вторник, 8 юли 2025 г.

Моята Библиотека: East Central and Eastern Europe in the Early Middle Ages - Florin Curta University of Michigan Press | 2005 |

 Никола Бенин




Книга на английски език, която съчетава история и археология за период от историята, който понастоящем е обект на голямо научно внимание, „Източна, Централна и Източна Европа през ранното Средновековие“ разглежда ключови проблеми на ранносредновековната история на Източна Европа, с особен акцент върху обществото, държавата и приемането на християнството, както и различните начини, по които тези аспекти са били разглеждани в историографията на региона. Включените есета разглеждат документалните и археологически доказателства за ранносредновековна Европа в опит да се оцени тяхното значение за разбирането на изграждането на културна идентичност и процеса на политическа мобилизация за възхода на държавите.

Copyright by the University of Michigan 2005

All rights reserved

Published in the United States of America by

The University of Michigan Press

Manufactured in the United States of America

Printed on acid-free paper

2008 2007 2006 2005 4 32 1

No part of this publication may be reproduced, stored

in a retrieval system, or transmitted in any form

or by any means, electronic, mechanical, or otherwise,

without the written permission of the publisher.

A CIP catalog record for this book is available from the British Library.

Library of Congress Cataloging-in-Publication Data

East Central & Eastern Europe in the Early Middle Ages / Florin Curta, editor.

p. cm.

Includes revisions of papers presented at the International Congress on Medieval Studies

in Kalamazoo in 2000 and 2001.

Includes bibliographical references and index.

ISBN-13: 978-0-472-11498-6 (cloth: alk. paper)

ISBN-10: 0-472-11498-0 (cloth: alk. paper)

1. Europe, Eastern-History. I. Title: East Central and Eastern Europe in the Early

Middle Ages. II. Curta, Florin.

DJK46.E23 2005

909'.0491801-dc22 2005048574

Preface

This book developed out of three sessions organized for the International Congress on Medieval Studies in Kalamazoo in 2000 and 2001. Several articles published here (Henning, Urbańczyk, Buko, Shepard, and Font) are expanded versions of the papers presented in Kalamazoo. Others (Kovalev, Barford, Petrov,

Madgearu, and Stepanov) were later solicited by the editor for this publication.

The volume examines specific aspects of the early medieval history of Eastern Europe-with particular reference to society, state, and conversion to

Christianity-and the diverse ways in which these aspects have been approached in the historiography of the region. Many previous studies have described developments in Eastern Europe as replicas of those known from Western Europe or as reactions to military and political encroachments from that

same direction. This volume reconsiders such views and attempts to demonstrate that the processes of social integration, state formation, and conversion

to Christianity were gradual and complex, displaying many specific variations

at the regional and local level. A considerable amount of data is now available,

and old questions can now be rephrased in the light of the new evidence. What

forms of social organization existed in different regions of Eastern Europe in

the early Middle Ages, and how different in that respect was Eastern from

Western Europe? What were the implications of the contacts established with

the world of the steppes or with early states founded by nomads in present-day

Hungary (Avars) or Bulgaria (Bulgars)? How is the process of state formation

reflected in the surviving material and documentary evidence? Above all, this

volume's aim is to open up an interdisciplinary and comparative dialogue in

the study of early medieval Europe, and the included chapters examine the

documentary and archaeological evidence in an attempt to assess the relative

importance of each in understanding the construction of cultural identity and

the process of political mobilization responsible for the rise of states.

This collection of essays should also be viewed as an effort to provide a

more theoretically sophisticated account of the early medieval history of Eastern Europe and to bring its study up to date in terms of developments in the

regional schools of archaeology and history. The approach taken in this volume is both broader and more rigorously contextual than has been the case

with previous English-language studies of the medieval history of this area.


неделя, 6 юли 2025 г.

Гробницата на Сети I се откроява като една от най-дългите, най-дълбоките и най-изящно украсените гробници в Долината на царете / The tomb of Sety I stands out as one of the longest, deepest, and most exquisitely decorated tombs in the Valley of the Kings

 Никола Бенин



The tomb of Sety I stands out as one of the longest, deepest, and most exquisitely decorated tombs in the Valley of the Kings. This remarkable burial site, dating back to 1294-1279 BCE, showcases stunning wall paintings and intricate reliefs that offer a glimpse into ancient Egyptian artistry and beliefs. Its grandeur reflects the importance of Sety I, making it a treasure trove for historians and enthusiasts alike.

