"Големият поет" Павел Матев е убиец

 

Докато светът празнува Нобеловата награда на Ласло Краснахоркаи, българският сайт "Любители на поезията" празнува годишнината на "големия поет" Павел Матев, за чиято дейност след 9 септември 1944 Пенчо Калинов, негов другар, също убиец, от Хасково, пише следното:

„С Павката ... взехме седмината от затвора в полунощ и ги откарахме на посоченото за екзекуцията място. Беше тъмно като в рог и можехме да пуснем поне един да избяга, но не го направихме. Те как само ни се молеха! Сега си давам сметка, че и да бяхме пуснали двама, едва ли щеше да се разбере, защото гробовете им бяха изкопани през деня, а ние ги заравяхме в тъмното и може би никой нямаше да усети липсата. После яка работа падна по заравянето на гробовете. Ръцете ни цяла седмица бяха в мазоли...”.

Време ли е да се захванете със злато? Зависи от възрастта ви

 Никола Бенин

Няма малки възможности за младите хора, но жълтият метал е идеален за защита на пенсията ви - а глобалната несигурност не изчезва.

Тази седмица златото достигна нови висоти. Спот цената му се покачи над 4000 долара за тройунция за първи път, което го повиши с над 50% от началото на годината – далеч над 15-процентния ръст на S&P 500. Всъщност, според Клеър Линкълн, глобален ръководител на връзките с институционалните инвеститори в Световния златен съвет, златото е достигнало 45 исторически максимума само тази година – повече отколкото през цялата 2024 г. Вълните засягат и други инвеститори. Да вземем за пример Южна Африка, където фондовата борса в Йоханесбург е един от най-добре представящите се пазари в света тази година. Тя е нараснала с почти 30% (двойно повече от S&P 500), подхранвана отчасти от покачващите се цени на златото, които са облагодетелствали много от листваните на борсата компании. Платината също е изиграла роля. Един от основните двигатели на скорошната сила на златото е натрупването на инвестиции от западните инвеститори в обезпечени със злато ETF-и, като само през септември са регистрирани 145 тона приток, предимно в продукти, листвани в САЩ. Според Линкълн това търсене е подкрепено от „извънборсови“ инвеститори чрез бичи деривативни структури и някои увеличени покупки на фючърси на злато в САЩ. InvestEngine, инвестиционна платформа за ETF за инвеститори на дребно, отчете увеличение на нетните потоци към борсово търгувани стоки на злато с над 250% тази година в сравнение с цялата 2024 г. Обратно, търсенето на дребно в Китай, което изигра значителна роля за покачването на цената на златото през първата половина на годината, особено когато златото първоначално достигна 3500 долара за унция през април, се забави значително. Това се доказва от бавния приток на китайски ETF-и, голямата отстъпка от 40 долара за унция на физическия пазар на Шанхайската златна борса и намалените обеми на търговия по всички контракти на SGE и Шанхайската фючърсна борса. Инвеститорите засилиха интереса си по две основни причини. Първо, има все повече доказателства, че забавящата се икономика на САЩ ще позволи на Федералния резерв на САЩ да понижи допълнително лихвените проценти, като фючърсният пазар очаква намаления на всяко от двете оставащи заседания тази година. Второ, засилената реторика срещу Федералния резерв и неговата независимост, подхранвана от администрацията на Тръмп, води до опасения относно стабилността на щатския долар и пазара на държавни ценни книжа. Разбира се, златото е скъпо за правилно съхранение. Но за разлика от облигациите, златото не носи кредитен риск и за разлика от акциите, не зависи от печалбите. То просто стои там, ценено именно защото съществува извън финансовата система. То е най-добрият сигурен актив и е високоликвидно. Движението при златото е силно, но и ограничено. Западните инвеститори и спекуланти, които са двигателите на скорошните покачвания на цените, могат да бъдат по-непостоянни от другите купувачи на злато. Реализирането на печалби и корекциите на цените може да станат по-забележими на пазара на злато до края на тази година, дори ако са възможни по-нататъшни печалби. И, разбира се, макар златото да блести, то не дава никаква печалба. В спокойни периоди може да се усеща като мъртъв товар. Но тъй като инфлацията ерозира реалната стойност на паричните средства и облигациите, а волатилността дебне пазарите на акции, ролята му на диверсификатор става все по-ценна. Компании като Morgan Stanley рекламират преосмисляне на традиционното разпределение на активите 60/40 за акции и облигации в портфолио към съотношение 60/20/20, където златото има еднаква тежест с фиксирания доход. Нараства дебатът, че пенсионните фондове трябва да увеличат разпределението на активите си към жълтия метал, в свят, където акциите и облигациите се движат в синхрон. За тези, които наближават пенсионна възраст и наблюдават с тревога как бичият пазар се изкачва по стена от тревоги, златото предлага начин за защита от спад. Скромното разпределение на около 3 до 5 процента от портфолиото може да намали общия риск, без съществено да се отрази на дългосрочната възвръщаемост. А ако се притеснявате от липсата на доходност, можете да създадете свой собствен поток от доходи, като реализирате печалби, докато се ребалансирате. С наближаването на пенсионна възраст става по-важно да се предпазваме от пазарната волатилност. И всички знаем, че тя предстои. Златото е там, за да абсорбира шокове от внезапни скокове в инфлационните очаквания, пазарни паники, правителствени политики, които обезценяват валутите, или геополитически изблици. Войните в Европа и Близкия изток, геополитическата фрагментация, лепкавата инфлация и непостоянната непредсказуемост на американската политика - всичко това създава свят, в който инвеститорите жадуват за защита. Златото процъфтява благодарение на несигурността - и това е единственото нещо, което няма да се промени. Защото, тъй като нервите се оплитат заради възходящата траектория на пазарите, геополитиката става все по-нестабилна с всеки изминал час и старите правила за стратегическо разпределение на активите се променят, малко уважение към жълтия метал може би си струва теглото му в, ами, златото.

