НИКОЛА БЕНИН. ТРАДИЦИОННО ПРЕДСТАВЯНЕ НА АЛМАНАХ "СВЕТА ГОРА" В РУСЕ

Проф. ДФН Сава Василев, Владимир Шумелов и Огнян Стамболиев

      Представянето на поредния брой на алманаха „Света гора” в Русе се превърна в литературно събитие, което развива нови читателски публики и повишава интереса към познати и нетолкова познати автори и творби.  Наред с Велико Търново, Варна, Пловдив и др., крайдунавският град е мястото, където се събират, след издаването на всеки брой, съставителите и читателите  на единстевения в света, като съдържание и форма, продукт на културата.

         На 29 януари  от 17.30 часа в Регионална библиотека „Любен Каравелов” главният редактор, проф. ДФН Сава Василев, заедно с Владимир Шумелов поставиха на литературната карта на Русе тринадесетя брой на алманаха, означен с буква „М”. Ще припомня, че Алманахът за литература, наука и изкуство "Света гора" излиза от 1997 година като издание на Сдружението на литературните дейци "Света гора" – Велико Търново, а от 2009 година е издание на органа на Националното общество за литература и изкуства "Формула 6".

         Редакторският екип, в който участва и известният русенски преводач Огнян Стамболиев”, се придържа към спазването на постоянни рубрики. В последните броеве традиционен е и предговорът, написан от Сава Василев, във фолклористичен стил, в който чрез пословици, поговорки и игра на думи се внушават мъдри мисли за битието и поведението на човека в света. Първото изречение в този интересен и провокативен метатекст започва, както и в предишните алманаси, с буквата на броя.

         Сава Василев се придържа към принципа на традицията и новаторството, като наред със спазването на устойчивата структура на съдържанието  и прецизното подбраните текстове, използва нови концептуални подходи при съставянето и оформянето на алманаха. Традиционно обемистото тяло на алманаха се съпътства с мултимедиен диск и стихосбирка. Издадената стихосбирка е „Немам думи, истина ви казвам” на Юрий Лулчев. Новото в него е моделът на корицата, който е различен от предишните броеве. Нова е  също идеята да бъдат представени, поколението поети и писатели от 80-те години, които са завършили ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Тази идея доразвива с концепцията при съставянето на дванадесетия брой „Л”, където присъстват творците от търновската вълна през 70-те години на ХХ век.

      Огнян Стамболиев, водещ при представянето на алманха, представи двамата всеотдадени на мисията да съставят текстовете и да издават културня продукт, въпреки невъобразимите трудности, които стоят пред тях. Той подчерта, че проф. Сава Василев е един от водещите литературни критици и историци у нас,  а Владимир Шумелов е изявен представител на оперативната критика. Водещият не пропусна да каже, че „Света гора” е най-големият и най-авторитетният алманах в България.

         След емоционалния анонс, русенската журналистка, поетеса и писателка Иглика Пеева, която присъства на страниците на брой „М” с пиесата „Среднощен екпрес”, прочете две стихотворения – безименната творба на Юрий Лучев и „На приятели” от Николай Милечев. Сава Василев изясни сюжета на целенасочено подбраните стихотворения. Те са поставени едно до друго и в алманаха, защото лирическият текст на Милчев е реплика на стиховете на Юрий Лулчев: „Поети – голи през копривата, отиват да местят планината.” Скритият цитат отвежда към същността на поетическия темперамент на двамата – единият „плющи с камшици”, а другият „винаги кротък и тих”. Сава Василев припомни, че първата стихосбирка „Посичане на ореха” на Юрий Лулчев излиза през 1987 година. Творбите на поета свидетелстват за „най-голямото избуяване на таланта” във Велико Търново след този на Борис Христов. Николай Милчев е издал множество стихосбирки, последната от тях е „Прѣльсть и светогорски стихотворения” (2015).

