Нравствените послания
и естетическите особености в приказките на Змей Горянин
Илияна Бенина, Никола Бенин
Бенина, И,, Бенин, Н. Нравствените послания и естетическите особености в приказките на Змей
Горянин. – В: Змей Горянин – непознатият. Русе: Ахат, 2015,
с. 216–223. ISBN 978-954-9664-71-3.
The
Moral
Messages
and Aesthetic
Characteristics of the Tales by Zmey Goryanin. The present study interprets the
moral values and
aesthetic features of the
tales by Zmey Goryanin. The object of analysis are the following fairy
tales:
A Football Match in the Forest
(1939), Naughty Sparrow (1943), The Wooden Horse (1943), The Gold Coin
(1943). The conclusion we
have arrived at is that the tales by Zmey Goryanin differ from the author's
tales by Ran
Basileck,
Angel Karaliychev, Elin Pelin and others with its obvious pedagogical nature of the problematic and aesthetic contents, as well as with its evident didactic message to
children of the need to have stable moral virtues. At the same time the presence of parallel worlds in
the tales by Zmey Goryanin makes them close to the tales by Angel Karaliychev
and Dora Gabe.
Keywords:
Zmey Goryanin, fairy tales, moral values
Светлозар Димитров се подписва със 17
псевдонима в творбите от богатото му и разнообразно творчество (Богданов 1978:
504)[1]. Псевдонимът обаче, който
използва най-често и с който става известен на литературната карта на България,
е Змей Горянин. Това име, заимствено от българския фолклор, срещаме за първи
път през 1932 година на страниците на списание „Рибарски преглед” и на вестник
„Шурец” (Богданов
1978: 160). Асоциациите, които псевдонимът поражда, са различни. Една от тях
безспорно ни отвежда към приказното, митологичното, вълшебното пространство.
Приказките заемат същностно място
сред останалите жанрове в неговото творчество. Те са важни в цялостните
творчески търсения на Змей Горянин,
защото с тях, както и с останалите творби, той участва в изграждането и стабилизирането
на българския свят през 30-те и началото на 40-те години на
миналия век.
След трите войни, в които участва България, в света на българина настъпва
разпад на изконните нравствени ценности, рухват началата, които са в основата
на неговата култура. Във взаимоотношенията между хората настъпва отчуждението;
късат се се родово-патриархалните връзки, проявяват се егоизмът и враждата.
Светът между двете световни войни е характеризиран от Спиридон Казанджиев с
кризисното му състояние: „Кризата,
която прекарва днес светът, разтърсва тъй дълбоко материалните и духовните
устои на живота, че сякаш наистина се касае за залеза на стария свят и за
възхода на друг, нов” (Казанджиев 1932: 6)[2].
Разбирайки за тази криза в обществото, Змей
Горянин цели с нравствените посления в приказките да направи Божия свят, както той го нарича,
по-добър и по-хармоничен. Всичките негови приказни творби внушават морални
ценности, за да предизвикат детето да се замисли и да постигне равновесие в
своето поведение, да бъде разумно, трудолюбиво, добросърдечно и да не се
поддава на пороци. По необикновено интригуващ начин в разказаните случки се
сблъсват смелостта и страхливостта, съобразителността и глупостта, добросъвестността
и безрасъдните действия. Пред нас е едно реалистично-фантастично поле, в което са
представени грешките и заблудите на главния герой, отвеждащи го в трудна, а
понякога и опасна ситуация на изпитание, от която излиза нравствено пречистен и
духовно обогатен. Осъществява се инициация, след която той разбира, че трябва
да живее, като следва моралните принципи и общоприетите поведенчески модели.
[1] Псевдонимите на Светозар
Димитров са: Аждер, Акиндин, Марин
Василев, Дикий Барин, Змей Горянин, Змия Пепелянка, Н. Е. Крилов, Камен Къщов,
Захарий Лютаков, Стоимен Найденов, Ваклин Ралев, Сипей, Димитър Соколов,
Станимир Станев, Богдан Стоевски, Dic, Zm.
[2] Професор Спиридон Казанджиев държи сказка на тема: „Историческото
време. Кризата в материалния и духовния живот и нашите задачи” на 9 април 1932
година. Написването на статията несъмнено е повлияна от философията на Шпенглер
за „залез” на Запад.
Пълният текст виж: Бенина, И,, Бенин, Н. Нравствените послания и естетическите особености в приказките на Змей Горянин. – В: Змей Горянин – непознатият. Русе: Ахат, 2015, с. 216–223. ISBN 978-954-9664-71-3.
