Никола Бенин
„Основното нещо по време на Великия пост е да не се ядете един друг“, „не се занимавайте с канибализъм по време на Великия пост“ - тези и много други фрази разделят православната общност преди всеки пост, по време на него и няколко седмици след това. Защо смятам, че тези фрази са едновременно верни и разрушителни. Като начало бих искал да определя какво е гладуването, защо е необходимо и как да постим правилно (според автора).
За да разберете какво е публикация, трябва да запомните коя публикация може да се счита за първа. Първият пост е установен от Бог за Адам: „И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Бит. 2:16-17). Тези. Първият пост беше за храната.
Защо Бог трябваше да постави дървото на познанието и живота в рая? Защо да създадете публикация? Тук според мен се случва следното: Бог създава човека свободен и затова човекът трябва по някакъв начин да демонстрира тази свобода. Човек има избор пред себе си, той е свободен да избира и следователно е свободен. Но тук трябва да говорим и за факта, че живият човек трябва да подхранва този живот: на Земята живеем благодарение на храната. Храна = живот и Бог = живот. Не без основание дървото е не само дърво на знанието, но и на живота. Адам избира да получава живот от храната, да зависи от материалната „ябълка“, а не от Бог. Нашият пост е връщане към началото на времето, където се отказваме от вкусната и засищаща храна в полза на „божествената” храна – послушанието.
От тези два факта можем да заключим, че постенето е доброволен отказ от волята, преди всичко отказ от храна. Как иначе човек може да покаже покорство на Бога? Тук можем да се обърнем към Новия завет: „Обичай ближния си като себе си” (Мат. 22:39). Нашето послушание към Него също е добри дела. Тези. Постът е не само въздържане от храна, но и помощ на ближния и проява на любов към него. Постът има две страни: старозаветната – отказ от храна и новозаветната – помощ на ближния. Защо трябва да пазим и двете, когато Новият завет е приоритет в нашето време? Тъй като ние разпознаваме и двете части на Библията, именно със Стария завет започва нашата житейска история. И, разбира се, да не забравяме, че в Новия завет е имало пост – преди да отиде да проповядва, Исус отива в пустинята за 40 дни, именно с цел да се въздържа от храна.
И така, постът е доброволно въздържание от храна, доброволни прояви на милосърдие с цел покорство на Бога. Но как да постите правилно? Струва ли си трескаво да четете съставките или гордо да казвате, слагайки наденица в устата си, че не съм фарисей, за да изпълнявам само закона, основното е любовта? Вярвам, че истинският пост е спазването на два аспекта: въздържание от храна и любов към ближния. С отказването на храна е малко ясно: най-малкото не трябва да преяждате. Именно когато човек е гладен, се проявяват неговите „животински“ страсти: гняв, раздразнителност, вредност. И ние се опитваме да ги ограничим. Ако на човек му е трудно да пости в любов и мир с ближния си, тогава няма защо да обявява гладна стачка, но няма защо и да преяжда. Ако не ядем месо, но се наяждаме с пържени картофи или прекарваме цял ден в приготвяне на постни ястия, това наистина ли е Великият пост? Това е обикновено вегетарианство и нищо повече. С любов и към ближния: докато постите, не се изкарвайте поне на ближния. Милостинята, посещението на болни и затворници – всичко това е важно, но трябва да започнем с малко.
И така, какъв трябва да бъде постът: въздържане от „непостна“ храна, но не в ущърб на себе си и другите, помагане на хората или поне поддържане на добри отношения с близките. Молитва, разбира се.
Така че защо фразите за това, че не се яде един друг, имат двойно значение: от положителната страна: те помагат да се привлече вниманието към многостранния характер на гладуването и показват, че гладуването не е само храна; Отрицателно е, че мнозина ги възприемат като основна цел на поста, забравяйки, че храната е важен компонент на поста.
И най-важното, което авторът иска да каже е, че вярата в Бога е жива вяра. Ние изграждаме отношения с Личността, но в отношенията с живо същество не може да има ясни правила как и какво да правим; човек сам изгражда отношения с някого. Всеки сам трябва да прецени с какво може да се справи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар