събота, 13 октомври 2012 г.

ДУХОВНИЯТ ПОРТРЕТ НА ИКОНОМ ПЕТЪР АРНАУДОВ – РУСЕНСКИЯ УЧАСТНИК В ЦЪРКОВНО-НАРОДНИЯ СЪБОР 1871 ГОДИНА


Никола Бенин

Смесеният съвет представя кандидатите, но ако в числото на тия кандидати не се предложи и не се вземе вишегласие, който от архиереите е по желание на Народния събор, тогава нали се обижда народа?

Иконом Петър Арнаудов (Темелски: 2001: 228)

The study is aimed at clarifying the spiritual portrait of Butler Peter K. Arnaudov - the representative of Rousse diocese at the Ecclesiastic and National Council in 1871. His various activities as a teacher, a founder of the "Dawn" library, a member of the Eparchy Council and as a member of Rousse Municipality have been studied in details. His participation in the Ecclesiastic and National Council has been studied as well. The work of Butler Peter K. Arnaudov is represented as closely related to his wisdom, humanity and justice. His democratic views asserted consistently and tenaciously when working for the benefit of people and the church, have been specially outlined.

            ИКОНОМ ПЕТЪР КОСТОВ АРНАУДОВ (1928 – 1884) е от будителите, които безкористно отдават целия си живот на „ползу роду”, които изграждат и укрепват базисните ценности на общността. Със слово и дело той активно се включва във възрожденския проект, посредством който „тайно и полека, народът порасте на няколко века”. Духовникът и учителят Арнаудов успешно хармонизира ръководещата промисъл на Бога с непресъхващата мощ на просветата, за да открие нови хоризонти за човека и да проправи пътища за неговото духовно възмогване.
            Той е роден през 1838 година в  Елена (Кършовски 1928: 92). В този наш град, подобно на градовете Банско, Котел, Панагюрище, Сопот и други, се съхраняват повече от други места българската идентичност, изконните народностни традиции и виталността на духа. Добре известно е, че всяко поколение възприема и съхранява възвишеността на идеята за продължителност, за бъдност. За да се постигне здравината на приемствеността всяко ново поколение трябва да бъде свързано с върховен свещен авторитет и нравствен стожер. През Възраждането за будните млади хора от Елена, към които спада и иконом Петър Арнаудов, такъв авторитет и морален арбитър е народа и родината. Оттам идва неговото самосъзнание за свързаност с народа, за служба на народа. И понеже българинът е под двойно робство – политическо от турците и духовно от гърците, той отрано разбира своята мисия да подпомогне възраждането на духовните му сили и да по този начина да го направи готов за извоюване на свободата си.
            Петър Арнаудов обаче не е само будител, той е и активен участник в борбата за самостоятелна българска църква. Църква, която да е извън опеката на гръцката патриаршия. Така че върховното негово дело е участието му в Църковно-народния събор през 1871 година. Наред с това  историческо дело той извършва и други непо-малко значими народополезни дейности като: изграждането и развитието на класното училище в Русе и основаването на читалище „Зора”.
            Духовните въжделения и избраната мисия да подпомогне духовното възкръсване на своя народ определят житейските пътища и съдбата на иконом Петър Арнаудов. Той избира да служи на българския народ, да го води и напътства като свещеник. Божиите наместници на земята извършват не само религиозни обреди и посредничат за достигането на Божията промисъл до паството, но и участват активно за възникването и протичането на Възраждането в България. Достатъчно е да споменем имената на: св. преп. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, йеромонах Неофит Рилски, Неофит Бозвели и други.
