Limestone funerary stela of the attendant User, 12th dynasty / Варовикова погребална стела на слугата Усер, 12-та династия

 

Limestone funerary stela of the attendant User, 12th dynasty. User is seated behind an offering table with the usual tall loaves of bread, with his dog at his feet. In the lower register three of User's daughters hold lotus flowers, a symbol of rebirth, to their faces. The stela contains an offering formula to Osiris, and requests that offerings for User's ka should be made at a series of religious festivals.

British Museum EA237.

Варовикова погребална стела на слугата Усер, 12-та династия. Усер е седнал зад трапеза за дарове с обичайните високи хлябове, а кучето му е в краката му. В долния регистър три от дъщерите на Усер държат лотосови цветя, символ на прераждането, пред лицата си. Стелата съдържа формула за дарение на Озирис и изисква да се правят дарове за ка на Усер по време на поредица от религиозни празници.

Британски музей EA237.

Горният регистър: Семейният статус и вечното пиршество

• Централната фигура: Усер е представен в иератична, седяща поза пред масата за дарове. Тази композиция е крайъгълният камък на египетското заупокойно изкуство — тя гарантира, че собственикът на стелата никога няма да изпита глад или жажда в отвъдното.

• Вертикалните хлябове: Характерните високи, стилизирани вертикални елементи върху масата традиционно изобразяват срязани хлябове (тъ-хедж), макар понякога иконографски да преливат с изображението на резени тръстика или пера, символизиращи изобилие и чисти дарове.

• Присъствието на кучето: Поставянето на домашно куче под стола на стопанина е обичан и ценен детайл в паметниците от Средното царство. Освен че отразява личната привързаност и социалния статус на Усер, кучето носи и закриляща символика, свързана с чакалоглавия бог Анубис — пазителя на некрополите и балсамирането.

Долният регистър: Дъщерите и символиката на лотоса

• Дъщерите и лотосът: Трите дъщери, поднасящи или държащи сини лотосови цветя (Nymphaea caerulea) пред лицата си, изпълняват важен ритуален акт. Синият лотос се отваря при изгрев слънце и се затваря и потапя при залез — за египтяните той е пряк първичен символ на Ра, на сутрешното възраждане и на непрекъснатия цикъл на живота и смъртта.

• Вдишването на аромата: Държането на цвета непосредствено до носа не е просто естетически жест; това е магическо „вдишване на живота“ (неш ем анх), с което дъщерите предават жизнена енергия и помага да се съживят сетивата на баща им в отвъдното.

Епиграфската формула (хетеп-ди-несу)

Текстът върху стелата следва стандартната канонична формула за дарове от Средното царство, чиято цел е да осигури вечна издръжка чрез божествено посредничество:

• Молитвата към Озирис: Текстът започва с формулата „Хетеп-ди-несу [Осирис]...“ („Дарове, които царят дава на Озирис, Господаря на Абидос/Бузирис“). Тъй като царят е единственият първосвещеник, всички дарове символично преминават през него към боговете, а от тях — към ка (душата) на починалия.

• Празничният календар: Изискването за дарове по време на определени празници (като Новолуние, Празника на месеца, Празника на Уаг, Празника на Тот и Вагалията) подчертава стремежа на Усер да остане част от литургийния и космически ритъм на Египет. Дори след смъртта си той продължава да участва в свещения празничен цикъл на общността.

Статуята „ка“ на Тай в запечатания сердаб на мастабата му в Саккара / The "ka" statue of Ty in the sealed serdab of his mastaba tomb at Saqqara

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

In the first picture, the "ka" statue of Ty in the sealed serdab of his mastaba tomb at Saqqara, glimpsed through a small hole in one of the adjoining rooms. The ka statue was a substitute body that Ty's ka (soul) could inhabit should anything happen to Ty's mummy.

In the second photograph, the room containing the false door through which Ty's ka could emerge to take advantage of offerings left on the offering table at the foot of the door.

Ty was a senior official and royal architect in the 5th dynasty who served under several kings. He oversaw the construction of the sun temples of kings Neferirkare and Niuserre.

На първата снимка е статуята „ка“ на Тай в запечатания сердаб на мастабата му в Саккара, видяна през малка дупка в една от съседните стаи. Статуята „ка“ е заместващо тяло, което „ка“ (душата) на Тай може да обитава, в случай че нещо се случи с мумията на Тай.

На втората снимка е стаята с фалшивата врата, през която „ка“ на Тай може да излезе, за да се възползва от даровете, оставени на масата за дарове в подножието на вратата.

Тай е бил висш служител и царски архитект в V династия, служил при няколко царе. Той е ръководил строителството на слънчевите храмове на царете Нефериркаре и Ниусере.

