1. Случи се веднъж, че умът ми беше
медитирам върху неща, които са, моята мисъл
беше издигнат на голяма височина, сетивата ми
тялото е задържано — точно както мъжете, които
са обременени от сън след насищане с
храна или от телесна умора.
Струваше ми се, че е същество повече от огромно по размер
отвъд всякакви граници, извика името ми и
казва: Какво искаш да чуеш и видиш, и
Какво имаш предвид да учиш и знаеш?
2. И аз питам: Кой си ти?
Той казва: Аз съм Човеко-Пастир, Умът на всички
майсторство; знам какво желаеш и
Бъдете с теб навсякъде.
3. [И] аз отговарям: Копнея да науча нещата
които са, и разбират тяхната природа, и
познавай Бога. Това е, казах аз, което желая да чуя.
Той ми отговори: Задръж в ума си
всичко, което искаш да знаеш, и аз ще те науча.
4. Дори с тези думи Неговият аспект
променени, и то веднага, в миг на
око, всичко ми се отвори и аз
виждам безгранична Визия, всички неща се превръщат в
Светлина — сладка, радостна [Светлина]. И аз станах
превзет, докато се взирах.
Но след малко Мракът се уталожи
долу върху част [него], страховит и мрачен,
извиващи се в криволичещи гънки, така че ми се стори
като змия.
И тогава Тъмнината се промени в нещо
нещо като Влажна Природа, мятана отвъд
цялата сила на думите, изригвайки дим като
от огън и стенещ и ридаещ
звук, който е неописуем.
[И] след това невнятен вик
излезе от него, сякаш беше Глас
на Огъня.
5. [Там] от Светлината — Свят
Словото (Логос) слезе върху тази Природа.
И нагоре към височината от Влажния
Природата изригна чист Огън; светлина беше тя,
бърз и активен, също.
Въздухът, бидейки лек, също следваше след
Огън; от Земята и Водата, издигащ се
към Огъня, така че сякаш висеше там -
от.
Но Земята и Водата останаха толкова смесени
една с друга, че Земята от Водата не
човек можеше да различи. И все пак бяха ли преместени да
чуват чрез Духа-Слово (Логос)
прониквайки в тях.
6. Тогава ми каза Човекът-Пастир: „Наистина ли
разбирате ли това Видение, какво означава то?
Не, това ще узная аз, казах аз.
Тази Светлина, каза Той, съм Аз, твоят Бог, Ум,
Преди влажната природа, която се появи от
(тъмнина; Светлинното Слово (Логос) [което ап-
изпъстрен] от Ума е Син Божий.
„И какво тогава?“, казва Л.
Знай, че това, което вижда в теб и чува, е
Господното Слово (Логос); но Умът е Отец-
Бог. Те не са отделени от
други; точно в техния съюз [по-скоро] е Животът
се състои.
„Благодаря на Тебе“, казах аз.
И така, разберете Светлината [Той отговори]
и да се сприятелиш с него.
7. И говорейки така, той дълго се взираше
в очите ми, така че треперех от погледа му
на Него.
Но когато Той вдигна глава, аз видях в ума си
Светлината, [но] сега в Сили никой човек не можеше
число и Космос, израснал отвъд всичко
граници и че Огънят беше обкръжен
наоколо от най-могъща Сила и
[сега] покорените бяха застанали на едно място.
И когато видях тези неща, разбрах
поради Словото (Логос) на Човеко-Пастиря.
8. Но тъй като аз бях силно учуден, Той
пак ми казва: Ти съзерцаваше в ума си
Архетипната Форма, чието битие е преди
начало без край. Така ми говори
Човек-Пастир.
И аз казвам: Откъде тогава идват Природните
елементи, тяхното същество?
На това Той отговаря: От завещанието на
Бог [Природата] прие Словото (Логос),
и вглеждайки се в красивия Космос,
копира го, превръщайки се в Космос, чрез
посредством собствените си елементи и чрез ражданията
на души.