Гробницата на Сети I се откроява като една от най-дългите, най-дълбоките и най-изящно украсените гробници в Долината на царете. Това забележително гробище, датиращо от 1294-1279 г. пр.н.е., представя зашеметяващи стенописи и сложни релефи, които предлагат поглед към древноегипетското изкуство и вярвания. Величието му отразява значението на Сети I, което го прави съкровищница както за историци, така и за ентусиасти.

Кing Ramses III, Isis and prince Amun-her-khopshef. 19th Dynasty ca..1300 BCE / Цар Рамзес III, Изида и принц Амон-хер-Хопшеф. 19-та династия около 1300 г. пр.н.е

 Никола Бенин



Първо национално състезание по правоговор и правопис на български език за второкласници „Буквоплет-2019”

 Никола Бенин




На 12.05.2019 г., в зала „Европа“ на  Доходното здание, се проведе Първото национално състезание по правоговор и правопис на български език за второкласници „Буквоплет-2019”. В него показаха знания победителите от градските състезания на 12 български града.

       Състезанието протече в 3 кръга, които бяха с различна сложност. Участниците бяха оценявани от жури в състав: Председател: д-р Никола Бенин –  преподавател в РУ „А. Кънчев”, Ива Колева –  журналистка и Анелия Янковска-Сенгалевич –  писател, преподавател и автор на учебници.


понеделник, 30 юни 2025 г.

„Празник в детската градина“ на Петранка Йорданова: Поезия родена от любов към децата и дарена на децата

 Никола Бенин




Поезия родена от любов към децата и дарена на децата

 

Стихосбирката „Празник в детската градина“ на Петранка Йорданова за мене е приятна изненада при поредното ми навлизане в света на детето. Тази книга ме върна в годините, когато ходех на детска градина, накара ме да изпитам за сетен път любовта на моята детска учителка и да съпреживея щастливите мигове от детството ми.

Подобни творби за децата не се издават често. Дългото ми професионално общуване с литературата за деца у нас и в чужбина ми позволи да се докосна до уникалността на тази стихосбирка. Повечето писатели на деца навлизат в детския свят и се стремят да пригодят своите мисли и чувства до децата и така да станат близки и разбираеми за тях. Тук творческият процес е обратен – Петранка Йорданова, като детска учителка, цял живот живее в този свят, съпреживява детските радости и лудории и спонтанно ги отразява в своите стихотворения. Така за нея всеки ден се превръща в празник.

Дора Габе казва, че всеки човек трябва да носи дете у себе си. Петранка Йорданова не само носи детето у себе си, но и щедро, благородно със своята дейност и поезия подпомага всяко дете да съхрани детското си светоусещане. Тя няма самочувствието на поетеса, макар че публикува много от стихотворенията си във вестници и списания по времето на социализма. Дори думите на нейния съселянин – Димитър Добрев, че „в Щръклево зрее един талант“, едва ли са я главозамаяли. По скоро те са я вдъхновили да бъде постоянна при писането на поезия, както я съветва той. Факт е, че поетесата не издава през това време стихосбирка; тя се появява много по-късно и то по инициатива на нейната дъщеря Анелия Иванова – също поетеса и изследователка на фолклора и обичаите на Щръклево.

В творбите ми допаднаха жизнерадостния тон, нежността и любовта към децата. С други думи казано поезията на Петранка Йорданова представлява начин да се мисли и изобразява веселото и витално отношение на детето към  заобикалящия го свят – птиците, природата, родното село, обичаите и празника в детската градина.

Показателно е стихотворението „Сурвакаче“.

 

                                       Ще сурвакам всички честни хора,

да са здрави, да се веселят,

да се трудят дружно, без умора –

повече блага да сътворят.

 

Макар че в творбата е изградена върху един фолклорен мотив, в нея се откроява духът на тогавашното време с характерните за него социалистически идеи и послания – сурвакачето ще сурвака „всички честни хора“, които „да се трудят дружно и без умора“. Подобни образи и послания откриваме и в други стихотворения. Ето:

 

Език и дух, и вяра съща

във вековете съхранил

и с братска помощ – всемогъща,

дела велики сътворил.

 

                              („Приказка за България“)

 

Преди години, в мойто село родно,

живял един безстрашен, смел герой,

за свобода, за щастие народно,

за справедлив живот мечтаел той.

 

(„Признателност“)

 

В поезията на Петранка Йорданова образът, случващото се отвежда към понятия като мир, героизъм, любов към майката и учителката, които трябва да окажат ценностен натиск върху света на детството. При това никое от творбите не звучи декларативно, защото в тях е намерена поетическата мяра и естетически се осмисля детското присъствие във времето.

Стихосбирката „Празник в детската градина“ е много добре структурирана. Тя съдържа няколко тематични кръга: родното село и родината, природата и птиците, признателност към героя, любов към майката и учителката, училището. Накрая са поместени гатанки. Програмното стихотворение е „Празник в детската градина“, което дава и заглавието на книгата.