Взглеждането през тесния прорез на сердаба към статуята „ка“ на Тай остава един от най-вълнуващите и интерактивни моменти в египетската археология. В качеството си на висш чиновник, надзорник на царските строежи и архитект, служил при неколцина владетели от V династия (включително при изграждането на слънчевите храмове на Нефериркаре и Ниусере), Тай проектира своята гробница в Саккара не просто като монументален вечен дом, а като прецизно функциониращ метафизичен апарат.

За египтолога този комплекс от сердаб и фалшива врата разкрива съвършения синтез между архитектура, религиозно вярване и концепция за задгробния живот през Старото царство.

Сердабът и статуята „ка“: Резервното тяло

Архитектурният елемент, известен като сердаб (арабската дума за „изба“ или „скрито помещение“), представлява напълно запечатана, тъмна камера без врати. Единствената му връзка с външния свят са един или два тесни хоризонтални прореза (очни отвори).

• Плът и камък: Обезсмъртяването чрез мумификационните техники от V династия все още не е достигнало съвършенството на Новото царство. Египтяните от този период съзнават риска мумията да се разруши. Затова статуята на Тай, изваяна с идеализирани, но разпознаваеми портретни черти, служи за пълноценен физически заместител (приемник) за неговото „ка“ (жизнената сила или духовното двойно).

• Стилово съвършенство: Изобразеният Тай е с класическа перука с паралелни плитки, къса традиционна пола (шендит) и изправен, величествен postur. Изражението му е спокойно, насочено към вечността.

• Сетивно възприятие: През отвора статуята не само „гледа“ към живите и вижда ритуалите, но и възприема дима от каденето на тамян (сенечер) и рецитирането на заупокойните молитви (херу-нечер), изпълнявани от жреците в съседното помещение.

Фалшивата врата и масата за дарове: Портал между световете

Докато сердабът осигурява физическото убежище за „ка“, стаята с фалшивата врата (кхерет-нечер) представлява лиминалната зона — границата, където съществуването на живите се среща с това на мъртвите.

• Прагът между измеренията: За разлика от истинската врата, фалшивата врата е монолитен релеф, издълбан в стената. Тя символизира портала, през който „ка“ на Тай може свободно да преминава от отвъдния свят (Дуат) в земния свят на хората и да се връща обратно.

• Масата за дарове: Разположена в основата на фалшивата врата, тя обикновено носи формата на йероглифа хетеп (буквално: „оферта“, „мир“ или „доволство“). Върху нея роднините и заупокойните жреци полагат реални хранителни дарове — хляб, бира, говеждо месо, птици и плодове.

• Магията на словото: В случай че земните дарове спрат (например при изчезване на заупокойния култ), надписите около фалшивата врата осигуряват „магическа суровина“. Чрез простото прочитане на жертвената формула (хетеп-ди-несу) от преминаващ посетител, изобразените ястия и напитки се материалзират духовно за „ка“ на Тай за вечни времена.

Мастабата на Тай в Саккара остава шедьовър на древноегипетското инженерство и духовна концептуализация. Чрез комбинацията от запечатания сердаб и отворената за общуване фалшива врата, Тай е осигурил своята вечност — архитектурно, религиозно и социално.

Фрагмент от гробна стена, изобразяващ носачи на приношения и касапи / Tomb Wall Fragment Depicting Offering Bearers and Butchers

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

В заупокойната архитектура от Старото царство сцените с клане и подготовка на жертвени животни (сцени на ритуално жертвоприношение) заемат ключово място върху южните и източните стени на параклисите в мастабите.

Тези сцени не са просто документация на битовото ежедневие или стопанската дейност на именията (njwt). В египетската теология жертвоприношението на говеда има дълбок космически и ритуален смисъл:

• Победа над Хаоса (Исфет): Жертвеното животно (бикът) иконографски се свързва с първичните хаотични сили и с бога Сет. Неговото поваляне, връзване и разрязване символизира подчиняването на хаоса и възстановяването на световния ред (Маат).

• Активация на даровете: Пренасянето на пресните части (особено предния крак — ḫpš, и сърцето — ḥ3tj) е задължителен елемент за съживяването на душата Ка на починалия по време на заупокойното пиршество.

2. Детайлен композиционен и иконографски анализ

Релефът е организиран в два хоризонтални регистъра, разделени с ясна релефна линия (базова линия), което е каноничен похват за структуриране на пространството и времето в древноегипетското изкуство.

+-------------------------------------------------------------------------+
| ГОРЕН РЕГИСТЪР: Процесия с подготвени дарове                           |
| - Слуги носят говежди ребра (sprw), птици (патици/гъски) и кошници       |
+-------------------------------------------------------------------------+
| ======================================================================= |
| ДОЛЕН РЕГИСТЪР: Динамична сцена на клане (sḫpt)                         |
| - Повалени бикове с вързани крайници                                    |
| - Месари (ḫftj/sšm) с подпънати престилки и кременни ножове (*ds*)       |
| - Изнасяне на сърцето (*ḥ3tj*) и съда с кръв (*znf*)                      |
+-------------------------------------------------------------------------+

2.1. Горен регистър: Процесия с пречистени провизии

В горната зона виждаме поредица от прислужници и заупокойни жреци, движещи се с плавна ритмичност.

