Според Павел Стефанов: "Малцина се
сещат, че славянският термин „пост“ има военен характер и означава „стража“.
Ние сме призвани да бъдем воини на Христос (milites Christi). Както армейците
се прощават с роднините и приятелите си, преди да тръгнат на битка, така и ние
трябва първо да се опростим взаимно, преди да започнем невидимата борба срещу
външните духове на злобата и вътрешните ни врагове – лошите навици, страсти и
увлечения. На днешната св. литургия се чете много подходящ пасаж от Евангелието
на Матея, 6 глава. Той започва с уверението, че ако не простим на хората
техните прегрешения, нашият небесен Отец (Баща) няма да прости и нашите
съгрешения. Същата диалектика на прощението е въплътена и в Господнята молитва
„Отче наш“, където се казва: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на
нашите длъжници…“.
Архим.
проф. Павел Стефанов
В Библията е описан случая с прелюбодейката,
която фарисеите искат да убият с камъни. Когато Исус Христос има казва:"
Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея." (Йоан 8:7), те
си припомнямт собствените грехове, съвестта започва да ги гризе и те се
разотиват с наведена глава.
Прошката в битието на човека има амбивалентен
харектер. От една страна, се оттърсваме от нашите грехове, ПОКАЙВАМЕ СЕ и от
друга – нашата душа става обновена, самодостатъчна, в нея се поражда ново начало
за добродетелен и щастлив живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар