Курс по изработка на мебели от тръстика (камъш), организиран в Кюстендил от унгареца Фабиен. [1920–1930]

 Никола Бенин

Дърводелската работилница на Цанко Робев в Добрич, 1905 г.

 Никола Бенин

ДА – Добрич, фонд 181К, опис 1, а.е. 201, л. 53

На 26 октомври (7 ноември по нов стил) 1866 година първият влак в България тръгва от Русе до Варна

 Никола Бенин

Управителят на Русенската област Митхат паша пропътувал по трасето 5 км в посока към Варна и обявил линията за открита. Когато слязъл от влака, казал, че пътуването много му е харесало и е имал чувството, че препуска с галопиращ кон. Това впечатление е напълно основателно, защото влакът се движел с пределна скорост от 30 км/ч и изминавал разстоянието от 224 км от Русе до Варна за 8 ч., като по пътя имало 18 гари и спирки. Тренът вървял два пъти седмично, като в понеделник пътувал от Русе за Варна, а в сряда – от Варна до Русе. В останалите дни по линията, която била с един коловоз, се движели товарни влакове, ако имало какво да се превозва.

Подвижният състав бил главно английско производство. За откриването на линията турското правителство поръчва 30 локомотива (доставени са 10), 500 товарни вагона (доставени 425) и 40 пътнически (доставени 63). Те са от І, ІІ и ІІІ класа – двуосни, дълги по 8 метра, с по четири купета. През зимата се отоплявали със съдове гореща вода, сменяни в Разград и Каспичан, а осветлението било с маслени лампи.

По времето на откриването й линията била дълга 224 км и освен двете крайни гари имало и осем спирки: Червена вода, Ветово, Разград, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк), Каспичан, Провадия и Гебеджек (Белослав). В Русе, Каспичан и Варна били открити и локомотивни депа. Мостовете по трасето били дървени, семафорите също, а връзката между гарите ставала с телеграфни апарати “Кадран”, френско производство, а по-късно и “Морз”.

Намеренията първоначално били линията да е и международна, част от пътя Лондон – Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили. По-късно била включена в международното трасе Париж – Страсбург – Мюнхен – Виена – Будапеща – Букурещ – Гюргево – Русе – Варна – Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с парен кораб, а от пристанището във Варна до Цариград – с кораб на австрийския Лойд. Все пак между 1883 и 1885 г. оттук минавал и известният “Ориент експрес”.

Както при повечето първи неща в България и тук не минало без скандал – строителният материал за мостовете и кантоните бил доставян от старите столици Плиска и Преслав – заповядано било да се разрушават напълно запазените черкви, обществени сгради, бойници и кули, построени от хановете Крум, Омуртаг и княз Борис I. Така били унищожени завинаги безценни паметници на българската история…

На 27 октомври през 1912 частите на 7-а пехотна рилска дивизия освобождават град Солун от османска окупация

 Никола Бенин

When the Byzantines and Ottomans were Allies- Manuel II Palaiologos and Mehmed I

 Никола Бенин

Mehmed I, Ottoman sultan (r. 1413-1421)

Manuel II Palaiologos, Byzantine emperor (r. 1391-1425), art by Spatharokandidatos

Ottoman princes Musa Celebi (left) and Suleiman Celebi (right).

Map of the Ottoman and Byzantine Empires and other states after 1403.

Many would think that the Byzantines and Ottomans were always bitter enemies or if not, Byzantium in its weakened state was always a vassal constantly bullied by the more powerful Ottoman sultan. However, there was a short period of time when both empires were actually at a peaceful co-existence with each other following a period of instability the Ottomans suffered through. This all started in 1402, and here the rather new Ottoman Empire suffered a catastrophic defeat to the powerful Turco-Mongol warlord Timur at the Battle of Ankara with the Ottoman sultan Bayezid I (r. 1389-1402) himself captured. With Bayezid I in captivity in Samarkand where he died in 1403, his empire fell into what was known as the "Ottoman Interregnum", a state of anarchy and civil war among his 4 sons: Mehmed, Isa, Musa, and Suleiman all while the Byzantines were not only saved by this event but they too regained territory they previously lost to the Ottomans which included most of Northern Greece, the city of Thessaloniki, the Black Sea coast up to Bulgaria, and even a portion of Asia Minor all the way to Nicomedia. In Asia Minor meanwhile, Mehmed who was based in Amasya assumed full control of it after defeating his brother Isa who was based in Bursa whereas in Europe, the Ottoman prince Suleiman Celebi gained control of it with the help of the Byzantines. Mehmed however sent his other brother Musa Celebi to attack Suleiman's territory in Europe while Suleiman tried to reclaim Asia Minor. Suleiman when back in the Balkans was at first victorious against Musa in 1410 at the Battle of Kosmidion fought near Constantinople, but after his victory, Suleiman's troops suddenly defected to Musa who later had Suleiman captured and killed. Musa therefore in 1411 laid siege to Constantinople in an act to punish the Byzantine emperor Manuel II Palaiologos (r. 1391-1425) for supporting Suleiman.

