Grup escultòric del faraó Sahure amb el déu del nomo de Coptos / Скулптурна група на фараон Сахуре с божеството на ном Коптос

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Grup escultòric del faraó Sahure amb el déu del nomo de Coptos

Data: Dinastia V cap a 2490 A.C.

Material: gneis-anortosita

Dimensions: 63,50 cm. d'alt

Ubicació actual: Nova York, Museu Metropolità d'Art, Col·lecció Rogers, 1918, 18.2.4

La piràmide Sahure està situada a Abusir, però el temple solar encara no s'ha localitzat. El déu que us acompanya aquí porta l'emblema del nom de Coptos, consitent en dos falcons. Els grups escultòrics d'aquest tipus, que mostren el rei amb els déus d'un nom, són ususals des de la IV Dinastia.

Скулптурна група на фараон Сахуре с божеството на ном Коптос

Датировка: V династия, ок. 2490 г. пр.н.е.

Материал: Анортозитов гнайс

Размери: Височина 63,50 см

Местонахождение: Ню Йорк, Метрополитън музей на изкуствата, фонд „Роджърс“, 1918 г., 18.2.4

Пирамидата на Сахуре се намира в Абусир, но неговият слънчев храм все още не е открит. Божеството, което го придружава тук, носи емблемата на ном Коптос, представляваща два сокола. Скулптурни групи от този тип – изобразяващи царя редом с божествата на даден ном – са често срещани още от времето на IV династия.

Иконографски, петрографски и идеологически анализ на диадата на фараон Сахуре с персонификацията на ном Коптос (MMA 18.2.4)

Абстракт Настоящото изследване анализира скулптурната диада на владетеля от V династия Сахуре (ок. 2490–2475 г. пр.н.е.) и антропоморфната персонификация на петия горноегипетски ном (Коптос, Nṯrwj), съхранявана в Метрополитън музей на изкуствата, Ню Йорк (инв. № 18.2.4). Изпълнен от анортозитов гнайс („хефренов диорит“), артефактът бележи ключов преходен етап в царската пластика на Старото царство, съчетавайки монументалния канон на IV династия с новите соларно-теократични тенденции на V династия. Изследването разглежда композиционната асиметрия, жестовата семантика, петрографската символика на материала и политико-теологичната функция на номовите диади в контекста на царския заупокоен култ и легитимацията на централната власт в провинцията.

1. Музеен контекст, провиниенция и петрографски характеристики

Скулптурната група (височина 63,5 см; ширина 41,5 см; дълбочина 50,5 см) постъпва в колекцията на Метрополитън музей на изкуствата през 1918 г. чрез фонд „Роджърс“ (Rogers Fund), като точният ѝ археологически контекст при придобиването не е документиран in situ, но стилово и иконографски се свързва със заупокойния комплекс на Сахуре в Абусир или с неговия все още нелокализиран слънчев храм (Sḫt-Rꜥ – „Полето на Ра“).

Изборът на материал – анортозитов гнайс от кариерите в Гебел ел-Аср (Долна Нубия, северозападно от Абу Симбел) – е натоварен с дълбока религиозна семантика. В египетската минералогична символика този светлосив до синьо-бял камък с тъмни амфиболови и пироксенови включения се асоциира с небесния свод, звездната светлина и вечността (подобно на прочутата статуя на Хафра от Гиза, CG 14). Високата твърдост на суровината (6–6,5 по скалата на Моос) изисква изключително майсторство на царските ателиета, които постигат огледална политура върху откритите части на телата, контрастираща с по-матовата обработка на перуките и плисираните препаски (шендит).

2. Композиционна структура и иконографски анализ

Композицията представя асиметрична диада, изсечена от монолитен блок с висока задна плоча, която поддържа и обединява двете фигури в единно архитектурно-скулптурно пространство:

• Фигурата на владетеля (Сахуре): Царят е представен в по-голям мащаб (йерархична перспектива), седнал на кубичен трон с ниска облегалка, носещ царската кърпа немес с урей на челото и церемониална брада. Лявата му ръка почива плоско върху лявото бедро, докато дясната е свита в юмрук върху дясното бедро, стискайки свитък или емблематичен цилиндър (mkś). Лицевите черти демонстрират смекчаване на строгия, идеализиран геометризъм на IV династия в полза на по-индивидуализиран и мек моделаж около скулите и устните, характерен за ранната V династия.

• Персонификацията на ном Коптос (Nṯrwj): Вдясно от трона (от хералдично ляво на владетеля) стои в традиционна крачеща поза с левия крак напред мъжко божество в по-малък мащаб. То е облечено в къс плисиран шендит, носи триделна перука и божествена извита на върха брада (частично отчупена). Върху главата му е разположен щандартът на петия горноегипетски ном (Коптос / Гебту), увенчан с два кацнали сокола (Nṯrwj – „Двете божества“, идентифицирани с Хор и Сет или с локалната дуалистична форма на Мин-Хор).

