събота, 29 март 2025 г.

Моята библиотека: селекция от литература по въпросите на ориентализма и неговото разбиране

 Некола Бенин


Как да не се изгубите в тонове статии и монографии? Предлагам селекция от ключови произведения, чиито автори потапят своите (подготвени и не толкова) читатели в света на ориентализма, оксидентализма, посториентализма и други теории, необходими на съвременната социална наука.

 Abdel-Malek, A. (1963) “Orientalism in Crisis”, Diogenes 11(44): 103–140 (предваряя постсаидовскую дискуссию).

 MacKenzie J. (1995) Orientalism: History, Theory and the Arts. Manchester University Press.

 Morrison, A. (2009) “"Applied Orientalism" in British India and Tsarist Turkestan”, Comparative Studies in Society and History 51(3): 619-647. 

Varisco, D. (2011) Reading Orientalism. Said and the Unsaid. University of Washington Press.

 Ориентализм / оксидентализм: языки культур и языки их описания / Ред.-сост.: Е.С. Штейнер. - М. : Совпадение, 2012.

 Беседа с Верой Тольц (Время и мир, 28.09.2011) о ее книге «Собственный Восток России», вышедшей в 2013 году на русском языке. 

 Джераси Р. Окно на Восток: Империя, ориентализм, нация и религия в России. - М.: Новое литературное обозрение, 2013. 

 Ориентализм VS Ориенталистика / сост. В. О. Бобровников, С. Дж. Мири. – М.: Садра, 2016. 

 Lockman, Z. (2016) Field notes: the making of Middle East studies in the United States. Stanford University Press.

 Metres, Ph. (23 January, 2018) “Same As It Ever Was: Orientalism Forty Years Later”: lithub.com/same-as-it...

Makdisi, S. (2019). “Orientalism Today”, in Abu-Manneh B. (ed.) After Said: Postcolonial Literary Studies in the Twenty-First Century. Cambridge: Cambridge University Press.

Macfie, A.L. (2022) Orientalism: A Reader. Edinburgh University Press.

вторник, 25 март 2025 г.

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ПОДЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ

 Никола Бенин




Твърди се, че животът по общоустановените норми на обществото винаги е по-лесен. Слушаш и изпълняваш съветите на родителите, докато си малко дете. Когато пораснеш, изпълняваш също така послушно задълженията си в училище. Спазваш правилата за движение по пътищата, съобразяваш се с висшестоящите в работата си. На пръв поглед изглежда, че това е рецептата за тих и уютен живот. Който слуша, напредва в живота, в кариерата. Но дали всеки човек е способен на такова живуркане?Да, ние живеем в общество и сме зависими от другите по някакъв начин. Но невинаги установените правила са добри за всички. Понякога е нужно да бъдеш малко луд. Трябва да разчупиш черупката, да излезеш от кожата си. Едва тогава ще усетиш разнообразието, сладостта на живота, който веднъж се живее на тази земя. Точно тези, малко лудите, са променяли обществото и са движили човечеството към напредък. Примерите за такива личности и в литературата, и в науката никак не са малко.


Разпознаване на подчинено подложно изречение


Да прочетем отново изречението от текста.
Понякога е нужно да бъдеш малко луд.
• Определяме простите изречения в неговия състав (две прости изречения – Понякога е нужно и да бъдеш малко луд.)
• Ориентираме се кое е главното изречение (Първото просто изречение е главно, а
второто – подчинено.)
• Търсим подлога в главното изречение (липсва подлог).
• Задаваме въпрос към главното изречение (Какво е нужно?) Знаем, че с този въпрос
се открива подлогът. Подчиненото изречение замества подлога в главното изречение.
• Опитваме се да преобразуваме подчиненото подложно изречение в подлог в просто изречение – Понякога е нужна малко лудост.

