Топологията на чезненето в „Там, където не сме“ от Георги Господинов

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Настоящият текст разглежда поетическите и философските измерения на стихосбирката „Там, където не сме“ от Георги Господинов. Изследването анализира трансформациите в авторовата поетика, разположена между класическите заглавия от 90-те години на XX век и екзистенциално-меланхоличните нагласи на Новото хилядолетие. Фокусът е поставен върху понятия като „отсъствие“, „чезнене“ и „другаде“, разбирано като фундаментална метафизична и езикова категория.

Сборникът „Там, където не сме“ маркира съществен етап в творческата биография на Георги Господинов, събирайки лирически текстове, създавани в продължение на десетилетие. Като пета самостоятелна поетическа книга тя се ситуира спрямо ранните му модернистични и постмодернистични експерименти:

• Ранотворчество и канонизация: „Лапидариум“ и „Черешата на един народ“ (90-те години) утвърждават лаконичния и иронично-рефлексивен стил на автора.

• Зряла лирика: „Писма до Гаустин“ (2003 г.) и интегралното им представяне в „Балади и разпади“ (2007 г.) надграждат концептуалното присъствие на рефлексията за времето.

Връзката между белетристика и лирика при Господинов притежава дифлуентен (взаимнопроникващ) характер. Поетическият език е повлиян от прозаическите му конструкции (романи като „Физика на тъгата“), докато стихотворенията в „Там, където не сме“ съдържат в латентно състояние микросюжети и нереализирани епически концепти.

Вместо предисловие

Не за пътуването, а за чезненето.
Не за градовете, а за отсъствието.
Не пристигането, а напускането.
Не географията, а отвъд,
география на отвъдното.
За онова тук на телата и там на езика.
За онова другаде (друг ад е),
където ще пристигне някой ден.

Георги Господинов

Централният парадокс на книгата е формулиран още в нейното программно преднамерено въведение (Вместо предисловие). Авторовият манифест преобръща традиционната топография на пътуването:

1. От динамика към отмиване (Чезнене): Текстът отхвърля пространствената сменяемост на физическите градове в полза на вътрешната категориална липса. Пътуването вече не е туризъм или географиране, а онтологично напускане.

2. Езиковият двусмисъл на „другаде“: Авторовият каламбур („друг ад е“) деконструира романтическата илузия за спасителното отвъдно. Желаното и непостижимо „другаде“ се превръща в адско пространство на вечно разминаване.

3. Разцепването между тяло и език: Текстът противопоставя ситуираността на плътта тук и абстракцията на словото там, създавайки напрежение между физическото присъствие и езиковата безтелесност.

От локалното към глобалното: „Черешата на света“

В рецензионния дискурс (проф. Хенрике Шмид) се отбелязва глобализацията на господиновската меланхолия. Ако в ранните произведения локалните български микроистории изграждаха националната памет, в „Там, където не сме“ тревожността придобива световен и урбанистичен характер. Градовете вече не са сигурни убежища, а точки на глобално самота и отчуждение.

„Там, където не сме“ е лирическо завръщане, което дефинира нова „география на отвъдното“. Георги Господинов успява да трансформира личната си и поетическа меланхолия в универсален език за чезненето. Книгата утвърждава поезията не като място за пристигане, а като фундаментално отсъствие — единственото пространство, в което субектът може автентично да преживее своята временност.

Канадската поетеса, есеистка и преводачка Ан Карсън спечели Нобеловата награда за литература през 2026 година

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Канадската поетеса, есеистка и преводачка Ан Карсън спечели Нобеловата награда за литература в четвъртък за „смели и изобретателни“ произведения, които сливат класическото и модерното и размиват границите между поезията и прозата.

Родената в Торонто Карсън, на 76 години, взаимства теми от класическата гръцка и римска литература, съвременни влияния и личен опит за смесващи жанрове заглавия, вариращи от преводи на древногръцки поети до сътрудничества с танцьори и музиканти, включително Лори Андерсън и Лу Рийд.

Шведската академия, която присъжда наградата, заяви, че тя е спечелила „заради смелото и изобретателно творчество, което в игрив диалог с класическата традиция е създало нови форми за съвременната литература“.

Постоянният секретар на академията заяви, че авторката е била в Исландия и е „слушала вятъра“, когато комисията се е свързала с нея, за да я уведоми за отличието.

„Тя беше много изненадана“, каза Ингрид Карлберг.

На въпроса как се чувства относно наградата, Карсън каза пред исландската обществена телевизия RUV: „Мисля, че всички са луди.“ Тя описа разговора с академията като „доста колеблив“.

