петък, 20 декември 2024 г.

"MEDIEVAL AND MODERN UNDERSTANDING OF SYMBOLISM: A COMPARISON" BY GERHART B. LADNER

 НИКОЛА БЕНИН



DURING THE LAST HUNDRED YEARS research on symbols and myths has greatly expanded and has produced authentic insights, especially in the general science of signs, called semiotics, and in linguistics, psychology, and anthropology. It would appear worthwhile to ask if and how the emerging new methods, in particular those of the structuralists, can be related to the study of medieval symbolism. The first part of this paper will address the question in a general way; the second and larger section will deal with one particular group of symbols. I The Greek noun "symbolon" is derived from the verb "symballein," meaning "to throw together, bring together, put together," also "to collect" and "to compare." It is important to realize that in classical Greek "symbolon" was at first literally related to a "drawing together." In a meeting or party the symbols could be contributions to a shared meal.1 In the control mechanisms of a contract, the two parts of a token, which were to be separated by the contracting parties and brought together again, were called symboland had the function of tallies.2 In both cases there is an element of contrast (there are at least two "partners" in a party or in a contract) and an element of likeness (the "partners" share a purpose or the "parts" fit together). Thus even the earliest terminology implied that the symbol is different in some ways from that which it represents and nevertheless in some ways similar or * This paper is a revised and annotated version of the presidential address delivered on April 14, 1978, at the Annual Meeting of the Mediaeval Academy of America, held at Yale University. 1 Liddell and Scott, Greek-English Dictionary, s.v. a6gP4okov I, 3, also s.v. cwgp4oxi III. 2 Ibid., s.v. a6j43okov I, 2. For a fuller history of the Greek term to the fourth century A.D., see W. MuIri, ?YMBOAON: Wort- und sachgeschichtliche Studie, Beilage zum Jahresbericht uber das Stadtische Gymnasium in Bern (Bern, 1931); cf. also M. Schlesinger, Geschichte des Symbols (Berlin, 1912; repr. Hildesheim, 1967), pp. 5 ff. 223 224 Understanding of Symbolism even one with it.3 These are general traits of symbolism to which I shall have to return more than once. All the various meanings that we still attach to the term symbol go back to pagan or Christian antiquity. The Fathers of the Church used the term in two senses. They spoke of a Symbol of the Christian Faith, by which they meant the Creed. It was a "drawing together," a summary and token, of the main truths and doctrines of Christianity.4 This remained the principal meaning of symbol in the medieval West; it is still important in Christian theology and liturgy, above all in the so-called Symbols or Creeds of the Apostles and of the Councils of Nicaea and Constantinople.5 The second meaning of symbol that was current in early Christian times has much wider applications, and it is the one that is chiefly relevant for our topic. Here symbol is very close to, or even synonymous with, semeion, signum, sign - Origen says that whatever happens in an unexpected or strange way in Holy Scripture is a "semeion kai symbolon," a sign or symbol, of something else, namely of something beyond the realm of sense experience.6 "Symbolon" as a term that means a sign with deeply spiritual and even mystical meaning appears full-fledged in the Greek Christian world around the year 500, in the works of the great unknown who calls himself Dionysius the Areopagite. The title of the second chapter of his treatise On the Heavenly Hierarchy announces its contents by stating that the divine and heavenly fittingly appear also in symbols which have no obvious likeness to those exalted realms.7 The meaning of the whole chapter is that since God is so high above human conception, it may be more revealing to express the divine and heavenly by phenomena taken from the lower reaches of the created cosmos than it is to choose symbols that superficially seem closer to God. Thus, using biblical symbolism, he says that not only the light of the sun or the stars, but also a wild animal, such as a lion, or a stone rejected by a builder, may be symbols of Christ.8 3 For the distinctness of similarity and unity, and related distinctions of analogy from participation and metaphor from metonymy and synecdoche, see below, passim. 4 For symbolon as password, formula of belief, and sacrament in the non-Christian mystery cults of antiquity, see Muri, op. cit., pp. 39 ff. 5 See J. de Ghellinck, Les recherches sur les origines du symbole des ap6tres = Patristiquet moyen dge, 1 (Gembloux, Bruxelles, Paris, 1949). 6 Origen, InJoann. 13.60, PG 14:521: o6ic ?aTI Tt icapd6o4ov yev6gevov b Tf Ipawpi, B tin ?atI crl0tov i(at Ct3o0k0ov ?t?poI) iap6 T6 aia0iTb5 y8y8vnIvov. 