• Носене на птици: Фигурите държат водоплаващи птици (патици и гъски) за крилата или шията — традиционен жест, който показва, че животното е уловено, пречистено и готово за оферторната маса.

• Месни отрязъци: Други носят пълни кошници и характерните извити говежди ребра (sprw), подредени едно върху друго.

2.2. Долен регистър: Анатомия и динамика на месарите

Долният регистър е изключително динамичен и натуралистичен — белег за зрялостта на мемфиската резбарска школа от края на V-та династия:

1. Техника и облекло на месарите:

   • Месарите са облечени в къси работни престилки (šndjt). Прави впечатление, че предният край на престилката е пъхнат високо в колана или е усукан между краката. Този функционален детайл е уловен с изключителна точност от древния майстор — той предпазва дрехата от зацапване с кръв по време на рязането.

2. Процесът на разрязване:

   • Долу на земята са изписани повалени бикове с вързани с въжета крака.

   • Месарите използват традиционни за Старото царство кременни ножове (ds), които се заточват на място от асистенти (често изобразявани в съседни сцени със заточващи камъни).

3. Пренасяне на сакралните органи (Вляво):

   • В лявата част на долния регистър ясно се виждат двама мъже. Единият носи в ръцекупесто отрязаното сърце (ḥ3tj) на животното — органът, който според египтяните е център на разума, емоциите и самия живот.

   • До него друг месар пренася голям глинен съд (dsr-съд), предназначен за събиране на жертвената кръв (znf), използвана за ритуално пречистване.

3. Епиграфски забележки и стилистични черти

• Дълбочина и пластика: Релефът е с изключително нисък профил (bas-relief), но въпреки това мускулатурата на краката, анатомичните извивки на повалените животни и сухожилията на месарите са моделирани с голяма прецизност.

• Диалози и текстове (Липсващи/Изтрити): В подобни сцени от Саккара (като в мастабите на Ти или Мерерука) над главите на месарите обикновено са изписани краткотрайни битови реплики от рода на: „Дърпай здраво, колега!“, „Сърцето е пречистено!“ или „Направи рязането бързо!“. В този фрагмент йероглифният регистър е минимален или загладен, което насочва вниманието изцяло към визуалния разказ.

4. Заключение

Анализираният варовиков фрагмент от Саккара е първокласен пример за функционалното заупокойно изкуство от Старото царство. Чрез съчетаването на битова автентичност (тъканите престилки, кременните ножове) с дълбока сакрална символика (пречистването на даровете за Ка), релефът гарантира, че заупокойният олтар на починалия ще остане за вечността зареден с прясна, чиста и магически активирана храна.

Алма Томас "Звездна нощ и астронавтите", 1972 година

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

След десетилетия като художничка, през седемдесетте си години Алма Томас се насочва към абстракцията, създавайки блестящи, мозаечни цветни полета с ритмични петна боя, често вдъхновени от форми от природата. Художничката е била очарована от космическите изследвания от края на 60-те години на миналия век, а по-късните ѝ картини често препращат към американските пилотирани мисии „Аполо“ до Луната. Въпреки че никога не е летяла, Томас започва да рисува сякаш е в самолет, улавяйки това, което тя описва като променящи се светлинни шарки и цветни ивици. „Гледаш отвисоко нещата“, обяснява тя. „Толкова бързо се носиш през облаците... Виждаш само цветни ивици.“

„Звездна нощ и астронавтите“ извиква вдъхновение за открития простор и небесните шарки на нощното небе, но въпреки наративното си заглавие, творбата може да се чете и като въздушен изглед на водна повърхност, играейки с чувството ни за потапяне в иначе плоска картинна равнина. Зрителят е потопен не само в усещането за органичен простор, което тази картина постига, но и в среща с процеса на Томас: повърхността тук е ясно конструирана щрих по щрих. Междувременно, проблясъците на сурово платно между всяка маркировка с основен цвят изглеждат толкова живи, колкото и самата нанесена боя – почти сякаш композицията е осветена отзад. Томас разчита на оживяващите свойства на цвета през целия си късен разцвет на кариерата. „Цветът е живот“, заявява тя веднъж, „а светлината е майката на цвета.“ Тази картина е създадена през 1972 г., когато художничката е на осемдесет години. През същата година тя става първата афроамериканка, получила самостоятелна изложба в голям художествен музей, Музея на американското изкуство „Уитни“ в Ню Йорк.