• Според строежа си подчинените подложни изречения се разпределят в две групи:
• В изреченията от едната група като съюзни думи се използват относителни местоимения – напр. който, каквото. Тези изречения са характерни за пословиците и поговорките (напр. Който се учи, ще сполучи.) Сложното съставно с този тип подчинено подложно изречение може да се преобразува в просто и в него подлогът ще бъде дума, която е синоним на подчиненото подложно изречение (напр. Учещият се ще сполучи.)


• При изреченията от другата група като съюзни думи се употребяват съюзите че и да, въпросителни местоимения и наречия (напр. кой, как) или въпросителни думи. В главното изречение сказуемо е някой от изразите: изглежда, говори се, знае се, чува се, вижда се, известно е, приятно е, разрешено е, опасно е, установено е, твърди се, става ясно, определено е. Често така се придава обобщеност и общовалидност на твърденията. Сложното съставно с този тип подчинено подложно изречение невинаги може да се преобразува в просто.

12. В кое изречение има пунктуационна грешка? Мотивирайте отговора си.

Запетая се поставя:
• след подчиненото подложно изречение, когато то е пред главното изречение
• пред подчиненото подложно изречение, когато то е след главното изречение и ако съюзната дума я изисква.

Подчиненото подложно изречение замества подлога в главното изречение. Пунктуацията на подчиненото подложно изречение се съобразява с неговото място спрямо главното изречение. Когато то е пред главното изречение, запетаята се пише след подчиненото подложно. Когато подчиненото подложно е след главното изречение, запетаята се пише пред подчиненото подложно.

неделя, 23 март 2025 г.

Сложно съставно с подчинено допълнително изречение

 Никола Бенин


Ловците бавно се плъзгат навътре в планината Алтай при температура –39°С, за да търсят елени марали. Подобно на своите предци през последните хилядолетия, петимата мъже пресичат дълбокия сняг, покачени на ръчно изработени ски от смърч, към които от долната им страна са прикрепени ивици конска кожа. Вместо щеки всеки носи една дебела тояга. Още от деца са се учили да си служат изключително ефикасно с привидно примитивната си екипировка. Обясняват ми, че конската кожа осигурява триене при катеренето нагоре. За бързо спускане надолу става идеална гладка повърхност. С моя последен модел ски и модерни щеки аз се старая да не изоставам от тях. 

Всеки ловец носи затъкнат в пояса нож и преметнато през рамо въже от конски косми, като тегли шейна от козя кожа. На нея са натоварени одеяло от конски косъм, резервен военен шинел и пържен хляб. Останалият багаж е разделен поравно. Не знаят колко време ще бъдат под звездите. Често им се случва няколко дни да преследват марали навътре в планината.

1. Какъв е видът на текста – повествование, описание или разсъждение? Докажете.

2. Какви изречения по състав преобладават в текста? Посочете примери.

Препишете подчертаните в текста изречения и ги анализирайте.

3. Какво е мястото на подчиненото допълнително изречение спрямо главното в подчертаните изречения от текста?

4. Кои от изреченията може да се преобразуват по модела подчинено + главно изречение и при кои това е невъзможно според правилата на българския език? Запишете трансформираните изречения и коментирайте промените в пунктуацията.

5. В кои от изреченията подчиненото допълнително изречение е отделено със запетая от главното? Наблюдавайте кои са съюзните думи.

Ново

• Подчиненото допълнително изречение се свързва с главното чрез съюзите че и да или чрез въпросителни местоимения и думи.
• Подчиненото допълнително изречение най-често се намира след главното изречение.
Ако трябва да се подчертае информацията от подчиненото изречение, то може да стои и пред главното.

 Със запетая се отделя подчиненото допълнително изречение, когато се свързва с главното чрез съюза че.
• Когато подчиненото допълнително изречение се намира пред главното, запетая се поставя след подчиненото изречение (напр. Да бъдеш съвършен, никой не очаква от тебе. Какъв интерес имат те от това, разбрахме по-късно. Защо се държат така с него, той и не подозираше.).
• Не се отделя със запетая подчиненото допълнително изречение, свързано с главното чрез да, чрез въпросително местоимение или чрез въпросителна дума, когато се намира след главното изречение. (напр. Никой не очаква от тебе да бъдеш съвършен. Разбрахме по-късно какъв интерес имат те от това. Той и не подозираше защо се държат така с него.)
• При няколко подчинени допълнителни изречения, поясняващи едно и също главно изречение и разположени след него, запетая не се пише само пред първото подчинено изречение (напр. Наложи ѝ се дни наред да моли, да настоява, да изисква.).