• Жестова семантика и тактилна връзка: Най-същественият иконографски детайл е положението на лявата ръка на номовото божество, която е протегната напред и поставена върху горната част на ръката/бедрото на седналия фараон (или обгръщаща ръката му, в зависимост от ракурса на запазения фрагмент). Този жест на физически контакт визуализира предаването на жизнена сила (са и анх), лоялността на провинциалната администрация и божественото покровителство над владетеля.

3. Типологически паралели и идеологическа функция

Скулптурният тип на „цар с номово божество“ достига своята класическа формулировка в триадите на Менкаура от неговия долинен храм в Гиза (IV династия, ок. 2530 г. пр.н.е., съхранявани в Египетския музей в Кайро и Музея за изящни изкуства в Бостън). Диадата на Сахуре (MMA 18.2.4) обаче въвежда съществена иконографска иновация:

1. Промяна на позата на владетеля: За разлика от триадите на Менкаура, където царят е изобразен прав и крачещ редом с божествата, Сахуре е представен седнал на трон, което подчертава неговия трансцендентен, почти деифициран статус на суверен, приемащ почитта и ресурсите на провинциите.

2. Административно-икономически контекст: Номът Коптос заема стратегическо място в икономиката на Старото царство като изходен пункт на експедициите през Вади Хамамат към Червено море и златните мини в Източната пустиня. Присъствието на персонификацията на Коптос в заупокойния (или соларния) храм на Сахуре гарантира вечното постъпване на ритуални дарове и екзотични суровини за царския култ, като същевременно интегрира локалните култове в държавната теология, доминирана от хелиополския култ към Ра.

4. Реална научна библиография (Релевантни академични източници)

• Arnold, D. (1999). When the Pyramids Were Built: Egyptian Art of the Old Kingdom. New York: The Metropolitan Museum of Art / Rizzoli, pp. 74–75, cat. no. 42.

• Borchardt, L. (1910). Das Grabdenkmal des Königs Śaꜣḥu-reꜥ. Band I: Der Bau. Wissenschaftliche Veröffentlichungen der Deutschen Orient-Gesellschaft 14. Leipzig: J. C. Hinrichs.

• Hayes, W. C. (1953). The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part I: From the Earliest Times to the End of the Middle Kingdom. New York: Harper & Brothers, pp. 70–71, fig. 45.

• Malek, J. (1999). Egyptian Art. London: Phaidon Press, pp. 112–115.

• Porter, B., & Moss, R. L. B. (1974). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings, III²: Memphis. Part 1: Abû Rawâsh to Abûṣîr. 2nd ed., revised and augmented by J. Málek. Oxford: Clarendon Press, p. 334.

• Roehrig, C. H. (1999). "Statuary of Sahure." In: Egyptian Art in the Age of the Pyramids. New York: The Metropolitan Museum of Art, pp. 328–331, cat. no. 107.

• Russmann, E. R. (1989). Egyptian Sculpture: Cairo and Luxor. Austin: University of Texas Press, pp. 26–29 (относно еволюцията на царската триада/диада от IV към V династия).

• Vandier, J. (1958). Manuel d'archéologie égyptienne. Tome III: Les grandes époques. La statuaire. Paris: Éditions A. et J. Picard, pp. 31–33, pl. VIII, 4.

АНГУЛЕМ (Франция). Катедралата „Сен Пиер“ / ANGULEMA (Francia). Catedral de Saaint-Pierre

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

АНГУЛЕМ (Франция). Катедралата „Сен Пиер“. Сградата, която виждаме днес, е третата по ред. Първата, датираща от IV век, е разрушена по време на битката при Вуйе. Втората, от VI век, е изгорена от норманите. Третата – тази, която разглеждаме – е построена през XI век по нареждане на епископ Гриомар и осветена през XII век. Главната фасада е най-забележителният ѝ елемент; тя се отличава със своите скулптури и релефи, сред които са изображения на Възнесението Христово, Страшния съд и други.

ANGULEMA (Francia). Catedral de Saaint-Pierre. La que vemos actualmente és la 3ª. 1ª Siglo IV, Destruida en la batalla de Vouillé. 2ª Siglo VI, incendiada por los normandos. 3ª la que nos ocupa construida en el Siglo XI por orden del obispoGriomard y fué consagrada en el XII .Es la fachada principal la parte más destacada por sus esculturas y relieves, Ascensión de Cristo, Juicio Final etc. 

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА, Д-Р НИКОЛА БЕНИН - 5000-НА ПУБЛИКАЦИЯ В БЛОГА

 

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА

Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Светилището в задната част на красивата гробница на Саренпут II – гробница QB31 в некропола Кубет ел-Хауа / Тhe shrine at the back of the beautiful tomb of Sarenput II, tomb QB31 in the Qubet el-Hawa

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Това е светилището в задната част на красивата гробница на Саренпут II – гробница QB31 в некропола Кубет ел-Хауа, разположен на западния бряг на Нил при Асуан. Саренпут II, наричан още Нубкауренахт, е бил номарх и държавен служител от Елефантина по време на Дванадесетата династия от епохата на Средното царство; той е служил при фараоните Сенусрет II и Сенусрет III.