A lady in a green dress – A relief from Sahures cult temple at Abusir / Дама в зелена рокля – Релеф от култовия храм на Сахуре в Абусир

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

A lady in a green dress.

A relief from Sahures cult temple at Abusir showing the female personification of fertile estates wearing a green dress.

She offers a loaf on a mat, the hieroglyphic sign for hetep ( offering ) and three ankh cords are hanging down. 

The divine nature of the personifications is marked by the scepters they all hold and by the curled ceremonial beards of the male figures.

In accordance with Egyptian iconographical convention the male symbols of fecundity and prosperity are portrayed as extremely obese, with pendulous breasts and abdomens that hang over their girdles.

Except for "Liquid," who is depicted as a pregnant woman, the female figures are slender.

The personifications carry offering mats from which ankh signs dangle. 

The skin of the males was painted red, that of the females yellow; 

"West" wears a green dress.

It is a perfect example of the Sahure relief style.

Fine modeling shapes important details such as the muscles and sinews in the legs and knees of the male figures, the strained muscles at their waists, which support the inflated abdomens, and the muscles at the sides of their necks. The expressively detailed male bodies contrast with the smooth, elegant figures of the females, and together these auspicious spirits present a beautifully varied image that aptly visualizes the abundance of fertile Egypt.

5th dynasty c 2467 2435 BC. 

Abusir.

Egyptian Museum Caïro

Дама в зелена рокля.

Релеф от култовия храм на Сахуре в Абусир, изобразяващ женското олицетворение на плодородни имения, облечено в зелена рокля.

Тя предлага хляб върху постелка, йероглифният знак за хетеп (приношение) и три анкх въжета висят надолу. Божествената природа на олицетворенията е маркирана от скиптърите, които всички те държат, и от къдравите церемониални бради на мъжките фигури.

В съответствие с египетската иконографска конвенция, мъжките символи на плодовитост и просперитет са изобразени като изключително затлъстели, с увиснали гърди и кореми, които висят над поясите им.

С изключение на „Течност“, която е изобразена като бременна жена, женските фигури са стройни.

Олицетворенията носят постелки за приношения, от които висят анкх знаци. Кожата на мъжете е боядисана в червено, а на жените в жълто; „Запад“ носи зелена рокля.

Това е перфектен пример за стила на релефа Сахуре.

Финото моделиране оформя важни детайли като мускулите и сухожилията в краката и коленете на мъжките фигури, напрегнатите мускули на талията им, които поддържат надутите кореми, и мускулите отстрани на вратовете им. Изразително детайлните мъжки тела контрастират с гладките, елегантни фигури на жените и заедно тези благоприятни духове представят красиво разнообразен образ, който уместно визуализира изобилието на плодороден Египет.

5-та династия около 2467-2435 г. пр.н.е.

Абузир.

Египетски музей Кайро

1. Исторически и архитектурен контекст

Управлението на фараона Сахуре (втори владетел от V-та династия) отбелязва повратна точка в развитието на древноегипетската заупокойна архитектура и монументална декорация. Докато пирамидите от IV-та династия в Гиза впечатляват със своите колосални размери, владетелите от V-та династия пренасочват държавния ресурс към изграждането на изключително богати, геометрично балансирани и тематично сложни стенописни и релефни програми в своите пирамидални комплекси в Абусир.

Релефите от Заупокойния и Долния храм на Сахуре се считат от египтологичната общност за ненадминат връх на мемфиската резбарска школа от Старото царство. В тях теологията на царската власт се преплита с концепцията за космическия ред (Маат) и икономическата подкрепа на държавата за царския култ.

2. Иконографски анализ на процесията от персонификации (Немот / Имения)

Сцената представя процесия от географски и стопански олицетворения — номи (sp3wt), царевични и земеделски имения (ḥwt), реки и канали, които принасят дарове на починалия и деифициран владетел.

       ТИПОЛОГИЯ НА ПЕРСОНИФИКАЦИИТЕ В ХРАМА НА САХУРЕ
┌─────────────────────────────┬─────────────────────────────┐
│ МЪЖКИ ФИГУРИ (Плодородие)   │ ЖЕНСКИ ФИГУРИ (Имения/Запад)│
├─────────────────────────────┼─────────────────────────────┤
│ - Андрогинни тела           │ - Стройни, елегантни силуети│
│ - Увиснали гърди и корем    │ - Прилепнали рокли (Зелено) │
│ - Червено-кафява кожа       │ - Жълта/светла кожа         │
│ - Церемониална къдрава брада│ - "Течност" (Бременна жена) │
│ - Носят скиптри / Дарове    │ - Носят масички за дарове   │
└─────────────────────────────┴─────────────────────────────┘

2.1. Женската фигура („Западът“ / Персонификация в зелена рокля)

Централен акцент в представения фрагмент е женската персонификация — най-pо вероятно символ на Запада (Jmntt) или на конкретно земеделско имение (ḥwt):

• Полихромия и колорит: Кожата ѝ е изписана в светложълт цвят (каноничният цвят за изобразяване на египетските жени, предпазени от прякото слънце), което контрастира рязко с червеникаво-кафявия инкарнат на мъжките фигури. Изключително рядка е зелената рокля (w3ḏ). В древноегипетската хроматична символика зеленият пигмент (получаван от стрита малахитова руда) обозначава новото покълване, растителността, младостта и възкресението.

