неделя, 27 октомври 2024 г.

На 26 октомври (7 ноември по нов стил) 1866 година първият влак в България тръгва от Русе до Варна

 Никола Бенин



Управителят на Русенската област Митхат паша пропътувал по трасето 5 км в посока към Варна и обявил линията за открита. Когато слязъл от влака, казал, че пътуването много му е харесало и е имал чувството, че препуска с галопиращ кон. Това впечатление е напълно основателно, защото влакът се движел с пределна скорост от 30 км/ч и изминавал разстоянието от 224 км от Русе до Варна за 8 ч., като по пътя имало 18 гари и спирки. Тренът вървял два пъти седмично, като в понеделник пътувал от Русе за Варна, а в сряда – от Варна до Русе. В останалите дни по линията, която била с един коловоз, се движели товарни влакове, ако имало какво да се превозва.


Подвижният състав бил главно английско производство. За откриването на линията турското правителство поръчва 30 локомотива (доставени са 10), 500 товарни вагона (доставени 425) и 40 пътнически (доставени 63). Те са от І, ІІ и ІІІ класа – двуосни, дълги по 8 метра, с по четири купета. През зимата се отоплявали със съдове гореща вода, сменяни в Разград и Каспичан, а осветлението било с маслени лампи.


По времето на откриването й линията била дълга 224 км и освен двете крайни гари имало и осем спирки: Червена вода, Ветово, Разград, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк), Каспичан, Провадия и Гебеджек (Белослав). В Русе, Каспичан и Варна били открити и локомотивни депа. Мостовете по трасето били дървени, семафорите също, а връзката между гарите ставала с телеграфни апарати “Кадран”, френско производство, а по-късно и “Морз”.

Намеренията първоначално били линията да е и международна, част от пътя Лондон – Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили. По-късно била включена в международното трасе Париж – Страсбург – Мюнхен – Виена – Будапеща – Букурещ – Гюргево – Русе – Варна – Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с парен кораб, а от пристанището във Варна до Цариград – с кораб на австрийския Лойд. Все пак между 1883 и 1885 г. оттук минавал и известният “Ориент експрес”.

Както при повечето първи неща в България и тук не минало без скандал – строителният материал за мостовете и кантоните бил доставян от старите столици Плиска и Преслав – заповядано било да се разрушават напълно запазените черкви, обществени сгради, бойници и кули, построени от хановете Крум, Омуртаг и княз Борис I. Така били унищожени завинаги безценни паметници на българската история…

На 27 октомври през 1912 частите на 7-а пехотна рилска дивизия освобождават град Солун от османска окупация

 Никола Бенин




събота, 26 октомври 2024 г.

When the Byzantines and Ottomans were Allies- Manuel II Palaiologos and Mehmed I

 Никола Бенин



Mehmed I, Ottoman sultan (r. 1413-1421)


Manuel II Palaiologos, Byzantine emperor (r. 1391-1425), art by Spatharokandidatos


Ottoman princes Musa Celebi (left) and Suleiman Celebi (right).


Map of the Ottoman and Byzantine Empires and other states after 1403.

Many would think that the Byzantines and Ottomans were always bitter enemies or if not, Byzantium in its weakened state was always a vassal constantly bullied by the more powerful Ottoman sultan. However, there was a short period of time when both empires were actually at a peaceful co-existence with each other following a period of instability the Ottomans suffered through. This all started in 1402, and here the rather new Ottoman Empire suffered a catastrophic defeat to the powerful Turco-Mongol warlord Timur at the Battle of Ankara with the Ottoman sultan Bayezid I (r. 1389-1402) himself captured. With Bayezid I in captivity in Samarkand where he died in 1403, his empire fell into what was known as the "Ottoman Interregnum", a state of anarchy and civil war among his 4 sons: Mehmed, Isa, Musa, and Suleiman all while the Byzantines were not only saved by this event but they too regained territory they previously lost to the Ottomans which included most of Northern Greece, the city of Thessaloniki, the Black Sea coast up to Bulgaria, and even a portion of Asia Minor all the way to Nicomedia. In Asia Minor meanwhile, Mehmed who was based in Amasya assumed full control of it after defeating his brother Isa who was based in Bursa whereas in Europe, the Ottoman prince Suleiman Celebi gained control of it with the help of the Byzantines. Mehmed however sent his other brother Musa Celebi to attack Suleiman's territory in Europe while Suleiman tried to reclaim Asia Minor. Suleiman when back in the Balkans was at first victorious against Musa in 1410 at the Battle of Kosmidion fought near Constantinople, but after his victory, Suleiman's troops suddenly defected to Musa who later had Suleiman captured and killed. Musa therefore in 1411 laid siege to Constantinople in an act to punish the Byzantine emperor Manuel II Palaiologos (r. 1391-1425) for supporting Suleiman.
In an act of diplomacy, Manuel II knowing of the power struggle between the Ottoman princes asked for assistance from Mehmed Celebi in Asia Minor. Mehmed true enough managed to relieve Constantinople from Musa's siege thus forcing Musa into flight. In 1413, Musa was finally defeated, captured, and then killed at the Battle of Camurlu in Bulgaria by Mehmed's forces assisted by both the Byzantines and Serbians under Despot Stefan Lazarevic (r. 1402-1427). Mehmed I was then crowned as sultan and thus restored order and stability to the Ottoman Empire whereas he too stood on friendly terms with Manuel II of Byzantium as a reward for his support. Throughout Mehmed I's reign (1413-1421), Byzantium and the Ottomans were thus allies and even equals with each other that neither ruler paid tribute to each other, therefore neither was each other's vassal. Mehmed I thus focused on expanding into the Balkans while Manuel busied himself with rebuilding his empire and in scholarly pursuits. Unfortunately, the peace between the empires was not to last as Mehmed I suddenly died in 1421 whereas his son and successor Murad II (r. 1421-1451) was not interested in pursuing peace with Manuel. True enough, when Manuel II and his son and co-emperor John tried to meddle with the succession of the Ottomans, Murad II being enraged at this even laid siege to Constantinople in 1422 but failed.

четвъртък, 17 октомври 2024 г.

Никола Бенин участва в двудневното обучение „Силни организации, силно въздействие“

 Никола Бенин




Кои са основните предизвикателства при управлението на една организация? Как създаваме устойчиви партньорства и управляваме успешно финансите си?

Това бяха малка част от темите, които обсъдихме по време на двудневното обучение (14-15 октомври) „Силни организации, силно въздействие“, водено от Мая Донева - лекторка с международен опит в сферата на социалните иновации, организационното развитие и правата на човека. Обучението бе организирано от Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women в град София.

Над 40 представители на гражданския сектор от 15 населени места в България споделиха за своите предизвикателства и успехи, като начертаха стратегии за създаване на позитивна и благополучна работна среда.

понеделник, 7 октомври 2024 г.