петък, 28 октомври 2016 г.

Фестивал „Зеленият лъч - кино за природата и хората“ в Русе



Фестивалът се открива с култовия за русенци филм „Дишай“




◊ СЪБИТИЕТО

Фестивал „Зеленият лъч - кино за природата и хората“
Фестивалът се открива на 28 октомври, от 17:30 ч. във Възрожденско читалище „Зора“, Русе. 
На 29 и 30 октомври ще бъдат представени филми на тема: „Природата и хората - в конфликт или в хармония”.

◊ ФЕСТИВАЛЪТ
Русенци и гостите на Русе ще съприживеят престъпното човешко поведение върху околната среда и ще се запознаят с красотите на природата. Ще бъдат представени филми за дунавските острови, Природен парк „Русенски Лом”, пещера „Орлова чука” и др. Зрителите ще се запознаят и с успешни еко инициативи и добри практики за щадящ туризъм. Прожекциите на филмите ще бъдат съпътствани с дискусии относно опазването на природата и устойчивото развитие.
Проектът „Фестивал „Зеленият лъч - кино за природата и хората“ е финансиран от Общинска фондация „Русе – град на свободния дух” и ВН – социален проект на Еконт, в рамките на конкурс „Знание и растеж“.
Организатори на фестивала са Туристическо дружество „Приста“ и Национална федерация за алтернативно кино – група РУСЕФИЛМ.



Автор: Никола Бенин
28.10.2016 - 10:27


събота, 22 октомври 2016 г.

Nikola Benin. What can Bhutan teach us about happiness?

Citizens of one of the happiest countries on Earth are surprisingly comfortable contemplating a topic many prefer to avoid. Is that the key to joy?
On a visit to Thimphu, the capital of Bhutan, I found myself sitting across from a man named Karma Ura, spilling my guts. Maybe it was the fact that he was named Karma, or the thin air, or the way travel melts my defences, but I decided to confess something very personal. Not that long before, seemingly out of the blue, I had experienced some disturbing symptoms: shortness of breath, dizziness, numbness in my hands and feet. At first, I feared I was having a heart attack, or going crazy. Maybe both. So I went to the doctor, who ran a series of tests and found...
“Nothing,” said Ura. Even before I could complete my sentence, he knew that my fears were unfounded. I was not dying, at least not as quickly as I feared. I was having a panic attack.
Thimphu, capital of Bhutan (Credit: Credit: Thomas Halle/Getty)
Thimphu, capital of Bhutan. (Credit: Thomas Halle/Getty)
What I wanted to know was: why now – my life was going uncharacteristically well – and what could I do about it?
“You need to think about death for five minutes every day,” Ura replied. “It will cure you.”
“How?” I said, dumbfounded.
“It is this thing, this fear of death, this fear of dying before we have accomplished what we want or seen our children grow. This is what is troubling you.”
“But why would I want to think about something so depressing?”
“Rich people in the West, they have not touched dead bodies, fresh wounds, rotten things. This is a problem. This is the human condition. We have to be ready for the moment we cease to exist.”
Places, like people, have a way of surprising us, provided we are open to the possibility of surprise and not weighed down with preconceived notions. The Himalayan kingdom is best known for its innovative policy of Gross National Happiness; it’s a land where contentment supposedly reigns and sorrow is denied entry. Bhutan is indeed a special place (and Ura, director of the Centre for Bhutan Studies, a special person) but that specialness is more nuanced and, frankly, less sunny than the dreamy Shangri-La image we project onto it.
Memorial Chorten Monastery in Thimphu (Credit: Credit: Prakash Mathema/AFP/Getty)
Memorial Chorten Monastery in Thimphu. (Credit: Prakash Mathema/AFP/Getty)
Actually, by suggesting I think about death once a day, Ura was going easy on me. In Bhutanese culture, one is expected to think about death five times a day. That would be remarkable for any nation, but especially for one so closely equated with happiness as Bhutan. Is this secretly a land of darkness and despair?
Not necessarily. Some recent research suggests that, by thinking about death so often, the Bhutanese may be on to something. In a 2007 study, University of Kentucky psychologists Nathan DeWall and Roy Baumesiter divided several dozen students into two groups. One group was told to think about a painful visit to the dentist while the other group was instructed to contemplate their own death. Both groups were then asked to complete stem words, such as “jo_”. The second group – the one that had been thinking about death – was far more likely to construct positive words, such as “joy”. This led the researchers to conclude that “death is a psychologically threatening fact, but when people contemplate it, apparently the automatic system begins to search for happy thoughts”.
None of this, I’m sure, would surprise Ura, or any other Bhutanese. They know that death is a part of life, whether we like it or not, and ignoring this essential truth comes with a heavy psychological cost.
Linda Leaming, author of the wonderful book A Field Guide to Happiness: What I Learned in Bhutan About Living, Loving and Waking Up¸ knows this too.“I realised thinking about death doesn’t depress me. It makes me seize the moment and see things I might not ordinarily see,” she wrote. “My best advice: go there. Think the unthinkable, the thing that scares you to think about several times a day.”
A devotee before the Buddha Dordenma statue in Thimphu (Credit: Credit: Prakesh Mathema/AFP/Getty)
A devotee before the Buddha Dordenma statue in Thimphu. (Credit: Prakesh Mathema/AFP/Getty)
Unlike many of us in the West, the Bhutanese don’t sequester death. Death – and images of death – are everywhere, especially in Buddhist iconography where you’ll find colourful, gruesome illustrations. No one, not even children, is sheltered from these images, or from ritual dances re-enacting death.
Ritual provides a container for grief, and in Bhutan that container is large and communal. After someone dies, there’s a 49-day mourning period that involves elaborate, carefully orchestrated rituals. “It is better than any antidepressant,” Tshewang Dendup, a Bhutanese actor, told me. The Bhutanese might appear detached during this time. They are not. They are grieving through ritual.
Why such a different attitude toward death? One reason the Bhutanese think about death so often is that it is all around them. For a small nation, it offers many ways to die. You can meet your demise on the winding, treacherous roads. You can be mauled by a bear; eat poisonous mushrooms; or die of exposure.
Another explanation is the country’s deeply felt Buddhist beliefs, especially that of reincarnation. If you know you’ll get another shot at life, you’re less likely to fear the end of this particular one. As Buddhists say, you shouldn’t fear dying any more than you fear discarding old clothes.
Schoolgirls in traditional Bhutanese dresses (Credit: Credit: Roberto Schmidt/AFP/Getty)
Schoolgirls in traditional Bhutanese dresses. (Credit: Roberto Schmidt/AFP/Getty)
Which isn’t to say, of course, that the Bhutanese don’t experience fear, or sadness. Of course they do. But, as Leaming told me, they don’t flee from these emotions. “We in the West want to fix it if we’re sad,” she said. “We fear sadness. It’s something to get over, medicate. In Bhutan there’s an acceptance. It’s a part of life.”
Ura’s lesson, meanwhile, stuck with me. I make it a point to think about death once a day. Unless I find myself especially stressed, or engulfed in an unexplained funk. Then I think about it twice a day.