7 Ps.-Dionysius, De coelesti hierarchia, cap. 2, PG 3:136: 'Ott irpvr6vTOq Ta 0?ta Kai oip&vta icai 6ta Tdv 6vojioiov carutp6kov &1cpaiv8tw. 8 Ibid., p. 144 C ff.: Kai icoT? gtv ai)Tiv (i.e., divine government) &ir6 Tb patvogvOv Ttijov igvorkntv, bvO fjklov 6tratocnfvi (Malach. 4.2), bS 'acTpa T6v ?&4ov (Apoc. 22.16) ... noTt 6& &i6n T6V ?a TOV . . . bS Xi0ov ?arLpoyovlatov (Ephes. 2.20). 'Aa& Kcai 0nptogioppiav a6tf irpiTi0?acnt, ical Xo0VTog a)TD ical ir6v0rpog i66t6lTa nept6nTmtooc (Osee 13.7) . . . (145A) O66?v O?V &TOlOV, ?i ical T6q OUipavia' o6OiaO 'Cy T6)V &6RgPaiVO1)a6V &vogioiov 6jioioTfToV &vwRX6TToai. . . . This kind of argumentation is symptomatic for the influence of Proclus on the Pseudo-Dionysius. See R. Roques, L'univers dionysien (Paris, 1954), p. 115, J. A. Coulter, The Literary Microcosm: Theories of Interpretation of the Later Neoplatonists (Leiden, 1976), p. 50; J. Pepin, "Aspects theoriques du symbolisme dans la tradition dionysienne," Simboli e simbologia Understanding of Symbolism 225 I shall cite only one Latin commentator on the Areopagite, from the twelfth century, Hugh of St. Victor.9 A text from Hugh's commentary on the Heavenly Hierarchy is quite characteristic of the medieval understanding of symbolism: "A symbol is a collecting of visible forms for the demonstration of invisible things."'10 "Collecting" translates collatio, which itself is an almost literal translation of the Greek symballein. In the examples from Origen, Pseudo-Dionysius, and Hugh of St. Victor, symbols are understood to form a bridge between the experience of the senses and that which lies or reaches beyond. In this understanding symbols are referred ultimately to the coexistence of similarity and dissimilarity between creatures and God, which the Middle Ages conceived as the analogy of being.1" This was one of the two principal medieval ways to think of the world-God relationship, the other being participation tending toward unity. Except in the context of the Pseudo-Dionysian tradition, however, the Latin term "symbolum" was rarely used in the Middle Ages to refer, not to the Creed, but to the more general concept of symbol. Apparently other terms and concepts were considered more appropriate for this meaning in the Latin West. The most important of these was the term "signum," sign. For Origen sign and symbol could be synonymous terms. In St. Augustine's De doctrina christiana the term signum completely absorbed the meaning of symbol.12 Among the several fundamental distinctions that Augustine made in this connection, two are most important. The first is the distinction between signa naturalia and signa data,13 the latter being "given," that is to say, instituted by man or by God. In the Middle Ages, man-made signa data are, for example, the so-called insignia, political or ecdesiastical signs of rulership or office such as royal or imperial crowns, sceptres, mantles, etc., episcopal and papal mitres, tiaras, staffs, and liturgical or nonliturgical nell'alto medioevo, Settimane di Studio del Centro Italiano di Studi sull'Alto Medioevo 23, 1 (Spoleto, 1976), pp. 33 ff. 9 For the earlier use of the Pseudo-Dionysian term symbol by John Scot, see M. Cappuyns, O.S.B.,Jean Scot Erigeme (Louvain, 1933; repr. Brussels, 1964), p. 295, notes 1 and 2, and E. De Bruyne, Etudes d'esthetique medievale, 1 (Brugge, 1946), pp. 342 ff.; Pepin, op. cit., passim. 10 Hugh of St. Victor, Commentar. in Hierarchiam Coelestem S. Dionysii Areopagitae 2 (to cap. 1), PL 175:941B: "symbolum est collatio formarum visibilium ad invisibilium demonstrationem." 11 That in the analogy between God and creatures similarity can never be so perfect as to "catch up" with dissimilarity, was expressed as follows in the Acts of the Fourth Lateran Council (1215), cap. 2, Denzinger-Umberg, Enchiridion Symbolorum, 21st-23rd ed. (Freiburg i. B., 1937), 202: ". . . quia inter creatorem et creaturam non potest tanta similitudo notari quin inter eos maior sit dissimilitudo notanda." 12 See especially De doctrina christiana 1.4 (1.2.2), CSEL 80, p. 9; 2.1-5 (2.1-3.4), ibid., pp. 33 ff.; 2.32 f. (2.10.15), ibid., p. 42; 2.57-65 (2.16.23-25), ibid., pp. 49 ff. (on the various kinds of signa translata and on symbolical numbers); 3.87-91 (3.29.40-41), ibid., pp. 103 f. (on tropes). See also J. Chydenius, "La theorie du symbolisme medieval," Poetique 21 (1975), 322-327. '3De doctrina christiana 2.2, p. 34: "Signorum igitur alia sunt naturalia, alia data. Naturalia sunt quae sine voluntate atque ullo appetitu significandi praeter se aliquid aliud ex se cognosci faciunt, sicuti est fumus significans ignem"; 2.3, ibid.: "Data vero signa sunt quae sibi quaeque viventia invicem dant ... et signa divinitus data quae scripturis sanctis continentur, per homines nobis indicata sunt, qui ea conscripserunt."