         Професор Сава Василев също направи кратък обзор на рубриките в алманаха и на авторите в тях. В „Поезия” са намерили място стихотворения на Франсис Скот Фицджералд, Пламен Павлов, Красимир Чернев, Крум Филипов и др. Във рубриката „Възпитаник на Великотърновския унверситет” са поместени изследването „Живот за четене” на Ангел Дюлгеров за първата стихосбирка на Николай Милчев „ Висока лоза” (1985) и непубликувания разказ на Сава Василев „Високи градини”.  „Литературен архив” е съдържа текстове на Евелина Белчева, Румен Стоянов и Гатя Симеонва. В „Литературознание, изкуствознание, публицистика” се срещаме с иманата на Радослав Радев, Сава Василев, Марин Георгиев, Огнян Стамболиев и др.  В рубриката „Проза” могат да се прочетат творби на Янислав Янков, Владимир Шумелов, Иван Серафимов и др.

         Владимир Шумелов завърши обзора на алманах „Света гора” с рубриката „Преглед”, където традиционно се правят критически прочити на част от излезлите книги в България. Той представи и последните си две книги „The End” и „Каквото дойде”.

НИКОЛА БЕНИН. СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ТРЕНДАФИЛ АКАЦИЕВ

СОФКА ФИЛОСОФКА

НА латински „фило – софка“

означава „любя Софка“.

Но това девойче мило

не знай думичката „фило“.

Знам три превода на нея:

любя,

тача

и милея.

Аз я любя, любя, Софка

със или без опаковка.

Хем я любя, хем я филя

и след туй я трендафиля.

1966 г.

ОДА ЗА ПАРТИЯТА 

                          

НЕ на думи, не на хартия

славя свойта родна Партия.

С нея крача вдъхновен,

тя е влязла вътре в мен:

в моите очи червени,

в моите аорти, вени,

в моя нос и в моя крак,

в моя бъбрек и далак,

тя е в моята глава

и във моите черва.

Както хапчето целително

тя ми действа очистително.

1988 г.

ОДА ЗА СССР

ЗНАЯ всичко наизуст

за Съветския съюз.

Кой на този свят не знае

как той крачи и шагае.

И си казвам: Ех, блазя

на съветските друзя.

1970 г.

ДОСИЕ

БЕСЕПАРИ, седесари,

господа или другари,

безпартийни и сие

търсят мойто досие.

Нека да узнай шпиона -

скрил съм си го в панталона.

Там почива най-подир

миналото във вечен мир.

ХАМЛЕТОВ ВЪПРОС

СТРАННА измет се навъди -

чуди се дали да бъди.

Щом не искаш – не бъди,

но отсреща врагът бди.

Чуйте моята присъда:

Той не ще, но аз ще бъда!

Две са нашите съдби -

аз: туби, той – не туби!

1961 г.

ЖЪЛТЪК И БЕЛТЪК

ВСИЧКИ български деца

трябва да ядат яйца.

Ако имаш ти яйца,

ще си имаш и деца.

Но не бойте се, деца,

за утрешните си яйца.

КООПЕРАТИВНО

В МОЙТА нива цъфна слива.

В твойта нива цъфна слива.

Твойта слива си я бива,

но и мойта си я бива.

Всеки сливи ще добива

само в кооператива,

в който дружно ще се слива

мойта слива с твойта слива.

ВЪПРОС

(в творителен падеж)

ТОЗ въпрос ти шепна ухом

да ми се дадеш изцялом.

Няма аз да падна духом

докато не паднеш тялом.

Тоз въпрос ти шепна първом.

Откликни на него щедром.

Ако се обърнеш гърбом,

ще ти го поставя ребром.

После като си омръзнем,

пак ще се обърнем гъзнем.

НОМЕНКЛАТУРНО

СТАРАТА номенклатура

пак се хваща за кобура.

Новата номенклатура

ще ме хване за клатура.

ГНЕВЕН ПРИЗИВ

ПИТАТ ме: „Поете, как си

с тези невъзможни такси?

Как издържаш по количество

на пари за електричество,

за вода или за парно?“

Казвам:

- Аз се чувствам харно.

Заявявам, че не ща

да използвам тез неща.

Харча аз ограничено,

спя на тъмно и студено,

нито ям и нито пия

и изобщо не се мия.

Запомнете, мили хора,

вижте кучето на двора.

Вън, снегът като забръска

какво прави то зимъска?

Камъкът от студ се пука,

а на него не му пука.

Братя българи, на слука!

Чуйте моята поука:

закалете своите внучета

да издържат като кучета.

НИКОЛА БЕНИН. СЪСТРАДАТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ В РУСКАТА ИСТОРИЯ

  В руската история наред с безмилостни владетели като Петър Велики, Иван IV Василевич Грозни, Петър I Велики, Императрица Анна и др. са живели добри и благородни личности.

