Statue of the Egyptian goddess Sekhmet (or Sakhmet), seated on a throne / Статуя на египетската богиня Сехмет (или Сахмет), седнала на трон

ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Statue of the Egyptian goddess Sekhmet (or Sakhmet), seated on a throne. 

This is one of the most emblematic figures of Egyptian mythology, carved from a hard, dark stone, most likely granodiorite or black granite. 

Sekhmet was a dual deity: although she was feared as a goddess of war and destruction, she was also revered as a protector of the pharaoh and a powerful goddess of healing. 

Details and Symbolism

This statue follows a precise artistic canon, specific to the New Kingdom period:

The head of a lioness: Symbolizes ferocity, power, and her role as the "Eye of Ra".

Above her head she wears a solar disk framed by a cobra (uraeus), emphasizing her direct connection with the sun god, Ra.

In her left hand, the goddess holds the ankh symbol, the Egyptian representation of life.

She is depicted seated regal, with her hands resting on her feet, a position that exudes authority and controlled power. 

Most of these statues date from the 18th Dynasty, especially during the reign of Pharaoh Amenhotep III (c. 1390–1352 BC). 

It is believed that the pharaoh commissioned hundreds of such statues (possibly 730—one seated and one standing for each day of the year) to appease the goddess and protect the kingdom from disease and misfortune. 

Many of these sculptures come from the Mut Temple Complex at Karnak or the mortuary temple of Amenhotep III at Thebes. Today, they can be admired in famous museums such as the British Museum in London, the Egyptian Museum in Turin, or the Penn Museum in Philadelphia. 

Статуя на египетската богиня Сехмет (или Сахмет), седнала на трон.

Това е една от най-емблематичните фигури в египетската митология, изваяна от твърд, тъмен камък, най-вероятно гранодиорит или черен гранит.

Сехмет е била двойно божество: въпреки че е била страхувана като богиня на войната и разрушението, тя е била почитана и като защитник на фараона и могъща богиня на изцелението.

Детайли и символика

Тази статуя следва прецизен художествен канон, специфичен за периода на Новото царство:

Главата на лъвица: Символизира свирепостта, силата и ролята ѝ на „Окото на Ра“.

Над главата си тя носи слънчев диск, обрамчен от кобра (ураус), подчертавайки пряката ѝ връзка със слънцето бог Ра.

В лявата си ръка богинята държи символа анкх, египетското представяне на живота.

Тя е изобразена седнала царствено, с ръце, положени върху краката ѝ, позиция, която излъчва авторитет и контролирана сила.

Повечето от тези статуи датират от 18-та династия, особено по време на управлението на фараона Аменхотеп III (ок. 1390–1352 г. пр.н.е.). Смята се, че фараонът е поръчал стотици такива статуи (вероятно 730 – една седнала и една права за всеки ден от годината), за да умилостиви богинята и да защити царството от болести и нещастия. Много от тези скулптури идват от храмовия комплекс Мут в Карнак или от погребалния храм на Аменхотеп III в Тива. Днес те могат да бъдат разгледани в известни музеи като Британския музей в Лондон, Египетския музей в Торино или музея Пен във Филаделфия.

 

Magdalina Benina and Radka Danchovska from Initiatives for Civil Society participated in an International Workshop on Renewable Energy Training (Project No: 2023-2-TR01-KA210-VET-000170231)

DR. ILIYANA BENINA    DR. NIKOLA BENIN

Project No: 2023-2-TR01-KA210-VET-000170231

Project Title: "Improving the Quality of Aligned Training Programs in Renewable Energy Department"

Location: Portugal

Dates: April 27–30, 2026

Participants from Initiatives for Civil Society: Magdalina Benina and Radka Danchovska

During a three-day intensive working program in Portugal, the representatives of the Initiatives for Civil Society

 – Magdalina Benina and Radka Danchovska – actively participated in the development of innovative educational tools for the renewable energy sector. The primary focus of the mobility was to create synergy among partners for the development of a unified curriculum and digital resources.