четвъртък, 19 декември 2024 г.

Speculum, Volume 100, Number 1 (2025)

 Никола Бенин


CONTENTS:
Introduction: Medieval Studies and Its Institutions -- Roland Betancourt and
Articles
Medievalists in the Mirror: Looking Back to the World of 1925 and Its Legacy -- Carol Symes, Renée R. Trilling, and D. Fairchild Ruggles
Anglo-Saxonism and Indigenous Dispossession: Land-Grab Universities and the Emergence of Medieval Studies -- Sarah LaVoy-Brunette (Ojibwe) and Dusti C. Bridges
Society for Medieval Feminist Scholarship and Medieval Studies: Our Institutions, Our Selves; Our Past, and Our Future -- Melissa Ridley Elmes and Nicole Lopez-Jantzen
Why, Sometimes We’ve Believed Six Impossible Things Before Breakfast: The BABEL Working Group -- Eileen A. Fradenburg Joy and Myra Seaman
In Praise of Collectivity: Why Radical Solidarity Is Our Only Hope -- The Material Collective
Roundtable
Concluding Roundtable: Crisis and Optimism -- Roland Betancourt and Karla Mallette
Seeking a Radical Collaboration for the Future of Medieval Studies -- Tarren Andrews
Periodization as Strategy and as Method -- Alexander Beecroft
Where Is Medieval Art in One Hundred Years? -- Shirin Fozi
The Mediterranean Seminar -- Sharon Kinoshita
Medieval Worlds in a Digital Future -- Ali A. Olomi
Better Early Than Late: Early Global Studies at a Public University -- Zrinka Stahuljak
Medievalist Fandoms, Alternative Histories -- Anna Wilson
Book Reviews


"Партенопа" (Parthenope, 2024, Италия/Фарнция)

