Богините на магията – Изида / The Goddesses of Magic – Isis

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

The Goddesses of Magic – Isis

The art of magic in Ancient Egypt was closely tied to Isis, because she came to know the name of the greatest god. Isis possessed the power of magic granted to her by Geb (lord of the earth), so that she could use it to protect her son Horus from danger.

With this power, Isis could seal the mouth of every serpent, and protect her son from every lion, every crocodile, and all reptiles. With a word, she could stop the effect of venom in the body of anyone bitten by snakes or scorpions, remove its deadly effect, and grant the breath of life to those who had lost it.

Isis also dominates, with the power of her magic, bad moods and psychological crises: the soul submits to her commands and purifies itself of negative energies, and vessels likewise submit to her command and purify themselves of any evil clinging to them.

In Ancient Egypt, if a person was bitten by a reptile, they would immediately invoke Isis, skilled in speech, and ask her to help them as she once helped her son Horus. They would even take on the persona of Horus, speaking in his voice, and calling on her as their mother. Isis responds, comes, practices her magic, and calms her child Horus.

Nothing can harm the son of Isis, great in magic and mistress of miracles. He who comes forth from the primeval waters and rises in the sky like Horus will never die. Is Isis not the cosmic mother from whose womb everything emerges, and to whom it returns again?

Image: A bronze statuette of Isis seated on a throne, wearing her horned sun-disk crown, nursing the infant Horus on her lap, a classic depiction of the goddess in her role as protective mother and mistress of magic. 

Богините на магията – Изида

Изкуството на магията в Древен Египет е било тясно свързано с Изида, защото тя узнала името на най-великия бог. Изида притежавала силата на магията, дадена ѝ от Геб (господарят на земята), за да може да я използва, за да защити сина си Хор от опасност.

С тази сила Изида можела да запечата устата на всяка змия и да защити сина си от всеки лъв, всеки крокодил и всички влечуги. С една дума тя можела да спре ефекта на отровата в тялото на всеки, ухапан от змии или скорпиони, да премахне смъртоносния ѝ ефект и да даде дъха на живот на онези, които са го загубили.

Изида също така доминира, със силата на своята магия, над лошите настроения и психологическите кризи: душата се подчинява на нейните заповеди и се пречиства от негативни енергии, а съдовете също се подчиняват на нейните заповеди и се пречистват от всяко зло, прилепнало към тях.

В Древен Египет, ако човек бъде ухапан от влечуго, той незабавно призовавал Изида, умела в речта, и я молил да му помогне, както някога е помогнала на сина си Хор. Те дори приемали образа на Хор, говорейки с неговия глас и призовавайки я като своя майка. Изида отговаря, идва, практикува магията си и успокоява детето си Хор.

Нищо не може да навреди на сина на Изида, велик в магията и господар на чудесата. Този, който излезе от първичните води и се издигне в небето като Хор, никога няма да умре. Не е ли Изида космическата майка, от чиято утроба произлиза всичко и при която се връща отново?

Изображение: Бронзова статуетка на Изида, седнала на трон, носеща короната си от рогат слънчев диск, кърмеща бебето Хор в скута си, класическо изображение на богинята в ролята ѝ на майка-защитничка и господарка на магията. 

Богинята Изида и феноменът на магико-медицинската практика в Древен Египет

Фигурата на Изида (Aset) заема централно място в древноегипетския пантеон като събирателен образ на майчинската защита, съзидателната магия (heka) и съживяването. Анализът на нейните функции разкрива преплитането между митология, магическа ритуалност и народна медицина в Поздното царство и Птолемеевия период.

I. Богословски основи: Тайният мит и произход на магията (Heka)

Мощта на Изида като „велика в магията“ (Weret-Hekau) се основава на митологичния разказ за узнаването на истинското, тайничко име на Ра (rn). Според древните египтяни, владеенето на тайните имена дава абсолютна власт над битието и задвижващите го космически сили.

• Трансфер на авторитет: Придобиването на тази първична сила (предадена от Земята/Геб и Слънцето/Ра) превръща Изида в най-умелата сред боговете в перформативното използване на словото.

• Силата на гласа: Неговата логоцентрична характеристика – да бъде „умела в речта“ (3ḫ-rt) – означава, че формулите, изречени от нея, се реализират моментално в материалния свят.

II. Иконографски анализ на бронзовата статуетка (Isis Lactans)

Приложената бронзова пластика представя типа иконография, известен като Isis Lactans (Изида, кърмеща Хор/Харпократ), който добива изключителна популярност през Третия преходен период и Късното царство (ок. 664–332 г. пр.н.е.):

• Атрибути и атрибуция: Богинята носи корона от кравешки рога, рамкиращи слънчевия диск – аспект, асимилиран от богинята Хатхор, подчертаващ соларната и майчинската свързаност. Челото ѝ е украсено с урей (уреус).

