петък, 20 ноември 2026 г.

Уади Рум

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН












Безкрайни червени пясъци, величествени скални масиви в наситени ръждиви и огнени нюанси, огромни червени скали, издигащи се над пустинята, и пейзажи, които сякаш нямат край. Тук всичко е обагрено в червено – от ситния пясък под краката ти до гигантските скални стени, изваяни от природата. Но най-вълнуващото тепърва предстои – джип сафари из пустинята!
Докато преминаваме сред тези величествени червени скали, сякаш се връщаме назад във времето. Точно тук е бродил Лорънс Арабски по време на Арабското въстание, а следите на Хиджазката железница напомнят за времето, когато влаковете са прекосявали пустинята, свързвайки Дамаск с Медина.
А след праха, скоростта и силните емоции идва най-красивата част – вечерта в бедуински лагер. Традиционна вечеря, ароматен чай, гостоприемство и небе, обсипано с толкова звезди, че не знаеш накъде да гледаш.
Уади Рум е място, което съчетава приключение, история и природна красота по неповторим начин. И ако някога сте мечтали да избягате от обичайното, тук ще откриете точно това – само червен пясък, безкрайно небе и спомени, които дълго няма да избледнеят!

The Art of Illumination: The Limbourg Brothers and the Belles Heures of Jean de France, Duc de Berry / Изкуството на илюстрирането: Братята Лимбург и „Красивите часослов“ (Belles Heures) на Жан дьо Франс, херцог дьо Бери

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН



The Art of Illumination: The Limbourg Brothers and the Belles Heures of Jean de France, Duc de Berry

"One of the most lavishly illustrated codices of the Middle Ages, the Belle Heures of Jean de France, duc de Berry (ca. 1405–1408/9), is the only manuscript with miniatures executed entirely by the famed Limbourg brothers. Commissioned by its royal patron, this richly illuminated Book of Hours, intended for private devotion and now housed in The Cloisters, The Metropolitan Museum of Art, belonged to the duke's large collection of prized possessions. The luminous scenes depicting the legends of the saints, the Hours of the Virgin, and the like, many with elaborately designed borders, exemplify the transcendent splendor of the Limbourg brothers' talents.

Jean de France, duc de Berry—the son, brother, and uncle of three successive kings of France—commissioned the Belles Heures as an addition to his luxurious possessions ranging from illuminated manuscripts and goldsmith work, to castles throughout the French countryside. A discriminating patron, Jean de France selected the Limbourg brothers to create this Book of Hours, allowing the young boys (who were in their early teens throughout the duration of the project) a rare latitude for inventively designing the work.

In this volume, the Limbourgs provided the customary components of a Book of Hours, including readings from the Gospels and prayers to the Virgin. The Belles Heures, however, was elevated to unprecedented heights by the addition of seven "picture book" insertions. These pages provided a framework for developing the Limbourg's figural style, refining their palette, experimenting with light and surface values, and devising coherent compositional formulas that focused the dramatic charge of the image. These illuminations, both sacred and secular in subject, range from traditional scenes of Christ's life and ministry to images reflecting the turbulence of the period, such as victims struck by the plague.

Timothy B. Husband's expert scholarship positions the manuscript, its artists, and its patron in context with other objects in the duke's collection and the sources and inspiration of the art. He meticulously charts the components of the codex, its organization and decoration, sequence of production, and the compositional intelligence of the narrative cycles. He places the Belles Heures within the trajectory of fifteenth-century manuscript illumination, delineating the development of the Limbourgs throughout their short careers. A lyrically written central chapter in this volume describes each illumination in the Belles Heures in formal terms and provides selected transcriptions and English translations of the Latin text.

A technical essay by Margaret Lawson offers invaluable insight into the structure of the manuscript and the methods by which it was created. Photomicrographs, taken during Lawson's examination of the pages under high magnification, give the reader unprecedented close-up views of the artists' precision.



