Никола Бенин
Етруският език, говорен някога в района на Етрурия (съвременна Тоскана, западна Умбрия и северен Лацио) в Италия, остава една от най-големите енигми на древността, чиито тайни са само частично разкрити. Въпреки че вече не съществува, неговото наследство продължава чрез надписи и шепа двуезични текстове, предлагащи прозорец към живота на енигматичните етруски.
Етруската азбука е най-ранната записана писменост в западния свят след гръцката. Възприет е от гръцката азбука на евбейския вариант, използван от гръцките колонисти в Италия, по-специално в Иския и Куме. Това приемане вероятно се е случило през 8-ми век пр.н.е., съвпадайки с разцвета на етруската цивилизация. Етруското писмо е претърпяло трансформация, може би съобразена с тяхната неиндоевропейска езикова структура; някои гръцки букви бяха преназначени, за да представят етруски звуци, а няколко бяха изхвърлени, тъй като бяха ненужни за етруската фонетика.
Етруските се появяват като отделна цивилизация в началото на 1-во хилядолетие пр. н. е., доминирайки културния и икономически пейзаж на предримска Италия. Те са били квалифицирани металообработващи работници, търговци и мореплаватели, оставяйки траен отпечатък върху римската религия, архитектура и общество. Тяхната социална структура е сложна, с доказателства за значителни роли на жените, а тяхното изкуство и култура са богати на религиозна символика.
Етруският език, произхождащ от древната етруска цивилизация в регионите Етрурия, Етрурия Падана и Етрурия Кампана в днешна Италия, е оставил наследство от приблизително 13 000 надписа, датиращи от 700 г. пр. н. е. до 50 г. сл. н. е. Въпреки че повечето надписи са кратки, има някои по-дълги и двуезични текстове, което предполага, че докато етруският е повлиял на латинския, той в крайна сметка е бил заменен от него. Лингвистите и етрусколозите като цяло са съгласни, че етруският е праиндоевропейски и палеоевропейски език, свързан с раетските и лемнийските езици.
Надписи разкриват географското разпространение на етруския език в Италия и извън нея. Консенсусът е, че етруският е свързан с ретическия и лемнийския, като е част от тирсенското езиково семейство, което предхожда индоевропейските езици в Южна Европа. Последните археогенетични анализи подкрепят автохтонната природа на етруските, генетично подобни на латините от ранната желязна епоха.
В исторически план различни теории са се опитвали да класифицират етруския език, вариращи от индоевропейски до семитски връзки, повечето от които са били отхвърлени в полза на статута му на неиндоевропейски и палеоевропейски език.
Etruscan language, once spoken in the region of Etruria (modern Tuscany, western Umbria, and northern Lazio) in Italy, remains one of antiquity’s greatest enigmas, its secrets only partially unlocked. Though no longer living, its legacy endures through inscriptions and a handful of bilingual texts, offering a window into lives of enigmatic Etruscans.
Etruscan alphabet is the earliest recorded script in Western world after Greek script. It was adopted from Greek alphabet of Euboean variant, used by Greek colonists in Italy, specifically in Ischia and Cumae. This adoption likely occurred during 8th Century BC, coinciding with flourishing of Etruscan civilization. Etruscan script underwent a transformation tailored maybe to their non-Indo-European linguistic structure; some Greek letters were repurposed to represent Etruscan sounds, and a few were discarded as they were unnecessary for Etruscan phonetics.
Etruscans emerged as a distinct civilization by the beginning of 1st Millennium BC, dominating the cultural and economic landscape of pre-Roman Italy. They were skilled metalworkers, merchants, and seafarers, leaving a durable imprint on Roman religion, architecture, and society. Their social structure was complex, with evidence of significant roles for women, and their art and culture were rich with religious symbolism.
Etruscan language, originating from the ancient Etruscan civilization within the regions of Etruria, Etruria Padana, and Etruria Campana in what is now Italy, has left a legacy of approximately 13,000 inscriptions dating from 700 BC to 50 AD. Although most inscriptions are brief, there are some longer and bilingual texts, suggesting that while Etruscan influenced Latin, it was eventually replaced by it. Linguists and Etruscologists generally agree that Etruscan was a pre-Indo-European and Paleo-European language related to the Raetic and Lemnian languages.
Inscriptions reveal the geographic spread of the Etruscan language across Italy and beyond. The consensus is that Etruscan was related to Raetic and Lemnian, forming part of the Tyrsenian language family, which predates Indo-European languages in southern Europe. Recent archeogenetic analysis supports the autochthonous nature of the Etruscans, genetically similar to the Early Iron Age Latins.
Historically, various theories have attempted to classify the Etruscan language, ranging from Indo-European to Semitic connections, most of which have been dismissed in favor of its status as a non-Indo-European and Paleo-European language.
