mule from The Flight into Egypt')

Никола Бенин

Sebastiano Ricci, 'An angel and mule from The Flight into Egypt'

Себастиано Ричи - "Ангел и муле от бягството в Египет"

Никола Бенин. Мехелен и/ или Maneblussers

Никола Бенин

Мехелен. Съществува една интересна история от 16-и век, която обяснява прякора на мехеленчани Maneblussers.

Късно една вечер, излизайки от кръчмата порядъчно почерпен, клисарят както си вървял на зигзаг, се спрял втрещен. Църквата била в пламъци! Покривът й горял. Горяла кулата. Клисарят изтрезнял тутакси и веднага вдигнал тревога. Мехеленчани изскочили от домовете си и както си били с нощните шапчици и по нощници, наметнали отгоре само по една шуба, пъргаво се подредили във верига с кофи в ръце от кладенеца до църквата. И започнало гасенето на пожара. Докато в един момент разбират, че няма никакъв пожар. Било пълнолуние и кървавочервената луна се отразявала в църквата и обагряла всичко в огнено червено. Та оттогава викат на мехеленчани угасителите на месечината, т.е. Maneblussers. 

Пивоварна Хет Анкер

Историята на тази кукла също е интересна. Тя се казва опсеньорке. Защото по време на една религиозна церемония имало обичай да слагат големи кукли върху платно и да ги тръскат. И тази гигантска кукла взела че излетяла от платното и се приземила върху главата на един надут сеньор от Антверпен, който минавал през Мехелен и се спрял да погледа процесията. Та оттогава й викат опсеньорке, т.е. върхусеньора.

Никола Бенин. Стари кашчьи (стари къщи) в Банско

д-р Никола Бенин

Никола Бенин. Банско в миналото

Връзка: https://www.youtube.com/watch?v=3TwfXQsIEb0

Никола Бенин. Старинно Банско