• Жертвен и защитен жест: Дясната ѝ ръка поддържа гърдата – източник на божественото мляко (d3-ꜥnḫ), което носи не просто физическо подхранване, а магическо обезсмъртяване, лек срещу отрови и ритуална чистота.

• Ипостас на трона: Самата богиня е седнала на трон, което рефлектира първичната етимология на нейното име (Ꜣst означава буквално „трона“ или „седалката“), утвърждавайки я като легитиматор на царската власт чрез нейния син Хор.

III. Магико-медицински практики и перформативна идентификация

В Древен Египет границата между рационалната медицина и магическото баене е била шуплива. При ухапвания от опасни фаунни видове (змии, скорпиони, крокодили) се е прилагала силата на т.нар. Стели на Хор върху крокодилите (Cippus of Horus) или призователни текстове:

1. Симпатична идентификация (Идентификация с божеството): Пациентът или лечителят (жрецът на Серкет или сау) е изговарял заклинални формули, с които се е асоциирал пряко с детето Хор (Horus-the-Child).

2. Архетипният модел: Чрез формулата „Аз съм Хор, синът на Изида“, пострадалият задейства митологичния прецедент, при който Изида е изцелила своя син от ухапване от скорпион в блатните гъсталаци на Хемис (Khemmis).

3. Психо-соматично пречистване: Очистителните ритуали не само са неутрализирали токсините в съдовете (metu), но са премахвали и психологическия шок, разглеждан като влияние на негативни духове или хаотични сили (Isfet).

IV. Историческо наследство

Образът на Изида като универсална майка-закрилница, от чиято утроба произлиза сътворението и към която всичко се завръща, надхвърля границите на Египет. През Елинистическата и Римската епоха нейното почитане прераства в глобален мистериален култ из целия Средиземноморски басейн. Архетипът на Isis Lactans (майката, държаща божественото дете) оказва пряко иконографско и концептуално влияние върху формирането на раннохристиянската пластика и живопис при изобразяването на Богородица (Theotokos).

Комплексен египтологичен анализ: Богословие на Изида, феноменология на Heka и иконография на Isis Lactans

I. Митологична генеза и соларно-озирически контекст

Древноегипетският пантеон разглежда богинята Изида (3st) като ключов медиатор между соларната (Ра) и озирическата (Озирис) теологични системи. Родена като първа дъщеря на Геб (земята) и Нут (небето) в рамките на Хелиополската Енеада, Изида представлява активната, регенеративна и интелектуално-магическа сила на сътворението.

1. Митът за истинското име на Ра (rn)

Най-пълното подробно описание на придобиването на нейните магически способности се съдържа в Папирус Турин 1999 (Turin Papyrus 1999), датиран от Новото царство:

• Диалектика на магията: Изида смесва плюнката на остаряващия Ра с пръст, за да създаде първичното същество – свещената змия (HF3w). Змията ухапва слънчевия бог, вкарвайки в тялото му отрова, с която никой друг бог не може да се справи.

• Трансакция на властта: Под претекст че ще изцели Ра чрез своята магия, Изида го принуждава да разкрие своето тайно/скрито име (rn št3). В древноегипетската онтология знанието за истинското име на даден субект осигурява пълен контрол върху неговата същност (k3) и енергия.

II. Структура и функциониране на египетската магия (Heka)

Магията (ḥk3) в Египет не се възприема като ирационален фолклорен суеверен акт, а като космическа пра-сила, съществувала още преди сътворението. Тя е фундаментален закон на битието, чрез който боговете поддържат космическия ред (Ma’at) срещу първичния хаос (Isfet).

[Първичен хаос / Isfet] <--- (Заплаха) ---> [Онтологичен ред / Ma'at]
                                                      ^
                                                      |
                                          [Магически механизъм / Heka]
                                                      |
                        +-----------------------------+-----------------------------+
                        |                                                           |
             [Перформативно слово]                                       [Симпатична атрибуция]
            (*Mdw-ntr* / Заклинания)                                   (Идентификация с Хор/Изида)

1. Трите стълба на ритуалната магия:

• Словото (Mdw-ntr): Изговорът трябва да бъде фонетично прецизен. Затова Изида е наричана 3ḫ-rt („умела в езика/речта“), тъй като нейната интонация събужда спящите сили на сътворението.

• Жестът (Ir.t): Физическите действия (полагане на ръце, преливане на течности, изрязване на фигури).

• Материалът (M3ꜥ): Използването на органични и минерални съставки (амулети от сердолик, мехлеми, майчино мляко).

III. Детайлен иконографски и металургичен анализ на статуетката

Приложената бронзова статуетка представлява един от най-изисканите примери за мелхартова/бронзова леярска пластика (lost-wax technique / метод на губещия се восък) от Третия преходен период или Късното царство (ок. VIII–IV в. пр.н.е.).