            Иконом Петър Арнаудов завършва Московската духовна академия през 1858 година. Симптоматичен факт е, че той не отива да учи богословие в гръцка духовна семинария, а се отправя към Русия, където неред с религиозните постулати усвоява и богатството от ценности на руската култура. Московската духовна академия е престижно висше учебно заведение, известно в източноправославния свят. Тя е основана през 1685 година (Смирнов 1885; Трофимчук 2005: 640). В годините на ученето на иконом Петър Арнаудов в семинарията се сменят последователно двама ректори. Епископ Евгений Сахаров-Платонов ( род.     – поч. 1888) е ректор от 31 август 1853 до 1857 година (Рус. архив 1858: 445). Следващият ректор е митрополит  Сергей Ляпидавский (Николай Яковлевич Ляпидевский, род.    – поч. 11.02. 1898). Той е ректор от 4 октомври 1857 до 1861 година. (Корсунский 1901).
            След завършването на семинарията младият свещеник решава да отиде в Русе, където да вземе активно участие за духовното обогатяване на русчуклии. През това време в крайдунавския град възрожденските процеси започват бързо да се развиват, което е благодатна предпоставка за осъществяването на народополезната мисия на Петър Арнаудов. Като духовник той знае, че е отговорен пред Бога за състоянието на света и че негов надличен дълг е да се грижи за душите на хората, за тяхното приобщаване в съборната църква. Като високообразована личност той осъзнава, че трябва да отдадеш своите сили честно и достойно, да започнеш градежа на един нов свят и да приближиш желаното бъдеще.
            В извеждането на българина в новия свят иконом Петър Арнаудов започва като учител. Вероятно е, че когато идва в Русе, да няма свободно място за свещеник, но още по-вероятно е, че русенските чорбаджии, загрижени за развитието на образованието в града, му предлагат да стане учител. По съдбовна предопределеност пристигането на иконом Петър Арнаудов съвпада с отстраняването на даскал Гьока, който по мнението на чорбаджиите е бил непокорен и с изменчив характер. Освен това е поддържал постоянни връзки с гръцкия владика Синесий. Така освободеното учителско място достойно се заема от младия свещеник. Георги Чендов пояснява: „Чорбаджиите бързат да се освободят от него (даскал Гьока – бел. моя – Н.Б.), за да не ги въвлече в някаква беля. През 1858 година в Русе са привлечени като учители Иван Хр. Касабов и Петър К. Арнаудов” (Чендов 1985: 24.). От запазения в Държавния архив – Русе Дневник на русенската община за разходите на „Народното училище Русчуско” научаваме, че заплатата на главния учител Парашкев Дамянов е 12 000 гроша, а на „учителя Петра” (Петър К. Арнаудов – бел. моя – Н.Б.) – 9050 гроша (ДА – Русе, ф. 44 К, оп. 1, а.е. 10, л. 24.).
Всеобща практика в тогавашното училище е преподаватели да са завършили семинария. Нещо повече, първите училища са били в двора на църквата и свещенослужителите, наред с богослужението, са ограмотявали учениците. Стоян Орловски в своето изследване „Из историята на учебното дело на град Русе до Освобождението” пише, че в началото на XVII век първите учители са били свещеника поп Драгия и йеромонах Аверкий (Орловски 1906: 1056). Също така през периода 1865 – 1868 година, когато иконом Петър Арнаудов преподава в класното училище, наред с Драган Цанков, Парашкев Дамянов, Тома Младенов, Христо Богоров, Петър Иванов, учители са били и свещенодякон Евстати Хилендарски, завършил Петербургската семинария и Сава Илиев Сирманов, Илия Христов  и Игнат Иванов, завършили Киевската духовна академия. С други думи казано петима са светски лица и петима духовници, следвали в семинарии.
Иконом Петър Арнаудов се включва активно в извършващите се образователни реформи в Русе и съдейства „Славяноболгарско училище”, известно като „Главно”, да се преобразува в ново класно училище. В началото в него започват да учат 170 деца. Назначени са и нови учители: Д. Разсолков, ходжата Асим ефенди (преподавател по турски език) и Ив. П. Чорапчиев  (ДА – Русе, ф. 792, оп. 1, а.е. 4, л. 107). Запознат много добре с наредбите и учебните планове  в руските училища, иконом Петър Арнаудов предлага да се изучават предметите: българска история, всеобща история, начало на естествена история. Така изучаването от учениците на българска история спомага за формирането и утвърждаването на тяхното българско самосъзнание и общностна идентичност (Чендов 1985: 24).