„Един от най-пищно илюстрираните кодекси на Средновековието – „Красивите часослов“ (Belles Heures) на Жан дьо Франс, херцог дьо Бери (ок. 1405–1408/9 г.), е единственият ръкопис, чиито миниатюри са дело изцяло на прочутите братя Лимбург. Поръчан от своя кралски покровител, този богато украсен часослов – предназначен за лична молитва и съхраняван днес в „Клойстърс“ (The Cloisters) към музея „Метрополитън“ – е бил част от обширната колекция от ценни притежания на херцога. Сияйните сцени, изобразяващи житията на светци, „Часовете на Дева Мария“ и други сюжети – много от които с изящно изпълнени рамки – са блестящ пример за изключителния талант на братята Лимбург.

Жан дьо Франс, херцог дьо Бери – син, брат и чичо на трима последователни френски крале – поръчва „Красивите часослов“ като допълнение към своите луксозни притежания, вариращи от илюминирани ръкописи и изделия на златари до замъци из цяла Франция. Като ценител и меценат, Жан дьо Франс избира именно братята Лимбург за създаването на този часослов, предоставяйки на младите творци (които по време на работата по проекта са били едва в ранните си тийнейджърски години) рядката възможност за творческа свобода при художественото оформление на книгата.

В този том братята Лимбург включват традиционните за един часослов елементи, като четива от Евангелията и молитви към Дева Мария. „Красивите часослов“ обаче се издига до безпрецедентни висоти благодарение на добавянето на седем раздела, представляващи своеобразни „книги с картинки“. Тези страници служат като основа за развитието на фигуралния стил на Лимбург, усъвършенстването на тяхната палитра, експериментирането със светлината и фактурата на повърхностите, както и за създаването на композиционни схеми, които фокусират драматичния заряд на изображението. Тези илюминации – обхващащи както религиозни, така и светски теми – варират от традиционни сцени от живота и служението на Христос до изображения, отразяващи бурния характер на епохата, като например жертви на чумната епидемия.

Експертното изследване на Тимъти Б. Хъсбанд разглежда ръкописа, неговите творци и покровителя им в контекста на останалите предмети от колекцията на херцога, както и на източниците и вдъхновението, стоящи зад... ...изкуство. Той щателно описва съставните елементи на кодекса, неговата организация и украса, последователността на създаването му, както и композиционната логика на повествователните цикли. Авторът разглежда „Belles Heures“ в контекста на развитието на ръкописната илюстрация през XV век, проследявайки творческия път на братя Лимбург през кратката им кариера. Една от централните глави в тома, написана с лиричен тон, описва всяка от илюстрациите в „Belles Heures“ от формална гледна точка и включва подбрани транскрипции и преводи на английски език на латинския текст.

Техническо изследване от Маргарет Лоусън предлага безценни сведения за структурата на ръкописа и методите, използвани при неговото създаване. Микрофотографиите, направени от Лоусън при изследването на страниците под голямо увеличение, разкриват пред читателя с безпрецедентна детайлност прецизността на художниците.

„Един от най-пищно илюстрираните кодекси на Средновековието – „Красивите часослов“ (Belles Heures) на Жан дьо Франс, херцог дьо Бери (ок. 1405–1408/1409 г.), е единственият запазен ръкопис, чиято украса е изпълнена изцяло от прочутите братя Лимбург. Поръчан от своя кралски меценат за лична молитва и съхраняван днес в музея „Клойстърс“ (The Cloisters) към „Метрополитън“ в Ню Йорк, този богато илюминиран кодекс е заемал централно място в легендарната колекция на херцога. Сияйните сцени от житията на светци, „Часовете на Дева Мария“ и други литургични цикли – обградени от пищни растителни и хералдически бордюри – демонстрират върховото майсторство на братята Лимбург.

