ПАМЕТ ЗА ПАМЕТНИКА НА 5-й ПЕШИ ДУНАВСКИ ПОЛК

Никола Бенин

         

         Това заглавие звучи абсурдно. Но абсурдно е също да се забрави на кои е посветен този красив войнишки паметник на Александровския площад, наричан сега „Батенберг”.

Анкетата, която направих със студенти от Русенския университет „Ангел Кънчев” и с русенски граждани, показа, че нито един не можа да ми каже, в памет на кои участници във важно за страната ни историческо събитие е построен този паметник. Книгата „Паметник на 5^й пеши дунавски полк” на утвърдения изследвател Хачик Лебикян идва закономерно да възвърне нашата нелепа забрава и културна неосведоменост. Това е третата негова книга в приоритетно интересуващата го област – паметниците в Русе, след „Колоните на султан Махмуд ІІ” и „Опълченският паметник в Русе”.

         Той си поставя като основна цел да докаже, че паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 година) е открит една година след датата, която е изписана на обелиска – „въздигнат в 1901г.”. Като всеки голям изследовател обаче той  многократно надвишава своя замисъл. Най-напред Хачик Лебикян ни припомня интересния симптоматичен факт, че  монументът на 5^й пеши дунавски полк е осветен на следващата година, от нарочената дата 15 ноември 1901 година, поради заетостта на княз Фердинанд. Без височайшето присъствие е открит и Опълченският паметник, известен като Паметник на свободата.

      Защо е трябвало да бъде открит на 15 ноември? Това е забравената, но свята за българската история дата, когато изтощената българска армия, командвана от капитани, сразява  сръбската войска в местността „Три уши” край Сливница. Служил съм като войник в този град, многократно съм бил в тази емблематична историческа местност и винаги съм потръпвал от необикновения героизъм и саможертвата на войниците от  5-и пеши дунавски полк. Много пъти съм минавал край паметника на стария русенски площад и естетически издържания образ на смъртно ранения войник ми е внушавал същите чувства на възхищение и преклонение.

       С присъщата си задълбочена изследователска страст завидно умение на търсене и откриване на факта Хачик Лебикян доказва, че войнишкият мемориал е открит на 24 септември (вторник) 1902 година в 10,30 часа от военния министър генерал Стефан Паприков, който също е участвал в Сръбско-българската война. Негово Преосвещенство Доростоло-Червенският митрополит Василий отслужва панихида за убитите 4 офицери и 55 войници.

        Книгата „Паметник на 5^й пеши дунавски полк” също така дава ценни исторически сведения за създаването и бойните подвизи на полка, напомня за загиналите капитан Марин Маринов и поручик Върбан Винаров – брат на един от най-добрите русенски кметове, Петър Винаров. Отделено е и подобаващо място на капитан Атанас Узунов.

       Изследователските търсения на Хачик Лебикян го отвеждат и при създателите на паметника – архитект Никола Лазаров, който през 1911 година проектира и  сградата на Търговско-индустриалната камара в Русе, днес Регионална библиотека „Любен Каравелов”, и скулптора Жеко Спиридонов, автор на множество известни бюстове-паметници във Варна и София. Хачик Лебикян тръгва и по следите на една безсмъртна песен – марша на 5-и пеши дунавски полк. Той изнамира и трита негови варианта, като първите два се пазят в Държавен архив – Русе, а третият вариант е от личния архив на автора. Текстът на първия вариант е от капитан Никола Михайлов, а музиката е на чешкия капелмайстор Алоис Мацак.

       Така че много са научните достойнства на неголямата по обем книга на русенския изследвач Хачик Лебикян, но най-големият й принос е, че възкресява паметта за паметника на 5^й пеши дунавски полк, че отстрани чуждостта от великото, българското и го направи свое и вечно.

       Иван Вазов възпя героизма на българския войник в стихотворението „Новото гробище над Сливница”, вдъхновен от героизма на войниците на 5-и пеши дунавски полк:

                                                           Българио, за тебе те умряха,

                                                           една бе ти достойна зарад тях,

                                                           и те за теб достойни, майко, бяха

                                                           и твойто име само кат мълвяха,

                                                                       умираха без страх.

           

Русенци достойно увековечиха паметта на загиналите в Сръбско-българската война, като построиха един от най-хубавите паметници в България - паметника на 5^й пеши дунавски полк.

            Хачик Лебикян ни напомни да не забравяме нашите герои и нашите светини.