Змей
Горянин освен че знае за смисъла на приказката, познава много добре и нейната
структура, нейната „морфология”, ако си послужим с термина на Владимир Проп[1]. Така например протагонистът
Светлан ще премине през специфичните за приказката перипетии, докато се ожени
за царската дъщеря. В изграждането на наратива сме свидетели на познатата ситуация
на изпитание на героя в българската народна приказка – събирането на пшеничените зърна, в случая от
веселият Врабчо вместо от мравките. Разказвачът творчески си служи и с други
топоси и герои от нашите фолклорни творби. Това са изворът с вълшебната вода,
царят, боляринът, горделивата принцеса. При изграждането на образа на царя
авторът следва естетическия похват на съчетаването на приказното и реалното.
Начинът на говорене и поведението на царя го идентифицират не толкова като типаж
от приказките, колкото като реалистичен персонаж. Ето неговите думи:
„В моето царство, няма бедни поданици, освен
мързеливците. – строго казал зарят. – И ти, ако не си мързелив, ще получиш
работа в двореца.
И като се обърнал към един от
придворните заповядал:
–
Още от днес този момък да остане на работа в моя дворец! Намерете му
работа, каквато може да върши!” (Змей Горянин 1943: 8).
Може да се предположи, че с тези
думи Змей Горянин асоциативно пренася слушателят (читателят) в тогавашното
Царство България. Налага се мисълта за един строг, но справедлив и добър цар,
който се грижи за своите поданици, като им осигурява работа. Внушено на е
авторовото послание, че трябва да работиш онова, което умееш, и тогава няма да
бъдеш беден.
Заслужава си да завършим
интерпретирането на въплътените нравствени ценности и на постигнатите
естетически постижения в приказката „Веселият Врабчо” с обвързването на морала
и религията. В съдържанието е казано недвусмислено – „Бог помага на добрите
хора”. Оттук въведените християнски идеи в приказката творбата влизат в
конструктивен диалог с езическо-митологичните представи за живота. В
световъзприемането на Змей Горянин без християнската апологетика е невъзможно
да се постигне хармония и справедливост в Божия свят. С мотивите за Божията помощ
и благодат носеното от човека добро придобива извънмерна спасителна сила. Така
световната схватка между доброто и злото е представена като същностно социално
и битийно преобразуване. Отхвърлният, сиракът, („Нямам нито дом, нито близки.”)
идващият от периферията момък Светлан, завладява символния център – царския
дворец, със съдействието на вълшебния помощник – Веселият врабчо, и с
подкрепата на Бог. В този аспект може да се каже, че в приказките са преплетени
три смислово-естетически пласта: реалистичен, езическо-митологичен и
християнски.
Наличието на последния пласт,
съзнателно търсеното присъствие на Бог, съкровената християнска вяра в
текстовете е едно от същностние основания на бдителните цензори по времето на
комунизма да поставят Змей Горянин извън
канона. Името и творчеството му е старателно заличено от литературната
картата на България, за да се достигне до абсурдната културна ситуация,
днешните малки деца да не познават неговите интересни и поучителни приказки.
Ето защо наш професионален, граждански и човешки дълг е да положим усърдия за популяризиране
както на тях, така и на останалото му жанроворазнообразно творчеството.
Връщайки се към търсенето и
обсъждането на интересуващите ни нравствени ценности и естетически особености,
в приказката „Черноглед, царски зет” отново откриваме мотива за достигането на бедното,
марганилизираното момче до царския дворец и жененето му за принцесата. По пътя
на това символно изкачване Черноглед няма вълшебен помощник; на него му помага
единствено добродетелта му – постоянното
трудолюбие. За да съхраниш себе си и своята идентичност на достоен човек,
въпреки социалните несгоди и житейски изпитания, трябва да останеш верен преди
всичко на изконните завети на дедите. Само така можеш да постигнеш своето
щастие, да достигнеш до „вътрешното” си състояние да бъдеш доволен от живота,
от това, което имаш, въпреки че е малко и че живееш в пещра. Черноглед изразява
своето щастие, безгрижие е волност с песничката, „която много напомняла песните
на славеите в гората”:
Безгрижен
си Черноглед
и
като славей пей!
Могло
било и без късмет
във
този хубав Божий свят
Да
се живей!
(1Змей Горянин 1943: 8)
Пълният текст виж: Бенина, И,, Бенин, Н. Нравствените послания и естетическите особености в приказките на Змей Горянин. – В: Змей Горянин – непознатият. Русе: Ахат, 2015, с. 216–223. ISBN 978-954-9664-71-3.
Пълният текст виж: Бенина, И,, Бенин, Н. Нравствените послания и естетическите особености в приказките на Змей Горянин. – В: Змей Горянин – непознатият. Русе: Ахат, 2015, с. 216–223. ISBN 978-954-9664-71-3.
Няма коментари:
Публикуване на коментар