За някои
от читателите на творчеството на Йордан Йорданов новата му книга с афоризми и
сатирични миниатюри „Кактус в джоба” може да се възприеме като изненада.
Особеностите на творческото му развитие обаче показват, че той последователно
следва пътя към литературното поле на афористичното писане. След двете му
стихосбирки „Нежна съпротива” (1994) и „Камък за птицата” (2007) издава
художествено-документалната повест „Разсъмване край огъня” (2011), за да
достигне до поемата за деца „Приключенията на Ели” (2013). Поетът и писателят
цял живот трупа мъдрост и се стреми да я пресъздаде в своите творби във вид на
сентенции. Прав е Валери Стефанов като казва, че: „Опитът на творбите пораства
редом с нашия опит”. Ето няколко примера:„И гладна ще е винаги душата, / когато я
разменяме за хляб.” („Елегия”), На теб Надеждата оставя – / Съдбата другия
избира.” („Съдбата другия избира”), „Няма начин да натежиш, / без да изгубиш
равновесие.” („Равновесие”). Сентенциален характер има и поантата на поемата за
деца „Приключенията на Ели”: „А крилете. А крилете / ще намерим нейде в нас.”
„Кактус в джоба” е оригинално заглавие
на новата книгата на Йордан Йорданов, заредено с богата асоциативност. То „боде” нашето съзнание, провокира ни да
мислим откроените в текста истини за живота и човека, не ни дава мира да
останем и за миг равнодушни към пошлостта и покварата в обществото. Подбраните афоризми
и сатирични миниатюри снемат в себе си представите за ценности, презренията към
човешките нравствени недъзи, подозренията към лъжата и демагогията. Моралната
санкция на автора е свързана с осмиването и развенчаването на подлизурковците
(„Пълна екипировка”), лъжегероите („Герой”), лакомниците („Ценител”), крадците
(„Несправедливост”) и т.н.
Афоризмите в „Кактус в джоба”, въпреки разнообразието от теми, могат да
бъдат въведени в две типологии. В едната, се обособяват тези, които иронично, а
понякога и саркастично разобличават паденията на човека и несъвършенствата в
социалното битие, а в другата – се групират афоризмите, звучащи като сентенции,
в които е отразен философският поглед на Йордан Йорданов към света и смисъла на
живота. Именно втората група мъдри мисли, изказани остроумно, го открояват като
оригинален автор на афоризми. Той следва богатите традиции на афористичното
писане и същевременно има своя запазена територия, в която умно и находчиво
разсъждава за вечните истини и ценности. Иначе казано, философските афоризми
дават възможност на мислителя писател да извъведе и осмисли важни социокултурни
и антропологични проблеми, да мисли за идентификационните кодове на човешкото.
Ще приведа няколко афоризми: „Не можеш да бъдеш Орфей, ако не слезеш в Ада
заради Евридика” („Талант”), „Не можеш да тръгнеш да покоряваш Олимп, ако Зевс
е все още в Атина” („Еретичен провал”), „За да останеш при себе си, тръгни с
тези, които те обичат и ти вярват” („За да останеш”), „Милостта е сестра на
смелостта и винаги върви с нея” („Две сестри”).
Афоризмите с философски смисъл не
звучат абстрактно. Посредством иносказанието, честата игра на думи и
използването на универсални образи и мотиви се актуализират в голяма мяра
моралната юродивост и позорното поведение на човека, обсъждат се съвременни
негативни явления в обществото. Тези явления са в областта на политиката,
икономиката и ежедневните битови и социални отношения. Така философският поглед
обикновено е отправна точка да се придава ценност на живеенето и да се
произнасят морални присъди над човешките пороци и грехопадения. Това ме кара да
мисля, че Йордан Йорданов умело използва една от изконните роли на философията
да хармонизира човешкия свят, да го прави по-добър, по-стойностен и по-мъдър.
Със средствата на хумора авторът
изгражда своето внушение за профанизацията на живота на съвременния българин,
принуден да става черноработник в други страни – „И българинът преживя
положителна еволюция. От „тъмен балкански субект” през миналия век, сега е
„неясен източноевропейски гастербайтер” („Еволюция”); заставен да рови в
контейнерите за боклук – „Все между хората търсеше истината. Нито веднъж не
погледна в контейнерите за боклук” („Търсач”); безпомощен пред напастта на
безогледните кражби – „Сложи кактус в джоба, за да опази парите си от крадци.
Опази се и от себе си – умря от глад” („Кактус в джоба”); смачкан от
безпардонното шествие на чалгата и мизерията – „Бедните хора в България вече
намразиха дори песента „Ръгай чушки в боба”. И при двата селскостопански
продукта настъпи такава скъпотия, че на горките консуматори хич не им е до
смях” („Какво е виновна песента”). Ежедневието на българина е подиграно като
ненормално и обидно живеене и отречено като нецивилизационен начин на живот.
Същото е и отношението към политиката и политиците – те са се „свлекли” до
нивото на корупцията („Няма я стълбъта”), липсата на умения да управляват
(„Точен ориентир”), до фабрикуването на компромати („Остров на надеждата”). В
този смисъл афоризмите и сатиричните миниатюри на Йордан Йорданов представляват
една от възможните форми на критика спрямо безнравствеността и негативните
поведенчески практики.
Ето и налагащото се обобщение.
Афористичните мисли в „Кактус в джоба”, ситуирани в художественото пространство
между философията и нравствеността, са езиков начин да се оповестят ценностите
и смислите на живеенето и да се покажат негативите в делничния свят. Афоризмите
правят актуално необходим дебата за достойното и недостойно битие, духовността
и бездуховността, за границите между доброто и злото...Афоризмите извикват в
нашето съзнание въпроса „Е, така ли трябва да живеем?”.
д-р Никола
Бенин
Няма коментари:
Публикуване на коментар