Снимка на група самураи пред Сфинкса, 1864 година

 Никола Бенин

Група самураи отиват на туристическа обиколка в Египет и правят снимка пред Сфинкса, 1864 г.

Тази рядка снимка от 1864 г. запечатва група японски самураи от мисията Икеда, стоящи пред Големия сфинкс в Гиза. Делегацията е изпратена в чужбина от шогуната Токугава през последните години на феодалната епоха на Япония. Целта им е била да изучат западните институции, военните системи и технологии във време, когато Япония започва да се отваря към света след повече от два века изолация.

Докато мисията си проправя път към Европа, те преминават през Египет, тогава под османско владичество, но дълбоко повлиян от европейското присъствие. Спирането им при Сфинкса създава един от най-поразителните междукултурни образи на 19-ти век: японски воини в традиционни дрехи, стоящи пред един от най-старите паметници на Земята. По това време Сфинксът е все още наполовина заровен в пясъка, като тялото му е до голяма степен скрито и само главата е напълно видима.

Фотографията представлява символична среща между два свята - средновековната самурайска култура на Япония и древната цивилизация на Египет, и двата стоящи на прага на огромна промяна. Само за няколко години, Реставрацията Мейджи (1868 г.) ще премахне самурайската класа, слагайки край на тяхната роля в японското общество.

Манса Муса I от Мали (починал през 1327 г.) - най-богатият човек в света

 НИКОЛА БЕНИН

Картата на Африка, Европа и Азия, създадена от испанския еврейски картограф Абрахам Крескес, съдържа рядко средновековно изображение на Манса Муса I от Мали (починал през 1327 г.). Златните богатства на този западноафрикански владетел били толкова големи, че и до днес той е ненадминат по лично богатство. Като благочестив мюсюлманин, Манса Муса извършил хадж (поклонение) в Мека с огромна свита, за която се твърди, че се състои от 60 000 поданици, 80 камили и хиляди паунда златен прах. Неговите дарения за бедните и дипломатическите му подаръци по пътя влили толкова много злато в икономиката на Средиземноморието, че това обезценило златната валута в богатите европейски търговски градове като Флоренция в продължение на десетилетия.