            В името на своите възрожденски идеали да служи на народа иконом Петър Арнаудов авторитетно участва при задаването на стандартите, спрямо които се ще се учат русенските ученици в новото класно училище. При протичането на духовните процеси през Възраждането обучението по нов начин, както  и възпитанието в изконни народностни ценности, е изключително важна, приоритетна задача. Училището с по-висока образователна степен е мислено като институция, отговорна за изграждането на личности, застанали на прага на нов свят. Новото класно училище е схванато като възможност за оповестяването на истини и внушението на завети. Училището е място, където ще се извиси духът на учениците, необходим за предстоящите съдбовните исторически промени. Боян Пенев описва образователните реформи по това време така: „По-късно през 60-те и особено 70-те години, след двата учителски събора, след въвеждането на звуковата метода, която замени взаимната, след дълга практика на нашите първи учители, настъпва подобрение както в методите, тай и в материали на ученето, което все повече се съобразява с нуждите на националния духовен живот”. (Пенев 1977: 188 – 189).
            Иконом Петър Арнаудов, воден от чувството си за отговорност към качеството на образователния процес, не само използва съвременни методи на преподаване, но и подготвя издаването на учебник, по който да учат учениците. Заедно Парашкев Дамянов издават „Кратка естествена история със 113 образа на разни животни и растения”. Преведена и издадена от П. Дамияновичя и П. К. Арнаудов, 1861. Във Виена у книгопечатн. Л. Сомера” (Чендов 1985: 24). По-късно, през 1870 година, двамата водещи учители за първи път въвеждат изучаването на предмета „пеене”, в който учениците, освен че пеят песни, изучават и ноти. (Борисов 2003: 52).
            Като човек на духа иконом Петър Арнаудов съзнава, че само училището е недостатъчно, за да  се постигне духовното израстване на русенци. Eто защо, с група учители става активен участник при създаването на читалище „Зора”. Никола Обретенов споменава пред Аспарух Емануилов, че това са учителите: Петър Арнаудов, Иван Чорапчиев, даскал Иван Кукличка и Никола Стойчев. (ДА – Русе, ф. 58, оп. 1, а.е. 16, л. 2а). Към тези имена ще прибавим и името на Драган Цанков, който е учител в Русе през 1865 – 1868 година и който в началото на 1866 година събира членове на общинското управление, търговци и споменатите учители, с които провеждат учредително събрание. (Антонова 2010: 22 – 23). Една година по-късно, според приетия устав, е избрано първото настоятелство с членове: Драган Цанков, иконом Петър Арнаудов и Яким Попов. Несъмнено авторитетът на иконом Петър Арнаудов е вече бил голям сред русенската общественост, след като му е гласувана отговорната длъжност да бъде касиер на читалището. (Сиромахова 1966: 5)
            От запазения списък на основателите на читалище „Зора” виждаме, че иконом Петър Арнаудов дава встъпителен членски внос 52 гроша, каквато сума даряват повечето от членовете. (ДА – Русе, ф. 14К, оп. 1, а.е. 3, л. 1, 2). Освен тази сума откриваме в Списъка „За съграждение на девическото училище” в Русе от 15 октомври 1870 година, че дарява 100 турски лири. (ДА – Русе, ф. 43К, оп. 1, а.е. 23, л. 100). Спомоществователството на заможните и загрижените за общонародните дела хора през Възраждането е традиция и неотменно морално задължение. Спомоществователството е сила на милостта, особена духовна нагласа за споделяне с другите не толкова на парични суми, колкото на базисни ценности, възпитани преди всичко от религията. Така иконом Петър Арнаудов освен че отдава своите сили и знания за духовното израстване на русенци, дарява като добър християнин и  пари за изграждането на сградите, където се дават знания и се възпитава в изконни национални и християнски добродетели.
