Тази сцена в храма в Дер изобразява как Рамзес поднася статуетка на богинята Маат / This scene in the Temple of Derr shows Ramesses offering a statue of Ma'at

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Рамзес II издига поредица от храмове в Нубия, в които самият той е почитан като бог. Тази сцена в храма в Дер изобразява как Рамзес поднася статуетка на богинята Маат на собствения си божествен образ, седящ между Амон-Ра и Мут.

Храмът в Дер е един от храмовете, преместени през 60-те години на миналия век като част от международната инициатива за спасяване на паметниците в Нубия от покачващите се води на езерото Насър.

Ramesses II built a series of temples in Nubia in which he himself was worshipped as a god. This scene in the Temple of Derr shows Ramesses offering a statue of Ma'at to his own divine figure, seated between Amun-Ra and Mut.  

The Temple of Derr was one of the temples relocated in the 1960s as part of the international undertaking to save the monuments of Nubia from the rising waters of Lake Nasser. 

НАШАТА БИБЛИОТЕКА: "Herrschaft kommunizieren Versammlung und Beratung im Früh- und Hochmittelalter", Matthias Becher (Hg.), Philipp Merkel (Hg.)

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Der aus der gleichnamigen Tagung des DFG-Projekts »Stützen der Königsherrschaft« hervorgehende Band versammelt 19 Beiträge, die sich dem gegenseitigen Abhängigkeitsverhältnis von Herrscher und politischen Eliten im fränkisch-deutschen Reich von der Karolingerzeit bis ins 12. Jahrhundert widmen. Aus verschiedenen Blickwinkeln werden vor allem die Kommunikation von Herrschaft und die Partizipationsmöglichkeiten der weltlichen und geistlichen Mittelgewalten an herrscherlicher Macht thematisiert. Dabei wird deutlich, dass diese Kommunikation auf vielfältige Weise stattfand und dass die konkrete Herrschaftsausübung immer wieder den spezifischen politischen Gegebenheiten und Herausforderungen angepasst wurde.

This volume brings together the results of the conference “Communicating Rule: Assembly and Deliberation in the Early and High Middle Ages”, held within the framework of the DFG project “Pillars of Royal Rule”. The nineteen contributions address the mutual dependency between ruler and political elites in the Frankish-German realm from Carolingian times up to the twelfth century. From a range of perspectives, they examine the communication of rule and the opportunities available to secular and ecclesiastical elites to participate in the exercise of royal power. It becomes evident that this communication took place in various forms and that rule was exercised in line with specific political circumstances and challenges.

Този том, който е резултат от едноименната конференция в рамките на финансирания от DFG проект „Стълбове на кралската власт“, ​​събира 19 доклада, които разглеждат взаимната зависимост между владетелите и политическите елити във Франко-германската империя от Каролингската епоха до 12 век. От различни гледни точки, докладите разглеждат предимно комуникацията на властта и възможностите за участие на светските и църковните власти в кралската власт. Става ясно, че тази комуникация се е осъществявала по различни начини и че конкретното упражняване на властта е било непрекъснато адаптирано към специфичните политически обстоятелства и предизвикателства.

Herrschaft kommunizieren. Versammlung und Beratung im Früh- und Hochmittelalter, eds. Matthias Becher, Philipp Merkel (V&R Unipress, October 2026)

This volume brings together the results of the conference “Communicating Rule: Assembly and Deliberation in the Early and High Middle Ages”, held within the framework of the DFG project “Pillars of Royal Rule”. The nineteen contributions address the mutual dependency between ruler and political elites in the Frankish-German realm from Carolingian times up to the twelfth century. From a range of perspectives, they examine the communication of rule and the opportunities available to secular and ecclesiastical elites to participate in the exercise of royal power. It becomes evident that this communication took place in various forms and that rule was exercised in line with specific political circumstances and challenges.