• Анатомична каноничност: За разлика от андрогинно-затлъстелите мъжки фигури на плодородието, женските персонификации (с изключение на „Течността“, представена като бременна) са изобразени изключително стройни, високи, с гладки и изчистени линии, подчертаващи идеализираната женска красота на Новото и Старото царство.

2.2. Мъжките фигури на плодородието: Феноменът на андрогинията

Мъжките фигури в тази процесия (персонификации на реки, Нилски разклонения и плодородни почви) демонстрират специфичен стилистичен похват:

• Те притежават дебели, натежали кореми, престилки, усукани под коремната гънка, и увиснали гърди. В западното съзнание това би се интерпретирало като затлъстяване, но в египетския иконографски контекст това е символ на сукулентност, избилие и свръхпросперитет.

• Мъжките фигури носят церемониални фалшиви бради със завити краища (божествена брада) и държат скиптри, потвърждаващи тяхния статус на благодетелни богове/духове (ḥ3wj).

3. Семиотика на символите и даровете

Всеки предмет, пренасян от персонификациите, функционира като йероглифен знак за вечен живот и препитание:

1. Постелката за дарове и хляба: Фігурите носят поднос/постелка, върху която са подредени конусовидни хлябове. Тази композиция визуално възпроизвежда йероглифния знак 𓊵 (ḥtp), означаващ „приношение“, „задоволство“ и „мир“.

2. Анкх-знаците (𓋹): От масите за дарове се спускат по три въжета/ленти, завършващи със знака Анкх (ʿnḫ – „живот“). Това е визуално послание: даровете, които Земята на Египет носи на царя, не са просто храна, а самата дихателна и съживителна сила на Космоса.

4. Стилистични особености и майсторство на релефа Сахуре

Стиловият анализ на релефите от Абусир разкрива ненадминато пластично усещане за камъка:

• Манипулация на дълбочината: Вредените фигури са изсечени с изключително нисък, но анатомично прецизен барелеф. Анатомията на мъжките крака показва ясна дефиниция на колянната капачка, сухожилията около пищяла и напрежението в коремната стена.

• Текстурен контраст: Творците от V-та династия постигат гениален динамизъм чрез контраста между сложните, мускулести и органично уплътнени тела на мъжките богове и гладките, безшевни и линейни силуети на жените.

5. Заключение

Релефният фрагмент от храмовия комплекс на Сахуре в Абусир е много повече от илюстрация на икономическата структура на Старото царство. Той представлява визуална теология на изобилието. Чрез комбинацията от мъжката андрогинна сила на плодородието и елегантната, жизнеутвърждаваща зелена символика на женските имения, египетските майстори са създали вечен паметник, който гарантира, че царството на Сахуре ще остане завинаги захранено от благодатта на Нил и космоса.

𓏏𓊖𓅃𓇳𓏏𓏤𓈖𓏏𓊖𓅓𓏏𓏤 Divine Guardians – “Symbol of Protection and Eternal Power” / Божествени пазители – „Символ на защита и вечна сила“

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

𓏏𓊖𓅃𓇳𓏏𓏤𓈖𓏏𓊖𓅓𓏏𓏤

(Divine Guardians – “Symbol of Protection and Eternal Power”)

Title:  Ancient Egyptian Relief – The Four Sons of Horus, Guardians of the Sacred Organs

Text: This ancient Egyptian golden relief depicts the Four Sons of Horus, divine protectors of the deceased’s vital organs in the afterlife.

Each figure bears a distinct head representing its sacred role:

- Imsety (human head): guardian of the liver, symbol of compassion.

- Duamutef (jackal head): guardian of the stomach, symbol of vigilance.

- Hapi (baboon head): guardian of the lungs, symbol of wisdom.

- Qebehsenuef (falcon head): guardian of the intestines, symbol of courage.

Hieroglyphic inscriptions surrounding the figures contain funerary prayers and invocations, ensuring divine protection and eternal life.

This masterpiece reflects the Egyptian belief that death is a transformation, not an end, and that divine guardians preserve the soul’s journey through eternity.