Иконографски елемент	Божествен аспект / Онтологично значение
Корона с рога и диск	Синкретизъм с Хатхор (Hwt-Hr). Рогата символизират небесната крава (майчинство и изобилие), а дискът – соларната връзка с Ра.
Урей (Uraeus)	Кобрата на челото обозначава царственост, божествено око (Iret-Ra) и активна защитна сила срещу враговете.
Жертвен жест на гърдата	Свиването на лявата ръка, държаща гърдата, не е просто естетически акт, а преливане на „млякото на Изида“, считано за елексир на безсмъртието и основен лек срещу отрови.
Младенецът Хор (Harpocrates)	Представен гол с "плитката на младостта" (s3). Наличието му превръща пластиката от индивидуален портрет в монумент на майчинската защита.
Тронът (Ꜣst)	Самият стол е йероглифният знак за нейното име. Изида е самият трон; всеки фараон седи в нейната „скут“, за да получи легитимация.

IV. Медицински тексти и ритуална практика: Борба с отровите

Практическото приложение на магията на Изида се вижда ясно в медицинските папируси (напр. Папирус Еберс, Магически папирус Харис и Папирус Бруклин):

1. Анатомична представа за отровата (mtw)

Египтяните вярват, че тялото съдържа мрежа от канали (mtw – съдове, сухожилия, нерви). Отровата от змия или скорпион навлиза в тези канали и ги блокира. Заклинанията на Изида имат за цел да „отворят“ (wn) каналите и да изтласкат чуждото вещество:

„Излез, отрово, ела на земята! Изида те заклева, нейната реч те спира! Хор е невредим, затова и този болен е невредим!“

— (Извадка от текстовете върху Стелите на Хор)

2. Феноменът на „говорещия като Хор“

В момент на ухапване пациентът губи своята обикновена човешка самоличност. Жрецът-лечител провежда терапия, в която пострадалият се приравнява към Хор (Horus in the Papyrus Marshes). Тъй като Изида не може да остави своя син Хор да умре, тя е длъжна по силата на космическия закон да се отзове и да спаси ухапания, който в този момент "е" Хор.

V. Психо-духовни трансформации и екзистенциална роля

Освен физическото изцеление, Изида притежава власт над психологическите разстройства и екзистенциалния страх:

• Пречистване на душата (b3): Травмата от срещата със смъртта се разглежда като заразяване от зли духове (mwtw). Заклинанията на Изида прогонват тези външни енергии и възстановяват хармонията (здравето) на душата.

• Архетип на Вселенската майка: Изида е първообразът на природата (Natura) – първичната утроба, от която всичко произлиза чрез водата (Нун) и в която всичко се връща за прераждане. Неслучайно в по-късната елинистична епоха Апулей я нарича в своя роман „Златното магаре“: "Una quae est omnia" (Едната, която е всичко).

Академична библиография

1. Borghouts, J. F. Ancient Egyptian Magical Texts. Religious Texts Translation Series, Nisaba 9. Leiden: E. J. Brill, 1978.

2. Frankfurter, David. Religion in Roman Egypt: Assimilation and Resistance. Princeton: Princeton University Press, 1998.

3. Pinch, Geraldine. Magic in Ancient Egypt. London: British Museum Press, 1994.

4. Ritner, Robert Kriech. The Mechanics of Ancient Egyptian Magical Practice. Studies in Ancient Oriental Civilization 54. Chicago: The Oriental Institute of the University of Chicago, 1993.

5. Witt, R. E. Isis in the Ancient World. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1997.

Релефен блок, изобразяващ високопоставения служител Хути / Relief block depicting the high official Huti

ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Detail of a limestone relief block depicting the high official Huti, who flourished during the early 4th Dynasty, circa 2575-2520 BCE. He held several titles including Overseer of Scribes in the Office of Offerings Distribution, Overseer of the 'Wer' Team, and Overseer of Royal Documents.

Huti sits on a bull-legged wooden stool decorated with a papyrus umbel terminal and equipped with a long cushion. He wears a short wig, a fine necklace with a pendant, a wide bracelet, and a long garment with a large shoulder knot. Huti reaches with his right arm toward a table of half loaves of bread, while keeping his left arm to his chest.

The block was found in Huti's tomb in Saqqara. It reflects the Egyptian belief that the deceased lived in the next world much as they did in life. In effect, these scenes are a form of pictorial magic, supplying provisions necessary in the afterlife for the tomb's owner.

This remarkable piece (CG 1392) is now in the Museum of Egyptian Antiquities, Cairo, Egypt.

Детайл от варовиков релефен блок, изобразяващ високопоставения служител Хути, който процъфтявал в началото на 4-та династия, около 2575-2520 г. пр.н.е. Той е носил няколко титли, включително Надзирател на писарите в Службата за разпределение на дарения, Надзирател на екипа „Вер“ и Надзирател на кралските документи.