            През 1868 година той става свещеник. (Юбилейна книга 1935: 51). На следващата година в „Българско читалище. Книгата на основателните членове. 1869. Майя 29. Русе” срещаме неговия подпис като иконом Петър Арнаудов. Ще припомним, че в Църковната йерархия свещеноиконом е най-високата степен на протойерей. (http://www.pravoslavie.bg). На 4 януари 1870 на събранието на градския съвет се обсъжда задълженията на иконом Петър Арнаудов и неговата заплата. Предлага се: „Негово Всепреподобие Отец Нил да отстъпи от годишната си плата 200  двеста гроша на месеца и общо с времето да се приложат от Касата на общината по 300 гроша триста на сякой месец, та да се плаща на Отец иконома Петър К. Арнаудова по гр. 500 петстотин за сякой месец до една година плата. Неговите длъжности ще бъдат: да заседава непрекъснато катадневно с протосингела в общинската стая и да му ся отреди няколко пъти да посещава в неделята училищата ни. Приетите от свещениците тези две лица, както е за благословено да посещават най малко един път от месец окръжните ни села с цел ако всичко там става редовно по черквите и да се поучават селяните по православната ни вяра.” Това предложение не се приема. (ДА – Русе, ф. 44 К, оп. 1, а.е. 14, л. 39 – 40).
Независимо от негласуването на предложението представителите на градския съвет възприемат иконом Петър К. Арнаудов като свещеник, който е неразривно свързан с училището. И те не грешат в преценките си, защото когато е учител, той притежава съзнанието на духовник и когато е свещеник, той изпълнява мисията и на учител. Свещеникът учител е съпричастен към духовното укрепване и религиозното възпитание на учениците и възрастните. Той много добре знае, че чрез силата на словото в училището и църквата открива пътя пред русенци да присъстват в други светове и да имат друг живот. Той много добре разбира, че духовното слово е възможност да се отрича земното, даденото и да се вярва в спасението. В условията на политическа несвобода това слово е особено ценно и съдбовно необходимо.
            Иконом Петър К. Арнаудов става член на Русенския епархийски съвет. В Копирната книга за писмата на митрополит Григорий откриваме документ от 29 ноември 1876 година, в който се споменава за неговото членство. (ДА – Русе, ф. 43, оп. 1, а.е. 953, л. 148). 
 Той е член и на Русенската община. За първи път неговото име, наред с имената на Х (аджи) Иван Х(аджи) Пенчович, Е. Цанков, Георги П. Минев, Марин Василев, Георги Д. Ангелов, Иванчо Добрев, Ангел П. Ангелов, се среща в решение на общинските членове от 13 октомври 1866 година. (Sahara, Билчев 1997: 203 – 204). Присъствието на името му на заседанието на общинаририте, както и на друго едно заседание от 30 август 1867 година, е свързано с решаването на проблеми в училище. Тука е мястото да кажем, че приоритетна задача на Русенската община е грижа за училищата в Русе.
Иконом Петър К. Арнаудов сигурно е участвал и на други заседания на общинските членове, но изписването на името му в споменатите две обсъждания, показва пряката му ангажираност в подпомагането на русенските училища и решаването на възникналите конфликти. Несъмнено неговият авторитет и познаването му на проблемите в училищата са оценени от общинските членове и те го включват за отстраняването на съществуващите неуредици и противоречия. Учителят и общинарят Петър К. Арнаудов се намесва решително и подпомага вземането на мъдри решения при възникналите конфликтни ситуации.