Арабският учен Ибн Фадл Аллах ал-Умари (1300-1349) е живял в Кайро по това време и по-късно описва владетеля в своята енциклопедия: „Този ​​човек заля Кайро с даровете си. Не остави нито един придворен емир, нито титуляр на кралска длъжност, без да получи подарък от товар злато. Хората тук печелеха много от него и от неговото обкръжение, купувайки, продавайки, давайки и вземайки. Те търгуваха със злато, докато това не намали стойността му в Египет, което доведе до падане на цената му...“

Изображение: Манса Муса и пустинята Сахара в Каталунския атлас на Абрахам Крескес, Майорка, Испания, 1375 г. Париж, Национална библиотека на Франция.

Училище "Йордже Димитров"в село Ковачевица

 Никола Бенин

Някога в родопското село Ковачевица живеели будни люде. Имали си килийно училище към голямата и богата църква „Свети Николай“. По-късно в селото било открито едно от първите светски училища по българските земи. Днес то е превърнато в музей.

До края на 50-те години на миналия век, когато и в това село започнала колективизацията, тук живеели около 3 500 души. Училището трудно събирало всички деца от 1. до 7. клас.

83-годишната Гълъбица Жуглева разказва, че в тяхната паралелка са били 80 ученици. И днес възрастната жена обича да седи в музея и да отговаря на въпросите, които посетителите й задават.

Музейната сбирка се състои от многобройни и добре запазени експонати. Ето ги някогашните дървени чинове, мастилниците и перодръжките до тях. Запазени са и ученически чанти, дори и прилежно изписани тетрадки.

В автентичния си вид е и някогашната дирекция. Върху масивно бюро могат да се видят едновремешна пишеща машина и телефон „на преклонна възраст“.

Богатата училищна колекция се допълва от ценна етнографска сбирка. В някои от бившите ученически стаи са изложени предмети от бита. Показано е всичко, което е служело в домакинството – като се започне от масата паралия и дървената бебешка люлка и се стигне до тъкачния стан.

В друга стая са показани пушки и други оръжия, използвани от местните революционери.

Училището, носещо името на тукашния даскал Йордже Димитров, днес служи и за картинна галерия. Между художниците, които излагат тук своите творби, е и Алисия Санча – внучка на писателя академик Людмил Стоянов, най-видния син на Ковачевица.

Бански Суходол, Кончето и Кутело

 

Древен египетски саркофаг / ancient Egyptian sarcophagus

 Никола Бенин

Този масивен каменен артефакт е древен египетски саркофаг, сложно издълбан с йероглифи и фигура на крилата богиня – вероятно Изида или Маат – предлагаща защита на починалия. Такива саркофази са били предназначени да поберат ковчега и да пазят тялото за вечността, с надписи, призоваващи божествени благословии и заклинания от Книгата на мъртвите. Изработката и мащабът отразяват важността на погребания вътре индивид, най-вероятно фараон или високопоставен благородник.

This massive stone artifact is an ancient Egyptian sarcophagus, intricately carved with hieroglyphs and the figure of a winged goddess—likely Isis or Ma’at—offering protection to the deceased. Such sarcophagi were designed to house the coffin and safeguard the body for eternity, with inscriptions invoking divine blessings and spells from the Book of the Dead. The craftsmanship and scale reflect the importance of the individual buried within, most likely a pharaoh or high-ranking noble.

Русе - Общ изглед от града - стара снимка

 Никола Бенин

Русе - ул. "Александровска" - стара снимка

 Никола Бенин

Пристанище Русе - стара снимка

 Никола Бенин 

Църномогилски чал

 Никола Бенин

Полежан

Никола Бенин

РУСЕ - ГАРА ПРИСТАНИЩЕ

 НИКОЛА БЕНИН

Седма вечер "Банско джаз фестивал" - 2025: Калоян Куманов квинтет, Султан Стивънсън трио

 Никила Бенин

Калоян Куманов квинтет

 

Калоян Куманов – акордеон

Стоян Янкулов – ударни

Мирослав Иванов – китари

Радослав Славчев – Riverman – бас

Юлиан Янев – клавишни

 

Въпреки световния успех, Калоян Куманов взема решение да се завърне в България. Тук той създава уникалния проект „Акордеонни импресии“, който представя за първи път в Първо студио на БНР през октомври 2023 г. Този смел артистичен опит обединява едни от най-ярките имена на българската музикална сцена, включително легендарния перкусионист Стоян Янкулов – Стунджи, виртуозния китарист Мирослав Иванов, басиста Радослав Славчев – Riverman, пианиста Юлиан Янев и харизматичната вокалистка Христина Нейкова от формация „Две наум“.