Жан дьо Франс, херцог дьо Бери – син, брат и чичо на трима последователни френски крале – поръчва „Красивите часослов“, за да обогати своята съкровищница от редки книги, ювелирни шедьоври и замъци из цяла Франция. Като тънък ценител, херцогът поверява задачата именно на братята Лимбург, давайки на младите нидерландски художници (които по това време са едва в края на юношеството си или в ранните си двадесет години) рядката свобода сами да изградят художествената концепция на книгата.

Редом с каноничните за всеки часослов текстове – откъси от Евангелията и молитви към Богородица – братята Лимбург издигат ръкописа до невиждани художествени висоти, като вмъкват седем самостоятелни раздела, оформени като своеобразни „книги в картини“. Тези цикли се превръщат в творческа лаборатория, в която майсторите изграждат своя разпознаваем фигурален стил, обогатяват колорита, експериментират със светлината и фактурата на материите и постигат нова драматична концентрация на композицията. Сюжетите преплитат сакралното и светското – от евангелските сцени до потресаващи свидетелства за мрачните реалности на епохата, като процесиите на флагелантите и жертвите на чумната епидемия.

В своето задълбочено изследване Тимъти Б. Хъсбанд разглежда ръкописа, неговите създатели и техния покровител в контекста на останалите съкровища от сбирката на херцога, проследявайки художествените източници и вдъхновения, оформили това изкуство. Авторът анализира детайлно структурата на кодекса, неговата програма, етапите на изработка и повествователната логика на миниатюрите, ситуирайки Belles Heures в еволюцията на европейската миниатюра от XV век и кратката, но бляскава кариера на братята Лимбург. Централна глава в книгата предлага прецизен формален анализ на всяка илюстрация, придружен от подбрани транскрипции на латинските текстове и техния превод.

Техническото проучване на реставратора Маргарет Лоусън допълва историческия анализ с ценни разкрития за материалната структура на кодекса и живописните техники на авторите. Направените от нея микрофотографии под голямо увеличение разкриват с поразителна яснота виртуозната прецизност на четката и полагането на златото и пигментите.“

Иконографска бележка към корицата (Благовещение, fol. 30r)

На корицата на каталога е възпроизведена прочутата миниатюра „Благовещение“ (fol. 30r) от Belles Heures:

  • Архитектурна рамка: Сцената е разположена в изящен готически интериор с тънък централен стълб, разделящ пространството на два свода – символичен преход между небесното и земното. Над колоната Бог Отец изпраща Светия Дух под формата на бял гълъб, който се спуска към главата на Мария.

  • Фигурите: Вляво архангел Гавриил, облечен в пищна бяла далматика със златни орнаменти и държащ цъфнала бяла лилия (символ на чистотата), коленичи в благоговение. Вдясно Дева Мария, загърната в наситено син плащ от скъпоценен ултрамарин (лапис лазули), е прекъснала четенето си пред резбования готически аналой и смирено приема вестта.

  • Бордюрът: Полето около миниатюрата е обградено от буйна акантова плетеница в синьо, златно и червено, в която са вплетени мечки и лебеди (личните емблеми на херцог Жан дьо Бери), ангели-музиканти и гербови щитове със златните лилии на Франция.

Библиографски данни на изданието

  • Husband, T. B. (2008). The Art of Illumination: The Limbourg Brothers and the Belles Heures of Jean de France, Duc de Berry (with a contribution by Margaret Lawson). New York / New Haven: The Metropolitan Museum of Art / Yale University Press. ISBN 978-1-58839-294-7.