  Ето по-видните от тях.

 Императрица Мария Фьодоровна (принцеса София Фредерика Дагмар Шлезвиг-Холщайин-Зондербург-Глюксбург) е родена на 26 ноември 1847 година в жълтия дворец в Копенхаген, Дания. Тя е втората дъщеря на крал Кристиан IX и Луиза фон Хесен-Касел. Поради дипломатичните династични бракове, които владетеля осъществява с децата си, става известен с нарицателното име „дядото на Европа”. 

Принцеса София Фредерика Дагмар Шлезвиг-Холщайин-Зондербург-Глюксбург

Жълтият дворец в Копенхаген

  Принц Николай Александрович, син на руския император Александър II, на през 1864 година се сгодява в Дания за принцеса София Дагмар. Една година по-късно, на 22 април 1865 великият княз умира от туберкулоза. Неговото последно желание е Дагмар да се омъжи за по-малкия му брат, великия княз Александър Александрович, бъдещият император Александър III. Смъртта на младия ѝ годеник потапя в мъка и печал принцесата и тя се завръща в родината си. 
 Великият княз Александър Александрович посещава Копенхаен през 1866 година и заявява желанието си да се ожени за принцеса Дагмар. Тя напуска на 1 септември 1866 година столицата на Дания и е тържествено посрещната в Кронщат от император Александър II и цялото му семейство. Н 13 октомври Дагмар приема Православието, дава й се името Мария Фьодоровна  и титлата велика руска княгиня. Сватбата й с Александър II  е отпразнувана на 9 ноември 1866 в Зимния дворец в Санкт Петербург. Младото семейство живее през следващите петнадесет години в двореца Аничков. Двамата имат шест деца. През 1881 Александър II става император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия, а Мария Фьодоровна – императрица.

Портрет на императрица Мария Фьодоровна от Владимир Маковски. Гатчина, 1885. 

 По характер тя е усмихната, жизнерадостна, откровена и състрадателна. По време на революцията през 1917 година сътрудничи активно на Червения кръст.

 Императрица Мария Фьодоровна умира на 13 октомври 1928 година във вила Хвидоре край Копенхаген. Опелото е извършено в православната църква "Св. Александър Невски" в Копенхаген, а тялото й е погребано в катедралата в Роскиле. След поредица от тържествени церемонии на 28 септември 2006 година тленните й останки са положени в Петропавловската катедрала в Петербург до тези на император Александър III.

НИКОЛА БЕНИН. АЛЪН РИКМАН НАПУСНА ЗАВИНАГИ ЕКРАНА И СЦЕНАТА

In Memory    

Алън  Рикман си отиде от този свят на 69 години

  Алън Сидни Патрик Рикман (Alan Sidney Patrick Rickman) е роден на 21 февруари 1946 г. в Лондон. В училище се увлича по акварелно рисуване и се занимава с драма. След това той посещава Колежа за изкуство и дизайн към Университета за изящни изкуства в Лондон, а по-късно следва в Кралския колеж за изкуство. След завършването му, заедно с приятели, създава студио за графичен дизайн, наречено „Графити“. От 1972 до 1974 година учи актьорско майсторство в Кралската академия за драматично изкуство. Рикман участва в множество кинопродукции, телевизионни продукции и в театрални постановки. През 1987 година за пръв път е номиниран за ролята си в пиесата „Опасни връзки“ (Les Liaisons Dangereuses) с наградата Тони, като повторно е номиниран с нея през 2002 година за ролята си в пиесата Private Lives. Получава и Награда „Златен Глобус“ за най-добър актьор в главна роля в телевизионен филм за Распутин (1996). Култови роли на актьора са злодея Ханс Грубър в „Умирай трудно“ от 1988 и Професор Сивиръс Снейп в  поредицата от седем филми „Хари Потър”.

   Ето някои от незабравимите роли, които играе във филми.

Професор Сивиръс Снейп

Алън Рикман с Рупърт Гринт и Даниел Радклиф в Хари Потър и Огненият бокал (2005). Снимка: Allstar / Warner Bros

'People in general adore Snape. He is sarcastic, stubborn, etc, etc. But he is also fascinating.I have a lot of fun impersonating him' … Rickman on his role in the Harry Potter series.