This is the shrine at the back of the beautiful tomb of Sarenput II, tomb QB31 in the Qubet el-Hawa necropolis on the west bank of the Nile at Aswan. Sarenput II, also called Nubkaurenakht, was a nomarch and official of Elephantine during the Twelfth Dynasty of the Middle Kingdom, and served under Senusret II and Senusret III.

НАШАТА БИБЛИОТЕКА: „Гневната играчка“ от Роберто Арлт

  Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

В нашата библиотека се откроява едно значимо заглавие – „Гневната играчка“ от аржентинския майстор на перото Роберто Арлт, авторът, на чието творчество се възхищават титани като Борхес и Маркес. Българският превод е дело на Мария Пачкова, а за визуалното оформление се е погрижила София Попйорданова.

В центъра на повествованието е младият Силвио Астиер, който обитава сенчестите кътчета на мрачен и студен мегаполис. Главата му е пълна с философията на Ницше и Достоевски, но високите идеали не могат да задоволят основните му жизнени потребности. Притиснат от нищетата, той потъва в опасния подземен свят на улицата, населен с дребни престъпници, фалшификатори, момичета на ръба и неудачни изявени новатори.

Публикуван през далечната 1926 г., този знаков първи роман на Арлт предлага суров, безкомпромисен и силно личен поглед към разочарованията на младостта. Съчетавайки остър хумор и бързо развиващо се действие, книгата разкрива сблъсъка между романтичните младежки мечти и циничния свят.

Още преди знакови фигури като Кортасар и Гарсия Маркес да покорят читателите по планетата, Арлт изгражда здравите основи на модерната южноамериканска проза. Възхваляван от поколения видни творци от латиноамериканския континент, романът заслужено се нарежда сред шедьоврите на глобалното книжовно наследство.

Тази завладяваща драма за съпротивата срещу предопределението и за тежката цена на личната автентичност изпреварва по време философските екзистенциални вълнения на автори като Камю и Сартр, заемайки непоклатимо място в летописите на световната литература

Посевино на Ил-Барб, пролет 1595 г. - досието около известно писмо / Possevino at the Île-Barbe, spring 1595 — the dossier around a famous letter

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Посевино на Ил-Барб, пролет 1595 г. - досието около известно писмо

Изследователите на експулсирането на йезуитите от Франция през 1595 г. познават писмото на Антонио Посевино (SJ) от 12 април 1595 г. до Анри IV, отпечатано от Фукере от BnF Français 3992, ff. 88–89: разрешение за посещение на колежите, които все още се намират в нередуцирани градове — Тулуза, Родез, Дижон, Льо Пюи — и обещание да се оставят само мъже, които са приемливи за краля.

Това, което скриват справочните материали, е, че същият том от Невер пази останалата част от мисията: шест оригинални писма от Посевино до херцог дьо Невер, 13 април – 7 юни 1595 г., написани от Лион и Ил-Барб.

Там той препраща писмото на краля чрез Гонди, съветва се с Белиевр, отговаря на обвиненията от Льо Пюи и Тулуза точка по точка, предлага се като поръчител, моли Невер да му осигури аудиенция — „устно, ако се говори повече с много писма“ — и проследява пътя на Дю Перон към Рим и капитулацията на Дижон на 28 май почти седмица след седмица.

Писмото от 12 април никога не е било единствено. Пълната поредица от Ил-Барб заслужава съвременно издание — и Français 3992 все още съдържа още едно писмо от Посевино от Дижон, 22 юни 1595 г.

Possevino at the Île-Barbe, spring 1595 — the dossier around a famous letter

Scholars of the 1595 Jesuit expulsion from France know Antonio Possevino, S.J.'s letter of 12 April 1595 to Henri IV, printed by Fouqueray from BnF Français 3992, ff. 88–89: permission to visit the colleges still in unreduced towns — Toulouse, Rodez, Dijon, Le Puy — and a pledge to leave only men agreeable to the king.

What the finding aids hide is that the same Nevers volume preserves the rest of the mission: six original letters from Possevino to the duc de Nevers, 13 April–7 June 1595, written from Lyon and the Île-Barbe.

There, he forwards the king's letter via Gondi, confers with Bellièvre, answers the charges from Le Puy and Toulouse point by point, offers himself as surety, begs Nevers to obtain him an audience — "a viva voce si farebbe più che con molte lettere" — and follows Du Perron's road to Rome and Dijon's surrender of 28 May almost week by week.

The 12 April letter was never alone. The full Île-Barbe sequence deserves a modern edition — and Français 3992 still holds a further Possevino letter from Dijon, 22 June 1595.— Bibliothèque Nationale de France- site de Richelieu.