ЖИВИТЕ МЪРТВИ литературни полета на
Сложен и на пръв поглед твърде сериозен автор е М. Юрсенар дори и само заради ерудицията си. Но най-вече заради свръхснабдеността на творбите ѝ откъм нефикционални източници, пораждащи по един сложен начин фикционалност. Както и заради таланта ѝ да чете и осмисля автори като В. Улф, Т. Ман, М. Пруст, Мишима, Камю и много други, да борави с древна история, митове, класически извори. Да превръща писането си в особен тип археология или антропология, да разработва потенциала им на живата сцена на художествения жанр.
Франческа Земярска избира да провежда изследването си през маската, пола, гласа. Стига до концептуализация на това, което поражда писането на Юрсенар и не само го обвързва биографично, но и го разиграва пластично-сетивно през персонажите ѝ, проследявайки техния трансформационен характер.
Разиграването или проиграването на теми и сюжети, но и на това какъв е генерационният модел на творчеството у Юрсенар, ни въвеждат в сърцевината на метода ѝ на писане – и през биографичните събития, и през потапянето в световната култура, и през актуалните социални и политически събития. Следва се нишката, която се вие из пътищата на различни творчески процеси, разбира се този на Юрсенар, но и на В. Улф, Т. Ман, Пруст, Женет, Барт, Кръстева, Николчина и много други. Тази нишка е именно огледалната игра с различните ъгли на зрение, която свързва работата със забавлението, по думите на дядото от епиграфа. Защо наричам игра дългия, личен и специфичен за всеки автор процес на творене, който ФЗ оглежда многостранно през различни отражения?
Няма коментари:
Публикуване на коментар