Исет - царица, втора съпруга и наложница на Тутмос II

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Исет

Царица, втора съпруга и наложница на Тутмос II (управлявал ок. 1492–1479 г. пр.н.е. в продължение на 13 години) и майка на последвалия го фараон Тутмос III (управлявал ок. 1479–1425 г. пр.н.е. в продължение на 54 години).

След смъртта на съпруга ѝ и възкачването на сина ѝ на престола, тя получава титлата „Велика царица“. Вероятно титлата „Съпруга на божеството“ ѝ е била присъдена посмъртно.

Исет произлиза от благородническо семейство; възможно е фараонът да е таял голямо уважение към рода ѝ, което е улеснило влизането ѝ в царския харем.

Синът на Исет – единственият син на фараона – е обявен за наследник малко преди смъртта на Тутмос II, настъпила около 1479 г. пр.н.е., когато фараонът е бил на 29 или 30 години.

Тутмос III умира на 11 март 1425 г. пр.н.е., а името на Исет е изписано върху погребалните превръзки на неговата мумия. Тя е спомената и върху статуя от черен гранит с височина 98,5 см, открита от Жорж Льогрен в Карнак и съхранявана днес в Кайроския музей (инв. № JE 37417; CG 42072). Тази статуя е поръчана от нейния син. Исет е изобразена седяща на трон, облечена в *калазирис* (плътно прилепнала рокля) и носеща огърлица *усех*; тя е с пищна перука, украсена със златна диадема с два *урея* (кобри). В ръката си държи скиптър във формата на лотос.

Параклис за жертвоприношения на Ихетнефрет – съпругата на върховния жрец Сабу

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН 

Нови разкопки в Сакара разкриха досега неизвестен параклис за жертвоприношения, принадлежал на съпругата на върховния жрец Сабу, както и варовиков саркофаг, съдържащ останките на сина му Птахшепсес.

Чешка археологическа мисия откри отново поредица от гробници от периода на Старото царство – принадлежали на върховни жреци на бог Птах и ​​високопоставени държавни служители. Тези находки хвърлят нова светлина върху погребалните традиции, семейните връзки и обществения живот на египетския елит, живял преди повече от 4000 години.

Откритията са дело на мисия от Чешкия институт по египтология в рамките на дългосрочен изследователски проект, целящ локализирането, разкопаването и документирането на гробници, които са били частично проучени през XIX век, преди да бъдат затрупани от пустинните пясъци. Сред най-значимите находки са споменатият по-рано параклис за жертвоприношения на Ихетнефрет – съпругата на върховния жрец Сабу – както и варовиков саркофаг с останките на сина им Птахшепсес, един от най-видните сановници от Петата династия на Древен Египет.

Гробниците са открити за първи път в периода 1858–1860 г. от френския египтолог Огюст Мариет – основател на Службата за египетски древности. Той идентифицира около 160 погребения, датиращи от различни етапи на Старото царство. По онова време обаче разкопките се фокусират предимно върху отделни архитектурни елементи, като погребални параклиси, „сердаби“ (помещения за статуи) и, в някои случаи, погребални камери. Значителна част от архитектурата на гробниците остава непроучена и слабо документирана, а много от паметниците впоследствие отново биват затрупани от пясъците – на практика изгубени за втори път.

Възобновените разкопки сега дават възможност на археолозите да изследват тези забравени обекти чрез съвременни научни методи, което позволява да се изгради по-пълна представа за живота на древните им обитатели.

Министърът на туризма и древностите Шериф Фатхи, който посети мястото на разкопките, определи откритието като поредното доказателство, че под древните паметници на Египет все още се крият археологически съкровища, които тепърва предстои да бъдат открити. Една от ключовите структури, изследвани от мисията, е гробницата на Сабу, разположена северно от гробницата на неговия син Птахшепсес.

С дължина от около 54 метра и ширина 28 метра, гробницата първоначално е била висока пет метра. Външните ѝ стени са украсени със сложни архитектурни елементи, напомнящи фасадите на царски дворци – свидетелство за високия статус на собственика ѝ.

