Никола Бенин. Тайната вечеря

СВЕТОТО  ЕВАНГЕЛИЕ

ОТ ИОАНА

                                                                   

ГЛАВА  13

13:1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

13:2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

13:3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

13:4 стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

13:5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

13:6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

13:7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

13:8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

13:9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

13:10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

13:11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

13:12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

13:13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

13:14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

13:15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

13:16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

13:17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

        

         Защо Исус измил краката на своите апостоли?

         В древния Израил много от хората ходели боси, а други носели сандали, които били направени от подметка, пристегната с ремъци към стъпалото и глезена. Така краката на човек ставали неизбежно мръсни, ходейки по прашните пътища. Ето защо било общоприето човек да събува сандалите си, когато влизал в нечий дом. Обичайна ритуална практика била в знак на гостоприемство домакинът или някой от слугите да измият краката на госта. В Библията няколко пъти споменава се споменава за този ритуал. Например Авраам казал на посетителите в своя шатър: „Нека донесат малко вода, та си омийте нозете и си починете под дървото. И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си.“ (Битие 18:4, 5; 24:32; 1 Царе 25:41; Лука 7:37, 38, 44).

         Тази обичайна практика, както много дейности и жестове в Библията, има символен характер. По време на последната Пасха със своите ученици Исус им дал урок относно проявата на любов и смирение.

СВЕТОТО  ЕВАНГЕЛИЕ

ОТ ИОАНА

ГЛАВА 13

20. А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;

21. и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;

22. те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?

23. А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,

24. прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

25. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.

ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ИУДА

Св. Йоан Златоуст (ок. 347/350—407)

Слово в Свети и велики четвъртък за предателството на Иуда Искариотски, Пасха, Причащението и злопаметството.

         Днес не трябва много да ви се говори; и ще ви говоря малко не затова, защото вие се отегчавате от проповедите, тъй като не е възможно да се намери друг град, който да е тъй много разположен да слуша духовни беседи. Значи, не затова ще ви говоря малко, защото ви дотягам с продължителните си проповеди, но защото днес има важна причина, поради която трябва речта ми да бъде къса: аз виждам, че мнозина от вярващите бързат да приемат светите тайни. Ето защо, да не се лишите от тази трапеза и да не останете без нея, необходимо е храната да бъде разпределена съразмерно така, че от едната и от другата страна да се ползувате: и да си отидете нахранени от тази трапеза, и да изслушате нашите беседи, с други думи, да пристъпите към страшните Христови тайни със страх и трепет и с надлежно благоговение.

         Днес, възлюбени, Господ наш Иисус Христос е бил предаден; тази вечер иудеите го заловили и си отминали. Но не се предавайте на отчаяние, като слушате, че Иисус е бил предаден, или по-добре, предавайте се на отчаяние и плачете горчиво, но не за предадения Иисус, а за предателя Иуда, защото предаденият спасява вселената, а предателят погубва своята душа; предаденият сега седи от дясната страна на Отца на небесата, а предателят се намира в ада и очаква неизбежно наказание. За него плачете и въздишайте, за него скърбете, както и нашият Владика е плакал за него. Когато го видя, казва се в Писанието, "се смути духом и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде" (Иоан. 13:21). О, колко е велико милосърдието Му: предаденият да скърби за предателя! Като го видя, казва евангелистът, "смути се и рече: ... Един от вас ще Ме предаде".

         Защо се е опечалил? За да ни покаже любовта си и, заедно с това, да ни научи, че не тогова, който търпи злото, а тогова който причинява злото трябва постоянно да оплакваме. Последното е по-лошо от първото, или по-добре казано, първото, т. е. търпението на злото, не е зло, а причиняването на злото е зло. Да се търпи злото - това не подхвърля на геена и на наказание. "Блажени са - казва Господ - изгонените заради правдата, защото тяхно е царството небесно" (Мат. 5:10). Виждаш ли как оня, който претърпява зло, получава в награда царство небесно?