Първият конфликт в училище, който разрешават общинарите, е свързан с учителя по математика в Народното училище. Учениците от V-ти клас се оплакват от него и членовете на Русенската община вземат соломоновското решение – двете страни да се помирят. Иконом Петър Арнаудов и представителите на общината дипломатично и добронамерено се отнасят към провинилия се учител. Свидетели сме на загриженост както да се удовлетворят исканията на учениците и да се осигури естествен и безконфликтен учебен процес, така и да се запази работата на учителят. Той обаче не се съгласява на такъв компромис и общинарите стигат до следното решение: „От това, прочее, положение на роботите Тук(ашната) община подпудена за да даде окончателно решение на това безредие в училището й, счита за дължа да ви заедно с настоящия ден заплати месечните ви заплати напълно, до окончанието на миналия септември, и да ви в същото време яви, от сега за напред представате да учителствувате в тук(ашното) й народно училище.” (Sahara, Билчев 1997: 203 – 204).
Вторият конфликт е свързан с протестирането и неявяването на работа за един ден на учителите: Илия Христов, Игнат Иванов и Драган Цанков. Иконом Петър К. Арнаудов и членовете на Русенската община, загрижени за дисциплината в училище, решават чрез „прлично разискване” протестиращите учители да спазват задълженията си и да продължат да преподават. (Sahara, Билчев 1997: 260).
            Най-значимото събитие в живота на иконом Петър К. Арнаудов е участието му в  Църковоно-народния събор през 1871 година.  Големият му авторитет и опитът му при членуването в различни обществени организации е несъмнено решаващ фактор за избора му на 14 януари същата година за представител на Русчушката епархия на събора. Заседанието на смесения епархийски съвет за избор на представител на епархията, който да участва при изработването и приемането на устава на Екзархията, се провежда в дома на протоерей Нил Изворов. (Марков, http://knigi-news.com). Членовете на съвета, които провеждат избора с тайно гласуване са: протоерей Нил Изворов, иконом Петър Арнаудов, Параскев Бояджиев, Янаки Маринов и Петраки Генович. Резултатът от избора е отразен в протокол.(Църковен архив 1925: 120 – 122).
След избора на иконом Петър Арнаудов за представител на Русчушката епархия в Църковоно-народния събор на 17 януари,  представителите на Русенската община се събират на извънредно заседание и решават заплатата  му да бъде 2500 гроша месечно. Заплатата ще бъде осигурена, като всяко българско семейство от всички селища в епархията даде по 3 гроша. (Мишев 1925: 122 – 124).
            След избора и уточняването на сумата за възнаграждение иконом Петър Арнаудов заминава за Цариград, където на 29 януари участва в 41-то заседания на Смесения съвет. Председател на заседанието е Иларион Ловчански, а членове, така както са записани в протокала, са: Т. П. Панарет Пловдивски, Паисий Пловдивски, Макариополски Иларион, Кръстевич, х. Иванчо, Гешооглу, Стамболски, Камбуров, х. Николи, Г. Чалооглу, Тъпчилищов, Ст. Чомаков, Д. П. Чинтулов от Сливен, Никола Занкин от Варна, Димитраки бей и Доброплодни от Силистра, х. Мано и Хр. Стоянов от София, както и един свещеник от Скопие Н. П. Панарет. Още на това първо свое участие в заседанието на Смесения съвет иконом Петър Арнаудов е активен в изказванията и прави две същностни предложения относно ролята и статута на Комисията. Според него: „Комисията направи едно нещо редовно с ревност. Тя сега да присъствува, но да не гласоподава, а само да настоява и да има изпълнителна власт”. И друго негово становище: „Това одобрява и поп Арнаудов и казва, че комисията трябва да представи рапорт”. (Темелски: 2001: 167) Тези две предложения са важни, защото са насочени към регламентиране на прерогативите и работата на комисията преди Българския народен събор. Те също така са конкретни и далновидни и репрезентират неотменното му чувство за честност и демократичност. Така той не дава възможност на представителите на Смесения съвет, които са влиятелни хора, да имат решаващ глас при приемането на устава от Църковно – народния събор. Демократично и справедливо е уставът да бъде обсъден и приет от законно избраните представители на българските епархии.