 Никола Бенин



"Партенопа" (Parthenope, 2024, Италия/Фарнция) на Паоло Сорентино.В ролите: Челесте Дала Порта, Гари Олдман, Стефания Сандрели, Луиза Раниери, Изабела Ферари, Силвио Орландо.
Партенопа е една от шестте сирени в гръцката митология, известна с девичия си глас. Според легендите тя е основала Неапол, столицата на барока, един от най-примамливите и потайни градове в света. Но Партенопа е и героинята на Паоло Сорентино в едноименния филм – пленителна неаполитанска драма, апология на красотата, изящен трактат за магията на кинематографията.
Партенопа е загадъчна и безгрижна наглед изкусителка, която се наслаждава на свободата и младостта си. Родената в Неапол девица се отличава с неустоима красота и спира дъха на всеки срещнат. Тя знае, че „красотата е като войната – отваря всички врати“, но това не ѝ е достатъчно. Разговорите ѝ със застаряващи актриси, които според обществото вече не са в разцвета на силите си, разкриват природата на нейните собствени желания. Стремежът на Партенопа да се посвети на академична кариера като антрополог я води при сприхавия професор Девото Марота.
2024 - Номинация за „Златна палма“ на кинофестивалa в Кан.

"Leviathan" by Thomas Hobbes

 НИКОЛА БЕНИН



"Leviathan" by Thomas Hobbes is a philosophical treatise that explores the nature of humanity, society, and politics. While not a novel in the classical sense, "Leviathan" presents a profound and provocative examination of the human condition, revealing a struggle that is both timeless and universal.
The struggle at the heart of "Leviathan" is the inherent conflict between individual human nature and the need for social order. Hobbes argues that humans are fundamentally self-interested, driven by their passions and desires, and that this self-interest inevitably leads to conflict and violence.
In the "state of nature," Hobbes's term for the hypothetical condition of humanity before the establishment of society, individuals are engaged in a constant struggle for survival, with each person seeking to protect themselves and their interests. This struggle is characterized by fear, mistrust, and the constant threat of violence.
However, Hobbes also recognizes that humans have a fundamental desire for security, stability, and peace. To achieve these goals, individuals must come together to form a social contract, submitting to the authority of a sovereign power in exchange for protection and security.
The struggle in "Leviathan" is thus the tension between the individual's desire for autonomy and self-expression, and the need for social order and stability. Hobbes argues that this tension can only be resolved through the establishment of a strong, centralized authority, which can maintain order and protect the rights of individuals.