12. Препишете изреченията и изпълнете задачите за всяко от тях:
Интересуваше се кога ще пристигне автобусът, кого ще доведе баща ѝ, какъв подарък ѝ беше приготвил.
Не знам да е ходил някога в този град, да се е срещал с тези хора, да е бил на трапезата им.
Не можеше да разбере кога яде, кога спи, кога се разхожда из двора.
Младежът си представяше как ще оздравее, как отново ще плува, колко ще бъде щастлив.

 12.1. От колко прости изречения се състои?

Простите изречения са четири:
Интересуваше се/ кога ще пристигне автобусът,/ кого ще доведе баща ѝ,/ какъв подарък ѝ беше приготвил.

12.2. Кое е главното и кои – подчинените изречения?
Главно изречение: Интересуваше се
Подчинени изречения:
кога ще пристигне автобусът
кого ще доведе баща ѝ
какъв подарък ѝ беше приготвил

12.3. На какъв въпрос отговарят подчинените изречения? Какъв вид са?
Въпрос: Какво се интересуваше?
Вид: Подчинени допълнителни изречения


12.4. Кои са съюзните думи?
Съюзни думи:
кога
кого
какъв

12.5. Изяснете пунктуацията.
Не се поставя запетая пред въпросителните думи, чрез които подчинените допълнителни изречения са свързани с главното. Запетаите са поставени, защото подчинените допълнителни изречения изпълняват ролята на еднородни части на изречението.


13. Препишете изреченията от ученически текстове, като ги редактирате.


Лисицата убедително разказа на Малкия принц, как всеки може да бъде опитомен.


Колко важно е първото впечатление той даже не подозираше.


Четникът не знаеше, къде да се скрие през нощта как ще дочака разсъмването.


Когато подчиненото допълнително изречение е преди главното, то задължително се отделя със запетая. Ако подчиненото допълнително изречение се намира след главното и се свързва с него чрез съюза че, пред него се пише запетая. Ако се свързва чрез съюза да или въпросителна дума, запетая НЕ се пише. 


събота, 22 март 2025 г.

ВАРУНИ (वारुणी) - БОГИНЯ НА ВИНОТО И ХМЕЛА

 Никола Бенин


От легендата за разбиването на океана от мляко (समुद्र मथनम्):

"... Тогава блестящата Сура, божеството на виното и хмела, се появи от млечния океан. Боговете я приеха, но синовете на Дити и Дану я отхвърлиха; казват, че затова оттогава се наричат ​​асури, а боговете - сури."


петък, 14 март 2025 г.

Исус отхвърли фарисейската практика за миене на ръце

 Никола Бенин


Исус отхвърли фарисейската практика за миене на ръце, защото вярваше, че тя противоречи на библейската концепция за нечистота. Той твърди, че не това, което влиза в тялото, го осквернява, а това, което излиза от него (Марк 7:15; Матей 15:11). Този аргумент изисква по-нататъшно развитие, както се вижда от искането на неговите ученици за обяснение (Марк 7:17; Мат. 15:15). Първият аргумент на Исус срещу миенето на ръцете обаче беше по-познат на слушателите му. Това не засягаше детайлите на законите на нечистотата, а беше насочено срещу авторитета на традицията като цяло. Исус твърди, че фарисеите предпочитат човешките традиции пред Божиите заповеди: „Вие отхвърлихте Божията заповед и се придържахте към човешката традиция. И той им каза: Знаете как да отхвърлите Божията заповед, за да пазите вашата традиция“ (Марк 7:8-9).