Избраните теми и мотиви снемат в себе си мисловните нагласи, представите за добродетели, проявленията на жизнерадостните чувства, погледа към случващото се в средата, в което живее и учи детето. Поетесата залага на щастливото дете, чиито живот е непрекъснат празник. Това е детето на спонтанните радостни преживявания, на откритите чувства и поведения в общуването, на споделените търсения и желания. Делникът и празникът са точно това пространство, където жизнерадостният малчуган изживява света около него и проявява своята състрадателност, обич и доброта. С други думи казано, той разпознава действителността като възможност, която трябва да проучи и изрази своята душевност.

Езикът и стилът Петранка Йорданова са израз на стремежа й да се откъсне от баналното и шаблонното, да намери подходящите думи и да потърси неповторимата сила на индивидуалния изказ. Поетическите послания са истински откровения предадени образно и емоционално. Подобни откровения в литературата за деца могат да постигнат само поети, които цял живот са живели и творили в света на децата, обичали са ги, грижели са за тях, показвали са им светлите пътеки в живота.

Трябва да се каже, че  стихосбирката „Празник в детската градина“ впечатлява също и със сполучливите илюстрации на художника Валентин Георгиев.  

 

                             

                                                                    

 


вторник, 17 юни 2025 г.

ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ на Сдружение „Инициативи за гражданско общество“ за 2024 година

 


ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ

на Сдружение „Инициативи за гражданско общество“
за отчетния период: 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г.


1. Баланс към 31.12.2024 г. (в лева):

АКТИВ

Сума

Дълготрайни активи:

4 600

- Материални активи (офис техника и оборудване)

4 600

Краткотрайни активи:

2075

- Парични средства (банкови сметки и каса)

120

- Вземания по проекти и дарения

1955

Общо активи:

6675

ПАСИВ

Сума

Краткосрочни задължения:

2075

- Задължения към доставчици и осигуровки

2075

Фонд „Резервен“ / Натрупани средства:

4600

Общо пасиви:

6675

 

|3. Отчет за паричните потоци (съкратен формат):

Вид потоци

Постъпления

Плащания

Оперативна дейност

2075

2075

Финансова дейност

0

0

Нетен паричен поток

0

 

ОТЧЕТ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

на Сдружение „Инициативи за гражданско общество“
за периода: 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г.

I. ПРИХОДИ ОТ НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ (в лева):

Описание

Сума (лв.)

1

Дарения от физически лица

2

Дарения от юридически лица

3

Финансиране по проекти от фондации

4

Финансиране по европейски програми

1955

5

Членски внос

120

6

Други приходи

Общо приходи

2075


II. РАЗХОДИ ПО НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ (в лева):

Описание

Сума (лв.)

1

Разходи за възнаграждения и осигуровки

2

Наеми и комунални услуги

3

Материали и консумативи

840

4

Организация на събития/обучения

1235

5

Разходи за пътувания и командировки

6

Административни и офис разходи

7

Разходи за външни услуги

Общо разходи

2075


III. ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ОТ НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ:

Описание

Сума (лв.)

Приходи

2075

Разходи

2075

Превишение на приходите


Забележка: Този отчет е съставен в съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ и Националните счетоводни стандарти (НСС)


сряда, 21 май 2025 г.

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, 21 май 2025 година

 Никола Бенин




ЧАСТ 1 (Време за работа: 60 минути)

1. В кой ред думата е изписана правилно?

А) вариянт

Б) уредник

В) съвременици

Г) потчертавам

2. В кое изречение е допусната правописна грешка?

А) Победителят взе преднина във финалния етап на състезанието.

Б) Изследователят има публикации в авторитетни научни списания.

В) Алпинистът трябва да е издържлив и физически, и психически.

Г) По учебен план дисциплината се изучава през последния семестър.

3. В кое изречение е допусната правописна грешка?

А) Върху кръгла масичка беше поставена бледозелена стъклена ваза с цветя.

Б) Открита е изложба с картини на известен белгийски художник-експресионист.

В) Приятелят ми започна работа като звукорежисьор в един столичен театър.

Г) В центъра на града е издигнат 30-метров паметник на великия композитор.

4. В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?

А) След премиерата актрисата благодари на своите почитатели.

Б) Във фестивала участваха десет танцови състави от цялата страна.

В) Пълният текст на доклада ще публикуваме скоро на нашия сайт.

Г) Спектакълът зарадва ценителите на балетното и оперно изкуство.

5. В кое изречение е допусната граматична грешка?