Хути седи на дървен стол с крака, украсен с папирусов сенник и снабден с дълга възглавница. Носи къса перука, фина огърлица с висулка, широка гривна и дълга дреха с голям възел на рамо. Хути протяга дясната си ръка към маса с половин хляб, докато държи лявата си ръка до гърдите си.

Блокът е намерен в гробницата на Хути в Сакара. Той отразява египетското вярване, че починалите живеят в отвъдния свят по същия начин, както са живели приживе. Всъщност тези сцени са форма на изобразителна магия, осигуряваща провизии, необходими в отвъдния живот за собственика на гробницата.

Това забележително произведение (CG 1392) сега се намира в Музея на египетските антики в Кайро, Египет.

Иконографски и функционален анализ на релефния блок на висшия чиновник Хути (IV династия)

Изследването разглежда варовиков нисък релеф от началото на Четвърта династия (ок. 2575–2520 г. пр.н.е.), произхождащ от мастабата на висшия администратор Хути в некропола Сакара. Композицията представя класическата погребална сцена на оферторна маса (offering table scene), която формира централния култален и стилистичен канон на Старото царство.

I. Иконографски и стилистични характеристики

Изображението следва строга двуизмерна формална конвенция (семипрофил), съчетаваща най-характерните ъгли на човешкото тяло:

• Поза и облекло: Хути е изобразен седнал върху дървен стол с крака, завършващи с копита на бик, изработени с висока степен на реализъм. Седалката е оборудвана с плътна възглавница и облегалка под формата на стилизиран папирусов сноп. Облечен е в дълга ленена дреха, завързана с характерен голям възел на лявото рамо, и носи къса прилепнала перука на ситни плитки (pfeifenperücke), гривна на китката и колие (усех) с централен амулет.

• Магически жест: Дясната ръка е протегната към масата с вертикално подредени хлябове (често иконографски интерпретирани и като стилизирани папирусови стръкове или хлябове от типа т-сет), а лявата е свита до гърдите – класически жест на приемане на жертвения дар и духовно благочестие.

II. Административен статус и йероглифен контекст

Йероглифните регистри около фигурата изпълняват едновременно идентифицираща и магико-литургична функция:

• Титли на титуляра: Текстът над и пред фигурата фиксира административните длъжности на Хути:

  • Надзирател на кралските документи (imy-rꜣ zẖꜣww nsw) – контролиращ държавния архив и кралската канцелария.

  • Надзирател на екипа „Вер“ (imy-rꜣ wrw) – функция, свързана с организацията на работната сила или войската.

  • Надзирател на писарите в Службата за разпределение на дарения (imy-rꜣ zẖꜣww n ḥwt-ḥr-jt).

• Жертвен списък: Разположените под масата и встрани йероглифи представляват идеографски списък на подношенията (масла, кадел, платове, птици и напитки), гарантиращ тяхното духовно материално пресъздаване.

III. Религиозно-функционален контекст (Изобразителна магия)

Релефът от Сакара функционира като симпатична магия (heka). В египетската есхатология изображението и изписаното име (ren) не са просто декорация, а вечен заместител на реалността. Чрез изобразяването на оферторната маса, духът на починалия (Ка) се поддържа вечно снабден с провизии в случай на прекъсване на реалните жертвоприношения от страна на жреците (ḥm-kꜣ).

Библиография

1. Arnold, Dieter. The Royal Reliefe of the Old Kingdom. In: Egyptian Art in the Age of the Pyramids, New York: The Metropolitan Museum of Art, 1999, pp. 83–101.

2. Bárta, Miroslav. Scribes, Councilors, and Governors: the Old Kingdom Period. In: Ancient Egyptian Administration, edited by Juan Carlos Moreno García, Leiden: Brill, 2013, pp. 91–112.

3. Cherpion, Nadine. Mastabas et hypogées d'Ancien Empire: Le problème de la datation. Bruxelles: Connaissance de l'Égypte ancienne, 1989.

4. Junker, Hermann. Gîza II: Die Mastabas der beginnenden IV. Dynastie auf dem Westfriedhof. Wien: Hölder-Pichler-Tempsky, 1934.

5. Kanawati, Naguib. The Tomb and Beyond: Burial Customs of Egyptian Officials. Cairo: The American University in Cairo Press, 2001.

6. Дълбочинен египтологичен анализ на релефния блок на Хути (IV династия, Сакара)

   I. Архитектурен и археологически контекст

   Релефният блок произхожда от фалшивата врата (k3-door) или от западната стена на култната капела в мастабата на Хути в Мемфиския некропол (Сакара). През IV династия (епохата на Снефру и Хеопс) архитектониката на гробниците на висшите чиновници претърпява фундаментална трансформация. Навлизането на фино обработения варовик (Tura limestone) позволява преминаването от груби врязани линии към изключително прецизен нисък барелеф (bas-relief).

   Разположението на тази сцена върху западната стена има пряка космологична оризация: Западът е границата между света на живите и царството на мъртвите (Amenti). Релефът действа като мембрана или портал, през който духът Ка преминава, за да се храни с есенцията на представените дарове.

   II. Подробна иконографска и семиотична деконструкция

   [Йероглифен регистър / Титли и име]
    _________________________________________
   |                                         |
   |    [Хути]           [Маса с хляб]       |
   |   (Седящ)  ------>  (|||||||||||)       |
   |  [Лява ръка         [Идеографски        |
   |   на гърдите]        списък с дарове]   |
   |_________________________________________|
   

   1. Анатомична пластика и канонична пропорция

   • Пропорционален мрежов канон: Фигурата на Хути съответства на ранния канон на Старото царство от 18 квадратни модула (от петата до линията на косата).

   • Мускулна дефиниция: Забелязва се меката, но категорична моделация на раменния пояс и пекторалните мускули. Торсът е представен в анфас, докато крайниците и главата са в профил – класическо за египетското изкуство „аспектно“ изображение (аспектизъм), целящо да покаже всеки крайник в неговия най-разпознаваем и плътен вид.

   • Специфика на ръцете: Протягането на дясната ръка дланта надолу към масата е ритуален жест на поемане (šzp). Свитата лява ръка с юмрук или сгънати пръсти върху гърдите символизира вътрешна дисциплина, благочестие и готовност за служене пред боговете.

   2. Текстил, мебели и лични украшения

   • Мебелен дизайн: Столът демонстрира високото ниво на стoларското изкуство през Мемфиската епоха. Краката на стола са оформени като копита на говедо (Bos taurus), поставени върху малки издигнати подложки, предпазващи ги от влага. Това не е просто естетика, а зооморфна магия: придаване на стабилността и strength на животното върху притежателя на стола. Възглавницата с прегънат заден край осигурява опора за кръста.

   • Костюм: Дългата прозрачна или фино диплена ленена дреха, завързана с голям възел (knot) на лявото рамо, е запазена марка за висшата аристокрация и жречеството от IV династия. Взета заедно с късата прилепнала перука (pfeifenperücke), тя сигнализира за високия социален ранг и чистота (wꜥb).

   • Ювелирно изкуство: Колието с висулка (вероятно пекторал или амулет от скъпоценен камък като сердолик или лапис лазули) и широката маншета на китката подчертават материалното благосъстояние, предоставено пряко от кралската хазна.

   III. Филологически и административен анализ на текста

   Йероглифният текст е разположен в строго организирани вертикални колони и хоризонтални надписи, изпълнени в плисък надписен релеф.

   Титла / Елемент (Транслитерация)	Превод и административна функция
   imy-rꜣ zẖꜣww nsw	Надзирател на кралските документи: Глава на царската канцелария; отговаря за подпечатването, архивирането и издаването на фароновите декрети.
   imy-rꜣ wrw	Надзирател на екипа / отряда „Вер“: Военно-административна или строителна титла, свързана с управлението на елитни работнически бригади или съдници.
   imy-rꜣ zẖꜣww n ḥwt-ḥr-jt	Надзирател на писарите в Службата за разпределение на дарения: Ключова икономическа роля, контролираща постъпването на зърно, добитък и тъкани в храмовите и държавни складове.
   ḥ3t / ḫ3 (в жертвения списък)	Знаци за „хиляда“ ($1000$): „Хиляда хляба, хиляда кани бира, хиляда говеда, хиляда птици, хиляда ленени снопа...“

   IV. Богословски и онтологичен контекст: Магията на сътворението (Heka)

   Трапезата пред Хути е заредена с дълбок религиозно-философски смисъл:

   1. Природата на хлябовете: Вертикалните елементи върху масата традиционно се интерпретират като продълговати хлябове (t-rt). Алтернативна египтологична хипотеза (поддържана от сър Алан Гардинер) ги разглежда като стилизирани папирусови стръкове (3ḫ), което превръща масата в символ на първичния хълм (benben), издигащ се от водите на Нун.

   2. Лингвистична реанимация: Произнасянето на името Хути и четенето на жертвения списък от преминаващите посетители (формулата ḥtp-dj-nsw) е задействащ механизъм. Дори ако физическите подношения върху масата секнат, изсечените картини и думи продължават да генерират реална храна в отвъдното (Iaru) чрез силата на словото (Mdw-ntr – „Божествени думи“).