21 ноември - ВЪВЕДЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В ХРАМА

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН



Митрополит Антоний Сурожски
Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.
В началото на Рождественския пост ние благоговейно празнуваме Въведението на Божията Майка в храма. Храмът – е дял, област Божия, това е място, което принадлежи на Бога неразделно, място, където не може да има ни мисъл, ни чувство, ни воля, различна от волята Божия. И ето Пречистата Дева Богородица в младите, детските си години се довежда в храма Господен, встъпва в онази област, където освен Бога и Неговите пътища няма нищо; Тя е потопена в молитвата, Тя предстои пред Живия Бог, Тя се предава на женски свят труд, който може да бъде израз – ако само сърцето на човека е чувствително и чисто – единствено на любов и грижовност.
И потопена в тази стихия на Божественото присъствие и човешкото преклонение, Тя израства, година след година, в пълнята мяра на Своята зрялост. И когато застава пред Нея великият Архангел на Благовещението и Й възвестява за това, че, тайнствено и непостижимо, ще се роди от Нея Господ, Тя Му се отдава безпрекословно, в трепет и смирено послушание: Ето, рабинята Господня, нека ми бъде според волята Му... За тези години на всецяло потапяне в тайната Божия, в тайната на любовта Тя е станала способна да стане Онази, чрез Която спасителната, преобразяваща, жертвена и кръстна любов Божия ще влезе в света. Свети Григорий Палама ни казва, че би било също така невъзможно въплъщението на Сина Божий без съизволението на Неговата земна Майка, както и без волята на Небесния Отец. Влизайки всецяло в Божията воля, в тайната на любовта към Него и в Него – към цялата твар, Тя могла да произнесе името Божие, святото, тайнствено име, което съвпада с Неговата личност, с всичката Си мисъл, с цялото Си сърце, с всичката Си воля и с цялото Си тяло, и това Слово станало плът, и затова ние благоговейно съзерцаваме тази неповторима, единствена святост на Божията Майка.
Но не напразно този празник е поставен като преддверие на нашето шествие насреща на Рождеството Христово, въплъщението на Словото Божие: и на нас ни надлежи така да се приготвим, така да се задълбочим, така да очистим своето сърце, да осветим своята мисъл, да обновим своята воля, да осветим и своята плът, че вечния живот, явéн в Христа, да би могъл да се роди в нас, та ние, потопени в Неговата смърт, възстанали с Неговото Възкресение в деня на нашето кръщение, да бихме могли действително така да се срастнем с него, така да бъдем с Него единни, както членовете на тялото помежду си са единни, както цялото тяло съставя едно цяло с главата. Божията Майка родила в света Словото творческо и Любовта въплътена; и на нас ни е дадено с молитва, с вярност на евангелския път, с любов към Бога и ближния, с отречение от самите себе си, с отдаване себе си без остатък и на Бога и на нашия ближен – и на нас ни е дадено да се съединим с Бога така тайнствено, че и ние ще възкръснем с Христа и в Христа. Пред нас сега лежи път, - нека изминем този път не просто в очакване на чудо в края на този път, а като станем живи, творчески участници в този път, за да се роди Господ и с Него да се роди в нас нова, ликуваща, побеждаваща всичко любов и живот вечен. Амин.


Ramesses III presenting a vessel with a spout and a jar of burning incense to a god / Рамзес III поднася на едно божество съд с чучур и съд с горящ тамян.

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН




This is a scene of Ramesses III presenting a vessel with  a spout and a jar of burning incense to a god. It seems to be something like "he who is in the Ogdoad", then the common epithet "lord of the sky". Have I read it correctly?
The scene is on the back wall of the second courtyard of Medinet Habu Temple, under the colonnade.

Това е сцена, в която Рамзес III поднася на едно божество съд с чучур и съд с горящ тамян. Изглежда, че става въпрос за нещо от рода на „онзи, който е в Огдоадата“, последвано от често срещания епитет „господар на небето“. Правилно ли съм разчел текста?
Сцената се намира на задната стена на втория двор в храма в Мединет Абу, под колонадата.

Сцената показва точно кой е богът и обяснява защо разчитането „онзи, който е в Огдоадата“ е било подведено от визуалния вид на знаците в колоните над главата му. Това не е Амон-Ра, а Птах-Татенен (или синкретичният Птах-Сокар-Озирис / Татенен), изобразен със синя плът (цвета на първичните води и сътворението), плътно прилепнала шапка и слънчев диск върху главата.