„Те имат обичайните въпроси, а аз нямам отговори“, каза тя.

Тя каза, че поезията „вероятно е по-полезна от прозата в момента, защото е по-бърза и всички бързат. Така че основно мисля, че е добра, защото е кратка. С изключение на Омир. Омир не е кратък.“

Карсън е сред по-известните скорошни носители на Нобеловата награда за литература, която често отличава автори, малко известни извън литературния свят, и понякога е критикувана за това, че цени литературните експерименти пред способността за свързване с широка читателска аудитория.

Наградата обаче може да запознае читателите и с писатели и произведения извън техния собствен език или навици за четене.

На въпроса как наградата ще промени продажбите ѝ, тя отговори: „Ще сложа стикер на корицата на книгата си. Стикерите помагат.“

Произведенията варират от класически гръцки преводи до поезия

Книгите на Карсън включват „Ерос горчиво-сладкият“ ("Eros the Bitters"), поглед върху удоволствието и болката от желанието в древногръцката литература, романът в стихове „Автобиография на Червения“ ( "Autobiography of Red"), както и „Мъже в извънработно време“ ( "Men in the Off Hours" ), сборник от поезия и проза, спечелил канадската награда „Грифин“ за поезия през 2001 г., и „Норма Джийн Бейкър от Троя“, която сравнява Мерилин Монро и Елена от Троя.

„Автобиография на Ред“ ("Autobiography of Red"), която преосмисля мита за Херкулес и чудовището Герион като любовна история, е продала близо 100 000 копия само в САЩ, според говорител на издателство „Алфред А. Кнопф“, което публикува книгата през 1998 г.

Тя е превеждала и произведения от класическата гръцка литература, които, според академията, „могат да се разглеждат като самостоятелни произведения“. Те включват „Ако не, зима“, базирана на фрагменти от стихотворения на Сафо, трагичните пиеси на Софокъл „Електра“ и „Антигона“ и „Баххай“ на Еврипид.

Наградата на Карсън е най-новият пример за това как Нобеловата академия признава „писатели, които разширяват разбирането ни за това какво може да бъде литературата“, каза Лора Янсен, доцент по класическа и сравнителна литература в университета в Бристъл, Великобритания.

„Тя пишеше проза като поезия и поезия като проза, така че в много отношения е толкова иновативна в своите форми“, каза Янсен пред Асошиейтед прес. Академията призна, „че никой на английски език не е успял да направи това, което тя е направила“.

„Икономика на неизгубеното“ от 1999 г. противопоставя древногръцкия поет Симонид от Кеос на поета от 20-ти век Пол Целан, докато „Мъже в извънработно време“, публикувана през 2000 г., „сравнява историка Тукидид с Вирджиния Улф“, казва Андерс Олсон, председател на Нобеловия комитет по литература.

Карсън, която спечели стипендия „Гениал“ от МакАртър през 2000 г., е вторият канадски носител на Нобелова награда за литература след Алис Мънро през 2013 г.

„С остроумие, въображение и изцяло неин собствен стил“, Карсън „преосмисли класиките. Тя представи древни истории на нова публика и трансформира начина, по който мислим за литературата“, написа канадският премиер Марк Карни в социалните мрежи.

Карсън пише за собствения си живот и борби

Карсън е преподавала класическа литература в няколко северноамерикански университета и е живяла в Исландия, където тя и съпругът ѝ Робърт Къри получават гражданство през 2022 г.

Тя е използвала и собствения си живот за произведения като „Nox“, публикувано през 2010 г., което разглежда десетилетното отсъствие и смъртта на брат ѝ Майкъл.

Олсон го нарича „творение, едновременно скулптурно и литературно, епитафия във формата на кутия, съдържаща сгъваема като акордеон група от картини, писма и други писмени текстове, посветени на починалия ѝ брат“. Включва и превода на Карсън на елегия от римския поет Катул за собствения му брат.

Тя се насочи към графичните романи през 2021 г. с „Троянките: Комикс“, създаден с художничката Розана Бруно.

Сред най-новите ѝ творби е „Грешна Норма“ ("Wrong Norma") – обширна колекция от 2024 г. с произведения от издания, включително The Paris Review и The New Yorker, придружени от ръчно рисувани илюстрации на Карсън.

Също през същата година Карсън пише в London Review of Books за диагнозата ѝ с болестта на Паркинсон. Тя казва, че „особено унизителен“ симптом е, че почеркът ѝ се „разпада“.

