Никола Бенин
Когато говорим за
значими личности в националната памет като Христо Ботев, чиито живот и
творчество е пример за възпроизвеждането на социални общности и на обединяване
на нацията, ние мислим много често за него като икона, дистанцирано и откъснато
от неговата среда и време, поне що се отнася до литетурата.
За Ботев е трудно да се
говори, но и трудно да се мълчи. Необходимо е, въпреки всички съпротиви, да
извадим образа на поета и революционера от каноничността и иконичността. Време
е да демитолигизираме представата за него, за да го усетим жив, и истинен,
насъщен.
Писмо от Христо Ботев
до Тодор Пеев
„ Ние не сме направили
и стотна част от онова, което би могли да направим. Слава богу и дяволу,
природата не ни е обидила, нито умствено, нито физически, защо следователно да
седим на припек и да плачем, че петлите ни кълват носовете? Признан а осем години аз видях всичките наши
герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите
работи се вършат от малки хора. Гиганти, тръгнали по купищата и събират
мъниста, за да нанижат наниз от славата на майка си, а пигмеи се покачили на
необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месецът за рогата.
Наистина, ний всички сме непразни с велики идеи, но ти, Ботйов, ако си пигмей,
то слез от тия конкили и потъни в калтана нищожеството, ако си гигант, то
възседни своята идея тъй, както Александър възсяда своя Буцефал...Аз не съм
способен да тропам по портите и да пея балдевски песни по патриотически маниер.
Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба, пък
ще да изляза на борба със стихиите.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар