Сингапурските хвалби по медиите и в Интернет за получените от български
деца 11 медала в азиатската държава в момента преследват три основни цели:
а.) да компенсират липсата на олимпийски медали от Рио;
б.) да реабилитират в някаква степен катастрофата в образователната система у
нас;
в.) да пласират сред по-простата част от населението фалшива пиар валута в
полза на др. Кунева-Пръмова.
Казвам „фалшива”, защото никъде никоя медия не съобщи, че става дума за
халтурно мероприятие, финансирано от частни фирми, че участниците в него са
деца от ІІ до VІІ клас от 14 страни, главно от Азия, състезанието в Сингапур е
втори кръг на Сингапурско-азиатска олимпиада по математика (SASMO), и от извън
Азия май сме само ние, че всичките 760 участници са наградени (целия български
отбор от 11 души е с медали, миналата година отборът беше от 6 души, пак
всичките наградени), и че от този частен факт не бива да се правят никакви
обобщения и желаното да се взема за действително. Защото действителността в
сферата на интелекта, образованието и науката в България е съвсем друга. Тя е
изпълнена с безумия.
Ето част от тях:
1. България е на първо място по неграмотност в Европейския съюз. Учениците в
България са с най-ниски постижения по четене, математика и природни науки сред
всички държави членки на Евопейския съюз. Това са част от изводите от
мониторинговия доклад на Европейската комисия в сектора
"Образование". По грамотност (Literacy) сме на 53-то място в света,
далеч пред нас по грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан,
Тонга и др. (
http://www.photius.com/rankings/population/literacy) Според доклад
на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г., процентът на хората с
трудности при четене у нас е най-високият в ЕС. Неграмотните български граждани
вече са между 50-60%. По официални данни 41% от лицата до 16 години са
неграмотни (за сравнение, във Финландия този процент е 8,1%). Социалното
министерство посочва, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно
неграмотни. Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По
данни на МОН вече над половината от учениците в 1-3 клас нямат за майчин език
българския език. Те имат проблеми при усвояването му.
2. Интелигентността на нацията (National IQ Scores) намалява. Българите дълги
години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка ние сме
едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан и др. (
www.photius.com/rankings/index). Един от причините за този тъжен факт е състоянието
на образователната ни система. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във
Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече.
3. По официални данни на ЕК, процентът на българчетата, които не завършват
започнатото си образование, е 38% (
http://harmonia1.com/node/100). Близо една трета от учениците, задължени по закон
да се образоват, не ходят на училище. РИО на МОНМ в Русе обяви, че от 29 000
ученици само около 20 000 посещават училище. Подобна, а някъде много
по-драматична, е картината в почти всички региони на България. Много от
ученичките между 5 и 7 клас, чиито родители продължават да получават детски и
други бонуси за тях като малолетни, се оттеглят от училище и стават майки, а много
момчета се отдават на всякакви други занимания, включително и престъпни, но не
и на учене.
4. В България са налице огромни увеличаващи се разлики в образователната
практика и в резултатите от нея между училищата в големите градове и малките
селища, между училищата в София и училищата в провинцията като цяло. Съществени
разлики има в резултатността на обучението при различните социални слоеве: за
съжаление по-добрите резултати са при ученици от богати семейства, докато
децата на бедните се учат значително по-зле. Обучението в елитните държавни
училища със специален прием за деца на богаташи и управляващи, издържани от
бюджета, е много по-добро в сравнение с училищата за по-бедни. Следователно, у
нас не може да се говори за равен старт, равни права и равни възможности в
образованието, което е безумие в страна от ЕС. Училището официално се отказа от
възпитателните си функции.
5. Висшето образование както в държавните, така и особено в частните висши
училища, се базира единствено на принципа за търсене на максимална финансова
изгода и максимална печалба, което не кореспондира с академичните изисквания на
съвременното модерно образование. По тази причина голям процент от „обучаващите
се” студенти в нашите университети са турци. Те получават платена диплома в някои
случаи без даже да знаят български език. Липсват всякакви връзки на
университетите с бизнеса, произвеждат се масово ненужни специалисти, в България
голямо процент от дипломираните през последните години магистри са по право,
мениджмънт, маркетинг и др., при положение, че наситеността с такива кадри
отдавна е много над потребностите на обществото. В университетите има ненужни
факултети, които обслужват само интересите на застарелите преподаватели. Много
от преподавателите и от ректорите са бивши агенти на Държавна сигурност (агент
Оазис, агент Базов и много други.). Същото се отнася и до образователните
министри през Прехода. Този безумен факт – ДС в образованието – влияе зле не
само на имиджа на образователната ни система, но и на самата образователна практика.