CONTENTS:

Herrschaft kommunizieren. Aspekte von Versammlungen und Beratungen im Früh- und Hochmittelalter -- Matthias Becher

Teil 1. Wissen und Strukturen

Debatten über das Mitregieren. Oberherrscher und königliche Mittelgewalten im Frankenreich des 9. Jahrhunderts -- Brigitte Kasten

Advice for the Modern King: Revisiting Hincmar’s De ordine palatii -- Charles West

Appendix by Grigorii Borisov: Caspar Nidbruck and Hincmar of Reims. A Palaeographical Note on the Codex unicus of Hincmar’s De ordine palatii -- Grigorii Borisov

Amt und Würde der Pfalzgrafen im 9. und frühen 10. Jahrhundert -- Christof Paulus

Vorort des Königtums und Versammlungsort der sächsischen Großen – Quedlinburg von 922 bis 1143 -- Christoph Mielzarek

Konzepte guter Herrschaft als Ausdruck gelehrter Herrschaftskritik im almohadischen al-Andalus und Maghreb -- Nadine El-Hussein

Konsensuale Herrschaft? Reichsversammlungen im Reich der Franken und Ottonen als Indiz des Verhältnisses von Königtum und ‚Mittelgewalten‘ -- Hans-Werner Goetz

Teil 2. Personen und Gruppen

Wer war eigentlich die sogenannte ‚Reichsaristokratie‘? Über ein vergessenes Konzept spätkarolingischer Eliten -- Simon Groth

Königinnen und adelige Frauen als Unterstützerinnen der Klosterlandschaft Sachsens in der Karolinger- und Ottonenzeit -- Caspar Ehlers

Gerberga regina colloquium habuit. Kommunikationsstrategien einer ‚landfremden‘ Königin -- Luise M. Jansen

Die ottonischen Schwestern Sophia und Adelheid – Von geliebten Schwestern zu Königsmacherinnen? -- Alena Reeb

Herrschaft in Kontakträumen am Rande des Reiches. Der nordöstliche Elberaum in ottonischer und frühsalischer Zeit -- Carolin Triebler

Die Ezzonen und das Herrschaftsgefüge des Reiches im 10. und 11. Jahrhundert -- Philipp Merkel

Teil 3. Kommunikation und Praktiken

Kleider auf Pergament. Zur Visualität von Herrschaft in mittelalterlicher Wort- und Bildkunst -- Elke Brüggen

Die Dritten: Konfliktlöser und Friedensstifter in Wolframs von Eschenbach ‚Parzival‘ (Buch VII) -- Sebastian Winkelsträter

Versammlung und Beratung. Kompromisslösungen mit Signalcharakter in ottonischer Zeit -- Stephan Freund

Versammeln, Beraten, Entscheiden – Versammlungen der Großen des Herzogtums Bayern (ca. 920–1126) -- Jürgen Dendorfer

Die Vorbereitung von Bischofsinvestituren in ottonischer Zeit. Ein Regelfall der Kommunikation zwischen dem König und den geistlichen und weltlichen Eliten in der Sicht des Bischofs Thietmar von Merseburg -- Ludger Körntgen

Konsens im Netzwerk. Zur Akzeptanz Heinrichs IV. und Heinrichs V. in der Emilia -- Étienne Doublier

Стела от Дейр ел-Медина е посветена на богинята-змия Меретсегер / Stela from Deir el-Medina is dedicated to the snake goddess Meretsegar

 Д-Р   ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Тази стела от Дейр ел-Медина е посветена на богинята-змия Меретсегер – „Тази, която обича тишината“; тя е богиня, почитана единствено в Дейр ел-Медина. Меретсегер се е свързвала с планина с формата на кобра, разположена между Дейр ел-Медина и Долината на цариците, и е била възприемана едновременно като опасна и като милостива богиня.

Датира от XIX династия и понастоящем е изложена в Египетския музей в Торино, Италия.

This stela from Deir el-Medina is dedicated to the snake goddess Meretsegar, "She who loves silence", a goddess worshipped exclusively at Deir el-Medina. Meretsegar was associated with a cobra-shaped mountain that lies between Deir el-Medina and the Valley of the Queens, and was considered to be both a dangerous and a merciful goddess. 

19th dynasty, now displayed in the Egyptian Museum in Turin, Italy. 

1. Текстова транскрипция, транслитерация и превод

Паметникът е организиран в два регистъра и съдържа класически иконографски и йероглифни елементи:

Горен регистър (Божествена сфера):

• Изображение: Във горния регистър е представена богинята Меретсегер във формата на надигната кобра (уреус) с вълнообразно тяло, носеща короната Модий с короната Атеф или високи рога с двойно перо (šwtj). Пред нея е разположен олтар/стандарт с лотосов цвят.