   V. Сравнителен хронологичен анализ

   В сравнение с релефите от III династия (напр. известния панел на Хези-Ра) и по-късните от V и VI династия (напр. гробниците на Ти или Мерерука в Сакара), релефът на Хути демонстрира монументална монументалност и строга елегантност, типични за епохата на строителите на пирамидите:

   • Минимализъм в пространството: Липсва претрупаност от вторични фигури (напр. слуги, свирачи). Акцентът е изцяло върху личността на Хути и неговото вечно съществуване.

   • Дълбочина на профила: Релефът е сравнително загладен, с меки преходи между равнините, което създава игра на светлини и сенки под силното египетско слънце вътре в капелата.

   Допълнителна библиография за задълбочено проучване

   1. Baud, Michel. Famille royale et pouvoir sous l'Ancien Empire égyptien. Cairo: Institut français d'archéologie orientale (IFAO), 1999.

   2. Erman, Adolf & Grapow, Hermann. Wörterbuch der ägyptischen Sprache. Berlin: Akademie-Verlag, 1926–1963.

   3. Harpur, Yvonne. Decoration in Egyptian Tombs of the Old Kingdom: Studies in Orientation and Scene Content. London: Kegan Paul International, 1987.

   4. Manuelian, Peter Der. Slab Stelae of the Giza Necropolis. New Haven & Philadelphia: Peabody Museum of Natural History & University of Pennsylvania Museum, 2003.

   5. Vandier, Jacques. Manuel d'archéologie égyptienne. Tome IV: Bas-reliefs et peintures. Scènes de la vie quotidienne. Paris: A. et J. Picard, 1964.

Luxor, Луксор, Египет

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Гробницата на Номарх Бакет III от Средното царство в Бени Хасан в Среден Египет / The tomb of the Middle Kingdom Nomarch Baqet III at Beni Hassan

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Стенна сцена от гробницата на Номарх Бакет III от Средното царство в Бени Хасан в Среден Египет. Показани са много различни дейности. В горния регистър мъже танцуват. В долния регистър мъж е вързан за кол и е бит. В долните регистри виждаме всички грънчари на работа, а отдолу - земеделски дейности. Струва си да разгледате внимателно тези снимки - те са пълни с интересни детайли.

Wall scene from the tomb of the Middle Kingdom Nomarch Baqet III at Beni Hassan in Middle Egypt. Lots of different activities are shown. In the top register men are dancing. In the register below a man has been tied to a stake and is being beaten. In the lower registers we see all potters at work, and below that agricultural activities. It's worth looking at these pictures closely - they are full of interesting details.

Иконографски анализ по регистри

Декоративната програма в капелата на Бакет III представлява енциклопедичен регистър на стопанския, социалния и административния живот в провинциален Египет от епохата на регионална фрагментация и последвала консолидация. За разлика от класическия дворцов канон на Мемфис, тук се забелязва изключителен реализъм и битова детайлност.

1. Най-горен регистър: Адоранти, ритуални акробати и танцьори

• В горната част на стената е запечатана процесия от мъже, изпълняващи ритуални движения, пляскане с ръце (hsn) и акробатични пози.

• Тези сцени често се интерпретират като част от Празника на долината или литургични танци за съживяване на Ка на починалия. В лявата част е изобразен самият номарх (в по-голям мащаб), наблюдаващ церемонията от специален сенник/павилион.

2. Втори регистър: Занаятчийство, метал и наказателно правосъдие (Администрация)

• Събиране на данъци и телесни наказания: Вдясно е запечатана административна сцена — неплатили данъкоплатци или провинени работници са доведени пред писарите. Един от тях е приведен и вързан/държан за кол, докато върху него се извършва бой с пръчки. Сцената илюстрира строгата административна система и събирането на недоимъка в нома.

• Дърводелци и занаятчии: В лявата част майстори обработват дървени греди, използвайки тесли и бодли, за изработка на мебели или колесници/ковчези.

3. Трети регистър: Производство на керамика (Грънчарство)

• Този регистър съдържа пълния технологичен цикъл на грънчарството през Средното царство:

  • Газене и месене на глината: Работници подготвят суровината с крака и ръце.

  • Оформяне на грънчарско колело: Майстори работят на ръчно въртено грънчарско колело (турнетка), оформяйки класическите за периода яйцевидни съдове и паници.

  • Изпечене и сушене: Отдясно се виждат вертикалните пещи за изпичане на керамика (tanur) и носенето на готови съдове в кошници.

4. Четвърти и пети регистър: Земеделие, вършитба и прибиране на реколтата

• В долната част на стената са изписани последователните фази на аграрния цикъл:

  • Жътва и вършитба: Земеделци жънат ечемик и лимец с дървени сърпове с инкрустирани кремъчни зъбци.

  • Обработка на почвата: Впрягове от волове или мъже с мотики прекопават нивите след оттеглянето на нилския разлив (Ахет).

  • Транспорт: Сноповете жито се пренасят с магарета към хамбарите.