А) Лекторът обясни някои разлики между фолклорната и авторската приказка.

Б) Туристите се настаниха в апартамент, чийто прозорци гледаха към площада.

В) Управителят на Българската народна банка благодари за получената награда.

Г) Господин Иванов, радваме се, че лично сте подкрепили нашата инициатива.

6. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

А) Цветовата гама от жълти, сини и зелени тонове, се допълва с бяло и виолетово.

Б) Януарският сняг направи непроходим единствения път, водещ към малкото село.

В) Уважаеми господин Пантелеев, най-сърдечно Ви поздравяваме с Вашия юбилей!

Г) Необходимо е декларацията да се подпише или от бащата, или от майката на ученика.

7. В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) Гората, през която вървяха, беше гъста и слънчевите лъчи ту се промъкваха между

клоните на дърветата, ту се губеха.

Б) Въпреки, че беше късно, двамата продължиха разговора, припомняйки си весели

моменти от ученическите години.

В) Истинският приятел знае как да те успокои, когато си притеснен и винаги намира начин

да те накара да се усмихнеш.

Г) Младият мъж е работил, като журналист и филмов критик, преди да стане известен с

научнофантастичните си романи.

8. В листа за отговори запишете правилната за изречението форма на думата,

поставена в скоби.

Туристите се наслаждаваха на (свежест) на планинския въздух.

9. В листа за отговори запишете правилно САМО думата, в която е допусната

правописна грешка.

По време на възраждането се оформя новобългарският книжовен език.

10. В листа за отговори запишете правилната за изречението форма на думата,

поставена в скоби.

Господин Иванов, липсва информация от кой офис е бил закупен (билет) Ви за полета до

Рим.

11. В листа за отговори запишете САМО правилната за изречението форма на думата,

в която е допусната граматична грешка.

Водещият сам преценява кой да покани за интервю в своето предаване.

12. В листа за отговори запишете САМО правилната за изречението форма на думата,

в която е допусната граматична грешка.

Дебелият слой от подкожна мазнина и плътното външно оперение пази пингвините от

вятъра, студения въздух и ледената вода.

13. В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ

текст в листа за отговори, като поставите пропуснатите знаци.

Романът Граф Монте Кристо е истинско литературно приключение което пленява читателя

от първата до последната страница. Историята, изпълнена с интриги, предателства и

стремеж към възмездие разгръща сложни човешки съдби. Стилът на Александър Дюма е

богат и увлекателен а умението му да съчетава напрежение и емоции прави романа

незабравим.

Запознайте се с текста и диаграмата и изпълнете задачите към тях (от 14. до 21.

включително).

ТЕКСТ 1

Спортните занимания са важен фактор за постигане на добро физическо и

психическо здраве. Според данните на Световната здравна организация при хората, които

спортуват поне 150 минути седмично, има значително по-нисък риск от хронични

заболявания и преждевременна смърт.

Въпреки това заниманията със спорт имат и своите предизвикателства. Много

специалисти предупреждават, че неправилната техника на изпълнение на упражненията,

прекомерното натоварване и омаловажаването на възстановителните периоди могат да

доведат до сериозни травми. Скорошно изследване сочи, че около 30% от редовно

спортуващите получават травми, които са резултат от липсата на загряване преди

тренировка. Според експертите по спортна медицина съревнованието с другите спортуващи

в залата често подтиква хората да надценяват възможностите си, което увеличава риска от

дълготрайни увреждания.

Съществуват и някои погрешни схващания около спортуването. Широко

разпространено например е мнението, че тичането може да се практикува от всички. Ако

човек обаче е с тегло дори и малко над нормата, рискът от травми е много по-голям. При

бягане ставите на краката трябва да издържат на натоварване, което се равнява на утроеното

собствено тегло. Друго разпространено схващане е, че разходката не е спорт. Данни от

изследване обаче свидетелстват, че четири кратки разходки на ден са по-полезни от

продължителен джогинг както за кръвообрaщението и работата на сърцето, така и за

намаляването на високото кръвно налягане. Доказано е също така, че ако се изминават пеша

кратки отсечки от по един километър, проблемите със съня намаляват наполовина.

Танцуването пък се оказва, че е едно от най-ефективните и същевременно найполезните за гърба спортни занимания. Гръбначните мускули се стабилизират, а тялото

изгаря за час танцуване около 600 килокалории. Редовните занимания с танци намаляват

със 76% риска от деменция, сочи изследване. Народните танци например не само укрепват

здравето – те съхраняват и културната идентичност чрез връзката с фолклора и обичаите.