В погребалния параклис археолозите откриха изключително добре запазени релефи, изобразяващи Сабу и сина му Птахшепсес, които наблюдават процесии от хора, носещи дарове. Тези сцени се отличават с високо майсторство и художествена изразителност. Според Мирослав Барта, ръководител на чешката археологическа мисия, една от най-значимите находки – открита за първи път в историята – е параклис за поднасяне на дарове, принадлежал на съпругата на Сабу, Ихетнефрет. Огюст Мариет, който провежда първоначалните разкопки на обекта, не е успял да го открие. Параклисът съдържа „фалшива врата“, украсена с изображения на Ихетнефрет, нейния съпруг и двамата им синове – Птахшепсес и Ранефереф. Това откритие предоставя ценна информация за семейните и роднинските връзки, като дава по-задълбочена представа за социалния живот на висшия жречески елит в Древен Египет.

Екипът на експедицията успя също така да локализира отново гробницата на Птахшепсес, съчетавайки сателитни изображения с теренни проучвания. Според изследователите паметникът заема площ от над 900 квадратни метра и включва помещение за поднасяне на дарове; входът му е украсен с релефи, показващи процесии от хора, носещи дарове, както и сцени на жертвоприношение на животни.

Птахшепсес е бил влиятелен сановник, заемал висши длъжности при четирима царе от Петата династия: Сахуре, Нефериркаре, Ранефереф и Ниусерре. Археологическите данни сочат също, че той е първият известен държавник от нецарски произход, оженил се за египетска принцеса – Хамаат, дъщеря на фараона Усеркаф, основателя на Петата династия. Бракът му в кралското семейство подчертава изключителния статут, който той е постигнал в административната структура на Древен Египет, и служи като ярък пример за тесните връзки, които са могли да възникнат между царския дом и високопоставените държавни служители. Една от най-значимите находки при разкопките е откриването на погребалната камера на Птахшепсес, достъпна чрез широк, спускащ се надолу коридор, разположен от източната страна на гробницата. Вътре археолозите откриват варовиков саркофаг, в който се намират останките му. Въпреки че гробницата е била ограбена още в древността – при което са били отнесени бижута и други ценни погребални предмети – запазените човешки останки предоставят на изследователите ценна възможност да проучат живота на човека, за когото е била предназначена гробницата. Екип от египетски антрополози, които изследват останките, стига до заключението, че Птахшепсес е починал на възраст над 60 години. Този факт съвпада с информацията от автобиографичните надписи, открити в гробницата, които документират дългата кариера на Птахшепсес и заеманите от него висши длъжности.

Маската на Тутанкамон / The Mask of Tutankhamun

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Снимки, направени с DSLR фотоапарат

Маската е изработена от два листа 23-каратово злато, към които е добавено малко количество мед за по-лесна обработка; златото е нагрято и изчукано върху калъп (вероятно издялан от дърво), след което частите са запоени една за друга. Между двата слоя са вградени полускъпоценни камъни и цветно стъкло – сред които лапис лазули, кварц, обсидиан, фаянс и египетско синьо. Маската тежи 10,23 кг.

Йероглифният текст на гърба на маската представлява заклинание 151b от „Книга на мъртвите“. В него се призовават различни божества да закрилят отделни части от главата и тялото на царя, като се гарантира, че „няма част от теб, която да е лишена от божество“. Това подпомага преобразяването на покойния владетел в божествено същество, за да може той безопасно да премине през отвъдния свят. Освен това текстът възвръща зрението, говора и физическите сетива, необходими за прераждането в задгробния живот.

The mask is made from two sheets of 23-karat gold, alloyed with a small amount of copper to make it easier to work, heated and hammered out over a former (probably carved from wood) and soldered together. The inlays were inserted between the two layers and consist of semiprecious stones and coloured glass, including lapis lazuli, quartz, obsidian, faience, and Egyptian blue. The mask weighs 10.23kg.

The hieroglyphic text on the back of the mask is spell 151b from the Book of the Dead, which invokes various gods to protect different parts of the king's head and body, ensuring "there is no limb in you devoid of a god", helping to transform the deceased king into a divine being so he can safely navigate the underworld. It also restores sight, speech, and physical senses for rebirth in the afterlife. 

Египтяните са вярвали, че човекът се състои от много различни части, една от които е сянката – на египетски „шут“ / Egyptians believed that a person had many different parts, one of which was the shadow, or "shut" in Egyptian.

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Egyptians believed that a person had many different parts, one of which was the shadow, or "shut" in Egyptian. Every person had a shadow and hence it was an essential component of what made up a person. Like other constituent parts of the person, the shadow lived on after death but, unlike the "ka", it remained tied to the Earthly realm. Spell 92 of the Book of the Dead allowed the shadow to leave the tomb during the day and interact with the world of the living. 