            Първото заседание на Българския народен събор е на 23 февруари 1871 година. Първото изказване на иконом Арнаудов е на четвъртото редовно заседание на Народния събор от 5 март. С него той отново продължава да се противопоставя на намеренията на представителите от Смесения съвет да налагат своите позиции и по този начин да нарушат принципа на вишегласие. Ето неговите думи: „Смесеният съвет представя кандидатите, но ако в числото на тия кандидати не се предложи и не се вземе вишегласие, който от архиереите е по желание на Народния събор, тогава нали се обижда народа?”. (Темелски: 2001: 228). Мисълта за народа, загрижеността за запазване на народните интереси това е веруюто, което ръководи поведението на иконом Петър Арнаудов в общественото пространство. Несъмнено можем да четем това негово изказване като знак както за заинтересованост за народа, така и за съзнанието му за новия градеж за църковното управление да бъде поставено на демократични основи, а не на личностни интереси или още по-опасно в прокарването на чужди интереси. Неговите схващания са, че народните представители от всички български епархии са подчинени на народа и това подчинение трябва да бъде искрено, предано и добронамерено.
            Ще представим още едно негово изказване на 9-то редовно заседание от 23 март, което потвърждава демократичните му идеи и съзнанието му за предотвратяването на възможности за „злоупотребления”. По време на разискването на 52 член от Устава Д. Тодоров предлага изборът на владици в епархиите да бъде от предложени 10 души. Яков Геров казва предлаганите за владици да бъдат 8, а „х. Господин (Господин х. Иванов – бел. моя – Н.Б.) като споделя мнението на г-н Димитраки казва, че стига да се приеме началото, та числото ще се определи. Аз мисля, че е по-добре да остане това, както си е решено в устава, защото друго яче ще стават в епархиите много раздори”. Иконом Арнаудов го подкрепя, като казва: „И аз съм на това мнение, защото другояче ще стават по вън много злоупотребления и развика как могат да стават тия злоупотребления.”. (Темелски: 2001: 272).
            Изказванията на иконом Петър К. Арнаудов подлагат на тотален натиск недемократичните принципи при написването и приемането на Устава. Той непрекъснато отстоява своето схващане, че трябва да има ясни и добронамерено обмислени формулировки на членовете на Устава, които да са предпоставка за безконфликтно и справедливо управление на църковните дела. Редом с това споделя разбирането, че трябва винаги да се съблюдават волята и интересите на народа при църковното управление.
Нека да обобщим характерните черти от духовния портрет на иконом Петър К. Арнаудов.
Ето ги: 
Той е обърнат с лице към Бога и към народа.
Той е духовно извисен.
Той е загрижен за просветата и просперитета на русенци.
Той мъдър и далновиден.
Той подчинява живота си да  бъде полезен на хората и църквата.
Той е честен и принципен.
Той е достойният представител на Русчушката епархия в Църковно – народния събор.           


Литература
 
            1. Автонова 2010: Антонова В. Възрожденското читалище „Зора” в Русе. Русе: Авангард принт.
 Според Веселина Антонова провеждането на учредителното събрание се е състояло най-вероятно на 25 март 1866 година. Повод за това твърдение й дава запазената бланка (квитанция), изработена в печатницата на в. „Дунав” с пореден номер 77 за внесения членски внос от бр. Христаки Ганеви, които са учредители на читалището. Датата  на квитанцията – 25 март 1867 година, според изследователката, „очевидно ще да е много важна, щом като е отпечатана”. След предвидения от устава едногодишен срок на тази дата – 25 март 1867 година, е избрано първото настоятелство.
2. Борисов, Й. Вести от Русчук. Русе: Парнас.
3. ДА – Русе, ф. 44 К, оп. 1, а.е. 10, л. 24.
4. ДА – Русе, ф. 792, оп. 1, а.е. 4, л. 107.