Някои експерти смятат обаче, че спортуването е само една част от здравословния

начин на живот. Според повечето диетолози правилното хранене и качественият сън са не

по-малко важни. Физическата активност може да подобри здравето, но без балансиран

хранителен режим и без достатъчно почивка усилията може да бъдат напразни.

ТЕКСТ 2 (ДИАГРАМА)


14. Кое е вярно за спортуването според Текст 1?

А) Ако хората спортуват поне по 150 минути седмично, ще живеят по-дълго.

Б) За да се излекуват от хронични заболявания, хората трябва да спортуват.

В) Редовно спортуващите е изключено да получат травми, докато тренират.

Г) Спортът оказва благотворно влияние единствено върху физическото здраве.

15. Кое НЕ е фактор, водещ до сериозни травми в спорта, според Текст 1?

А) пренебрегването на възстановяването след тренировка

Б) погрешната техника на изпълнение на упражненията

В) изминаването на отсечки от по един километър пеша

Г) подценяването на загряването преди тренировка

16. Кое е вярното твърдение според Текст 2?

А) Основна причина хората между 16 и 30 г. да не спортуват, е недостигът на финансови

средства.

Б) Недостигът на финансови средства е най-често посочван като причина да не спортуват,

от хората над 50 г.

В) Хората между 31 и 50 г. посочват най-рядко като причина да не спортуват, липсата на

свободно време.

Г) Хората на възраст между 16 и 30 г. посочват най-често, че няма къде да упражняват

спортни дейности.

17. Какъв извод може да бъде направен според информацията в Текст 2?

А) Анкетираните над 50 години, които посочват, че няма къде да спортуват, са по-голям

дял от тези между 16 и 30 години.

Б) Анкетираните между 31 и 50 години, които не обичат да спортуват, са по-малък процент

от тези над 50 години.

В) Анкетираните между 16 и 30 години най-много от трите възрастови групи се страхуват,

че ще се наранят при спорт.

Г) Анкетираните между 31 и 50 години, които не са мотивирани от някого да спортуват, са

40%.

18. Запишете коя физическа активност според Текст 1 се свързва със запазването на

връзката с традициите.

19. Запишете за коя възрастова група според Текст 2 недостигът на свободно време в

най-малка степен се явява пречка за спортуване.

20. Като имате предвид информацията от Текст 1, запишете ДВЕ заблуди, свързани

със спортуването.

21. Влезте в ролята на мотиватор и в текст до 5 изречения:

- определете според Текст 2 коя възрастова група има най-голяма нужда от мотивация да

спортува;

- предложете на представителите на тази група ДВЕ спортни дейности;

- аргументирайте всяко едно от предложенията си.

1

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

21 май 2025 година

ЧАСТ 2 (Време за работа: 60 минути)

Отговорите на задачите от 22. до 40. включително отбелязвайте в листа за отговори.

22. В листа за отговори запишете САМО паронима, с който да поправите

лексикалната грешка в изречението.

Той е човек, който твърдо устоява своите житейски принципи.

23. За всяко празно място изберете УМЕСТНАТА дума и я запишете срещу

съответната буква в листа за отговори.

Когато рисува картините си, Владимир Димитров – Майстора често черпи …...… (А) от хората,

сред които живее. В платната си той ……… (Б) красотата и духовната сила на селските хора. В

картината „Момиче със слънчогледи“ художникът представя не само физическата хубост на

девойката, но и връзката ѝ с природата. Картината е ……… (В) с ярки, живи цветове, които са

характерни за стила на художника.

А) вдъхновение, съмнение, опит

Б) покрива, разкрива, прикрива

В) засипана, преситена, наситена

24. Кой конфликт е заложен в интерпретацията на темата за човека и властта в

„Андрешко“?

А) приятелство – предателство

Б) живот – смърт

В) замисъл – реализация

Г) състрадание – безразличие

25. Кой от проблемите е интерпретиран и в двата посочени откъса?

Сто двадесет души те бяха на брой.

И паднаха всички при първия бой!

Со залп ги посрещна на родния бряг

в засада отрано приготвений враг.

Умряха те всички за родния край... (П. П. Славейков, „Сто двадесет души“)

Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях

и те за теб достойни, майко, бяха!

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх. (Ив. Вазов, „Новото гробище над Сливница“)

А) за героичната саможертва в името на родината

Б) за забравата на героите на българската свобода

В) за безсмислието на смъртта в жестоката война

Г) за страданието на майките за достойните синове

2

26. Кой от мотивите НЕ е интерпретиран в „Бай Ганьо журналист“?