"Дамата с хермелина" - един от шедьоврите на Леонардо да Винчи

 Никола Бенин



Коя е Дамата с хермелина? - един от шедьоврите на Леонардо да Винчи.
Момичето на портрета е Чечилия Галерани (Cecilia Gallerani), любовница на херцога на Милано Людовико Сфорца (Duke of Milan Ludovico Sforza)...
.
От всички женски портрети, рисувани от Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci), най-известна е Мона Лиза. Но „Дамата с хермелина“ също заслужава внимание. Като, че ли тя е по-красива от Джокондата, а също така за историята й се знае малко повече.
.
Дамата с хермелина (Dama con l’ermellino) е датирана около 1490 година. Картината е нарисувана с маслени бои върху дъска от орех. По онова време маслените бои са сравнително нова техника в Италия, но Леонардо да Винчи не се страхува да експериментира.
.
Коя точно е Дамата с хермелина?
С голяма степен на сигурност може да се каже, че момичето на портрета е Чечилия Галерани (Cecilia Gallerani), любовница на херцога на Милано Людовико Сфорца (Duke of Milan Ludovico Sforza), който е бил покровител на Леонардо да Винчи. По това време тя е била 16-17 годишна. Чечилия е от скромен произход, но отлично образована, говори свободно латински, свири, пише поезия.
Тя ражда син на херцога, но за брак Людовико Сфорца се спира на Беатриче д’Есте (Beatrice d'Este), която е от по-благороден род. Чечилия остава да живее в двореца още известно време, но след като съпругата на херцога разбира за връзката им, е принудена да напусне.
.
По-късно тя се омъжва за Людовико Чарминати, граф на Бергамино и ражда още четири деца. Тя е покровител на изкуствата и на нея се приписва създаването на първия салон на изкуствата, където артисти и художници се събират да обменят идеи.
.
Описание на картината "Дамата с хермелина"
Картината изобразява млада жена, тялото е извърнато надясно, а лицето – наляво. Подобно положение също е новост, въведена от Да Винчи. Погледът е насочен извън картината, към трети човек. Загадка остава към кого гледа тя. Изражението е неуловимо, едновременно усмихнато и меланхолично. Облеклото е скромно, в съответствие с произхода й. Косата е в прическа „чоазоне“, с плитка отзад и два кичура, плътно прилепнали по главата, прибрани с воал и лента.
.
В ръцете си жената държи хермелин, домашен любимец на благородниците, който носи много любопитна символика в конкретната картина. Животното е мускулесто, драпа нагоре по дрехата на жената към вниманието на наблюдаващия, с втренчен яркожълт поглед и е ясно, че трябва да му се обърне специално внимание.
.
Присъствието му може да се тълкува по няколко начина. Първо, хермелина е личен символ на херцог Сфорца и може би присъства в картината като вид печат за притежание, за да удостовери връзката на жената от картинката с него. Също, латинското наименование на хермелина е „Галей“, което насочва към името Галерани.
.
Подобна логика за нас изглежда някак далечна, но в други картини на Леонардо да Винчи има сходна заигравка. Не на последно място, в ренесансовата италианска култура хермелина се свързва с бременността, а Чечилия ражда сина си през следващата година, така че картината може би ознаменува факта, че тя вече носи детето на херцога.
.
Съществува и предположението, че тъй като хермелина е символ на чистота, Леонардо да Винчи леко е намигнал към разпуснатия характер на херцога. В момента картината се съхранява в музей в Краков, Полша.

сряда, 18 декември 2024 г.

Големите учени, поети и писатели на България преди Девети септември 1944 година

 Никола Бенин



Отляво надясно, първи ред: проф. Богдан Филов, Елисавета Багряна, Жюл Ромен, Дора Габе, Емануил Попдимитров, Анна Каменова, Владимир Василев. Втори ред: Константин Петканов, Сирак Скитник, Малчо Николов, Георги Цанев, Светослав Минков, Николай Лилиев, Илия Волен, Боян Болгар, Ст.Л. Костов, Асен Разцветников, Николай Дончев, Константин Константинов, Георги Райчев...

вторник, 17 декември 2024 г.

Славяно-гръцки речник на йеромонах Неофит Рилски

 НИКОЛА БЕНИН



Йеромонах Неофит Рилски съставя славяно-гръцкия речник за нуждите на преподавателската си дейност във Висшето богословско училище на Вселенската патриаршия на о-в Халки, където през 1847 г. е поканен за професор-титуляр на новооснованата там катедра по славянски език. Речникът излиза от печат в Константинопол през 1852 г. със заглавие „Христоматия на славянския език”.

Сега след повече от 150 години този речник е отново на разположение на гръцките студенти. Той заедно с наръчника по славянска граматика на професор Йоанис Димитриадис (Константинопол, 1950 г.) съставлява главната част на учебника по славянски език на доц. д-р Константинос Нихоритис. С този учебник се възстановява една стародавна традиция на обмен и сътрудничество между православните гръкоезични и славяноезични народи.

Съставителят доц. д-р Константинос Нихоритис е роден през 1955 г. в Дафни, Тива – Гърция. Завършил Атониадата (семинарията на Света Гора – Атон), той продължава своето образование в Софийската духовна академия при ректорството на Драговитийски епископ Йоан (по-късно игумен на Рилския манастир).

През 1987 г. Константинос Нихоритис защитава докторска дисертация към БАН в областта на славянската филология и книжнина. По-късно специализира старославянски език, палеография, старославистика и балканистика във Велико-търновския университет.

Понастоящем е преподавател в катедрата по балканистика на Западно-македонския университет - Козани, Гърция.