         Чуйте как причиняващият зло се подлага на наказание и отмъщение. Павел, като казва на иудеите, че те са убили Господа и са гонили пророците (1 Сол. 2:15), добавя, че и "техният край ще бъде според делата им" (2 Кор. 11:15). Виждаш ли как гонените получават царството, а гонещите наследяват гнева Божи?

         Това сега аз казвам не безцелно, а за да не се гневим против враговете, но да ги съжаляваме, да ги оплакваме и да им състрадаем: те именно ще търпят зло, като враждуват срещу нас. Ако ли ние именно тъй настроим душата си, то ще бъдем в състояние да се молим за тях. Затова аз вече четвърти път ви говоря за молитвата за враговете, за да може това наставление твърдо да се усвои и от непрестанното внушение да се вкорени у вас. Затова и аз непрестанно изливам думи, за да спадне гневът и да утихне разгорещението, така че оня, който пристъпва към молитва, да бъде чист от гняв. Христос ни заповядва това не само за враговете, но и за нас, които прощаваме греховете им, тъй като вие сами повече печелите, отколкото губите, когато прекратявате гнева си срещу врага. Но, ще кажете, как е възможно повече да се печели по този начин? Ако простите греха на своя враг, то и на вас ще се простят прегрешенията против Бога. Чуйте как Илия говори на своите синове: "Ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него?" (1 Цар. 2:25). По такъв начин тази рана не се изцерява лесно и с молитви; но като не се изцерява с молитва, тя се изцерява с прощаване на греховете на ближния. Ето защо по отношение на Христа греховете се наричат "хиляди таланти", а греховете по отношение на ближния - "стотици динарии" (Мат. 18:23-35). Прости сто динария, ако искаш да ти се простят хиляди таланти.

СВЕТОТО  ЕВАНГЕЛИЕ

ОТ ЛУКА

                                                                   

ГЛАВА  22

22:14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

22:15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

22:16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

22:17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

22:18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

22:19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

22:20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

         Евхаристия е едно от седемте тайнства, които се споменават в Светото писание и заема централно място в църковното богослужение. Тайнството Причастие е извършено за първи път от Исус Христос по време на Тайната вечеря. Той и дванадесетте апостоли се събрали в къща в Йерусалим, за да извършат по юдейски обичай пасхалната трапеза – седер. Старозаветната пасха е празник на избавлението на евреите от египетското робство.

         Исус обаче вложил различен смисъл в нея. На тази прощална вечеря той осъществява тайнството на своето Причастие. Оттук названието „Тайната вечеря”, която е описана от всички евангелисти, идва от Тайнството Причастие, а не защото Учителят и учениците му са се събрали тайно в една къща. Христос  знае, че отива на страдания и да бъде разпънат на кръст, така че той предава Своето пречисто Тяло и честна Кръв за изкупление на греховете на цялото човечество. Оттук причастяването с Неговото Тяло и Кръв в тайнството Евхаристия е ритуал чрез който се осъществява вечно напомняне на християните за дадената от Спасителя жертва.

    

Никола Бенин. Водни лилии в Тайланд

Никола Бенин

Езеро с водни лилии в Тайланд

    Водната лилия е характерна за флората на Тайланд. Освен естетическо предназначение тя има култово значение за тайландците. Във времето от 13 до 15 април млада девойка, закичена с водни лилии и яздеща бивол, известява настъпването на традиционната Нова година Сонгкран. Девойката символизира млада богиня. Новогодишният празник е будистки и е характерен за повечето индокитайски култури. Според изследвачите на фолклорните традиции митологията в тази част на Азия, Сонгкран произлиза от Санкранти – хиндуитски чествания на преминаването на слънцето от съзвездието Риби в съзвездието Овен. Празникът несъмнено е свързан с водата.и обозначава смяната на сухия и горещ летен сезон със сезона на дъждовете. Ето защо честването на традиционната Нова година е съпроводена освен с водни цветя и с изливането на кофи с вода върху най-близкостоящия човек. Екзотичен момент на празника е пръскането с вода от хобота на слонове. Култов момент е и измиването счиста вода, в която има листа от роза и жасмин, домашната статуя на Буда.