In an act of diplomacy, Manuel II knowing of the power struggle between the Ottoman princes asked for assistance from Mehmed Celebi in Asia Minor. Mehmed true enough managed to relieve Constantinople from Musa's siege thus forcing Musa into flight. In 1413, Musa was finally defeated, captured, and then killed at the Battle of Camurlu in Bulgaria by Mehmed's forces assisted by both the Byzantines and Serbians under Despot Stefan Lazarevic (r. 1402-1427). Mehmed I was then crowned as sultan and thus restored order and stability to the Ottoman Empire whereas he too stood on friendly terms with Manuel II of Byzantium as a reward for his support. Throughout Mehmed I's reign (1413-1421), Byzantium and the Ottomans were thus allies and even equals with each other that neither ruler paid tribute to each other, therefore neither was each other's vassal. Mehmed I thus focused on expanding into the Balkans while Manuel busied himself with rebuilding his empire and in scholarly pursuits. Unfortunately, the peace between the empires was not to last as Mehmed I suddenly died in 1421 whereas his son and successor Murad II (r. 1421-1451) was not interested in pursuing peace with Manuel. True enough, when Manuel II and his son and co-emperor John tried to meddle with the succession of the Ottomans, Murad II being enraged at this even laid siege to Constantinople in 1422 but failed.

Никола Бенин участва в двудневното обучение „Силни организации, силно въздействие“

 Никола Бенин

Кои са основните предизвикателства при управлението на една организация? Как създаваме устойчиви партньорства и управляваме успешно финансите си?

Това бяха малка част от темите, които обсъдихме по време на двудневното обучение (14-15 октомври) „Силни организации, силно въздействие“, водено от Мая Донева - лекторка с международен опит в сферата на социалните иновации, организационното развитие и правата на човека. Обучението бе организирано от Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women в град София.

Над 40 представители на гражданския сектор от 15 населени места в България споделиха за своите предизвикателства и успехи, като начертаха стратегии за създаване на позитивна и благополучна работна среда.

На 1-ви октомври 1975 година Дунав побеждава Рома

 Никола Бенин

 На 1-ви октомври 1975 година Дунав побеждава Рома  в среща реванш от 1-вия кръг от турнира за Купата на УЕФА 

Индре Валантинайте, стихотворения от стихосбирката „Характеристики” / Indrė Valantinaitė, from the poetry book “Featurettes”

 Никола Бенин

Събудих се, знаейки

Видях бъдещето като булка под було
, което не е позволено да се вдигне.

Светлината нахлу през цветните стъкла на очите ми,
превръщайки се в моята религия.

От този момент то живее в църквата на тялото ми
под сводовете на ребрата ми.

То спи там, диша учестено,
чака живот като зверче –

докато един ден не изтриеш
остатъчните ми съмнения и страхове

с едната си ръка – все едно отмятам кичур коса от очите ми,
докато другата храни гладния гарван на гърдите ми.

Това ми стига да живея.
Под това търпеливо слънце.

 

Сърце на DJ щанд

    ...където има чудовище, има и чудо.
        – Огдън Неш

Събух обувките си и пуснах косата си
в дискотеката на лунна светлина.

Хитове от 90-те,
а ние отново спортуваме с рисувани с химикалки татуировки
и пушим сладки макови пръчици.

Корените на дърветата танцуват, правят любов
в ритъма на твоите/моите във вените.

Толкова време ми отне да чуя
бръмченето на кръв под кожата си:
разбрах думите на тази песен.

Вече нищо не ме боли.