Period: New Kingdom – 19th Dynasty (c. 1300 BCE)

Material: Carved metal surface (bronze or gold)

Origin: Royal tombs of Thebes – Luxor, Egypt

(Божествени пазители – „Символ на защита и вечна сила“)

Заглавие: Древноегипетски релеф – Четиримата сина на Хор, пазители на свещените органи

Текст: Този древен египетски златен релеф изобразява Четиримата сина на Хор, божествени защитници на жизненоважните органи на починалия в отвъдния живот.

Всяка фигура носи отделна глава, представляваща нейната свещена роля:

- Имсети (човешка глава): пазител на черния дроб, символ на състраданието.

- Дуамутеф (глава на чакал): пазител на стомаха, символ на бдителността.

- Хапи (глава на павиан): пазител на белите дробове, символ на мъдростта.

- Кебехсенуеф (глава на сокол): пазител на червата, символ на смелостта.

Йероглифните надписи около фигурите съдържат погребални молитви и призиви, осигуряващи божествена защита и вечен живот.

Този шедьовър отразява египетското вярване, че смъртта е трансформация, а не край, и че божествени пазители пазят пътуването на душата през вечността.

Период: Ново царство – 19-та династия (ок. 1300 г. пр.н.е.)

Материал: Резбована метална повърхност (бронз или злато)

Произход: Царски гробници на Тива – Луксор, Египет

Критически египтологичен анализ: Деконструкция на съвременен артефакт / фалшификат („Златен релеф с четиримата сина на Хор“)

Автор: Д-р Египтолог

Предмет на изследването: Метална плакета с релефно изображение на мумиоморфни фигури и йероглифен надпис

Статус: Съвременна реплика / Декоративна сувенирна изработка (Фалшификат)

1. Введение и научна корекция на предоставения контекст

Представеният за анализ обект съдържа описание, което се разпространява масово в популярен и непрофесионален контекст. Като учен-египтолог е мой длъжностен и научен дълг да направя ясна разграничителна линия между автентичната египетска иконография и съвременните псевдоархеологически търговски артикули.

Предоставеният текст твърди, че артефактът е „златен релеф от XIX-та династия (Ново царство), изобразяващ Четиримата сина на Хор“. Обстойният стилистичен, иконографски и филологически анализ на изображението обаче категорично разкрива, че този артефакт НЕ е автентичен древноизточен паметник, а съвременна имитация.

2. Иконографски и стилистични абсурди (Деконструкция)

Ако анализираме пластиката, пропорциите и зооморфните глави на фигурите, се откриват фрапантни отклонения от древното канонично изкуство (аспективата):

 СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ: АВТЕНТИЧЕН ЕГИПЕТСКИ КАНОН vs. НАСТОЯЩИЯ ОБЕКТ

┌────────────────────────────┬───────────────────────────────────┬───────────────────────────────────┐
│ Параметър                  │ Автентичен Египетски Канон        │ Анализиран обект (Изображение)   │
├────────────────────────────┼───────────────────────────────────┼───────────────────────────────────┤
│ Глави на Синовете на Хор  │ Човек, Чакал, Павиан, Сокол      │ Лъв, Човек (неумел), Котка/Дете  │
├────────────────────────────┼───────────────────────────────────┼───────────────────────────────────┤
│ Форма на тялото            │ Мумиоморфно (стилизирано/увито)   │ Вълнообразни, органични силуети  │
├────────────────────────────┼───────────────────────────────────┼───────────────────────────────────┤
│ Изобразяване на лицето     │ Винаги в профил (освен Бес/Хатхор)│ Лица, изобразени АН ФАС (Frontal)│
├────────────────────────────┼───────────────────────────────────┼───────────────────────────────────┤
│ Йероглифна граматика       │ Четлива, спазваща стълбове/редове │ Хаотично разхвърляни символи     │
└────────────────────────────┴───────────────────────────────────┴───────────────────────────────────┘

2.1. Погрешно изобразяване на Четиримата сина на Хор (Jmw-stj, Ḥpj, Dw3-mw.tf, Ḳbḥ-snw.f)

В автентичната канонична традиция от Новото царство четиримата защитници на канопите (и на органите: черен дроб, бели дробове, стомах, черва) имат стриктно дефинирана иконография:

1. Имсети – Човешка глава

2. Хапи – Глава на павиан (Papio hamadryas)

3. Дуамутеф – Глава на чакал / диво куче

4. Кебехсенуеф – Глава на сокол

В анализирания релеф виждаме:

• Фигура с глава на лъв/лъвица (която в древноегипетския пантеон съответства на Сехмет, Тефнут или Пакхет, но никога на синовете на Хор).

• Две фигури в центъра с човешки глави, изобразени директно ан фас (с лице към зрителя). В древното египетско двуизмерно изкуство човешко лице никога не се изобразява ан фас (с изключение на демоничното божество Бес и капителите с лицето на богинята Хатхор).