Социокултурен и исторически контекст

Стенописите от гробница BH15 (Бакет III) служат като важен преходен мост в древноегипетското изкуство. Разкрепостеността на позите, изобразяването на социалното страдание (наказанието на провинения) и подробното документално заснемане на производствените процеси са белег за нарастналата автономия на номарсите. Тези изобразителни програми не са просто битови хроники, а притежават и магическа функция: осигуряват вечно изобилие от керамика, храна и административен ред (Маат) за Бакет III в Отвъдното.

Stela of Bakenamun from the reign of Amenhotep III / Стела от Бакенамун от царуването на Аменхотеп III

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Painted limestone stela of Bakenamun from the reign of Amenhotep III. In the upper register, the deceased offers flowers to Osiris while his wife stands behind him, her hands raised in prayer. In the lower register, offerings are made to a couple called Huy and Henutnofret by four members of their family.

British Museum EA289.

Рисувана варовикова стела от Бакенамун от царуването на Аменхотеп III. В горния регистър починалият поднася цветя на Озирис, докато съпругата му стои зад него с ръце, вдигнати в молитва. В долния регистър са направени дарове на двойка на име Хюй и Хенутнофрет от четирима членове на семейството им.

Британски музей EA289.

Иконографска композиция и формален анализ

Архитектониката на стелата следва двурегистрова канонична схема, оформена с полукръгъл люнет в горната част, върху който е разположен вертикален йероглифен текст с формула за жертвоприношение (ḥtp-dỉ-nsw).

• Горен регистър (Божествена сфера и адорация):

  • Седнало божество: Вляво е изобразен Озирис, Господарят на Абидос, седящ върху кубичен трон с нисък гръб, поставен върху нисък подиум (mꜣꜥt). Божеството носи короната Атеф (Atef crown) с рога и перa, държи в кръстосаните си ръце владетелските атрибути — камшик (nekhakha) и гега (heka). Пред него е поставен жертвен жертвеник тип покачване с изливен съд и папирусова опора.

  • Адоранти: Починалият Бакенамун е изобразен в традиционна за епохата канонична поза, принасящ разцъфнали лотосови цветове и папирови стъбла към Озирис. Той е облечен в плисирана бела престилка (schenti), специфична за късната 18-та династия. Зад него стои съпругата му, с вдигнати две ръце в поза на адорация (dwꜣ), облечена в полупрозрачна плисирана рокля и с дълга перука, украсена с конусообразно блокче с ароматна мазнина.

• Долен регистър (Предци и семеен cult):

  • Приематели на даровете: Вляво, седящи на общ стол с лъвски крака, са представени родителите или родствениците на починалия — мъжът Хюй (Huy) и съпругата му Хенутнофрет (Henutnofret). Под трона им е изобразено малко дете/слуга в клекнала поза.

  • Процесия от дароносители: Четирима членове на семейството (двама мъже и две жени/деца, подредени по старшинство) пристъпват с дарове: лотосови цветове, съдове за либация и снопове. Структурата на фигурите показва стилистичните белези на изкуството от времето на Аменхотеп III — издължени пропорции, меки линии на лицето и внимателно детайлизиране на плисетата на дрехите.

• Базален регистър:

  • В най-долната част са разположени хоризонтални линии с йероглифен текст, съдържащ стандартната формула Hotep-di-nesu към Озирис и Анубис за осигуряване на „хляб, бира, говеждо и птиче месо, влакнеста тъкан и тамян“ за духа (Ка) на почитаемите лица.

Избрана библиография

1. Budge, E. A. Wallis (1909). A Guide to the Egyptian Galleries (Sculpture). London: Trustees of the British Museum, p. 142 (No. 511 / EA289).

2. James, T. G. H. (1970). Hieroglyphic Texts from Egyptian Stelae, etc., in the British Museum, Part 9. London: Trustees of the British Museum.

3. Robins, Gay (1997). The Art of Ancient Egypt. London: British Museum Press, pp. 122–148. (Относно стилистичните особености и канона при изобразяването на фигурите през царуването на Аменхотеп III).

4. Taylor, John H. (2001). Death and the Afterlife in Ancient Egypt. Chicago: University of Chicago Press.

5. Задълбочен египтологичен анализ, семиотика и иконографска интерпретация на стелата на Бакенамун (British Museum EA289)

   I. Архитектоника и космологична рамка

   Паметникът представлява класическа вотивна/погребална стела с заоблен горен край (arch-topped / rounded stela). Формата на стелата не е просто естетическо решение, а притежава дълбок космологичен символизъм:

   1. Люнетът (арката): Символизира небесния свод (път/пет) и купола на изгряващото слънце. Той маркира лиминалното пространство — границата между земния свят (та) и трансендентния ред (Дуат / отвъдното).

