Показват се публикациите с етикет the High Priest of the Aten. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет the High Priest of the Aten. Показване на всички публикации

четвъртък, 8 октомври 2026 г.

Изображение от южната стена на гробницата на Мерира, върховен жрец на Атон / A depi the south wall of the tomb of Meryra, the High Priest of the Aten

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН




A depi the south wall of the tomb of Meryra, the High Priest of the Aten. The royal couple are shown making an offering to the disc of the Aten. The offering is arranged on three similar tables in front of them. Meryra and another priest are shown bowing and much smaller than Akhenaten. The High Prction of King Akhenaten, Queen Nefertiti and two of their daughters oniest holds out to the king what appears to be a cone of incense destined for the offering. Depictions of the royal family and the priests, as well as the royal cartouches have been brutally defaced, no doubt at the orders of Akhenaten's successors.

According to Akhenaten's religion (Atenism), the king was the only one who knew the Aten, and the only channel of communication between god and the people. Official texts were clear in that the king and the sun-disc were co-regents, with the Aten ruling in the heavens while Akhenaten ruled on earth. If the people wished to worship the Aten, they were encouraged to do so via images of the royal family.

So, why did Akhenaten retain a High Priest?

Toby Wilkinson in his book 'Lives of the Ancient Egyptians' suggests that "perhaps the pattern was simply too ingrained in the Egyptian consciousness, or perhaps it was a matter of practicality, since the king could not be expected to officiate at every daily ceremony in the Great Aten Temple at Amarna, let alone at cult centres in other cities. So, there remained a need for a High Priest, even if his secondary titles, 'fan-bearer on the king's right hand' and 'greatly praised of the good ruler', made it clear that his position was subordinate to the king himself."

Meryra held the office of High Priest for the last seven years of Akhenaten's reign. He built his tomb in Amarna, but his position in the monument was relegated to an almost secondary role. Most of the decoration was concerned with the activities of the royal family. "There could be no stronger indication of the essence of Atenism - the centrality of the king in the lives (and deaths) of all his people."

Meryra was never buried in his tomb. As much of that period does, his end remains a mystery.

Изображение от южната стена на гробницата на Мерира, върховен жрец на Атон. Кралската двойка е представена как поднася дар на слънчевия диск Атон. Даровете са подредени върху три еднакви маси пред тях. Мерира и друг жрец са изобразени в поклонническа поза и с много по-малък ръст от този на Ехнатон. Върховният жрец подава на царя предмет, който изглежда като конус от тамян, предназначен за жертвоприношението. Изображенията на кралското семейство и жреците, както и кралските картуши, са били варварски повредени – несъмнено по заповед на приемниците на Ехнатон.

Според религията на Ехнатон (атенизма) царят е бил единственият, който познава Атон, и единственият посредник между бога и хората. Официалните текстове ясно посочват, че царят и слънчевият диск са съвладетели, като Атон управлява небесата, а Ехнатон – земята. Ако хората са искали да почитат Атон, те са били насърчавани да го правят чрез изображения на кралското семейство.

Тогава защо Ехнатон е поддържал длъжността „върховен жрец“?

Тоби Уилкинсън в книгата си „Животът на древните египтяни“ (Lives of the Ancient Egyptians) предполага, че „може би този модел е бил твърде дълбоко вкоренен в египетското съзнание или пък е ставало въпрос за практичност, тъй като не е можело да се очаква царят да извършва всяка ежедневна церемония в Големия храм на Атон в Амарна, да не говорим за култовите центрове в други градове. Така е останала необходимост от върховен жрец, макар че второстепенните му титли – „носач на ветрило от дясната страна на царя“ и „силно възхваляван от добрия владетел“ – ясно показват, че позицията му е била подчинена на самия цар.“

Мерира заема длъжността върховен жрец през последните седем години от управлението на Ехнатон. Той построява гробницата си в Амарна, но мястото му в паметника е сведено до почти второстепенна роля. По-голямата част от украсата е посветена на дейността на кралското семейство. „Не би могло да има по-силно доказателство за същността на атенизма – централната роля на царя в живота (и смъртта) на всичките му поданици.“

Мерира така и не е погребан в своята гробница. Както често се случва с личности от онази епоха, краят му остава загадка.


Царската монополизация на божественото и ролята на жречеството в Амарнския период: Изследване на релеф от гробницата на Мерира I (TA 2)

Резюме

Настоящото проучване анализира иконографските и теологичните аспекти на релефната сцена от южната стена на гробница TA 2 в Амарна, принадлежаща на Мерира I — Върховен жрец на Атон (Wr-mꜣw n Jtn m Ḥwt-Jtn). Изследването фокусира върху функционалния парадокс на амарнската теология: съществуването на жреческа институция в система, определяща фараона Ехнатон като единствен интерпретатор и посредник на слънчевия диск Атон. Чрез анализ на пространствените съотношения, йерархичния мащаб и системното деструктуриране на изображенията от последвалата пост-амарнска реакция, текстът очертава границите на царския монопол върху култа и практическата адаптация на традиционните жречески роли.

1. Введение и иконографски анализ на стената

Гробница TA 2, разположена в Северната група частни гробници в Амарна (Aḫt-Jtn – „Хоризонтът на Атон“), представлява един от най-представителните паметници на висшата администрация от епохата на XVIII династия (Късна бронзова епоха, ок. 1353–1336 г. пр.н.е.).