• Непропорционални, огънати тела с анатомично нелепи криви, които напълно противоречат на строго геометричната пропорционална мрежа от Новото царство.

3. Филологически анализ на „Йероглифите“

Надписите, нанесени над и около фигурите, представляват т.нар. „псевдойероглифи“ (pseudo-hieroglyphs).

1. Липса на граматическа и синтактична структура: При внимателно разчитане на знаците (птици, патета, слънчеви дискове, съдове) се забелязва, че те са копирани произволно от различни истински паметници без разбиране на езика (средноегипетски).

2. Липса на канонично ориентиране: Йероглифите в Египет винаги гледат към началото на реда (към посоката, от която трябва да се чете). Тук знаците са разхвърляни без редове (карета), а размерите им са тотално непропорционални спрямо фигурите.

3. Грешки в изписването: Символи за птици (напр. G14 - m или G43 - w) са с деформирани контури, неотговарящи на нито един епиграфски канон (нито на монументалния релеф, нито на йератиката).

4. Материалознание и технология на изработка

• Повърхност: Обектът представя полирана, жълтеникаво-златиста повърхност. В древността златото (nbw) се е обработвало чрез коване на тънки листове (обкови) върху дървена основа или чрез леене с изгубен восък (cire perdue).

• Следи от съвременна обработка: Линиите на релефа са направени чрез съвременни щампи или машинно гравиране/леене, при което ъглите са меки, загладени и липсва характерният отпечатък от бронзовите длета на древноегипетските майстори (ḥmw-wt).

5. Заключение

Представената плоча НЕ Е древен египетски паметник от 19-та династия, нито произхожда от царските гробници в Тива. Тя е съвременно декоративно произведение (сувенир), изработено за туристическия пазар или декоративния интериор.

Историята за „символа на състраданието, бдителността, мъдростта и смелостта“ е съвременен романтичен и ню-ейдж разказ, който няма научна основа в Древноегипетската книга на мъртвите или в текстовете от Пирамидите. За науката египтология този обект служи единствено като пример за това как древноегипетските мотиви биват преосмисляни и комерсиализирани в съвременната масова култура.

Фрагмент от декорация от изгубения параклис на гробницата на Небамун / Fragment of decoration from the lost tomb chapel of Nebamun

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Fragment of decoration from the lost tomb chapel of Nebamun, located in an unknown location in the Dra' Abu al-Naga necropolis on the West Bank at Thebes. This scene shows Nebamun's garden in the afterlife, resembling the actual gardens of New Kingdom nobles. The pool is full of birds and fish and surrounded by borders of flowers and trees, including sycomore-figs, date palms and dom palms. The scene is painted in accordance with the standard conventions of Egyptian art. 

In the upper right, the goddess Nut leans out of a tree and offers sycomore-figs to Nebamun (whose figure is now lost). On the left, a sycomore-fig tree speaks and greets Nebamun as the owner of the garden.

British Museum

Фрагмент от декорация от изгубения параклис на гробницата на Небамун, разположен на неизвестно място в некропола Дра' Абу ал-Нага на Западния бряг в Тива. Тази сцена показва градината на Небамун в отвъдния живот, наподобяваща истинските градини на благородниците от Новото царство. Басейнът е пълен с птици и риби и е заобиколен от цветя и дървета, включително смокини, финикови палми и древесни палми. Сцената е нарисувана в съответствие със стандартните конвенции на египетското изкуство.

В горния десен ъгъл богинята Нут се навежда от дърво и предлага смокини на Небамун (чиято фигура сега е изгубена). Вляво смокиново дърво говори и поздравява Небамун като собственик на градината.

Британски музей.

Райската градина на Небамун: Иконографски, пространствен и теологичен анализ на стенния стенопис EA37983 от Британския музей

Автор: Д-р Египтолог

Обект: Стенописен фрагмент „Градината в Отвъдното“

Произход: Изгубеният параклис-гробница на Небамун, Дра Абу ал-Нага (Западни Тива)

Период: XVIII-та династия, царуване на Аменхотеп III (ок. 1350 г. пр.н.е.), Ново царство

Настоящо местосъхранение: Британски музей, Лондон (Инв. № EA37983)

1. Введение и археологически контекст

Прочутият фрагмент с „Градината на Небамун“ е един от безспорните шедьоври на тиванската живопис от периода на Новото царство. Небамун е заемал високата държавна и сакрална позиция „Счетоводител на зърното в храма на Амон“. Въпреки че точната локация на неговата мастаба/гробница в некропола Дра Абу ал-Нага (или Шейх Абд ал-Курна) е изгубена за съвременната археология след разграбването ѝ през 1820-те години от Джовани Д'Атанаси, оцелелите стенописи разкриват занаятчийско майсторство от най-висок ранг.

