НИКОЛА БЕНИН
На 2 август 1911 година загива Апостол(Постол) войвода. Заедно с него са убити Георги Мучитанов - Касапчето и Васил - Пуфката. Убийството@ става в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция). Бившият четник и секретар на четата Тодор Чифтеов ги отравя в дома си, след което телата им са пренесени между лозята и старите гробища и е инсценирано сражение с турския аскер. По-късно телата на тримата са пренесени в Енидже Вардар, където са разпознати и погребани.
Апостол Терзиев е роден на 6 май 1869 година. Името на войводата става легендарно за българите и те с любов го наричат - Ениджевардарското слънце. Ние от Памет Българска днес ще ви припомним някои факти за този български герой.
Апостол Петков Терзиев започва своят революционен път срещу Османската империя като хайдутин а през 1897 е привлечен във ВМОРО от лидера на организацията Дамян Груев. Името му още преживе е възпято в десетки песни а последната роля на Григор Вачков в трилогията Мера според мера е именно ролята му на Постол войвода. Романът на Димитър Талев "Гласовете ви чувам "започва с песента за Апостол войвода.
През 1897 година Дамян Груев, един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Спиро Карасулски и в същия ден свещеник Стамат Танчев покръщава тримата хайдути и те влизат в редовете на ВМОРО. След като извършват няколко убийства над предполагаеми шпиони, преследвани от властите на 15 септември 1897 година Карасулията, Апостол Петков и Спиро Карасулски стават нелегални.
За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците в района.
Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:
„ Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край, като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулски. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираха отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха гледаха на тях като на спасители от турската тирания. В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертвуват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си.
Апостол войвода бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода, истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце.
Христо Силянов пише:
„ Населението така се привърза към своя войвода - баща, че му посвети не една песен и го укичи с най-изразителното име — Ениджевардарско слънце — слънце, което прорязва с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърцето му със сладка надежда.
След смъртта на Апостол войвода ръководител на Солунския революционен окръг става войводата Ичко Димитров, който за наказание запалва къщата на Тодор Чифтеов. Апостол войвода оставя дъщеря в София, която умира в бедност.
В разказа си „Пирин“ от книгата „Те победиха“ Йордан Йовков описва Апостол Петков Ениджевардарското слънце така:
„ ...тоя легендарен войвода, всичкото възхищение и любов към когото е тъй силно изразено в това име, което му е дал народът..."