А) за словесната агресия в печата

Б) за политическото нагаждачество

В) за превратностите на съдбата

Г) за грубия материализъм в живота

27. Заглавието „Две души“ в контекста на творбата препраща към:

А) споделените чувства на двама влюбени

Б) хармонията в живота на лирическия говорител

В) сблъсъка между земния и небесния свят

Г) вътрешния конфликт на лирическия говорител

28. В кой от цитатите се открива страдалческото примирение в „Градушка“?

А) Град! – парчета – / яйце и орех… Спри… Недей… / Труд кървав, Боже, пожалей!

Б) „Да бъде тъй неделя още, / неделя пек и мирно време, / олекна ще и тежко бреме, / на

мъките ни края до ще.“

В) И всички емнали се боси, / с лица мъртвешки посивели, / отиват: вечно зло ги носи / към

ниви глухо опустели.

Г) Милост няма! / И дебне пак беда голяма. / На завет всичко се прибира, / сърцето тръпне,

в страх примира, / че горе – дим и адски тътен.

29. Коя тема е интерпретирана в откъса от „Дон Кихоте, близко е Ла Манча!“ на Дамян

Дамянов?

Дон Кихоте, близко е Ла Манча!

Още малко! Там сме! Още ден!

Нищо че ни вразумява Санчо

и че Росинант е уморен!

Нищо че заплашват като хора

мелници от вятър и стада.

Нищо че от многото умора

все ни се привижда зла беда!

Нищо че какви не идиоти

теб и мен наричат „идиот“!

Ще ги надживеем, Дон Кихоте!

Ако не със друго – с цял живот!

С цяла вечност, ако не със друго!

С път красив, на рицарства богат!

На света, ако не съществуват „луди“,

може въобще да няма свят.

А) за труда

Б) за вярата

В) за смъртта

Г) за миналото

3

30. Кое от твърденията за откъса от „Крадецът на праскови“ е НЕВЯРНО?

Постепенно липата бе станала за нея живо същество и тя я гледаше отдалеч с

весел поглед, както се гледа мълчалив и верен съучастник… (...)

…Само колибата, нейният дом, не бе докосната от възраждащата и обновяваща

сила. Тя изглеждаше още по-мрачна, някак отминала, досадна и стара, като напуснат

затвор. Тя прекарваше в колибата малко часове през деня, изправена пред огледалото,

където се разглеждаше със себепоказваща и кокетлива стойка на влюбена жена. (...)

Огледалото я вълнуваше и я възбуждаше, тя отиваше вън да погледне липата и

приветливо да ѝ кимне с глава.

А) Образите на липата и на колибата са контрастни.

Б) Огледалото буди трепетни вълнения у Елисавета.

В) Колибата е приютяващият дом за Елисавета.

Г) Липата се превръща в довереница на героинята.

31. Кое твърдение е вярно?

А) Както в „При Рилския манастир“, така и в „Спи езерото“ природата носи хармония и

душевен мир.

Б) За разлика от „Спи езерото“ в „При Рилския манастир“ природата носи усещане за тъга

и меланхолия.

В) Както в „При Рилския манастир“, така и в „Спи езерото“ се описва величествената

красота на родното.

Г) За разлика от „При Рилския манастир“ в „Спи езерото“ природата се асоциира с чуждото

и далечното.

32. Кое твърдение съответства на смисъла на творбата „Вяра“?

А) Стихотворението разкрива конфликта между човека и обществото.

Б) Творбата утвърждава вярата като условие за съществуването на човека.

В) Произведението внушава разочарованието от излъганите надежди.

Г) Текстът представя героичната саможертва на човека в името на родината.

33. Сляпото подчинение на властови фигури присъства в:

А) „Андрешко“

Б) „Потомка“

В) „Борба“

Г) „История“

34. В кои две творби любовта е представена като преобразяваща сила?

А) „Вяра“ и „Аз искам да те помня все така“

Б) „Колко си хубава!“ и „Честен кръст“

В) „Посвещение“ и „Крадецът на праскови“

Г) „Две души“ и „До моето първо либе“

35. Запишете ЕДНА идея за времето, която се открива в интерпретацията на темата за

живота в „Молитва“.

36. Обяснете накратко каква е връзката между словото и паметта в „Паисий“.

4

37. Обяснете накратко смисъла на завързаните ръце и зашитата уста в контекста на

избора на героя в „Честен кръст“.

Каквото съм изпял дотук – ще го изтрия.

Ще вържа двете си ръце – устата ще зашия.

38. Запишете ЕДНО значение на заглавието „Хаджи Серафимовата внука“ на I част от

„Железният светилник“ за смисъла на творбата.

39. Свържете заглавието на всяка от творбите с нейния автор, като в листа за отговори

срещу съответната буква запишете номера, под който е записано името на автора.