One of the best-known depictions of the shadow is this one in the tomb of Nebenmaat at Deir el-Medina, shown as a silhouette standing in front of the tomb, with the shadow within the tomb. 

Египтяните са вярвали, че човекът се състои от много различни части, една от които е сянката – на египетски „шут“. Всеки човек притежава сянка, поради което тя е съществен елемент от човешката същност. Подобно на другите съставни части на личността, сянката продължава да съществува и след смъртта, но за разлика от „ка“, тя остава обвързана със земния свят. Заклинание 92 от „Книга на мъртвите“ позволява на сянката да напуска гробницата през деня и да взаимодейства със света на живите.

Едно от най-известните изображения на сянката се намира в гробницата на Небенмаат в Деир ел-Медина; тя е представена като силует, стоящ пред гробницата, докато самата сянка се намира вътре в нея.

В древноeгипетската антропологична мисъл човешката личност не се възприема като неделим монолит, а като сложен съвкупен комплекс от физически и духовни съставни елементи. Наред с физическото тяло (ḏt), жизнената сила (kꜣ), душата (bꜣ), името (rn) и сърцето-съвест (jb), съществен компонент на човешката същност е сянката, известна на египетски като šwt (шут).

За разлика от kꜣ, чието съществуване е тясно свързано с погребалния култ и материалните дарове в гробницата, или от bꜣ, която притежава способността да се превъплъщава и да странства свободно из отвъдния свят (Duat), сянката заема по-особен статут. Тя е едновременно автономна същност и сянка на земната материалност, но запазва неразривна връзка със семантиката на светлината, слънцето и защитата.

2. Сянката (šwt) в египетската теология и „Книга на мъртвите“

В египетските религиозни текстове йероглифният знак за šwt представлява слънцезащитен чадър или ветрило (S35 в списъка на Гарднър), което подчертава защитната ѝ функция срещу изпепеляващата слънчева топлина и смъртоносните опасности. Сянката е жива субстанция, която придружава човека през целия му жизнен път и продължава да съществува след смъртта.

В контекста на отвъдния живот преодоляването на изолацията в гробницата е ключова грижа за покойника. Заклинание 92 от „Книга на мъртвите“ изпълнява именно тази функция – то е магическа формула, която позволява на сянката да напусне гробницата през деня, за да види слънчевата светлина и да взаимодейства със света на живите:

„О, ти, който отваряш гробницата за твоята сянка, нека ми бъде позволено да изляза на дневна светлина, да победя мрака и да се движа свободно сред живите.“

3. Иконографски анализ: Гробницата на Небенмаат (TT 219)

Един от най-ярките и академично дискутирани иконографски извори, визуализиращи тази сложна теологична концепция, се намира в Тиванския некропол, по-конкретно в гробницата на Небенмаат (TT 219) в Деир ел-Медина (датирана към XIX династия, Рамесиански период).

На стенописите в гробницата сянката е представена по изключително оригинален начин:

• Фигурата е изобразена като тъмен антропоморфен силует, стоящ пред архитектурния вход на гробницата.

• В основата на изображението се забелязва специфична кръгла форма (черно кълбо или диск), разположена на земята до краката на силуета, което според съвременните изследвания символизира материалната сянка, хвърлена върху земната повърхност от слънчевите лъчи.

• Това визуализиране подчертава парадоксалната природа на šwt: тя е едновременно „невидимо-видимо“ присъствие, разположено на границата между вътрешността на гробницата (царството на мъртвите) и външния свят (царството на живите).

4. Заключение

Представата за сянката (šwt) в Древен Египет разкрива дълбокото разбиране на древните египтяни за многоизмерността на човешката личност. Сянката не е просто оптичен ефект, а реален духовен компонент, чието съществуване след смъртта е гарантирано чрез магията на свещените текстове (като Заклинание 92) и засвидетелствано по уникален начин в гробничното изкуство на занаятчиите от Деир ел-Медина.

Библиография

1. Maystre, C. Le tombeau de Nebenmât (TT 219). L'Institut français d'archéologie orientale (IFAO), Le Ciro, 1936.

2. Saleh, M. Das Totenbuch in den Thebanischen Privätnüben des Neuen Reiches (AV 46). Verlag Philipp von Zabern, Mainz am Rhein, 1984.

3. Budge, E. A. Wallis. The Book of the Dead: The Chapters of Coming Forth by Day. British Museum, London, 1898.

4. Vivas, I. The Embracing Mountain and Funerary Topography in West Thebes. Research in egiptology, Journal of Ancient Near Eastern Art and History, 2023.