• Надпис над кобрата:

  • Йероглифен запис: 𓏏d𓀁𓏠𓈖𓏏𓋹a (или вариант с изписано име Mrt-sgr)

  • Транслитерация: Mrt-sgr nbt ḫnt-jnt (или nbt pt)

  • Превод: „Меретсегер, Господарка на Пътуването / Господарка на Небето, Тази, която обича тишината“.

Долен регистър (Сфера на почитателите):

• Изображение: Двама коленопреклонени мъже (релефно изрязани с перуки и дълги плисирани дрехи, характерни за XIX династия) са представени в поза на обожание (dwꜣ / jwꜣ).

• Текст над фигурите:

  • Транслитерация: dwꜣ Mrt-sgr jn sḏm-ꜥš m St-Mꜣꜥt Pn-dwꜣ (mꜣꜥ-ḫrw)

  • Превод: „Обожание за Меретсегер от слугата [занаятчията] в Мястото на Истината, Пендуа, оправдан (покойен).“

2. Религиозно-исторически контекст и иконография

1. Култът към Меретсегер в Дейр ел-Медина: Богинята Меретсегер (Mrt-sgr – „Обичаща тишината“) е хтонично и местно защитно божество, почитано почти изключително от царските майстори и каменоделци, изграждали гробниците в Долината на царете и Долината на цариците. Тя персонифицира естествения пирамидален връх Ал-Курн (al-Qurn – „Рогът“), издигащ се над Тиванския некропол.

2. Амбивалентният характер на божеството:

   В народната религия от епохата на Рамесидите Меретсегер се възприема с двойствена природа. От една страна, тя е наказателно божество, съраняващо правосъдието (пораждащо сляпота или отровни убождания при грях), а от друга – милосърдна майка, която опрощава и лекува грешника, след като той прояви покаяние.

3. Стилови особености:

   Дълбокият релеф (raised relief) и анатомичното детайлизиране на плисираните дрехи върху телата на коленопреклонените поклонници са типични за художествената школа от управлението на Сети I и Рамзес II (XIX династия).

Научна библиография

1. Brunner-Traut, Emma. Die Aegyptischen Stelen: Die Denkmäler des Ägyptischen Museums Turin. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern, 1981.

2. Bruyère, Bernard. Mert Seger à Deir el Médineh (Mémoires publiés par les membres de l'Institut Français d'Archéologie Orientale 58). Le Caire: IFAO, 1930.

3. Donadoni Roveri, Anna Maria. Daily Life: Egyptian Museum of Turin. Turin: Kärcher, 1988.

4. Maspero, Gaston. Recueil de travaux relatifs à la philologie et à l'archéologie égyptiennes et assyriennes. Vol. 2, Paris: Bouillon, 1880, pp. 105–120.

5. Tosi, Mario, & Roccati, Alessandro. Stele e altre epigrafi di Deir el Medina: n. 50001–n. 50262. Catalogo del Museo Egizio di Torino, Serie Seconda – Collezioni, Vol. 3. Torino: Fratelli Pozzo, 1972.

Сцена върху стената в залите на Озирис в храма Мединет Хабу – погребалния храм на Рамзес III / Wall scene from the Osiris rooms at the rear of Medinet Habu Temple

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН 

Сцена върху стената в залите на Озирис (за съжаление вече затворени за достъп), разположени в задната част на храма Мединет Хабу – погребалния храм на Рамзес III на Западния бряг в Луксор. Поне успях да направя хубави снимки на тези красиви зали, преди да бъдат преградени със стоманена врата.

В тази сцена, от дясната страна, Рамзес жъне зърно със сърп. Всички египтяни, независимо от ранга си, са си представяли, че ще прекарат вечността в прост земеделски живот сред „Полетата на тръстиките“ – идеализиран образ на Египет. Отляво Рамзес вдига ръце в знак на почит към бога на Нил – Хапи, който е седнал на трон. Зад Хапи е изобразена птицата Бену – символ на възраждането и вероятен първоизточник на гръцката легенда за феникса.

Wall scene from the (unfortunately now sealed) Osiris rooms at the rear of Medinet Habu Temple, the mortuary temple of Ramesses III on the West Bank at Luxor. At least I was able to get a good set of photographs of these beautiful rooms before they were closed off with a steel gate. 