Никола Бенин. Съвети на Ошо

Духовният учител Бхагаван Шри Раджниш, известен като Ошо, има над 600 издадени книги. Представяме няколко от мъдрите му съвети в тях.

    Хората вземат всичко толкова сериозно, че то се превръща в бреме за тях. Научете се да се смеете повече. За мене смехът е свят като молитвата.

Какво значение има кой е по-силен, по-умен, по-красив, по-богат? В крайна сметка има значение дали ти си щастлив, или не.

     Желанието да бъдеш необикновен – това е много обикновено желание. Да се отпуснеш и да бъдеш обикновен – ето това е наистина необикновеното.

Всяко действие води незабавно до резултат. Просто бъдете бдителни и наблюдавайте. Зрелият човек е този, който е наблюдавал себе си и стигнал до истината кое за него е правилно и неправилно, кое е хубаво и кое лошо. И благодарение на това, че той е намерил това сам, то има за него огромно значение: даже целият свят да говориза друго, за него нищо не се изменя. У него има собствен опит, на който може да опира и това е достатъчно. 

  Слушайте по-съзнателно. Събудете се. Когато почувствате, че ви е омръзнало, побутнете се. Себе си, а не другия. Отворете очите си. Пробудете се. Слушайте отново. Този, който може да е щастлив сам, е истинска личност. Ако щастието ти зависи от другите, ти си роб, не си свободен! 

   Животът – това е тайна. Тя не може да бъде предсказана. Но има много хора, които биха искали да живеят с предсказан живот, защото тогава нямаше да има страх. Всичко щеше да е определено и нямаше да има съмнения в нищо. 

    Животът е едно постоянно предизвикателство да опознаеш себе си.

Никола Бенин. 120 години от рождението на Майкъл Арлен

Саркис Куюмджиян се е занимавал с външнотърговска дейност в Пловдив, но заради гоненията на арменците в Османската империя се преселва в Русе през 1892 г. На 16 ноември 1895 г. му се ражда най-малкият син – Дикран. Семейството на Саркис Куюмджиян вече има четири даца – трима синове: Таквор, Крикор и Рупен и една дъщеря –  Ахавни. Родният дом на Дикран Куюмджиян (Майкъл Арлен), който е вторият Нобелов лауреат от Русе, се намира на ул. „Отец Паисий”, № 5. През 1901 г. бащата Саркис Куюмджиян решава да емигрира в Саутпорт, Англия, курортен град на брега на Ирландско море, разположен на 27 километра от Ливърпул.

         В Англия Майкъл Арлен става световноизвестен с разказите:

The Romantic Lady (1921)

These Charming People (1923)

May Fair, In Which Are Told the Last Adventures of These Charming People (1925)

Ghost Stories (1927)

Babes in the Wood (1930)

The Crooked Coronet (1937)

The Ancient Sin and Other Stories (1930)

The Short Stories of Michael Arlen (1933).

         Световна слава му донасят и романите:

The London Venture (1920)

Piracy (1922)

The Green Hat (1924)

Young Men in Love (1927)

Lily Christine (1929)

Men Dislike Women (1931)

Man's Mortality (1933)

Hell! Said the Duchess (1934)

The Flying Dutchman (1939).

          Майкъл Арлен (Дикран Куюмджиян) става носител на Нобелова награда по литература с романа си „Зелената шапка” (The Green Hat) (1924).