А) „До моето първо либе“ 1. Иван Вазов

Б) „Новото гробище над Сливница“ 2. Елин Пелин

В) „Ветрената мелница“ 3. Христо Ботев

40. В текст до 5 изречения съпоставете интерпретациите на темата за човека и

историята в двата текста.

Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници? –

Ний бяхме неизвестни хора

от фабрики и канцеларии (...)

Ще бъдеш ли поне признателна,

че те нахранихме с събития

и те напоихме богато

с кръвта на хиляди убити.

Ще хванеш контурите само,

а вътре, знам, ще бъде празно

и няма никой да разказва

за простата човешка драма.

Поетите ще са улисани

във темпове и във агитки

и нашта мъка ненаписана

сама в пространството ще скита.(...)

 (Из „История“, Н. Вапцаров)

Не беше той на никого известен.

Не го запомни с нищо този век.

Не спомена за него никой вестник.

Един от нас – отива си човек. (…)

Отива си човек. Нима е важно

какъв е бил и колко е живял?

И той е като нас от майка раждан,

и той е в черни нощи побелял.

Отива си човек. Без вик, без спомен.

Тъй както и живял бе мълчешком.

Довчера още беден и бездомен,

днес вече има своя малък дом.

Отива си човек. Без шум, без драма.

Случаен скитник през живота лих1

.

Не тъй ли утре нас като ни няма,

друг ще допише този стих...

 (Из „Отива си човек“, В. Попов)

1 лих – Старин. Поет. 1. Който е бърз, буен,

напорист. 2. Печален.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

21 май 2025 година

ЧАСТ 3 (Време за работа: 120 минути)

Аргументативния текст напишете в листа за отговори на предвиденото място.

41. Напишете аргументативен текст в обем до 4 страници по ЕДНА от следните две

теми:

Тема за есе

Животът – колело или стълба

(Есе)

Тема за интерпретативно съчинение

Разум и чувства

(Интерпретативно съчинение върху „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев)

Върху светлия, рязко изрязан фон зад отворената врата се мярна сянка и миг след това

там се показа пленникът. Кимна ѝ с глава и нещо проговори… Тя усети в гърдите си лека болка.

(…)

Тя тръгна към него, топлият вятър се блъсна в тялото ѝ, обля я като гореща, сладостно

замайваща вълна и отведнъж с необикновена острота съзнанието ѝ бе пронизано от мисълта, че

е сама с тоя непознат мъж в изпълненото с движение и шум пространство. Стори ѝ се, че върви

към него насън и че няма воля да се владее. Тя каза нещо несвързано, смутено се усмихна и

неочаквано му подаде своята малка бяла ръка. Той я взе, наведе се и я целуна. Елисавета видя

черната му къдрава коса да се доближава до гърдите ѝ.

– Помислих, че сте… забравили – каза тя, като изпусна местоимението „ме“ в последния

момент, когато то беше на устата ѝ.

– Исках да дойда, но не можеше – отговори той, бъркайки ударенията и удължавайки

гласните. (…)

Настъпи мълчание. Те стояха изправени един срещу друг. Топлият вятър се блъскаше в

тях, като прилепяше нейния пеньоар към тялото ѝ и разтваряше краищата на дрехата, тъй че

откриваше облите ѝ колене. Гъста червенина заливаше лицето ѝ и тя избягваше погледа му. (…)

Той я гледаше със светнали очи и тя чувстваше погледа му как я обхваща и замайва, както

я замайваше и раздвиженото от вятъра пространство. Нейният смут растеше и ней се струваше,

че изгаря от срам. Мисълта, че е сама с непознатия мъж, отново я прониза и в същия миг волята

ѝ се върна.

– Почакайте – каза тя и почти изтича в колибата.

„Какво правя аз, боже мой? – извика в себе си тя. – Какво става с мене днес, луда ли съм?

Да му дам ботушите и да се маха.“

Нейната гордост ѝ помогна да се опомни. Измъкна сърдито ботушите изпод масичката и

като придаде на лицето си спокоен и малко строг израз, излезе вън.

– Тези ботуши са за вас – каза тя сухо.

Той я погледна изненадан и тя не можеше да каже от какво бе изненадан той – дали от

нейния сух и спокоен глас, от промяната в израза на лицето ѝ, или от ботушите, които му подаде.

(…)

Елисавета го изпрати с поглед до зида. Оттам той махна с ръка за сбогом. И тя му отговори

със същия жест. Той се прехвърли през оградата и изчезна. И тя изведнъж почувства своята

самотност. Влезе в колибата, легна по очи върху огромното легло и така замря. В главата ѝ

нямаше никакви мисли, нещо потискаше душата ѝ, като да беше изпълнило цялото ѝ тяло… Под

спуснатите ѝ клепки стоеше образът на пленника и я гледаше настойчиво с тъмния си поглед,

който я вълнуваше.