In this scene, on the right side, Ramesses harvests grain with a bill hook. All Egyptians, regardless of their rank, saw themselves as enjoying a simple agricultural life in the "Field of Reeds" - an idealised version of Egypt - for eternity. On the left, Ramesses raises his hands in worship of the Nile god Hapi who is seated on a throne. Behind Hapi is a "Benu" bird, a symbol of rebirth and the likely source of the Greek legend of the Phoenix. 

1. Иконографски анализ

• Вдясно (Жътвената сцена): Фараонът Рамзес III е изобразен носещ Бялата корона на Горен Египет (Ḥḏt). Той е приведен и жъне узряло жито с традиционен дървен сърп с вградени микролити от кремък. В Египетската книга на мъртвите (глава 110) участието в земеделски труд в Полетата на тръстиките (Sḫt-Iꜣrw) гарантира вечния обреден баланс и изобилие на божествената храна (ḏfꜣw).

• В средата (Поклонението пред божеството): Централната фигура на фараона е представена с вдигнати ръце в традиционната поза на обожание (jwꜣ / dwꜣ). Той носи къса плисирана пола (šndyt) и двойната корона или царска перука с урей. Срещу него на трон е седнало антропоморфно божество (Хапи / Озирис-Хапи), държащо знаците на живота (ꜥnḫ) и властта (wꜣs). На главата му са разположени водни растения (папирус/водни лилии), символизиращи плодородието и годишния разлив на Нил.

• Вляво (Птицата Бену): Зад трона на божеството върху специална поставка/стандарт е изобразена птицата Бену (Bn w) – сива чапла (Ardea cinerea), коронована с атрибути на възраждането. Птицата Бену персонифицира слънчевото възкресение, проявата на Ра и първичния хълм (Bnbn), изплуващ от водите на Нун.

2. Транскрипция, транслитерация и превод на йероглифните надписи

А. Картуши на Рамзес III (над царските фигури)

1. Тронно име (Prenomen):

   • Йероглифен запис: 𓍹𓇳𓏠𓁷𓏠𓄟𓀽𓍺 (Wsr-Mꜣꜥt-Rꜥ Mry-Imn)

   • Транслитерация: Wsr-mꜣꜥt-Rꜥ-mry-Imn

   • Превод: „Могъща е правдата на Ра, любим на Амон“

2. Лично име (Nomen):

   • Йероглифен запис: 𓍹𓇳𓄟𓋴𓋴𓌤𓉺𓏃𓍺 (Rꜥ-ms-sw Ḥqꜣ-Iwnw)

   • Транслитерация: Rꜥ-ms-sw Ḥqꜣ-Iwnw

   • Превод: „Роден от Ра, Владетел на Хелиопол“

Б. Текст над божеството и царската фигура (вертикални колони)

• Колони над и около божеството (Хапи / Озирис):

  • Транслитерация:

    • Dd-mdw jn Ḥꜥpj wr, jjt m ḥtp...

    • ḏd-mdw: dj.n(=j) n=k ꜥnḫ ḏd wꜣs nb, ꜣwt-jb nb mwt-rnpwt nb

  • Превод:

    • „Словопроизнасяне от Великия Хапи, идващ в мир...“

    • „Словопроизнасяне: Дадох ти целия живот, стабилност и господство, цялата радост и всички години на царуване.“

• Надпис за птицата Бену (вляво):

  • Транслитерация: Bnw bꜣ n Rꜥ / ḫpr m-ẖnw Sḫt-Iꜣrw

  • Превод: „Бену, душата (Ба) на Ра, който се появява в Полетата на тръстиките.“

3. Научно-богословско значение

Сцената съчетава два ключови концептуални пласта в египетската царска есхатология:

1. Космическият ред (Маат) и соларно-озирическият синтез: Фараонът осигурява космическия ред чрез физически и обреден труд (жъненето). Житото символизира самия Озирис, чието разлагане и покълване е аналог на възкресението.

2. Възрождението чрез Нил и Бену: Присъствието на Хапи осигурява водното жизнено начало, докато Бену гарантира трансформацията на фараона в безсмъртно светлинно същество (Aḫ).

Египетски религиозен календар - 27 септември 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 27 September 2026

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА    Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Това е 17-ият ден от „Месеца на облеклото“ (𓏠𓈖𓐍𓍱, Mnḫt), вторият месец от египетския лунен календар.