        

        

ПИСМО НА АНТОАН ЛЕЙРИ ДО ТЕРОРИСТИТЕ

    Много думи на състрадание и съпричастност се казаха във връзка с войната на терористите в Париж на 13 ноември (петък) 2015 година, но откритото писмо на изгубилия своята съпруга Антоан Лейри, освен че потресе света с трагедията на един млад мъж, представлява венец на светлата човешката мисъл срещу мракобесието, квинтесенция на извисения хуманизъм срещу низката безчовечност. 

    Антоан Лейри приеми моите съболезнования. Поклон пред силата на галския ти дух и гения на твоето мислене.

Антоан Лейри

“Vous n’aurez pas ma haine”

Vendredi soir vous avez volé la vie d’un être d’exception, l’amour de ma vie, la mère de mon fils mais vous n’aurez pas ma haine. Je ne sais pas qui vous êtes et je ne veux pas le savoir, vous êtes des âmes mortes. Si ce Dieu pour lequel vous tuez aveuglément nous a fait à son image, chaque balle dans le corps de ma femme aura été une blessure dans son coeur.

Alors non je ne vous ferai pas ce cadeau de vous haïr. Vous l’avez bien cherché pourtant mais répondre à la haine par la colère ce serait céder à la même ignorance qui a fait de vous ce que vous êtes. Vous voulez que j’ai peur, que je regarde mes concitoyens avec un oeil méfiant, que je sacrifie ma liberté pour la sécurité. Perdu. Même joueur joue encore.

Je l’ai vue ce matin. Enfin, après des nuits et des jours d’attente. Elle était aussi belle que lorsqu’elle est partie ce vendredi soir, aussi belle que lorsque j’en suis tombé éperdument amoureux il y a plus de 12 ans. Bien sûr je suis dévasté par le chagrin, je vous concède cette petite victoire, mais elle sera de courte durée. Je sais qu’elle nous accompagnera chaque jour et que nous nous retrouverons dans ce paradis des âmes libres auquel vous n’aurez jamais accès.

Nous sommes deux, mon fils et moi, mais nous sommes plus fort que toutes les armées du monde. Je n’ai d’ailleurs pas plus de temps à vous consacrer, je dois rejoindre Melvil qui se réveille de sa sieste. Il a 17 mois à peine, il va manger son goûter comme tous les jours, puis nous allons jouer comme tous les jours et toute sa vie ce petit garçon vous fera l’affront d’être heureux et libre. Car non, vous n’aurez pas sa haine non plus.

„В петък вечерта откраднахте живота на един изключителен човек, любовта на моя живот, майката на моя син, но няма да получите моята ненавист. Не знам кои сте и не искам да знам. Вие сте мъртви души. Ако този Бог, заради когото убивате без да се замисляте, ни е направил по свой образ и подобие, всеки куршум в тялото на съпругата ми е рана в неговото сърце. Така че, не, няма да ви подаря и своята омраза. Вие искате точно това, но отговорът на омразата с гняв означава да падна в плен на същото невежество, което ви е направило това, което сте.

Искате да ме е страх, да гледам на своите съграждани с недоверие, да жертвам свободата си заради сигурност. Е, загубихте.

Видях я тази сутрин. Най-накрая, след като чаках няколко дни и нощи. Тя беше също толкова красива, колкото когато тръгна към залата в петък вечер, също толкова красива, колкото когато се влюбих в нея безнадеждно преди 12 години.

Разбира се, че болката ме съсипва, признавам ви тази малка победа, но тя ще бъде кратка. Знам, че тя ще бъде до нас всеки ден и че ще се срещнем отново в рая на свободата и любовта, до който вие няма да имате достъп.

Ние сме двама, аз и моят син, но сме по-силни от всички армии по света. Нямам повече време, което да отделя за вас, трябва да го посветя на Мелвил, който току-що се събужда. Той е едва на 17 месеца. Както обикновено той ще яде, след това ще играе заедно и през целия си живот това малко момченце ще бъде заплаха за вас, защото ще бъде щастливо и свободно. Защото, не, няма да имате и неговата омраза“.

Връзка: https://www.facebook.com/antoine.leiris?fref=ts