Magdalina Benina and Radka Danchovska presented national perspectives and best practices in Photovoltaic (PV) systems training. They participated in a workshop dedicated to identifying core competencies and drafting the structure of a shared curriculum. During a visit to the ATEC facilities, the participants gained insights into modern equipment and methodological approaches for practical training.

The second day focused on the project's digitalization. The association's representatives contributed to:

·        Designing the platform structure and the functionalities of the mobile application.

·        Developing prototype content, including learning modules and video materials.

·        Technical planning and task distribution for the finalization of digital tools.

On the final day, the participants focused on project sustainability through trainer preparation. They developed draft models for the structure and content of training modules. Innovative teaching approaches and cultural adaptations of materials were also discussed.

Magdalina Benina and Radka Danchovska took part in outlining the post-mobility action plan, which includes dissemination activities and the finalization of the mobile app.

Their participation significantly contributed to the successful achievement of the mobility goals. Thanks to their input, the project now has a clear framework for a future common curriculum and a digital ecosystem, which will enhance the quality of vocational education in the field of renewable energy sources.

"This partnership is key to implementing European standards in renewable energy training at a national level," the participants shared at the end of the visit.

 

Царе от Петата династия в Египет / ملوك الاسرة الخامسة / Kings of the fifth dynasty

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Taweret with a Human Face, Accompanied by the Goddess Anuket, New Kingdom / Тауерет с човешко лице, придружена от богинята Анукет

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Taweret with a Human Face, Accompanied by the Goddess Anuket,

New Kingdom, 19th Dynasty, reign of Ramesses II (before Year 35), c. 1244 B.C.

Tomb of Nakhtamun (TT335), Deir el-Medina, Thebes, Egypt

▫ Taweret is a protective goddess of pregnancy and childbirth, widely revered despite her fearsome composite form. She is typically depicted with the body of a pregnant hippopotamus, the limbs of a lion, and the tail of a crocodile. In this unusual rendering, however, her hippopotamus head is replaced by that of a woman, adorned with a voluminous wig secured by a ribbon band, surmounted by a uraeus and a modius headdress.

She appears here among the divine guardians of the infant Horus, depicted in the adjoining register. Behind her stands the goddess Anuket, whose crown (rarely shown with such clarity) is composed of feathers rather than palm fronds, bound with a ribbon that trails down her back. Anuket extends protection to Taweret, holding the ankh of life in her right hand and a was-sceptre in her left, the latter crossing before Taweret’s body.

Тауерет с човешко лице, придружена от богинята Анукет

Ново царство, 19-та династия, управление на Рамзес II (преди 35-та година), ок. 1244 г. пр.н.е.

Гробница на Нахтамун (TT335), Дейр ел-Медина, Тива, Египет

▫ Тауерет е богиня-защитничка на бременността и раждането, широко почитана въпреки страховитата си сложна форма. Обикновено е изобразявана с тялото на бременен хипопотам, крайниците на лъв и опашката на крокодил. В това необичайно изобразяване обаче главата ѝ на хипопотам е заменена с тази на жена, украсена с обемна перука, закрепена с панделка, увенчана с уреус и модиус.

Тук тя се появява сред божествените пазители на бебето Хор, изобразено в съседния регистър. Зад нея стои богинята Анукет, чиято корона (рядко показвана с такава яснота) е съставена от пера, а не от палмови листа, обвързани с панделка, която се спуска по гърба ѝ. Анукет защитава Тауерет, държейки анкх на живота в дясната си ръка и вас-скиптър в лявата, като последният преминава пред тялото на Тауерет.

Сцена от гробница KV16, гробницата на Рамзес I в Долината на царете / Wall scene from tomb KV16, the tomb of Ramesses I in the Valley of the Kings

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Wall scene from tomb KV16, the tomb of Ramesses I in the Valley of the Kings, showing the solar boat of the sun god, Ra. The tomb of Ramesses I is small but beautifully decorated.