Божеството, което председателства днес, е

„Ра, Царят в Уасет-Тива“

(Дендара VII, 55, XV)

Това е 10-ият ден от „Красивия празник Опет“, 𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 , Ḥb nfr n Jpt (ще продължи до 11 октомври)

[От календара в „Храма на милионите години“ на цар Рамзес III в западен Уасет-Тива]

Религиозен Предписания:

𓄤𓄤𓄤 (което означава, че е благоприятен ден)

„Ако видите нещо, то ще бъде добро на този ден“.

Egyptian Religious Calendar - 27 September 2026

It is the 17th day of “the Month of the Clothing” (𓏠𓈖𓐍𓍱, Mnḫt), the second month of the Egyptian Lunar Calendar

The Deity Who presides over today is

“Ra the King in Uaset-Thebes”

(Dendara VII, 55, XV)

It is the 10th day of the "Beautiful Feast of Opet", 𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 , Ḥb nfr n Jpt (it will last until 11 October)

[From the calendar in the "Temple of Millions of Years" of King Ramses III at western Uaset-Thebes]

Religious Prescriptions:

𓄤𓄤𓄤 (meaning that it is a favorable day)

“If you see anything, it will be good on this day”.

Хеортологичен и литургичен анализ на 17-ия ден от месец Менехет (Mnḫt) и неговото място в структурата на празника Опет през Новото царство

Автор: [Вашето Име / Академична длъжност]

Катедра: Египтология и изследвания на Древния Изток

Дата: 28 септември 2026 г.

Резюме

Настоящото изследване разглежда религиозната и астрономическа структура на 17-ия ден от вторичния лунен месец Менехет (Mnḫt, „Месец на облеклото“ / Паофи в коптската традиция) от древноегипетския граждански и лунен календар. Специален акцент е поставен върху препокриването на този календарен ден с Хеб Нефер н Опет (Ḥb nfr n Jpt — „Красивия празник Опет“) в епиграфския контекст на храма Мединет Абу (Западна Тива) от управлението на Рамзес III (XX династия). Анализират се боговете-покровители на деня, хеортологичните формули за предзнаменования от тиванските календари и теологичната символика на теофанията на Ра и Амон.

1. Календарна контекстуализация и епиграфски извори

Древноегипетската календарна система съчетава слънчевия граждански календар (365 дни) с лунния религиозен календар, чиито месеци са обвързани с фино подредени литургични празници.

1.1. Вторият месец на сезона Ахет (Ꜣḫt)

Месецът Менехет (Mnḫt — 𓏠𓈖𓐍𓍱), трансформиран през Птолемеевия период в Паофи (Pꜣ-n-Jpt / „Този на Опет“), е вторият месец от сезона на наводненията Ахет. Името му произлиза от ритуалното поднасяне на ленени тъкани и облекла (mnḫt) за статуите на боговете по време на новолунните и пълнолунните церемонии.

1.2. Епиграфски извори: Мединет Абу и Дендара

• Мединет Абу (Западна Тива): Процесионният календар на Рамзес III, изсечен върху южната външна стена на Храма за милиони години (Ḥwt-nṯr-n-ḥḥw-m-rnpt), съдържа подробен списък с даренията и продължителността на годишните празници.

• Храмът на Хатор в Дендара: Надписите в Дендара (Dendara VII, 55, XV) фиксират списъците на ежедневните деитети-покровители (nṯrw ḥry-tp hrw), които председателстват всеки лунен ден от годината.

2. Богословие на 17-ия ден: Теофания на Ра в Уасет

Според сакралната географско-теологична матрица от Дендара, божеството, управляващо 17-ия ден от месец Менехет, е:

$$\text{„Ра, Царят в Уасет-Тива“ } (Rꜥ, nsw m Wꜣst)$$

Тази ипостас съчетава хелиополската слънчева доктрина с тиванската соларно-теологична синтеза (Амон-Ра). В Тива Ра не е просто слънчевият диск (Jtn), а соларният владетел, чийто земен образ е самият управляващ фараон. Сливането на соларната монархия с култа към Амон осигурява космическия ред (Мат) и поддържането на царската власт (nsyt).

3. Връзка с Красивия празник Опет (Ḥb nfr n Jpt)

17-ият ден от Менехет съвпада с 10-ия ден от провеждането на Красивия празник Опет (𓎛𓃀𓎱 𓄤𓆑𓂋 𓋔 𓇋𓊪𓏏𓊒𓉐 — Ḥb nfr n Jpt).