   2. Двурегистрова структура: Разделянето на сцените на два хоризонтални регистъра очертава строга онтологична йерархия:

      • Горен регистър (Божествено ниво): Сакралната сфера на боговете и тяхното пряко взаимодействие с душата на починалия (Ка).

      • Долен регистър (Земно/Семейно ниво): Социалната сфера, предците (Имахув) и приемствеността в култа към мъртвите (уебети).

   II. Иконографски символизъм и детайлен анализ на изображенията

   1. Горния регистър: Сакрална адорация и трансформация

   • Фигурата на Озирис (Wsjr):

     • Тронът: Озирис е изобразен седящ върху нисък кубичен трон, поставен върху плинтус с формата на йероглифа Маат ($\sqsubset\sqsupset$), което означава, че властта на бога на отвъдното се основава върху Вечния ред и Правдата.

     • Атрибутите: Короната Атеф (Atef), съставена от бялата корона на Горен Египет (Хеджет) и две щраусови пера (Маат), символизира абсолютния му суверенитет над мъртвите. Кръстосаните в гърдите гега (хекa) и камшик (нехаха) отразяват съответно пастирската закрила и царското наказание/власт.

     • Плътта и мумиформеният саван: Трапецовидната форма на тялото му под савана показва окончателната му трансформация в Ах (светещ дух), извън ограниченията на физическата материя.

   • Жертвеният олтар и либацията:

     • Между Бакенамун и Озирис е поставен тънък олтар тип „стоика“, върху който излива съд за вода/вино. Върху него е поставен разцъфнал лотос (Nymphaea caerulea).

     • Лотосът (Нефертем): Притежава ключова регенеративна функция. Тъй като лотосът се потапя под водата през нощта и се отваря отново при изгрев слънце, той служи като метафора за соларното прераждане и възкресението на починалия.

   • Бакенамун и съпругата му:

     • Бакенамун принася снопове от лотоси и папироси. Папирусът (вадж) символизира зеленината, младостта и непрекъснатия жизнен цикъл.

     • Жестът на съпругата (dwꜣ): Издигнатите напред и нагоре длани са каноничният жест за молитва, почитание и привличане на божествената благодат (Ка).

     • Конусът с ароматна мазнина (Unguent cone): Върху перуката на съпругата е изобразен конус от животинска мазнина, напоена с аромати (смирна, тамян). При топенето си по време на празненството мазнината символизира пречистване, божествено присъствие и изобилие.

   2. Долният регистър: Семейният култ и закрилата на предците

   • Двойката Хюй и Хенутнофрет:

     • Разположени вляво, седящи на общ стол. Използването на лъвски крака за стола е символ на висок социален статус и защита срещу хаоса (Исфет).

     • Прегънатата ръка: Мъжът (Хюй) държи ръката си върху гърдите — традиционен жест на достойнство, спокойствие и приемане на даровете.

   • Дароносителите (Семейният ритуал):

     • Четиримата дароносители пристъпват в строга йерархична последователност.

     • Те носят запалени факели/тамянници, лотоси и пирамидални хлябове (т-хедж).

     • Малкото дете под трона: Изобразяването на малко клекнало дете (с гола главичка или плитка на младостта) под стола на двойката подчертава идеята за приемствеността на поколенията. В древноегипетската концепция именно синът/наследникът (*семе) е длъжен да поддържа култа към предците.

   III. Епиграфски и текстови елементи

   Йероглифните надписи, разположени над фигурите и в основата на стелата, съдържат стандартната формула за жертвоприношение Ḥtp-dỉ-nsw („Подарък, който кралят дава“):

   $$\text{ḥtp dỉ nsw Wsjr nb Ḏdw nṯr ꜥꜣ nb Ꜥbḏw}$$

   „Жертвоприношение, което царят дава на Озирис, Господаря на Бузирис, Великия Бог, Господаря на Абидос...“

   • Функция на текста: В древноегипетската Magia (Хека), написаното име и текст притежават онтологична реалност. Ако физическите дарове на олтара престанат да бъдат носени от потомците, прочитането на текста от минувача или самият надпис magice съживява и осигурява „хляб, бира, говеждо, птиче месо, алабастър и тъкани“ за Ка на Бакенамун и неговото семейство.

   IV. Стилистични белези от епохата на Аменхотеп III

   Стелата BM EA289 носи маркантните белези на късното изкуство от 18-та династия (преди Амарнския период):

   1. Издължени пропорции: Тялото на женските фигури е с подчертано висока талия и фини крайници.

   2. Детайлност на драпериите: Плисираните прозрачни ленени дрехи са предадени с изключителна пластичност чрез плитки врязани линии.

   3. Сетивност и разкош: Наличието на пищни перуки, конуси с мазила, лотосови цветове и сложни съдове отразява материалния цъфтеж и хедонистичната естетика на Двора на Аменхотеп III („Великолепни“).