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Премиера на книгата "Русе в стари снимки, документи и портрети"




◊ ПОКАНА

Премиера на книгата "Русе в стари снимки, документи и портрети"

20 октомври 2016 г., четвъртък, 19.00 ч.,
Културен център ВН
Русе, ул. „Добруджа”, 4

◊ КНИГАТА
За историята и културта на Русе са написани десетки книги. Луксозното издание "Русе в стари снимки, документи и портрети" допълва от нов ракурс представата за „Малката Виена” през вековете, открива нови хоризонти пред читателите за визията на града. Автори на книгата, издадена от Културен център ВН,  са специалистите от Държавен архив Русе: Тодор Билчев, Йордан Борисов и д-р Надежда Цветкова. Документалният образ на Русе е конструиран от стотици фотосвидетелства  и документи, разположени в добре оформеното книжно пространство на 420-те страници. Зад всеки документ се крие важна за града история, откроен е стремежът на русенци непрекъснато да съжиждат, облагородяват и разкрасяват своето местообитаване. Снимките на фотографите : Франсоа Байер, Камерман, Христо Дашков, Агоп Каманджиян, Стефан Гелч, братя Маркарян и др. са запаметили много добре както случващото се в Русе, така и традицията градът да съхранява и обогатява европейския си дух и облик чрез фасадите на сданията. Прелиствайки стотиците страници и възхищавайки се на запазените фотографии, можем да направим обобщението, че книгата "Русе в стари снимки, документи и портрети" е възможност да общуваме с историята на града и да мислим за бъдещето на Русе, като най-европейския град в България.


Автор: Никола Бенин
20.10.2016 - 14:11




сряда, 19 октомври 2016 г.

Представяне в Русе на „Ломчани, които не бива да забравяме” от Юлий Йорданов


Запознаване на русенци с творчески портрети на известни и неизвестни личности от Лом


Представяне в Русе на „Ломчани, които не бива да забравяме” от Юлий Йорданов


◊ СЪБИТИЕТО
Представяне в Русе на „Ломчани, които не бива да забравяме” от Юлий Йорданов
19 октомври 2016, 17:30 ч., Регионална библиотека „Любен Каравелов” – Русе
Представя: Крум Гергицов - драматург и литературен критик 


◊ КНИГАТА

„Ломчани, които не бива да забравяме” има сборников характер. Текстовете в нея са от различни жанрове, от които преобладават творческите портрети и интервютата. Юлий Йорданов, като дългогодишен журналист не е пропуснал да влезе в режим на диалог със значими за културата, литературата и науката личности от Лом. Освен чрез интервюта и посредством изследвания, писателят представя около стотина ломчани, които се изявяват в различни области и които прославят крайдунавския град в страната, а някои от тях и в чужбина. Такъв е например световноизвестният литературовед Цветан Тодоров, чийто баща Тодор Боров е роден в Лом.
Несъмнено има символен код в представянето на книгата на автор от град на река Дунав в друг град на река Дунав. По граничната река са навлизали у нас културата и науката на Европа и те са дали своето благотворно отражение върху светоусещането на творците от двата крайдунавски града. Ще споменем само факта, че бащата на най-известната писателка от Лом Яна Язова – Тодор Ганчев, е доктор по философските науки и завършва в Цюрих, а тя специализира в Сорбоната, Париж.