Сцената представя идеалната есхатологична градина — синтез между реалното ландшафтно изкуство на египетската елита и сложните митологични концепции за вечното прераждане.

2. Анализ на пространствената перспектива и Египетския канон

Египетското изкуство от това време не използва линейна математическа перспектива, а разчита на т.нар. „аспектива“ (мултиперспективно изобразяване), за да предаде абсолютната същност и концептуалната пълнота на обектите.

                  +----------------------------------------------+
                  |         ГОРЕН РЕГИСТЪР: Дървета "легнали"    |
                  |         Богинята Нут (вдясно) + Смокиня      |
                  +----------------------------------------------+
                  |  +----------------------------------------+  |
                  |  |    КРАЙПРЕЖНА ЗОНА (Овощни храсти)    |  |
                  |  |  +----------------------------------+  |  |
                  |  |  |   БАСЕЙН (Поглед отгоре/План)   |  |  |
  ДЪРВЕТА         |  |  |   - Тилапии и нилски костур     |  |  | ДЪРВЕТА
  (Странично      |  |  |   - Патици и водни лилии        |  |  | (Странично)
  легнали)        |  |  +----------------------------------+  |  |
                  |  |    КРАЙПРЕЖНА ЗОНА (Овощни храсти)    |  |
                  |  +----------------------------------------+  |
                  +----------------------------------------------+
                  |       ДОЛЕН РЕГИСТЪР: Дървета "легнали"      |
                  |       (Финикови палми, сикомори)             |
                  +----------------------------------------------+

1. Басейнът (План отгоре): Правоъгълният басейн е изобразен директно отгоре (ортогонална проекция), разкриващ плътните сини вопи, изписани с вълнообразни линии за водна повърхност.

2. Фауната и флората (Изглед отстрани/Профил): Рибите, птиците, водните лилии (лотоси), както и четирите редици дървета около басейна, са „разгънати“ под 90 градуса спрямо краищата на правоъгълника. Те са представени в профил, ортогонално към водната площ, създавайки илюзията за заградено сакрално пространство.

3. Ботанически, зоологически и митологичен анализ

3.1. Водната екосистема на басейна

Водата е изпълнена с динамика и детайлност:

• Рибите: В басейна ясно се различават червеноперката тилапия (Oreochromis niloticus) и нилският костур. В древноегипетската митология тилапията е ключов символ на самосътворението и прераждането (поради факта, че инкубира оплодените си яйца и малки в устата си, „изплювайки ги“ като нов живот).

• Водоплаващите птици: Двойка диви патици се редуват с разцъфнали и пъпки на син и бял лотос (Nymphaea caerulea). Лотосът, потапящ се през нощта и разкриващ се при изгрев, е символична аналогия за изгряването на слънчевото божество Ра.

3.2. Дърветата и техният символизъм

Около басейна с аптекарска прецизност са изписани три основни вида дървета:

• Египетска сикомора (Ficus sycomorus): С характерните жълтеникаво-червени плодове, израстващи директно от ствола.

• Финикова палма (Phoenix dactylifera): С тежки златисто-кафяви гроздове от фурми.

• Дум палма (Hyphaene thebaica): Разпознаваема по ветрилообразните разклонения и твърдите си плодове.

4. Богословски сценарий: Богинята от дървото и персонажа на Сикомора

4.1. Връхният десен ъгъл: Богинята Нут

В горния десен ъгъл се наблюдава изключително важен теологичен мотив: богинята на небето Нут (или Хатхор/Изида в ролята си на „Господарка на Сикомора“) се подава директно от клоните на дървото.

• Тя държи съдове с хладка вода и поднос, изпълнен със смокини и хлебни дарове, които предлага на душата на Небамун (чието изображение в дясната част за съжаление е унищожено).

• Този акт гарантира на поккойния, че в Отвъдното той няма да страда от глад и жажда, приемайки подкрепа директно от божествения трансцендентен свят.

4.2. Вляво: Персонификацията на Сикоморовото дърво

В лявата зона на стенописа е изписан йероглифен текст, излизащ от клоните на сикоморовото дърво. Дървото е персонифицирано и „говори“ на Небамун, приветствайки го с думите:

„Собственикът на градината се разхожда под моите сенки, пие от водите на басейна и се наслаждава на плодовете...“

Дървото функционира като жив, разумно-духовен медиатор, приемащ стопанина си в неговото вечно, райско владение.

5. Заключение

Фрагментът British Museum EA37983 от гробницата на Небамун е уникален паметник, който надхвърля жанра на битовата пейзажна живопис. Сцената е комплексна картография на Рая (Sḫt-j3rw), където елементите на природата — риби, птици, палми и божества — работят в абсолютен симбиозен синхрон, гарантирайки на Небамун вечен живот, изобилие и хармония (Маат) сред сенките и хладните води на неговата нектарна градина.