Епитетът над главата му гласи: „Птах-Татенен, бащата на боговете, господарят на небето“. Знакът за Татенен (издигащата се първична земя с пясъчни зрънца отдолу) и титлата jt nṯrw („баща на боговете“) често се бъркат при бегъл поглед с изписването на Хемну (Огдоадата), тъй като и двете съдържат множество детерминативи и хоризонтални знаци.

Епиграфски прочит на колоните (отдясно наляво, от царя към бога)

1. Над Рамзес III (вдясно, носещ синята корона хепреш): Над главата му се вижда крилатият слънчев диск Бехдет (Bḥdty), а пред него стоят двата му царски картуша:

  • Тронно име (преномен): Йероглифи: 𓇓𓏏𓆤 𓎟𓇿𓇿 𓇳 user 𓁦𓇳 𓈘𓇋𓏠𓈖 (В картуша: Усер-Маат-Ра Мери-Амон) Транслитерация: nswt-bity nb-tꜣwy Wsr-Mꜣꜥt-Rꜥ mry-Jmn Превод: „Цар на Горен и Долен Египет, господар на Двете земи, Могъща е Маат на Ра, възлюбен от Амон“.

  • Лично име (номен): Йероглифи: 𓅭𓇳 𓎟𓈍𓈍𓈍 𓇳𓄟𓋴𓇓 𓋾𓉺𓈖 (В картуша: Ра-месу Хека-Иуну) Транслитерация: sꜣ-Rꜥ nb-ḫꜥw Rꜥ-ms-sw ḥqꜣ-Jwnw Превод: „Син на Ра, господар на короните, Рамзес, владетел на Хелиополис“.

  • Формула на приношението (между фигурите, под ръцете на царя): Йероглифи: 𓁹𓏏 𓊹𓌢𓏏𓂋 𓏁𓏤 Транслитерация: jrt snṯr qbḥw Превод: „Извършване на кадене с тамян и възлияние (с пречистваща вода)“.

2. Над божеството (вляво, три кратки колони над слънчевия диск):

  • Йероглифи: 𓊪𓏏𓎛 𓇾𓈇𓏤𓏤𓏤 𓇋𓏏𓆑 𓊹𓊹𓊹 𓎟 𓊪𓏏

  • Транслитерация: Ptḥ-Tꜣ-ṯnn jt nṯrw nb pt

  • Превод: „Птах-Татенен, баща на боговете, господар на небето“.

3. Речта на божеството (дългата вертикална колона зад гърба на Птах-Татенен):

  • Йероглифи: 𓆓𓌃 𓇋𓈖 𓊪𓏏𓎛 𓇾𓈇𓏤𓏤𓏤 𓂞𓈖𓀀 𓈖𓎡 𓎛𓎛 𓅓 𓆳𓏥 𓇓𓏏𓆤 𓇳 user 𓁦𓇳 𓈘𓇋𓏠𓈖

  • Транслитерация: ḏd mdw jn Ptḥ-Tꜣ-ṯnn dj.n(=j) n=k ḥḥ m rnpwt nswt-bity Wsr-Mꜣꜥt-Rꜥ mry-Jmn

  • Превод: „Думи, изречени от Птах-Татенен: Давам ти милиони години (царуване), о, царю на Горен и Долен Египет, Усермаатра Мериамон“.

Теологичен и иконографски коментар

В погребалния храм на Рамзес III в Мединет Абу (западната стена на втория двор) присъствието на Птах-Татенен има конкретна космогонична цел. Татенен олицетворява издигналата се изначална могила от водите на хаоса (Нун), върху която започва сътворението. В тиванската архитектура самият погребален храм е замислен като тази първична могила, гарантираща вечното възкресение на владетеля.