In the Egyptian view of the world, Ra sailed across the sky every day in his boat (boats were the natural means of transport in Egypt!) and at sunset went through the horizon, which the Egyptians called the "akhet" and passed into the underworld. He then had to make a long and perilous journey through the underworld during the night, being attacked by some of its many inhabitants and aided by others, in order to reach the Eastern horizon to rise into the sky again the next morning. Much of the decoration in the tomb depicts this journey, taken from a religious text called "The Book of Gates".

In this scene we see the ram-headed night-time form of Ra standing in a shrine in the centre of his solar boat. One of his allies, a snake called Mehen, is coiled protectively around the shrine. Two other gods stand in the boat: Sia, the god of perception, at the front, and Heka, the god of magic, at the back. The boat is being pulled along by a rope by Ra's allies.

Сцена от гробница KV16, гробницата на Рамзес I в Долината на царете, показваща слънчевата лодка на бога на слънцето Ра. Гробницата на Рамзес I е малка, но красиво декорирана.

Според египетския светоглед, Ра плавал по небето всеки ден в лодката си (лодките били естественото средство за транспорт в Египет!) и по залез слънце преминавал през хоризонта, който египтяните наричали „ахет“, и отивал в подземния свят. След това трябвало да предприеме дълго и опасно пътешествие през подземния свят през нощта, атакуван от някои от многото му обитатели и подпомаган от други, за да достигне източния хоризонт, за да се издигне отново в небето на следващата сутрин. Голяма част от декорацията в гробницата изобразява това пътуване, взето от религиозен текст, наречен „Книгата на портите“.

В тази сцена виждаме нощната форма на Ра с глава на овен, стояща в светилище в центъра на слънчевата си лодка. Един от неговите съюзници, змия, наречена Мехен, е увита защитно около светилището. В лодката стоят два други бога: Сия, богът на възприятието, отпред, и Хека, богът на магията, отзад. Лодката се тегли с въже от съюзниците на Ра.

Egyptian Religious Calendar - 25 April 2026 / Египетски религиозен календар - 25 април 2026 г.

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Egyptian Religious Calendar - 25 April 2026

It is the 9th day of “the Month of Khonsu” (𓐍𓈖𓇓 , Ḫnsw), the ninth month of the Egyptian Lunar Calendar.

The Deity Who presides over today is

Ra-Harakhty (Edfou XV, 56, 28).

Religious Prescriptions:

𓄤𓄤𓄤 (meaning that it is a favorable day)

“If you see anything, it will be good on this day”.

Египетски религиозен календар - 25 април 2026 г. Това е 9-ият ден от „месец Хонсу“ (𓐍𓈖𓇓, Ḫnsw), деветият месец от египетския лунен календар. Божеството, което председателства днес, е Ра-Харахти (Едфу XV, 56, 28). Религиозни предписания: 𓄤𓄤𓄤 (което означава, че е благоприятен ден) „Ако видите нещо, то ще бъде добро на този ден.“

Татяна Любенова и нейното завръщане към словото. Литературна премиера на две стихосбирки в храма на изкуството

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

https://kulturni-novini.info/sections/31/news/43092-tatyana-lyubenova-i-neynoto-zavrashtane-kam-slovoto

