Вярата и надеждата

 НИКОЛА БЕНИН

Елин Пелин - „Спасова могила”

За автора

(светогледни идеи;

литературна

школа/направление)

Светогледни идеи: Елин Пелин има дълбока и органична връзка с живота и народопсихологията на

българския селянин, на обикновения човек от народа, поставен под ударите както на социалните, така и на

природните сили. Без да Влиза в ролята на съдник, писателят изобразява селския човек както в моменти на

безпътица и страдание, така и в ситуации, когато се проявява способността му да устоява на изпитанията и

да се радва на живота.

Творческият път на Елин Пелин обхваща времето от края на 90-те на XIX век до 30-те години на ХХ век

Лит.направление: реализъм

Творческа история на

творбата

Най-ранната публикация на разказа „Спасова могила" е в редактираното от Павел Генадиев списание

„Художник" през 1905 г.

Жанрови

характеристики

жанр: къс разказ

Краткият сюжет, проследяващ развитието на една случка в хронологическата ѝ последователност.

Обратът в развитието на сюжетното действие/характерният за прозата на Елин Пелин контрапункт.

Основна тема Основна е темата за вярата и надеждата за спасение чрез чудото.

Страданието и търсеното спасение.

Заглавие Насочва към конкретно място, където се развива действието. Превръща могилата в основен персонаж, от

който зависи съдбата на хората.

Свързва се с празника Спасовден, ориентира в пространството и прави асоциация с времето.

В метафоричен план се свързва с представата за надгробна могила и така се прави връзка със смъртта и с

прехода към отвъдното.

Заглавието се свързва с идеята за надеждата за спасение от житейските страдания

Композиция Използвани са композиционни похвати, характерни за късия разказ на Елин Пелин: описание на героите,

природна картина, диалог, драматична случка, едно събитие, хронологическа последователност.

Хронотоп Спасова могила - място, за което се вярва, че има магически сили и там болните ще оздравеят, докоснати от

силата на Бога. Над могилата е небесният свод, обсипан със звезди, което превръща пространството в

своеобразен дом за хората, в храм, от чийто свод над тях бди Бог.

Параклисът е осветен, малкото му прозорче е ориентир, излъчва надежда за спасение.

Времето - Спасовден. Изкачването към могилата е вечерта срещу празника, мракът на нощта разделя

хората, дава възможност всеки да остане насаме с болката си. През нощта Монката умира, символично това

е моментът на прекъсване на връзката с реалния свят и преминаването му в небесното пространство,

където е душата на майка му.

Герои Монката, дядо Захари

 

Атанас Далчев - „Молитва”

За автора

(светогледни идеи;

литературна

школа/направление)

Светогледни идеи: Човешкото съществуване е преходно и е подвластно на смъртта. Интелектуалното

познание обременява човека, прави го тъжен и самотен. Единствено чистото детско световъзприятие може

да върне на зрелия човек радостта от живота и да придаде нов смисъл на съществуването му.

Далчев започва да публикува още през 20-те години на ХХ век

Лит. школа/направление: - противопоставя се на символизма; черпи от диаболизма, но НЕ е представител

на това направление; предметна лирика; следвоенен модернизъм;

Творбата представя развитието на философската, но и на предметно-сетивната лирика в българската

литература в периода на следвоенния модернизъм. Интерпретира едни от водещите проблеми на 20-те

години на 20. век - невъзможността животът да бъде опознат по интелектуален път,

самотата на обременения от знания и книги човек, отчуждението между хората в епохата на

урбанистичната цивилизация.

Творческа история на

творбата

Първата публикация на стихотворението е през 1927 г. в списание „Стрелец"

През 1928 г. е включено в стихосбирката „Стихотворения”

Жанрови

характеристики

стихотворение; лирическа изповед

Основна тема Основната тема на стихотворението на Далчев е свързана с търсения смисъл на живота. Желание за

пълноценно съществуване, далече от сложните екзистенциални драми и с радост от малките неща в света.

Надеждата на лирическия говорител, че може отново да живее простичък живот, като вярата му е насочена

към силата на “господи велик”.

Заглавие Молитвата към по-висша сила, която да помогне на лирическия говорител.

Търсеният смисъл на живота. Желание за пълноценно съществуване, далече от сложните екзистенциални

драми и с радост от малките неща в света.