„Може би не ще дойде повече“ – помисли си тя и тая мисъл извади ума ѝ от това

вцепенено състояние. Тя я изплаши и същевременно я успокои. Пленникът беше узнал чия жена

е. Нима щеше да има смелост пак да я посети? „По-добре, по-добре – повтаряше в себе си тя. –

Днес аз съм луда. То се дължи на времето… на тоя горещ вятър…“

Но тя знаеше, че той пак ще дойде, и това я изпълваше с радостна тревога.

(…)

Вдадена в работата, тя следеше отдръпващия се плат под крака на машината. Неочаквано

вдигна глава и погледът ѝ падна на редицата дюли, чиито стъбла бяха закрити от подрасти, гъсти

като жив плет. Оттам я гледаха две познати очи…

Елисавета наведе глава, после пак я повдигна, за да се убеди, че нейните очи не я лъжат,

и пак срещна същия поглед, пълен с нямо възхищение. Тя побледня и си даде вид, че не е

забелязала нищо и е погълната от работата. Но пръстите ѝ станаха несигурни и кракът на

машината излезе от ръба на плата. (…)

Пулсът ѝ се ускори и тя почувства, че е настъпила решителната минута. Трябва да избира

между желанието да продължи това неравно познанство, и собствената си гордост и

срамежливост. Знаеше, че сега той е дошъл да я види, а не да проси храна.

„Трябва да му кажа да не идва повече“ – помисли си тя и се опита да провери в себе си

дали е способна на това. Но тая мисъл предизвика в душата ѝ мъчително раздвояване и усещане

на пустота. Елисавета разбра, че изпитва към него неочаквана близост, сякаш беше го срещнала

някога в своя живот и той бе стоял в мислите ѝ. Това я учуди и още по-силно я развълнува. Едната

половина на нейното същество искаше да отиде при него, докато другата ѝ заповядваше студено:

„Стой си на мястото и се прави, че не си го видяла. Той ще си отиде, когато разбере“. Обаче тя

избра нещо средно. Реши да му обясни, че не бива да идва повече. Ами, ако мъжът ѝ узнаеше за

неговите посещения?

(Из „Крадецът на праскови“, Емилиян Станев)

* Откъсите са опора за създаването на интерпретативното съчинение, като може да се

използват и други моменти от творбата.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

21 май 2025 година

КЛЮЧ С ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ

Задача Верен отговор Брой

точки

1. Б 1

2. В 1

3. Б 1

4. А 1

5. Б 1

6. А 1

7. А 1

8. свежестта 2

9. Възраждането 2

10. билетът 2

11. кого 2

12. пазят 2

13. Романът „Граф Монте Кристо“ е истинско литературно

приключение, което пленява читателя от първата до последната

страница. Историята, изпълнена с интриги, предателства и стремеж

към възмездие, разгръща сложни човешки съдби. Стилът на

Александър Дюма е богат и увлекателен, а умението му да съчетава

напрежение и емоции, прави романа незабравим.

5

14. А 1

15. В 1

16. Б 1

17. А 1

18. народните танци/танцуването на народни танци 1

19. над 50 години 2

20. • Тичането може да се практикува от всички.

• Разходката не е спорт.

2

21. Текст 6

22. отстоява 2

23. А) вдъхновение

Б) разкрива

В) наситена

3

24. Г 1

25. А 1

26. В 1

27. Г 1

28. В 1

29. Б 1

30. В 1

31. А 1

32. Б 1

33. В 1

34. В 1

35. Примерни отговори:

Времето на човешкия живот е ограничено, то изтича неумолимо.

Времето на човешкия живот отминава неусетно и безследно, когато

не е пълноценно изживяно.

2

36. Примерни отговори:

Чрез словото се съхранява паметта за миналото.

Словото възвисява, защото припомня славното минало.

2

37. Примерни отговори:

Внушават решимостта на лирическия аз да се откаже от поезията.

Лирическият аз избира мълчанието, за да остане верен на себе си.

2

38. Примерни отговори:

Подчертава връзката с рода/с патриархалния свят.

Акцентира върху значимостта на родовата памет за героинята.

2

39. А) 3

Б) 1

В) 2

3

40. Текст 6

41. Текст 30

* Към 35. – 38. задача са посочени само примерни отговори, като при оценяването се

приемат адекватни спрямо условието на задачите отговори, без да се изисква дословно

възпроизвеждане на дадените примерни отговори