Никога няма да разбера какво е помогнало:
молитвата, постелката за йога
или бялата пелета

топя се в мен,
помагайки ми да стана света.

 

Добрата съпруга

Когато трябваше да замине в командировка,
той я водеше до летището по всяко време на деня.
Ако се наложи, си взема отпуск от работа.

Оставяйки колата си с мигащи аварийни светлини,
той я придружаваше през целия път до охраната
и там я целуваше по бузите, устните и челото.

По-нататък – само буйният бръшлян на погледа му,
обвил отдалечаващите се бедра.

Сякаш все още можеше да я спре.
Сякаш нещо зависеше от него.

Беше добър съпруг.

Тя беше добра съпруга:

в двойното легло на хотелската й стая
чаршафите отляво рядко бяха разпръснати.

 

01/01/2015, 12:15. Hôtel de Paris

Тя се търкаля по пода на хотела
с празна дупка от сърцето до сърцевината

Нося блестяща рокля с пайети
като задъхана русалка, изхвърлена на брега

Или украшение, паднало от дървото

Толкова крехък
крехък
флуоресцентен

Толкова смачкан,
напукан
и кратериран

Тя вдига телефона и се обажда
за друг Chateaux Margaux,
таксуван на 209

 

Пет сутринта (ненаписани стихове)

Още ненаписани стихове спят върху кожата
на челото, бузите, миглите, устните ми...

Моля насън
да не вали дъжд,
да не идва сняг,
да не духа вятър

да ги защитава,
докато дойде времето да живеят

тогава
свалям роклята на безпокойството
, свалям роклята на копнежа,
свалям роклята на очакването

и нося само бижутата на благодарността
, които инкрустират орбитите на очите ми и пъпа ми,
отивам до блестящото езеро отвъд прозореца ми,
за да платя за стихотворението, което идва

 

 I Woke up Knowing

I saw the future like a bride under a veil
that one is not allowed to raise.

Light flooded through the stained-glass of my eyes
becoming my religion.

From that moment, it lives in the church of my body
under the arches of my ribs.

It sleeps there, breathing quickly, lying
in wait for life like a little beast –

until one day you wipe away
my left over doubts and fears

with one hand – like brushing a strand of hair from my eyes
while the other feeds the hungry raven of my breast.

That’s enough for me to live.
Under this patient sun.

 

Heart on a DJ Stand

    …where there’s a monster, there’s a miracle.
        – Ogden Nash

I kicked off my shoes and let my hair fall
in the moonlight discotheque.

Hits of the 90s,
and we are once more sporting pen-drawn tattoos
and smoking sweet poppy sticks.

Tree roots dance, making love
to the rhythm of yours/mine in the veins.

It took so long for me to hear
the hum of blood under my skin:
I understood the words of that song.

Nothing hurts anymore.

I’ll never know what helped:
prayer, the yoga mat
or the white pellet

melting inside me
helping me become the world.

 

The Good Wife

When she had to go on a business trip,
he would take her to the airport at any hour of the day.
If necessary, he would take time off from work.

Leaving his car with blinking hazard lights,
he would accompany her all the way to security,
and kiss her there on the cheeks, lips and forehead.

Further – only the lush ivy of his gaze
wrapping around her departing hips.

As if he could still stop her.
As if something depended on him.

He was a good husband.

She was a good wife:

in the double bed of her hotel room,
the sheets on the left were rarely tussled.

 

01/01/2015, 12: 15. Hôtel de Paris

She rolls along the hotel floor
with an empty hole from heart to core

Wearing a scintillating sequin dress
like a gasping mermaid thrown ashore

Or an ornament fallen from the tree

So flimsy
fragile
florescent

So crumpled
cracked
and cratered

She picks up the phone and calls
for another Chateaux Margaux
billed to 209

 

Five in the Morning (Unwritten Poems)

As yet unwritten poems sleep on the skin
of my forehead, cheeks, eyelashes, lips…

I ask in a dream
for the rain not to fall
for the snow not to come
for the wind not to blow

to protect them
until the time comes for them to live

then
I take off the dress of unease
I take off the dress of longing
I take off the dress of expectation

and wearing only the jewelry of gratitude
which inlays the sockets of my eyes and navel
I go to the shimmering lake beyond my window
to pay for the poem that comes