Христо Белоев | 01.11.2014 г.
На 30 октомври 2014 г. в Дома на учените в гр. Русе се проведе Тържествено събрание по случай Денят на народните будители.
В поздравлението си към членовете на Съюза на учените проф. д.т.н. Христо Белоев, DHC, mult., ректор на Русенския университет сподели, че на този ден се прекланяме пред създателите и пазителите на българската културна традиция, които са изградили устоите на духовността ни. Прекланяме се пред онези велики българи, работили и творили не само за просвещаването на своя народ, но и за приобщаването му към общочовешките културни постижения. Много са имената на будителите в националния ни пантеон и е радостно, че в него има и наши съвременници. Ректорът призова достойно да следваме техния пример и да работим за съхраняването и обогатяването на нашата култура и духовност!
Празнично слово „БУДИТЕЛИТЕ – БЕЗСЪННИТЕ СЕЯЧИ НА СЕМЕТО В ДУШАТА НА НАРОДА“ подготви и прочете гл. ас. Никола Бенин, с което докосна сърцата на своите колеги. Но кои са семената, които будителите – безсънните сеячи, засяха в душите на българите? Първото духовно зърно, което Св. Паисий Хилендарски хвърли в народната свяст е ДОСТОЙНСТВОТО. „История славянобългарская” поставя началото на нашето Възраждане с повика за познаването на славното ни историческо минало и таченето на българския език. Ретроспективният поглед на Св. Паисий Хилендарски дири факти за величави събития и велики царе, за да внуши чувство на гордост, достойнство и превъзходство пред другите балкански народи. Така той извисява националното съзнание на българина, предпазва го от гърчеене, от чуждопоклонство, повелява му да запази своята идентичност.
Другото семе, което се посява в съзнанието на народа е ХУМАНИЗМЪТ, възкръсването на човешкото у човека, поставянето на човека в центъра на света. Човекът е поставен и в центъра на художествения свят във възрожденската литература. Още Св. Епископ Софроний Врачански наред с писането на книги с религиозно съдържание, с които служи на Бога, има духовната потребност да опише, в автобиографичната си книга „Житие и страдание грешнаго Софрония” своите човешки преживявания. В текста на творбата са разкрити духовните травми - болката, скръбта и страха, изповядани са унижението и оскърблението в пространството на тиранията и жестокостта.
Будителите посяха в народната свяст и най-сладкото и отровното семе – ПОЗНАНИЕТО.
Сладко, защото то облагородява душата, обогатява разума, извисява духа, с една дума, възмогва човека. Ето защо над вратата на старото училище в Котел стои емблематичният надпис „Помогнете ни да ви възмогнем”. Отровно семе е, защото от него покълва съмнението – усъмняване в правотата на установения ред, усъмняване в тогавашната българска представа за света – „така е и така ще бъде”.
До освобождението в България излизат 800 различни учебника, повечето от които са преводни. От българските учебници 100 са по история, 76 буквара, 80 читанки, 20 граматики по новобългарски език, 30 по старобългарски. Будители, съставители на учебници, са: Неофит Бозвели, Емануил Васкидович, Христаки Павлович, Христо Г. Данов, Петко Р. Славейков и други.
По случай 1 ноември – Денят на народните будители, бяха наградени следните колеги и колективи:
¨ ЗА ДЪЛГОГОДИШЕН СЪЮЗЕН СТАЖ И ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ НАУКИ
Проф. д-р инж. Ангел Сотиров СМРИКАРОВ
Проф. д-р инж. Никола Петров МИХАЙЛОВ, DHC
¨ ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ НАУКИ
Проф. дтн. инж. Веселин Иванов ГРИГОРОВ
Доц. д-р инж. Иван Илиев ЕВТИМОВ
¨ ЗА ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ТВОРЧЕСТВО
Доц. д-р инж. Цвятко Станев КОРИЙКОВ
Доц. д-р Пенка Петрова БАРАКОВА
¨ ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
Доц. д-р инж. Цветомир Иванов ВАСИЛЕВ
Гл. ас. Никола Димитров БЕНИН
¨ ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
Факултет „Бизнес и мениджмънт“
На този празничен ден в Съюза на учените бяха приети над 20 нови членове.
Честит празник!
Няма коментари:
Публикуване на коментар