Композиция ● стихотворението се състои от 4 строфи по 4 стиха - 4 катрена (четиристишна строфа);

● 4 смислови части;

● започва с риторичен въпрос, чрез който е въведена ключовата за Далчевата поезия тема за

преходността на човешкия живот;

● основният принцип, чрез който е изградена творбата, е обръщението на лирическия говорител към Бога;

● използвани са повелителни глаголни форми;

● финалното двустишие представлява поанта, обобщава най-важните внушения.

Хронотоп Миналото като време на незапомнени изживявания, преминал безсъбитийно живот. Желаното бъдеще -

време за радост от докосването до малките неща в живота. Настоящето е моментът на духовно общуване с

Бога, съкровен акт на молитва, проявена искреност, споделеност.

Мястото е духовното пространство, мислите на лирическия герой, представите му за радостта, за

необходимостта да вижда света такъв, какъвто е.

Герои лирическият Аз

Никола Вапцаров - „Вяра”

За автора

(светогледни идеи;

литературна

Светогледни идеи: Хуманистичните аспекти на Вапцаровата вяра создават бленувания образ

на едно утопично бъдеще, в което хората ще живеят равноправни и свободни и ще се радват на труда си.

Мечтата за този справедлив свят е израз на дълбоката вяра, че доброто е определящо за човешката

школа/направление) същност, както и на надеждата, че чрез любовта към живота, която мотивира и въздига човека, той ще

преодолее силите на злото и омразата, с които е просмукан старият свят.

Публикува през 30-те и началото на 40-те години на ХХ век

Лит. школа/направление: реализъм

Творческа история на

творбата

Стихотворението се ражда в контекста на Втората световна война и основополагащ текст в стихосбирката

„Моторни песни” (1940 г.). Има програмен характер и представлява своеобразна лирична декларация, която

оповестява житейското и поетическото верую на Вапцаров.

Жанрови

характеристики

стихотворение; лирическа изповед

Основна тема Вярата;

Вярата е основна ценност в творчеството на поета. Вярата в светлото бъдеще, вярата в прогреса, вярата в

индивида. Вярата не може да бъде отнета от човека според внушенията на творбата.

Заглавие Заглавието откроява вярата като свръхценност в лириката на поета работник.

Това, че думата не е членувана, насочва към универсалното значение на понятието.

Композиция Стихотворението е изградено от девет строфи, разделени смислово в две симетрични композиционни

цялости:

● първата от тях интерпретира темата за човека и живота

● втората - темата за човека и вярата.

В развитието на поетическата идея се редуват тези и антитези, за да се утвърди финалният синтез,

обвързващ двете централни теми в идеята за вярата като живот и за живота като вяра.

Хронотоп Избрана е ситуация на избор, кратък миг, в който се събира цялата воля за живот и е заявена готовността на

човека да рискува живота си в името на живота на другите. Настоящето му е на обикновен човек, но

поставен в критична ситуация, той проявява готовност за саможертва. Дори час живот е толкова ценен за

човека, че е готов да крещи и да се бори за него.

Бъдещето е времето, в което е разкрита картината на конфликт с другите, време, когато се поставят

основите на един нов свят.

Пространството е контрастно представено - то е тясно и ограничено в машината, с която се правят

изпитания в името на бъдещето, и необятно, когато погледът е отправен към небето в миг на наслада от

живота.

Герои лирическият Аз

Вярата и надеждата Прилики Разлики

„Спасова

могила”

Вярата в Бога, надеждата - в изцелението Вярата е спасение от

страданието и дава

надежда на човека.

Съпоставете

интерпретациите на

темата за вярата в

„Спасова могила” и в

„Вяра“ и запишете ЕДНА

разлика между тях.

Отговор: Докато вярата в

Елин-Пелиновия разказ

има религиозен характер

и се уповава на Бога,

вярата във Вапцаровата

творба е екзистенциална,

свързана е с любовта към

живота и с оптимистична

визия за бъдещето.

Героите на Елин Пелин и

Далчев се обръщат към

Бога, за да им помогне, а

във “Вяра” лирическият

говорител цели да

приобщи другите към

своите вярвания.

„Молитва” Основната тема на стихотворението на Далчев е свързана с

търсения смисъл на живота. Желание за пълноценно

съществуване, далече от сложните екзистенциални драми и с

радост от малките неща в света.

Надеждата на лирическия говорител, че може отново да живее

простичък живот, като вярата му е насочена към силата на

“господи велик”.

„Вяра” Вярата е основна ценност в творчеството на поета. Вярата в

светлото бъдеще, вярата в прогреса, вярата в индивида. Вярата не може да бъде отнета от човека според внушенията на творбата.