9. И <джод-Ума-Съществуващ, бидейки мъжки и женски-
мъжки и двамата, като съществуваща Светлина и Живот,
роди друг Ум, за да даде неща
форма, който, Бог, какъвто беше от Огън и Дух,
са образували Седемте Владетели, които обграждат Космоса
че сетивата възприемат. Мъжете наричат своето управление
Съдба.
10. Веднага отвън надолу
елементи Божият Разум (Логос) скочи до
Чистото образувание на природата и беше съчетано
с Формиращия ум; защото той беше съ-същностен-
свързано с него. И низходящите елементи на Природата
по този начин бяха оставени без разум, за да бъдат чисти
материя.
11. Тогава Формиращият Ум ([съединен]
с Разум), този, който обгражда сферите
и ги завърта с вихъра си, настройвайки го да обръща
формации и нека се обърнат отначало-
безгранично до безкраен край. За това
започва циркулацията на тези [сфери]
където свършва, както желае Умът.
И от низходящите елементи Природата
роди безразсъдни животи; защото Той не
разширете Разума (Логоса) [към тях]. Въздухът
роди крилати неща; Водата
неща, които плуват, и едно от Земята и Водата
от друг разделен, както пожела Умът. И
от нейните пазви Земята произведе това, което живее
тя имаше четириноги същества и влечуги,
диви и опитомени зверове.
12. Но Все-Отеческият Ум, бидейки Живот и
Светлина, роди Човек, равен на Него -
себе си, в когото се е влюбил, като Негово
собствено дете; защото той беше невероятно красив-
паре, Образът на своя Баща. Всъщност,
Бог се влюби в собствената Си форма; и на
него е дарил всичките Си собствени образувания.
13. И когато той се взря в това, което Ен-
предишният беше създал в Отца, [Човекът] също
пожела да потвърди; и [така] беше дадено съгласие
него от Отца. Променяйки състоянието му на
формираща сфера, в която той е трябвало да има своето
с цялата си власт, той се взираше в братята си
същества. Те се влюбиха в него и
дал му на всеки дял от неговата поръчка.
И след това той добре беше научил техните е-
чувство и беше станал участник в тяхното на-
тура, той имаше намерение да пробие право през
границата на техните сфери и да подчинят
мощта на това, което натисна върху
Огън.
14. Така че, този, който има цялата власт над
[всички] смъртни в космоса и над него
живее ирационално, наведе лице надолу
през Хармонията, пробивайки се надясно
чрез силата си и показа надолу-
отделение Природа Божията прекрасна форма.
И когато тя видя тази форма на красота
което никога не може да насити, и този, който [сега]
притежаваше в себе си всяка отделна енергия
на [всичките седем] владетели, както и на [собствените] Божии
Форма, тя се усмихна с любов; защото беше като
въпреки че беше видяла образа на най-красивата мъжка
форма върху нея Вода, сянката му върху нея
Земя.
Той от своя страна, съзерцавайки формата, искаше да
себе си, съществуващ в нея, в нейната Вода, обичаше
го и пожела да живее в него; и с волята
дойде действие и [така] да се оживи лишената от форма
на разума.
И природата взе обекта на своята любов и
се уви изцяло около него и те
бяха преплетени, защото бяха любовници.
15. И ето защо отвъд всички създания на
Земният човек е двойствен; смъртен поради
тяло, но поради същностния Човек-
смъртен
Макар и безсмъртен и обладан от власт
над всичко, но въпреки това той страда като смъртен,
подвластни на Съдбата.
Така, макар и над Хармонията, вътре
Хармонията, той е станал роб. Въпреки че
мъж-жена, като от Баща мъж-жена,
и въпреки че е безсънен от безсъние
[Господарю], но все пак е победен [от сън].