Аргументът на Исус не беше нов; По същество Исус използва срещу фарисеите стандартния аргумент, който вече беше представен от техните противници, садукеите. Както предполага Йосиф Флавий, придържането към традициите в допълнение към Мойсеевия закон е най-отличителната черта на идентичността на фарисеите: „Фарисеите предават на хората, въз основа на древната традиция, много постановления, които не са част от Мойсеевото законодателство. С оглед на това сектата на садукеите напълно отхвърля всички тези допълнения, изисквайки задължителността само на един писан закон и отнемайки всякакво значение на устната традиция“ (Ant. Jude 13.10.6).

Придържането на фарисеите към традицията оспорва абсолютния авторитет на Тората и така те стават мишена както на садукеите, така и на Исус. Нападайки специалната практика на фарисеите за миене на ръце, Исус участва в по-голям междурелигиозен спор относно естеството на спазването на Тора. Прави впечатление, че Йосиф Флавий и Марк също споделят мнението, че фарисейската традиция е била широко разпространена сред еврейското население. Независимо от действителния политически статус на фарисеите, тяхното оправдание на традицията като източник на авторитет произтича от фундаменталното уважение към народните обичаи и получава своята легитимност в тези среди.

Както свидетелстват равинските източници, Исус не беше сам в отхвърлянето на миенето на ръцете, което започна да символизира небиблейския авторитет като цяло. Мишна Едуйот (5:6) споменава Елеазар бен Енох, когото равините отлъчиха от синагогата и чийто гроб беше убит с камъни, защото той, подобно на Исус, се съмняваше в закона за измиване на ръцете. Въпреки че Мишна не обяснява защо той отхвърли тази практика, научаваме от по-късна талмудска дискусия (b. Eruv. 21b), че този въпрос става символ на спазването на небиблейските закони.

събота, 8 март 2025 г.

Моята библиотека. "Съвършенство" от Винченцо Латронико / "Perfection" by Vincenzo Latronico

 Никола Бенин



Милениалната двойка емигранти Анна и Том живеят мечтата си в Берлин, в светъл, пълен с растения апартамент в Нойколн. Те са млади дигитални творци, фрийлансъри без твърде много ограничения. Те имат страст към храната, прогресивната политика, сексуалните експерименти и 24-часовата парти сцена на Берлин. Тяхното идеално съществуване е и това на цяло поколение, изживяно в Instagram, но извън образите, които създават за себе си, недоволството и досадата процъфтяват. Тяхната работа като графични дизайнери се повтаря. Приятелите се връщат у дома, имат деца, растат. Опитът за политическа активност по време на бежанската криза се оказва безплоден. И в този перфектен като картина живот Анна и Том се чувстват все по-хванати в капан, жадувайки за автентичност и чувство за цел, които изглеждат вечно извън обсега им. Със стилистичното майсторство на Жорж Перек и нихилизма на Мишел Уелбек, Съвършенството, преведено от Софи Хюз, е социологически роман за празнотата на съвременното съществуване, красиво написан, брилянтно язвителен.

Millennial expat couple Anna and Tom are living the dream in Berlin, in a bright, plant-filled apartment in Neukolln. They are young digital creatives, freelancers without too many constraints. They have a passion for food, progressive politics, sexual experimentation and Berlin’s twenty-four-hour party scene. Their ideal existence is also that of an entire generation, lived out on Instagram, but outside the images they create for themselves, dissatisfaction and ennui burgeon. Their work as graphic designers becomes repetitive. Friends move back home, have children, grow up. An attempt at political activism during the refugee crisis proves fruitless. And in that picture-perfect life Anna and Tom feel increasingly trapped, yearning for an authenticity and a sense of purpose that seem perennially just out of their grasp. With the stylistic mastery of Georges Perec and nihilism of Michel Houellebecq, Perfection, translated by Sophie Hughes, is a sociological novel about the emptiness of contemporary existence, beautifully written, brilliantly scathing.