Никола Бенин
''В името на отца и сина и светия дух. Аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брата [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт.''
Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, с размери 130 х 67 х 7 см, открита през 1888 г. при строежа на църквата ''Свети Герман" при село Герман (на гръцки: Άγιος Γερμανός), Преспанско, днес в Гърция.
Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997-1014) в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му - Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т. нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.
За пръв път надписът е обнародван от Фьодор Успенски през 1899 г., като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимотей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 г. надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Стефан Костов (Сте Ле Костов).