За Банско джаз фестивал Калоян Куманов изнесе специална програма, предизвикателство към традиционните представи за възможностите на акордеона. Чрез смес от джаз, танго, етно, прогресив рок и блус той трансформира инструмента от обичаен фолклорен акомпанимент в централен солиращ елемент на съвременната музикална сцена. Специално за фестивала той представи както интерпретации на класически джаз стандарти, така и нови оригинални композиции.

Султан Стивънсън трио

 

Султан Стивънсън – пиано

Джейкъб Грийн – контрабас

Джоуъл Уотърс – барабани

 

Султан Стивънсън, определен от All About Jazz UK като артист със "зряло осъзнаване на пространството и тишината", е сред най-завладяващите джаз музиканти на съвременен Лондон.

Възпитаник на легендите Джулиън Джоузеф и Денис Баптист, младият пианист и композитор изпълни концерта в Банско след успешен сезон с триото си.

Централно място в фестивалното му участие заема албумът El Roi ("Бог, Който вижда" на иврит), издаден през 2025 г. Осемте авторски композиции –включително Unspeakable Happiness и A Region in My Mind - разкриват силната музикална връзка между Стивънсън, контрабасиста Джейкъб Грийн и барабаниста Джоуъл Уотърс. Впечатление прави и участието на Стивънсън като тенор саксофонист в три от пиесите, демонстрирайки изключителния му мултиинструментализъм.

След наградата Parliamentary Jazz за „Най-добър нов артист“ и разпродаден концерт в Jazz Café 25-годишният музикант продължава да се издига със светкавична скорост: участията му на Челтнъм джаз фестивал и в сесия за BBC Radio 3 потвърждават способността му да преплита установени джаз традиции със съвременна енергия. На сцената в Банско публиката преживя наситена звукова джаз среда, редувана с успокояващи паузи – доказателство за уникалния му стил, балансиращ между виртуозна техника и умения на разказвач на истории.

Пътуванията на Лудовико ди Вартема (1863) / The Travels of Ludovico di Varthema (1863)

 Никола Бенин

The remarkable travels of Ludovico di Varthema took him to Egypt, Syria, Mecca, Yemen and India, at the very beginning of the 16th century. Adopting the Arabic name of Yûnas (Jonah) and disguising himself as a Muslim, he was able to travel to places he would not have been allowed to as a European, although he was later exposed as a fraud in the kingdom of Arabia Felix (modern day Yemen), from where he managed to get away by using his wits – and bribery.

He published an account of his travels in 1510 and illustrated the people he encountered, such as this image of the king of Cambay (in present day Gujarat)

Забележителните пътешествия на Лудовико ди Вартема го отвеждат в Египет, Сирия, Мека, Йемен и Индия в самото начало на 16-ти век. Приемайки арабското име Юнас (Йона) и преобличайки се като мюсюлманин, той успява да пътува до места, до които не би му било позволено като европеец, въпреки че по-късно е разобличен като измамник в кралство Арабия Феликс (днешен Йемен), откъдето успява да се измъкне, използвайки своята остроумност – и подкупи. През 1510 г. той публикува разказ за пътуванията си и илюстрира хората, които среща, като например това изображение на краля на Камбай (в днешен Гуджарат).