Рамзес III поднася едновременно кадилница със запален тамян (в дясната си ръка) и ваза немес за възлияние (в лявата си ръка). Синият пигмент по тялото на Птах-Татенен, запазен отчетливо върху релефа, подчертава неговата хтонична и водна природа като прародител на всички богове (jt nṯrw). Слънчевият диск върху главата му го свързва директно със слънчевия цикъл на Ра, превръщайки го в нощен и утринен гарант за вечността на фараона

Библиография

  1. The Epigraphic Survey (1957). Medinet Habu, Volume V: The Temple Proper, Part I: The Portico, the Treasury, and Chapels Adjoining the First Hypostyle Hall with Marginal Material from the Forecourts. Oriental Institute Publications (OIP) 83. Chicago: The University of Chicago Press, pl. 295. (Точното факсимилно издание на този релеф от западната стена на втория двор).  https://isac-assets.s3.amazonaws.com/isac-publications/oip83.pdf?VersionId=3V8x5xw1tD.ec91oSJZEIxIIMZBo9IGS 

  2. Sandman Holmberg, M. (1946). The God Ptah. Lund: C. W. K. Gleerup, pp. 56–63, 214–220. (Фундаментално изследване върху иконографията, синия цвят и епитетите на Птах-Татенен в храмовете от Новото царство).

  3. Schlögl, H. A. (1980). Der Gott Tatenen: Nach Texten und Bildern des Neuen Reiches. Orbis Biblicus et Orientalis (OBO) 29. Freiburg / Göttingen: Universitätsverlag / Vandenhoeck & Ruprecht. (Специализирана монография върху теологията на Татенен, титлата „баща на боговете“ и паметниците на Рамзес III).

  4. Kitchen, K. A. (1983). Ramesside Inscriptions: Historical and Biographical, Vol. V. Oxford: Blackwell, pp. 308–312. (Критичен йероглифен препис на надписите от втория двор на Мединет Абу).

  5. Porter, B., & Moss, R. L. B. (1972). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings. II: Theban Temples (2nd ed.). Oxford: Clarendon Press, p. 500 (scenes 103–105). (Каталожно описание и точна локализация на сцената под колонадата).



четвъртък, 19 ноември 2026 г.

Беато Фра Анджелико ~ Благовещение св. Гвенчанио Валдарно / Beato Fra Angelico ~ The Annunciation, San Giovanni Valdarno

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН




Беато Фра Анджелико ~ Благовещение св. Гвенчанио Валдарно; детайл; 1430-те години; темпера на панели; Музей Базилики Св. Марии Дел Грации, Св. Гвенчанио Валдарно, Италия

Master of Pfullendort Altar - Annunciation (ca. 1500) - Bartholomäus Zeitblom / Олтар на майстора от Пфулендорф – Благовещение (ок. 1500) – Bartholomäus Zeitblom (нем., ок. 1450 – ок. 1519

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН



Master of Pfullendort Altar - Annunciation (ca. 1500) - Bartholomäus Zeitblom (German, c. 1450 – c. 1519); 103.5x71 cm; mixed media on pine; Staedel Museum

Олтар на майстора от Пфулендорф – Благовещение (ок. 1500) – Bartholomäus Zeitblom (нем., ок. 1450 – ок. 1519); 103,5 х 71 см; смесена техника върху бор; Музей Щедел

Fragment of a stele. Head of a young women / Фрагмент от стела. Глава на млада жена

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН



Fragment of a stele. Head of a young women

End of 4th century BCE

Louvre Museum.

Department of Oriental Antiquities, The Phoenician Kingdoms, Sully wing, ground floor, room 17a 

Фрагмент от стела. Глава на млада жена

Края на IV в. пр.н.е.

Музей „Лувър“.

Отдел „Древности от Близкия изток“, Финикийски царства, крило „Сюли“, партер, зала 17a