В разглежданата сцена от южната стена е представена фундаменталната за атенизма култова парадигма:

  • Слънчевият диск Атон (Jtn): Разположен в горната десна част на композицията, Атон разпростира лъчите си, завършващи с човешки ръце, част от които държат знака за живот (ꜥnḫ) към ноздрите на царската двойка.

  • Царската двойка (Ехнатон и Нефертити): Заема централно място в композицията. Стилистиката следва късния амарнски канон — изтънчени, удължени пропорции, меко оформени кореми и специфични дипли на фините ленени дрехи. Пред тях са разположени три богати дарохранителни маси/олтари, отрупани с жертвени приноси.

  • Жреческото присъствие (Мерира I и втори жрец): Изобразени под масите с жертвени дарове в дълбок поклон (jwꜣ / dwꜣ). Спазвайки строгия принцип на асоциативната пропорционалност (съразмерност според ранга), техните фигури са значително умалени спрямо тези на монарсите. Мерира подава към царя конус от ароматна смола/тамян (snṯr).

  • Текстова и картушна деструкция: Лицата на царското семейство, техните фигури, както и официалните царски и дидактични картуши на Атон, носят видими следи от систематично, замислено изсичане. Тази проява на damnatio memoriae е осъществена по време на династичното възстановяване при Тутанкамон, Ейе и Хоремхеб с цел заличаване на „херетичната“ иконография.

2. Теологичният парадокс на Амарнския жречески институт

Атенизмът радикално преобразува древноегипетската политеистична матрица. Според „Големия химн към Атон“ (Great Hymn to the Aten), съхранен в гробницата на Ейе (TA 25), Ехнатон декларира:

„Ти си в моето сърце и няма друг, който да Те познава, освен Твоя син Неферхеперура Уаенра.“

В тази теологична конструкция Атон управлява небесния сътворен свят, докато Ехнатон е негов единствен земен съвладетел и репрезентант. Населението и благородниците не се обръщат директно към трансцендентния слънчев диск, а отправят молитвите си към царското семейство (Ехнатон и Нефертити).

Защо се запазва титлата „Върховен жрец“ (Wr-mꜣw)?

Запазването на длъжността на Мерира I като Върховен жрец на Атон в Големия храм (Ḥwt-Jtn) повдига фундаментален въпрос относно структурата на култа. Анализът на историческите извори очертава две основни причини:

  1. Оперативна и административна необходимост: Мащабът на ежедневните култови практики в Амарна — с нейните стотици открити жертвеници — прави физически невъзможно личното участие на царя във всеки ритуал. Върховният жрец функционира като административен прокси-оператор на царската воля.

  2. Подчиненост на жреческата титулатура: Както отбелязва Тоби Уилкинсън (Wilkinson, 2007), длъжностната характеристика на Мерира включва второстепенни титли като „Носач на ветрилото от дясната страна на царя“ (ṯꜣy-ḫw ḥr wnmy n nsw) и „Силно възхваляван от добрия владетел“. Тези епитети показват, че неговата власт не произтича от божествен избор или независима сакрална автономия, а е пряка детивация от царската благосклонност.

3. Пространствена и функционална подчиненост в частните гробници

В традиционната египетска сакрална архитектура частната гробница е пространство, фокусирано върху собственика, неговото семейство и автобиографичния му текст. В Амарна този модел е фундаментално променен:

  • Маргинализация на собственика: В гробница TA 2 изображението на самия Мерира I е изтласкано в периферията на сцените или е сведено до минимален размер.

  • Царската фамилия като централен обект на медитация: Стените на гробницата са покрити с мащабни изображения на Ехнатон, Нефертити и техните дъщери. За Мерира осигуряването на вечен живот (ꜣḫ) зависи не от самостоятелни заупокойни формули (ḥtp-dj-nsw към Озирис), а от неговата близост и преданост към живеещия в Маат владетел.

Фактите сочат, че Мерира така и не е погребан в тази гробница. Подобно на мнозинството висши чиновници от Амарнския период, неговата съдба след падането на режима или в късните години на Ехнатон остава исторически незасвидетелствана.

4. Заключение

Релефът от гробницата на Мерира I съдържа в себе си визуалната формула на Амарнската реформа. Запазването на длъжността „Върховен жрец“ при атенизма не нарушава монопола на Ехнатон върху божественото познание, а служи като оперативен механизъм за поддържане на мащабния култов апарат. Жрецът вече не е медиатор между боговете и хората, а просто асистент в царското жертвоприношение, изцяло зависим от монарха за своето земно съществуване и заупокойно спасение.

Научна библиография

  1. Davies, Norman de Garis. The Rock Tombs of El Amarna. Part I: The Tomb of Meryra. London: Egypt Exploration Fund, 1903.

  2. Dodson, Aidan. Amarna Sunset: Nefertiti, Tutankhamun, Ay, Horemheb, and the Counter-Reformation. Cairo: The American University in Cairo Press, 2009.

  3. Hornung, Erik. Akhenaten and the Religion of Light. Cornell University Press, 1999.

  4. Kemp, Barry J. The City of Akhenaten and Nefertiti: Amarna and Its People. London: Thames & Hudson, 2012.

  5. Redford, Donald B. Akhenaten: The Heretic King. Princeton University Press, 1984.

  6. Wilkinson, Toby. Lives of the Ancient Egyptians. London: Thames & Hudson, 2007, pp. 195–198.