Кралят на Камбай (в днешен Гуджарат), нарисуван от Лудовико ди Вартема между 1502 и 1508 г. сл. Хр.

https://archive.org/stream/travelsofludovic00vartrich/travelsofludovic00vartrich_djvu.txt

Шеста вечер "Банско джаз фестивал" - 2025: Каприхорнс: Вили Стоянов, Мишо Йосифов, Митко Льолев и Димитрис Василакис

 Никола Бенин

Каприхорнс: Вили Стоянов, Мишо Йосифов, Митко Льолев

Велислав Стоянов е най-популярният тромбонист в България в момента. Роден на 25 декември 1976 г. в София, завършил е НМУ "Любомир Пипков" (където в момента е диригент на духовия оркестър, диригент на джаз бенда и репетитор на симфоничния оркестър) и НМА "Панчо Владигеров" (там пък преподава както в поп и джаз, така и в инструменталния отдели). Истинско предизвикателство е да се изброят всичките групи, формации и проекти, в които той е свирил - "Уикеда", "Хиподил", "Инфинити", "Каффе", "Тумбаито", "Дърти пърчис", BrazzViliDJ, в оркестрите на Софийската опера и балет и на БНР, в Old School Trombone, "Михаил Йосифов Секстет", "Сентиментъл Суингърс", Биг Бенд Брас Асоциация, The essential FUNK trombone... Съосновател на сдружението "Брас асоциация", в основата на фестивала Brazzobrazzie. И още, и още... Вили, както го наричат близки и познати, е внук на легендарния композитор Йосиф Цанков, в чиято памет прави концерти с негова музика и издава албумите "Онзи вятър от първата среща" и "Приказка".

Михаил Йосифов е тромпетист и композитор. Преподавател по тромпет и диригент на биг бенда в НМА „Панчо Владигеров”.
Двамата са основатели на Българската Брас Асоциация, която стои зад проектите Биг Бенг Брас Асоциация, Брас Асоциация Комбо, Михаил Йосифов Секстет, BrazzViliDJ, RomaNENO Project, Old School Trombone и други. И двамата са носители на приз „Златно перо” за принос към българската култура.

Митко Льолев  е роден на 7 януари, 1973 година. Завършва Средното музикално училище в Пловдив със специалност фагот и пиано. По-късно започва да свири на саксофон. 

2002 година е приет да следва в Консерваторията “Prins Claus” в Грьонинген, Холандия. Там учи и завършва програмата „New York Comes to Groningen” с Ралф Питърсън (барабани), Дон Брейдън (саксофон), Дейвид Бъркман (пиано), Йорис Тейпи (бас), Конрад Хъруиг (тромбон), Брайън Линч (тромпет) Дина ДеРоуз (вокал и пиано).

През 2004 година той стига до финалите на престижният холандски джаз-конкурс „Dutch Jazz Competition”, като представя своята група “Ракия” на “North Sea Jazz Festival”. През 2005 г. печели втора награда за джаз солист в „Leidse Jazz Stad Competition” в Лайден, Холандия. Номиниран е за „Harten Aas jazz award 2005”.

2005 година се прибира в България и започва усилена концертна и изпълнителска дейност, като свири с едни от най-известните български музиканти – Теодосий Спасов, Ангел Заберски Син, Антони Дончев, Михаил Йосифов, Христо Йоцов, Стоян Янкулов, Хилда Казасян, Лили Иванова и много други. 

Димитрис Василакис

Димитрис Василакис е именит гръцки саксофонист (но и поет, и преподавател, и със задълбочени познания за AI и разработването на база данни с импровизации). Тук в Банско той представи проект авторска музика със своя син Нестор и още двама музиканти.

 

Димитриос Василакис – саксофони, вокали, поезия

Нестор Василакис – тенор саксофон

Георги Контрафурис – хамънд орган/пиано

Джейсън Уостър – барабани

 

Репертоарът на групата обединява оригинални композиции на Димитриос с преосмислени джаз стандарти в изпълнение на Георги Контрафурис – водещият гръцки пианист и хамънд органист, дългогодишен сътрудник в световните турнета на Димитриос и в проекта Baby Trio на Нестор. Синергията на ансамбъла подчертава вечния диалог в джаза: традиция срещу иновации, менторство, което подхранва еволюцията.

Освен концертното изпълнение, тяхната образователна програма за изкуствен интелект, вече представяна на Rhodes & South Aegean International Jazz Festival, Nublu в Ню Йорк и музея „Гуландрис“ в Атина, ще изследва връзката между импровизацията и технологиите, следвайки указващите нови перспективи лекции на Димитриос. Това двойно предложение укрепва връзките между Банско джаз фестивал и партньорски фестивали като Rhodes & South Aegean International Jazz Festival.