В Международния ден на книгата, 23 април, в салона на  Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев" - Плевен поетесата Татяна Любенова представи  стихосбирките си „Мълчана вода" и "Пътят".
След период на относително затишие, авторката навлиза в цикъл на постоянна провокация от заобикалящия свят. Това „завръщане” към словото е белязано от особена зрялост. Самата тя подчертава необходимостта от „почивка за духа” – онова сакрално мълчание, без което думите губят своята тежест.
Присъствието на Татяна Любенова в съвременната българска литература е белязано от устойчивост и отказ от повърхностно самоцелно писане. Нейното „завръщане” е доказателство, че истинската поезия не е занаятчийско производство, а въпрос на вътрешна необходимост.
В свят, който става все по-шумен, нейните нови книги са покана за забавяне на темпото и вслушване в „мълчаната вода” на собствената ни душа. Срещата в галерията бе не просто премиера на две стихосбирки, а манифест на живия дух, който отказва да замълчи, когато има какво да каже на света.
Стихосбирката „Пътят" е илюстрирана с фотографии, направени от нейната дъщеря Александра Духлинска. Това са художествени фотографии, в които окото на художника е уловило интересни моменти от природа, от интериор. Някои от тях са провокирали авторката за част от поместените стихове. Затова книгата е подредена, така че снимка и стихотворение, което върви към нея, се редуват. Взаимодействието между майка и дъщеря в рамките на едно художествено пространство придава на книгата допълнителен пласт на автентичност и интимност. 
Стихотворението "Пътят", което е програмно стихотворение дало заглавие на стихосбирката, е поместено не в началото, а накрая сякаш е своеобразен поетически венец на всички творби. То започва с мото: 
„Но този път не свършва. Защото дори и да спреш, Пътят ще продължи..." 
Пътят не е географско понятие, а семиотична структура и метафора на непрекъснатото писане на собствената ни съдба. Авторката заявява: „От себе си не се отказваш. Не искаш да се промениш.“ Това е вик на идентичността, който се свързва с отказа от промяна не като стагнация, а като съхранение на „аз“-а. Следва реторичният въпрос „И за кого това е важно!?“, представляващ ироничното отношение на поетесата към суетата на света. Светът изисква метаморфози, но Духът изисква вярност. Така стигаме до поантата на творбата „Душата вече не е същата... В теб този път ще продължи!“, чрез която се внушава идеята, че ние не вървим по Пътя; ние сме Пътят.
За стихосбирката "Мълчана вода" Татяна Любенова разказа, че замисълът за нея се е породил, след като е разтворила стария си архив. Решила, че е време да прегледа всичко, което е правила през годините – от детството си досега. и в този архив е намерила забравени стихове, които е писала, но са останали извън книгите й, защото не са имали съответното тематично място в тях. Започнала е да работи върху тях, подредила ги е и им е дала живот като една мълчана вода. В тази стихосбирка социалното и интимното не се изключват, а се преливат. Социалните мотиви тук не са плакатни, те са пречупени през личната болка на човека, който наблюдава света с широко отворени очи. Така писаното през годините поетично слово представлява своеобразен пристан – онова тихо място, където духът се прибира, за да се самоизлекува. Тук философските въпроси за смисъла на живота не звучат като отвлечени абстракции, а като равносметка на извървяното. Любенова изследва „духовните места за съществуване“ – онези невидими територии, в които сме се реализирали като човешки същества, отвъд битовия шум.
Обобщено казано: тези две стихосбирки са двата полюса на един и същи дух: единият – притихнал и събиращ (водата), другият – движещ се и търсещ (пътят). Авторката не ни води по утъпкана пътека, а ни кани в своя вътрешен лабиринт, където всеки завой крие неочаквано откритие – от социалния протест до най-тихото признание в любов. И именно в това се състои силата на нейното слово днес: то е живо, провокирано от истинския живот и насочено право към нас.
Музикален съпровод на стиховете, прочетени от Татяна Любенова, направи пианистката Нора Карамишева. Изборът на откъси от творби на Шопен, любимият композитор на поетесата, не беше просто фон, а нужната духовна атмосфера, в която поетичното слово на Татяна Любенова да прозвучи силно и затрогващо. Известно е, че Шопен е „поетът“ на пианото, а неговата музика – точно както поезията на Любенова – е изградена върху деликатния баланс между крехкостта и силата. Взаимодействието между клавишите и словото създаде едно особено духовно пространство, където времето сякаш спря, а Пътят продължи в нашите души.