5. ДА – Русе, ф. 58, оп. 1, а.е. 16, л. 2а.
6. ДА – Русе, ф. 15К, оп. 3, а.е. 2, л. 27.
7. ДА – Русе, ф. 14К, оп. 1, а.е. 3, л. 1, 2.
8. ДА – Русе, ф. 43К, оп. 1, а.е. 23, л. 100.
9. ДА – Русе, ф. 44 К, оп. 1, а.е. 14, л. 39 – 40.
10. ДА – Русе, ф. 43, оп. 1, а.е. 953, л. 148.
11. Корсунский 1901: Корсунский И. проф. "Сергий митр. Московской". Св. Троице-Сергиевой Лавры. 2-изд. 1901. ; Памяти Преос. Сергия, митрополита Московского" Москва 1898. Состав. Свят. Правит. Всерос. Синода и Рос. Церковн. Иерархии на 1897 год. с. 10-11.
12.  Кършовски 1928: Кършовски, П. Из миналото на град Елена. Кн.2. Елена.
13. Марков: Марков, Ив. Вилаетският вестник. Иван Марков пише: „Диоцезът на  Русенската епархия включва: Русенска, Разградска и Тутраканска епархии. Седалището е в град Русе. Помещава се в дома на Нил Изворов”.
 14. Мишев 1925: Мишев, Д. Избори и избрани народни представители за църковно-народния събор в Цариград /1871/.София. 
15. Орловски 1906: Орловски, С. Из история на учебното дело на град Русе до „Освобождението”. – Училищен преглед, кн. 10.
16. Пенев 1997: Пенев, Б. История на новата българска литература. Том втори. Българската литература през първата половина на XIX век. София: Български писател
17. Сиромахова 1967: Сиромахова, Ж. 100 години Народно читалище „Зора” Русе. Юбилеен сборник. София: Отечествен фронт.
18. Рус. архив, 1858, Кн. 2-я, № 7, с. 445. ; Строев, П. Списки иерархов и настоятелей монастырей Российской Церкви. С.-Петербургъ, Типографiя В. С. Балашева, 1877.
19. Московската духовна академия е първото висше учебно заведение в Русия. През 1685 година цар Фьодор Алексеевич поканва гръцките братя монаси Йоаникий и Софроний Лихуди, които създават духовно училище първоначално в Богоявленския манастир, а после Заиконоспаския, където преподават граматика, реторика, логика, физика, латински и гръцки език. По късно това духовно училище прераства в Славяно-гръко-латинска академия със схоластично направление на преподаване.
Вж. Смирнов 1885: Смирнов, С. История московской Славяно-греко-латинской академии. Москва. ; Смирнов 1879: Смирнов, С. История Москов. Дух. Академии до ее преобразоавния 1814 – 1870. Москва. ; Трофимчук 2005: Трофимчук, М. Академия у Троицы: Воспоминания о Московских духовных школах. Сергиев посад, Свято-Троицкая Сергиева лавра.
20. Темелски 2001: Х. Темелски съставител. Църковно-народният събор 1871. Документален сборник по случай 130-годишнина от Първия църковно-народен събор. София: Главно управление на архивите.
21. Пенев 1997: Пенев, Б. История на новата българска литература. Том втори. Българската литература през първата половина на XIX век. София: Български писател.
      Църковен архив, кн I, II, 1925.
22. Чендов 1985: Чендов, Г. Когато Русе беше Русчук. София: Отечествен фронт.
23. Юбилейна книга на гимназия „Княз Борис”. Русе, 1935.
      Sahara, Билчев 1997: Sahara, T., Билчев, Т. An Eastern Orthodox Community During the Tanzimat [Documents from a Register of the Bulgarian Society in Ruse (1860 – 1872)]. Institute for the study of Languages and cultures of Asia and Africa. Tokyo.

Приложения



Няма коментари:

Публикуване на коментар