Rickman starred alongside Donald Pleasance, Nigel Hawthorne and Geraldine McEwan in the BBC TV serial The Barchester Chronicles.

Photograph: Everett/REX/Shutterstock

Рикман играе заедно с Доналд Плезънс, Найджъл Хоторн и Джералдин Макюън в BBC TV сериал На Barchester Хрониките.

The Guardian review of Les Liaisons Dangereuse (1986) said that Rickman ‘slips sly and inscrutable through the action like a cat who knows the way to the cream’

Photograph: Douglas H Jeffery

Producer Joel Silver and director John McTiernan went to see Rickman onstage in Les Liaisons Dangereuse and knew immediately he would be perfect as Hans Gruber in Die Hard

Photograph: Allstar/20TH CENTURY FOX

Rickman turned down the role of the Sheriff of Nottingham in Robin Hood: Prince of Thieves before being told he could make the character more of his own.

Photograph: Everett/REX/Shutterstock

Because it’s a real person, you become very protective and you want to be fair to them because they have relatives’ … Rickman on his role in Michael Collins.

Photograph: Allstar

'You can't forget the fact that on the first day, he gathered us actors and crew together and said alright everybody, I have one word, and that is 'help'.And I know what he means

Photograph: Sportsphoto Ltd./Allstar

The 1991 drama Close My Eyes has Rickman shoot his ‘first actual sex scene’ as he played a man in a love triangle

Photograph: Everett/REX/Shutterstock

She's got a mind, a heart, a soul and a sense of humour' ... Rickman on working with Kate Winslet.

Photograph: Moviestore/REX/Shutterstock

In 1998, Rickman starred alongside Helen Mirren in Anthony and Cleopatra on stage, and the pair reunite in this year’s tense thriller Eye in the Sky

Photograph: John Stillwell/PA Archive/PA Photos

'People didn't get it when it first came out. It is genuinely funny, however.Extremely funny.A truly great piece of writing' … Rickman on 1999's sci-fi comedy Galaxy Quest.

Photograph: REX/Shutterstock

In 2003’s Love Actually, Rickman reunited with two of his Sense and Sensibility co-stars: Hugh Grant and Emma Thompson.

'I think the last thing you ever do is put labels on a character you're playing.You don't judge them yourself.It's all information' … Rickman on his performance in 2008's Bottle Shock.

Photograph: Allstar

In 2010, Rickman voiced the Caterpillar in Tim Burton’s Alice in Wonderland and will also feature in this year’s sequel.

Photograph: Everett/REX/Shutterstock

'Somebody said it's like going to war – making a film. This one has huge set pieces in it and every day was a challenge. You just had to be ready for them. I had incredibly skilful people to work with.

Photograph: Allstar/BBC FILMS

НИКОЛА БЕНИН. СРЕЩА НА ТИТАНИТЕ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО НА XX ВЕК

    Фондация Луис Вуитон (Fondation Louis Vuitton) и принадлежщият и музей за модерно изкуство Louis Vuitton събраха под един покрив под небето картини на титани на изкуството на XX век. Фондацията е основана от най-големия концерн за луксозни стоки в света Louis Vuitton Moet Hennessy (LVMH), а музеят е построен в Булонския лес в Париж. Сградата на музея е дело на известния архитект Франк Гери и внушава представата за модернистичен облак от метал и стъкло.

   Изложбата от картини под наслов „Ключът към страстта” стана възможна чрез усилията на кураторите Сюзан Паже и Беатрис Паран. Те несъмнено са положили невероятни дипломатически усилия, за да съберат от 12 световноизвестни музеи в света, сред които са МоМА от Ню Йорк и Ермитажа от Санкт Петербург, творби на велики художници. Сред тях се открояват имената на Анри Матис (31 декември 1869 – 3 ноември 1954), Питер Корнелис (Пийт) Мондриан (7 март 1879 – 1 февруари 1944), Фернан Леже (4 февруари 1881 – 17 август 1955), Едвард Мунк (12 декември 1863 –23 януари 1944), Робер Делоне (12 април 1885 — 25 октомври 1941) и др.

Анри Матис "Танц" (1910)

Фернан Леже "Три жени" (1921)

Едвард Мунк "Вик" (1933)

Робер Делоне "Три грации" (1912)