5. Žabánka, J. The Conception of Shadow (šwt) in New Kingdom Funerary Liturgy. Archiv Orientální, Vol. 74, No. 2, 2006.

Нефертари – първата и любима съпруга на Рамзес II / Queen is Nefertari, Ramesses II’s first and favoured wife

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Тази фино изваяна царица е Нефертари – първата и любима съпруга на Рамзес II. Нито една от другите му съпруги не се е ползвала с толкова голяма значимост, каквато е била отредена на Нефертари.

Този релеф се намира в храма в Луксор. Древен надпис (графито) наблизо, написан на гръцки език, подсказва, че поне един посетител е смятал образа на Нефертари за също толкова красив, колкото този на легендарната Елена от Троя.

This delicately carved queen is Nefertari, Ramesses II’s first and favoured wife. None of his other brides received anywhere near the prominence given to Nefertari.

This relief is in Luxor Temple. A nearby ancient graffito, written in Greek, suggests that at least one visitor considered Nefertari’s portrait to be at least as beautiful as the fabled Helen of Troy.

Кварцитова глава на Нефертити / Quartzite Head of Nefertiti

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН   

Quartzite Head of Nefertiti

New Kingdom, 18th Dynasty, Amarna Period, reign of Akhenaten, c. 1353-1336 B.C.

Now in the Egyptian Museum, Cairo. JE 59286

Кварцитова глава на Нефертити Ново царство, XVIII династия, Амарнски период, управление на Ехнатон, ок. 1353–1336 г. пр.Хр. Днес в Египетския музей, Кайро. JE 59286

За древните египтяни е имало само едно нещо, по-страшно от смъртта – втора смърт в челюстите на демон на име Амит

 

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

За древните египтяни е имало само едно нещо, по-страшно от смъртта – втора смърт в челюстите на демон на име Амит. 

Едно от най-важните заклинания в „Книга на мъртвите“ е свързано с „Претеглянето на сърцето“. За да докажат, че са достойни за вечността, покойниците е трябвало да покажат, че са живели според правилния морален кодекс (маат).

Сърцето се е претегляло, като на другия край на везната се е поставяло перото на маат. Лекото и чисто сърце е уравновесявало везната и е осигурявало на покойника среща с Озирис – божество, с което той щял да се слее завинаги.

В тази сцена от папируса на Ани – царски писар от XIX династия – виждаме бог Тот, който записва резултата от претеглянето на сърцето. Зад него дебне страховитата Амит, съставена от части от хипопотам, лъв и крокодил. Ако сърцето на Ани е натежало от нечисти дела, Амит е готова да се нахвърли. Демонът би погълнал тежкото му сърце, унищожавайки душата на Ани.

Ани, разбира се, преминава успешно изпитанието и Амит остава гладна.

В древноегипетската религия преходът от земното съществуване към вечността не е гарантиран автоматично с мумификацията. Физическата смърт е само първият праг; истинското изпитание за човешката душа (ба и иб) се крие в Залата на двете истини. Там се извършва психостазията (претеглянето на сърцето) – централен мотив в погребствената литература, чието най-съвършено визуално изражение откриваме в папируса на царския писар Ани от XIX династия.

За египтяните концепцията за космическия ред – маат (истина, справедливост и баланс) – определя както живота на земята, така и съдбата на покойника в отвъдния свят (Дуат). Най-страховитата заплаха в тази есхатологична рамка не е физическата смърт, а втората смърт – пълното и необратимо унищожение на духовната същност.

2. Иконографски анализ на сцената (Папирус на Ани)

Предоставеният илюстративен фрагмент улавя кулминационния момент от ритуала по претеглянето, като акцентира върху фигурите на божествения летописец и космическия хищник:

Бог Тот – Божественият писар

В лявата половина на композицията е изобразен Тот (джехути) – богът на мъдростта, времето, магията и писмеността.

• Иконография: Тот е представен в антропоморфна форма с глава на ибис – птица, чиято извита човка символизира лунния сърп. Облечен е в жречески или официални дрехи и държи в ръцете си писмена дъсчица (палитра) и тръстика за писане.

• Функция: Неговата задача е безпристрастно да запише резултата от претеглянето на сърцето на везната. Като велик уредник на космическия ред, Тот узаконява присъдата пред събраните божества, гарантирайки обективността на божествения съд.