16. Затова [казвам: Учете на], Умът на
мен, защото и аз самият съм влюбен в
Слово (Логос)
Овчарят каза: Това е мистерията
пазени в тайна до ден днешен.
Природата, прегърната от човека, е родила
чудо, о, толкова прекрасно. Защото, както той имаше
природата на Конкорда на Седемте, които, както
Казах ти, че [сме направени] от Огън и Дух
— Природата не се забави, а веднага
роди седем „мъже“, съответно-
съчетание с природата на Седемте, мъжко-женски-
мъжки и движещ се във въздуха.
Тогава [аз казах]: Пастир, ... защото
сега съм изпълнен с голямо желание и копнеж да
чуй; не бягай.
Пастирът каза: Мълчи, защото не
все още разгънах за теб първото раз-
курс (Логос).
„Ето, все още съм“, казах аз.
17. И така, както казах,
поколението на тези седем се случи. Земята
беше като жена, чиято вода беше изпълнена с копнеж;
зрялост тя взе от Огъня, дух от
Етер. Природата по този начин създаде рамки за
отговарят на формата на Човека.
И Човекът от Живота и Светлината се промени
в душата и ума, — ^от Живота към душата, от
Светлина за ума.
И така продължиха всички сетивни светове
части до периода на техния край и нови
начала.
18. Сега чуйте останалата част от беседата
(Логос), който копнееш да чуеш.
Периодът приключва, облигацията, която
обвързаното с всичко беше разхлабено от Божията воля.
За всички животни, които са мъжки и женски, в
едновременно с човека бяха разединени; някои
станаха частично мъже, някои по подобен начин
[частично] жена. И веднага Бог проговори
чрез Неговото Свято Слово (Логос):
„Умножавайте се в умножаване и се умножавайте в
множество, вие, създания и творения, всички; и
човек, който има Ум в себе си, нека се научи да
знае, че самият той е безсмъртен и че
причината за смъртта е Любовта, въпреки че Любовта е
всички.''
19. Когато каза това, Неговата преднамереност
направено чрез ефекта на Съдбата и Хармонията
техните връзки и техните поколения, намерени-
изд. И така всички неща се умножиха според-
принадлежащи към техния вид.
И този, който по този начин се е научил да го познава –
себе си, е достигнал онова Добро, което прави
надхвърля изобилието; но този, който чрез
любовта, която отклонява от пътя, изразходва любовта си за
тялото му, — ^той остава в Тъмнината, скитайки,
и страда чрез сетивата си неща от
Смърт.
20. Какъв е толкова големият недостатък, казах аз,
невежи се ангажират, че те трябва да бъдат лишени
на безсмъртието?
„Изглежда, каза той, че нямаш“
внимавах на това, което чу. Не аз ли
казвам ти благодаря
Да, мисля ли си, и си спомням, и там-
затова Ти благодаря.
„Ако си помислил [за това], [каза Той],“
Кажи ми: Защо заслужават смърт тези, които са
в Смъртта?
Защото мрачната Тъмнина е
корен и основа на материалната рамка; от нея
произлиза Влажната Природа; от нея тялото в
сетивният свят е бил съставен; и от това
[тяло] Смъртта оттича Водата.
21. Права беше мисълта ти! Но
как „този, който познава себе си, отива към
„Него“, както е заявило Божието Слово (Логос)?
И аз отговарям: Бащата на универсалиите
състои се от Светлина и Живот и от Него
Човекът се е родил.
Добре казваш, като говориш така. Светлина
и Животът е Бог-Отец и от Него Човекът
се е родил.
Ако тогава разбереш, че си ти самият
на Живота и Светлината и че ти [само] се случва-
Ако искаш да излезеш от тях, ще се върнеш
отново към Живота.
Така говореше Човекът-Пастир.
„Но ми разкажи още.“ „Спомни си за мен“, извиках аз.