„Трудно е да се опише или обясни срамът от лошия почерк“, каза тя. „Лошият почерк е грозен. Освен това е неавтентичен. В смисъл, че не си ти.“

Па-сан-е-сут и съпругата му Тан-ет-мет

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Па-сан-е-сут и съпругата му Тан-ет-мет. Те са живели преди около 3250 години в Тива.

Те били погребани в долината на благородниците и работили не за друг, а за Рамзес II. Пас-ан-е-сут всъщност беше главен капитан на втория кораб на Рамзес. …

Разгледайте оригиналния фрагмент от стената на гробницата и преоцветената версия, базирана на останалите петънца боя.

Рамзес Втори е живял около средата на историята на Египет. Всъщност Клеопатра е била много по-близо до нас и е живяла през 30 г. пр.н.е. 3200 години по-рано Египет е обединен от цар Нармер, тоест преди около 5000 години. В средата на този период се появява известният Тутанкамон, а по-малко от 20 години след него се появява Рамзес Велики. В древен Египет лодките са играли много важна роля не само в ежедневието, но и в религиозните вярвания.

Рамзес имал голяма флотилия от кораби, с които да пътува по целия Нил, било то за религиозни церемонии или за военни кампании. Корабите били използвани и за транспортиране на камъни за изграждане на паметници. Тъй като Пасанесут живял към края на живота си на Рамзес и му била предоставена гробница, той несъмнено е бил капитанът, който е превозил директно царя, може би дори по време на последното му пътуване.

В Неапол има 4 предмета, изработени за капитана и съпругата му, 2 стели и 2 фрагмента от гробницата му, които са изложени в момента. Не сме сигурни за точното местоположение на гробницата му, тя е открита в края на 1700 г. и предмети се добавят към колекцията на Борджия. Няма много археологически доказателства за точното ѝ местоположение. Повечето благородници са имали гробници в хълмовете зад колосите на Мемнон, но експертите смятат, че гробницата му се намира в Сакара.

Никога преди не бях виждал подобна сцена. Па-сан-е-сут стои на ръба на хълм, където съпругата му излиза от гробницата. И двамата държат платна, улавяйки вятъра от север. Той предлага маса с храна, където птицата му Ба идва, за да приеме предложението. Удивително е да се види подобна сцена, тъй като те държат корабни платна, което се свързва с работата му при фараона.

Въпреки това, когато се вгледате по-внимателно, ще видите, че някога е било изцяло оцветено!

Използвайки нашите фотографски умения, можем да подсилим тези останали цветове. И по този начин мога да ги върна към живот. Над 3000 години могат да доведат до отлепване на боята от влажност и естествени причини. Древните египтяни са използвали смес от органични пигменти, вода и яйчен белтък, за да правят боя. Най-често срещаните цветове са били червено и жълто, тъй като са могли да бъдат извлечени от скалите около тях, бяло от варовик, а черно от въглища също са били използвани. Най-скъпите са били зеленото и синьото, тъй като са били направени от смлени скъпоценни камъни като лапис и тюркоаз. Праховете са били смесвани заедно с водата и яйчния белтък, за да се получи желаният цвят и текстура. Когато увеличаваме нашия артефакт, за да го приближим.

може да се види леко отклонение от оригиналния цвят.

На тази погребална стела можем да видим Анубис, седнал на върха, който пази гробницата и приветства душите в следващия живот. Долу са Изида вляво, Озирис и след това Пасанесут, който предлага цветя и храна на бога на отвъдния живот. По-долу виждаме Пасанесут и съпругата му да получават дарове от тамян и ароматни масла от двете си деца. Най-долу вдясно е малка женска фигура, която вероятно е внучка на Пасанесут.На стелата по-долу виждаме по-усмихната сцена, както по-горе, но забелязваме Изида и сестра ѝ Нефтида, както и доста по-сложна трапеза за дарове, пред 4-те фигурки на синовете на Хор, балансирани върху лотос, символизиращ прераждането (тъй като тези фигурки са били използвани върху хаотични делви, съдържащи мумифицираните органи на починалите). Пасанесут е придружен от съпругата си и дъщеря си, които носят снопове лотосови цветя. Той помазва даровете, които включват хляб, марули, лук, месо и нар, върху макет на лодка - връзка с работата на Пасанесут. Под тази сцена можем да видим седналата двойка, която получава дарове за душите си в следващия живот от сина си, облечен в кожата на леопард/гепард, обикновено на първосвещеник. Вдясно е много интересна сцена, показваща двойката, покланяща се пред дървесната богиня, приела образа на кравеглавата Хатор, съчетана с Изида (много необичайно за дървесната богиня). Тя дава плодове и налива вода за двойката, към която се присъединява тяхната птица Ба (Дух), която може да пътува между този свят и отвъдния.