Везната и перото на Маат

В крайно ляво се забелязва част от самата везна. На едната страна се поставя сърцето на покойника (седалището на неговите мисли, спомени и морални избори), а на другата – перото на Маат (символ на истината и космическия баланс). За да бъде душата спасена, сърцето трябва да бъде „леко и чисто“ – тоест ненатоварено от тежки грехове и нарушавания на маат.

Амит (Ammit) – Поглъщачът на души

Зад бог Тот зловещо дебне Амит – хибридно чудовище, съчетаващо най-опасните животни от египетската екосистема на Нил:

• Анатомичен състав: Предната част на тялото ѝ е на лъв и крокодил (с разтворена смъртоносна паст), а задната част е на хипопотам.

• Символика: Амит олицетворява екзистенциалния страх от пълното унищожение. Ако сърцето на Ани се окаже по-тежко от перото на Маат (претоварено от грехове), демонът е готов незабавно да го погълне. Това води до "втора смърт" – душата губи своята идентичност, престава да съществува и е лишена от надежда за вечен живот в полетата на Иалу.

3. Историко-религиозен контекст на XIX династия

Папирусът на Ани (датиран към периода на Рамесидите, ок. 1250 г. пр.Хр.) отразява високия стандарт на погребенията за висшите държавни служители. Като царски писар, Ани е владеел писмеността и магията, което му дава "професионално" предимство в отвъдното – той познава тайните заклинания от „Книгата на мъртвите“, включително Заклинание 125 (отговорно за отрицателната изповед и успешното преминаване на съда).

В тази сцена Ани успешно преминава изпитанието: неговото сърце е в хармония с перото на Маат. В резултат на това везната остава в равновесие, Амит остава гладна, а писарът е въведен от бог Хор при Озирис – властелина на отвъдния свят, с когото покойникът се слива в едно цяло, постигайки безсмъртие.

4. Заключение

Сцената от папируса на Ани не е просто илюстрация към погребствен текст, а дълбоко морално и философско послание на древноегипетската цивилизация. Тя напомня, че вечността не се печели с материални богатства, а чрез праведен живот, съобразен с принципите на маат, и чрез победата над страха от духовно унищожение.

„О, мое сърце на моята майка! О, мое сърце, необходимо за моето съществуване!... Не казвай лъжи срещу мен пред божествения съдия...“

— (Из Заклинание 30B от „Книгата на мъртвите“, гравирано върху скарабеите-сърца).

1. Основни публикации и факсимилета на папирусите

• Budge, E. A. Wallis. (1899). The Papyrus of Ani in the British Museum: The Egyptian Book of the Dead. British Museum Press, London.

  (Класическото издание, представящо пълното факсимиле, йероглифен транскрипт и английски превод на папируса на Ани).

• Taylor, John H. (2010). Journey through the Afterlife: Ancient Egyptian Book of the Dead. British Museum Press, London.

  (Изключителен съвременен труд, който разглежда артефакти от Британския музей, включително контекста на Третия преходен период и папирусите от типа на Неджмет).

• Niwiński, Andrzej. (1989). The 21st Dynasty Coffins from Thebes: Chronological and Typological Studies. Mainz am Rhein: P. von Zabern.

  (Фундаментално изследване върху материалната култура, погребствения инвентар и стилистиката на XXI династия).

2. Религиозни концепции, отвъден свят и „Книга на мъртвите“

• Allen, James P. (2005). The Ancient Egyptian Pyramid Texts. Writings from the Ancient World, Society of Biblical Literature.

  (За разбиране на ранните корени на погребствената литература и еволюцията на отвъдните концепции).

• Assmann, Jan. (2005). Death and Salvation in Ancient Egypt. Cornell University Press.

  (Дълбок философски и теологичен анализ на идеята за „втората смърт“, спасението, маат и прехода в отвъдния свят).

• Faulkner, Raymond O. (1985). The Ancient Egyptian Book of the Dead. Revised edition by Carol Andrews. University of Texas Press.

  (Стандартният съвременен превод на заклинанията от Книгата на мъртвите).

3. Иконография и символизъм в египетското изкуство

• Wilkinson, Richard H. (2003). The Complete Gods and Goddesses of Ancient Egypt. Thames & Hudson.

  (Незаменим справочник за иконографията, ролята и атрибутите на божества като Ра-Хорахти, Тот и същества като Амит).

• Robins, Gay. (2008). The Art of Ancient Egypt. Harvard University Press.

  (Анализ на каноните в египетското двумерно изкуство, пропорциите и композиционните решения в папирусната живопис).