как ще / оживея отново — ^f или Бог прави
кажи: „Човекът, който има Ум в себе си, нека
да се научи да знае, че самият той [е смъртта-
по-малко]."
22. Не всички ли хора тогава имат Ум?
Добре казваш ти, като казваш това, аз,
Ум, аз съм сред светите мъже и
добрите, чистите и милостиви мъже, които живеят
благочестиво.
[За такива] моето присъствие става помощ,
и веднага те постигат гнозис на всички неща
и да спечелят любовта на Отца чрез чистия си живот,
и Му благодарете, призовавайки Го за благословия -
и пеейки химни, съсредоточени върху Него с
пламенна любов.
И преди да предадат тялото на
истинска смърт, те ги отвръщат с отвращение
от усещанията си, от знанието за това, което
нещата, с които работят. Не, това съм Аз, Умът,
което няма да позволи на операциите, които се случват
тялото работи до своя [естествен] край. Защото,
като портиер, ще затворя [всички]
трансове и прекъсване на умствените действия, които
низки и зли енергии предизвикват.
23. Но за безумните, нечестивите
и покварените, завистливите и алчните, и
онези, които убиват и обичат нечестието, Аз съм
далеч, отстъпвайки мястото си на Отмъстителите
Даймон, който, разпалвайки огъня, измъчва
него и добавя огън към огън върху него, и
нахлува върху него чрез сетивата му, като по този начин се разпада-
правейки го по-склонен към прегрешения
закона, така че той да се сблъска с по-големи наказания-
мент; нито пък някога престава да има желание
за неконтролируем апетит, ненаситно стремящ се
в тъмното.
2А. Добре ме научи на всичко, както аз де-
създание, Ум. А сега, моля те, разкажи ми още
за природата на Пътя Горе, какъвто е сега
[за мен].
На този Човек-Пастир каза: Когато твоят ма-
териалното тяло трябва да бъде разтворено, първо ти над-
предоставяш тялото само за работата на
промяна и по този начин формата, която си имал,
изчезваш и ти се отказваш от пътя си
живот, лишен от енергията си, към Деймона.
сетивата на тялото след това се връщат обратно в
източници, отделяйки се и възкръсвайки като
енергии; и страстта и желанието се оттеглят
към онази природа, която е лишена от разум.
25. И така човекът ускорява своето
след това нагоре през хар-
мони.
На първата зона той дава енергията на
Растеж и Упадък; към втората [зона].
Устройството на злото [сега] е обеззаразено; към
трето, Лукавостта на Желанията е обезсилена;
до четвъртия, неговата властна арогантност,
също] обезенергичен; до петия. Нечестив
Дързост и безразсъдство на дързостта, де-ен-
енергизиран; до шестия, Стремеж към богатство
чрез зли средства, лишен от своето възвеличаване-
мент; и до седмата зона. Примамване
Лъжа, обезсилена.
26. И тогава, с цялата енергизираща сила на
Хармонията се съблече от него, облечена в неговите
истинска Сила, той идва до тази Природа
който принадлежи на Осмия, и там
заедно със съществуващите възпява Отца.
Тези, които са там, приветстват идването му
там с радост; и той направи подобни на тях, които
ПАСТИРЪТ НА ЧОВЕЦИТЕ 19
пребивавайки там, чува ли още Силите
които са над Природата, принадлежаща на
Осмият, пеейки своите хвалебствени песни на
Бог на техен собствен език.
И тогава те, на група, отиват при Отца
дом; от самите себе си те се предават-
от себе си към Сили и [по този начин] биват-
идващи сили, те са в Бога. Това е
добър край за тези, които са постигнали Гнозис —
да бъдеш едно цяло с Бога.
Защо тогава се бавиш? Не трябва ли
бъди, тъй като всичко си получил, че ти
трябва да стигнеш до достойната точка по пътя, в
заповядай чрез теб расата на смъртните
Може ли видът да бъде спасен чрез [твоя] Бог?