◊ ПИСАТЕЛЯТ

Юлий Йорданов е роден в град Лом. Завършил е философия в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, а след това и журналистика. Първоначално работи в ломския вестник „Народна трибуна”, където освен новини пише краеведски статии. Редактор е и на областните вестници „Септемврийско дело”, „Дело”, „Вселена” и „Монт-прес”. Носител е на множество награди: две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 година, почетната грамота и плакет на общобългарския комитет „Васил Левски”. Получава почетната значка на Монтана и на Русенския университет „Ангел Кънчев”, почетния знак „Кръстьо Пишурка” на Община Лом, както и на други отличия. Носител е на званието „Почетен краевед” на Съюза на краеведите в България. Член е на Съюза на българските писатели и е кореспондент на съюзния вестник „Словото днес”. Автор е на множество статии и на дванадесет книги.

Автор: Никола Бенин

19.10.2016 - 09:17

петък, 14 октомври 2016 г.

От "Непокорният Лука" до "рок мюзикъла" – литературно четене с проф. Сава Василев




Международен литературен фестивал Русе 2016

◊ СЪБИТИЕТО

От "Непокорният Лука" до "рок мюзикъла" – литературно четене с проф. Сава Василев
 Писателят ще разкаже любопитни факти при написването на повестта и ще чете откъси от свои произведения, между които и либрето за мюзикъл, над който работи в момента.
Дом Канети, 13 октомври 2016, 18:30 ч.

◊ КНИГАТА
„Непокорният Лука” на Сава Василев излиза през 2011 година във Велико Търново и е отпечатана от издателство „Слово”. Подобно на другите му две книги „Варвело” и „Арбанашките махали на литературата”, които излизат през същата година, тя е сборник с текстове. Това е „книга за преживяване” по сполучливото определение на неговия приятел и литературен критик Владимир Шумелов. Сборникът съдържа: „Непокорният Лука”; „Борис Помъчения или Слово за изваждането на честния кръст”; „Да си отгледаш таралеж”; „За смъртта на една птица и на едно стихотворение”; „Трева за морските зайци”; „Кръщение по Великден. Лето 1876-то. По мотиви от “Цената на златото” от Генчо Стоев”. Повестта „Непокорният Лука“ е публикувана като самостоятелна книга в началото на тази година в Република Хъратска (NepokorniLuka, 2016, Rijeka).

◊ АВТОРЪТ
Сава Василев е роден на 18.01.1957 г. в гр. Каварна. Той е професор във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, писател, литературен историк и критик. През 1997 г. основава единствения по рода си “Алманах за литература и изкуства “Света гора”, по-късно “Алманах за литература, наука и изкуства „Света гора”. Създател и главен редактор е на в. „Литературен бюлетин“, който има две юбилейни издания. Водещ редактор на поредицата „Литературни кръгове и издания“. Председател на Национално общество за литература, наука и изкуства (НОЛИ) „Формула“ 6. Негови художествени текстове са превеждани на френски и полски език. Автор е на 17 книги, от които 14 авторски, и над 400 публикувани текстове (литературознание, художествена литература, публицистика, есеистика, поезия и др.)


Автор: Никола Бенин
13.10.2016 - 00:36

Посетено: 169

Етикети: Сава ВасилевМеждународен литературен фестивал Русе 2016,

Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24371&sid=8

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Програма на Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе за месец октомври 2016




Програма на Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе за месец октомври 2016


Сезон 2016 / 2017


◊ ПРОГРАМАТА

3 октомври (19:00)
Камерна зала "Слави Шкаров”

Жулиета от Андраш Вишки
Постановка: Боян Иванов


4 октомври (19:00)
Голяма сцена

Старопланински легенди от Йордан Йовков
Драматизация и постановка: Надя Асенова


13 октомври (19:00)
Голяма сцена

Всяка сряда от 5 до 7 от Валентин Красногоров
Постановка: Владимир Петков


25 октомври (19:00)
Голяма сцена

Случайната смърт на един анархист от Дарио Фо
Постановка: Иван Панев


26 октомври (19:00)

Голяма сцена

Женско царство от Ст. Л. Костов
Постановка и музикална среда: Орлин Дяков
Сценография и костюми: Виолета Радкова и Веселин Николов
Хореография: Богдан Донев


27 октомври (19:00)
Голяма сцена

Смъртта на котката от Мартин Макдона
Постановка: Асен Блатечки
Сценография и костюми: Виолета Радкова
Музика: Христо Намлиев
С участието на: Роберт Янакиев, Бойко Кръстанов, Явор Бахаров, Дайана Михайлова, Пламен Манасиев, Йосиф Шамли, Ивайло Спасимиров, Александър Сано

 

Автор: Никола Бенин

04.10.2016 - 08:31