6. В България отдавна функционира цяла индустрия за фалшиви дипломи. Офертата
„Продавам дипломи” според Гугъл се среща 29 700 пъти (17.08.2016 г.) Пак Гугъл
показва, че днес търсенията с „Купувам диплома” са 121 на брой. Самите портали
за продажби на фалшиви дипломи (
www.oferti.bg;
www.predloji.com;
www.dalavera.net;
www.obyavi.bg и др.) са от най-посещаваните. Гарантира се използването на истинските
печати на висшите училища и вкарването на „дипломирания” клиент в регистрите на
МОН. Ако имаме предвид, че сделките по продажба на фалшиви дипломи не се
извършват само електронен път, то нещата са още по-драматични. По мои данни
през последните 20 години между 350 000 – 400 000 български граждани и голям
брой чужденци са придобили фалшиви дипломи за образование и фалшиви документи
за квалификация. Хора с фалшиви дипломи заемат и в момента високи управленски
постове в държавата и в местното самоуправление. В България има пазар на научни
звания и степени, те се предлагат и се купуват.
7. За разлика от закритата вече Висша атестационна комисия, раздаваща на пияна
глава научни звания и степени от „Яйцето” в СУ, у нас продължава да функционира
Национална агенция за оценяване и акредитация, съставена главно от софийски
пенсионери. Въпреки че висшите училища в България са прекалено много (над 50)
за рязко намаляващото ни население, тази агенция акредитира (даде положителна
оценка): Пернишки европейски университет, Висш ислямски институт в кв.
Враждебна на София, университет в Бухово, университет в Добрич, Висш
богословски университет и др., узакони безброй правни факултети, безброй
филиали навсякъде из страната (
http://www.neaa.government.bg/…/projec…/high_schools_opening).
8. Фонд „Научни изследвания” финансира със милиони лева „научни” проекти на
такива „научни институти” като: квартална бръснарница, мандра за кашкавал,
фирма за изработка на сандъчета за музейни експонати и др. В числото на шестте
„главни експерти”, оценяващи научните проекти на професорите и академиците,
влизат: гардеробиерка-разпоредителка в софийски театър, лице със средно
професионално образование (май по обществено хранене), колеги на съответния
министър, „учен” от БАН и други подобни "капацитети”. Почти всички пари
отиват в комунистическата БАН с нейните 10 000 „учени”, служители и чиновници.
9. Около половината от всички студенти в България учат в шест от общо 52 професионални
области: икономика, администрация и управление, право, комуникации и
информационни технологии, педагогика и туризъм, сочат европейски проучвания.
България е сред държавите членки на ЕС с най-висок процент на млади хора (между
20 и 34 години), които са завършили висше образование и заемат работни места,
които традиционно не изискват такава степен на квалификация. Според доклада на
ЕК България е на последно място по участие на възрастни (от 25 до 64 години) в
дейности по учене през целия живот (LLL).
10. Както е известно, висшето образование в редица европейски страни е
безплатно. Държавите, в които обученията за бакалавър и магистър са безплатни,
са Австрия, Дания, Финландия, Норвегия и Швеция. В Кипър, Малта, Гърция и
Шотландия се плаща само за магистърските програми. В по-голямата част от
Германия висшето образование също е безплатно. Безумие е в най-бедния регион в
ЕС, в най-бързо намаляващата по население в света държава и в най-напусканата
от младите си поданици страна студентските такси, даже и в държавните
университети, издържани от бюджета и печелещи значителни суми от турските си
студенти, непрекъснато и рязко да се увеличават, като последното увеличение е
със средно 8% в СУ, по 9% в други университети и т.н. Този факт очевидно не
съответства на демографските реалии и на тенденциите в страната за обезлюдяване
и за емигриране на младите хора. Няма реакция и на щедро финансираните програми
на страни от ЕС за привличане на образовани наши младежи в тези страни.