3.1. Динамика и времетраене на празника

Първоначално, по време на XVIII династия (управлението на Тутмос III и Хатшепсут), празникът Опет е продължавал около 11 дни. През епохата на Рамесидите (Рамзес II и Рамзес III) времетраенето му е разширено до 24–27 дни.

3.2. Ритуална субектност и трансформация

На 10-ия ден от празника свещената бариера (wsḫt) на Амон-Ра, придружена от бариите на Мут и Хонсу, вече е пристигнала в Южния светилник (Луксорския храм — Jpt-rsyt). В този стадий на празника се извършват скритите ритуали на преобразуване:

• Възстановяване на Ка: Фактическото обединение на царското Ка с прародителското Ка на Амон-Ра.

• Тайнството на повторното раждане: В свещените херметични камери на Луксорския храм се извършват тайнства, чрез които кралят препотвърждава своя божествен произход и правото си да властва.

3. Хеортологична и хемерологична прогноза (Календар на благоприятните и неблагоприятните дни)

В древноегипетските календарни папируси (напр. Папирус Салие IV и Папирус Каиро 86637) всеки ден от годината получава троен триграмен статус според митологичните събития, случили се на този ден.

За 17-ия ден от Менехет предписанието гласи:

$$\text{Тройно благоприятен ден: } \mathbf{𓄤𓄤𓄤} \quad (nfr, nfr, nfr)$$

3.1. Тълкуване на формулата

Формулата „Ако видите нещо, то ще бъде добро на този ден“ (jr mꜣꜣ-k ḫt nb, nfr st m hrw pn) отразява състояние на пълна космическа хармония. Поради отсъствието на митологични конфликти между Сет и Хор на този ден, слънчевата енергия на Ра прониква неограничено в земния свят. Всички инициативи, наблюдения, вотивни приношения и държавнически актове, предприети на този ден, носят благословия и успех.

4. Заключение

17-ият ден от месец Менехет представлява критична точка от египетската литургична година през Новото царство. Съчетавайки соларното покровителство на „Ра, Царят в Уасет“ с мистичните регенеративни ритуали на 10-ия ден от празника Опет, този ден осигурява космическия баланс и политико-религиозната стабилност на египетската държава. Неговият тройно благоприятен статус (𓄤𓄤𓄤) подчертава верността на египетската концепция за времето като повторение на първичната съзидателна сила (Зеп Тепи).

Библиография

1. Altenmüller, Hartwig. Ankyra: Festkalender des Alten Ägypten. Hamburg: Buske, 2015.

2. Bleeker, C. Jouco. Egyptian Festivals: Enigmas of a Religious Institution. Leiden: E.J. Brill, 196

3. 7.Erichsen, Wolja. Papyrus Harris I: Hieroglyphische Transkription. Bibliotheca Aegyptiaca V. Bruxelles: Fondation Égyptologique Reine Élisabeth, 1933.

4. Grandet, Pierre. Le Papyrus Harris I (BM 9999). 2 vols. Bibliothèque d'Étude 109/1-2. Cairo: IFAO, 1994.

5. Leitz, Christian. Tagewählerei: Das Buch h3t nhh ph.wy dt und verwandte Texte. Ägyptologische Abhandlungen 62. Wiesbaden: Harrassowitz, 1994.

6. Murnane, William J. The Guide to Ancient Thebes. London: Kegan Paul International, 1980.

7. Nelson, Harold H. The Calendar of Feasts and Offerings at Medinet Habu. Oriental Institute Publications 23. Chicago: The University of Chicago Press, 1934.

The Tomb of Menna (TT69) / Гробницата на Мена (TT69)

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

The Tomb of Menna (TT69), located in Sheikh Abd el-Qurna (Western Thebes), is one of the finest and best-preserved tombs of Egyptian nobles from the 18th Dynasty. Menna was a scribe of the fields of the Lord of the Two Lands (land surveyor) during the reign of Thutmose IV or Amenhotep III. The tomb, underground and shaped like an inverted "T," is famous for its vivid frescoes depicting daily life, including fishing, bird hunting, and the afterlife, in exceptional detail.

Гробницата на Мена (TT69), разположена в Шейх Абд ел-Курна (Западна Тива), е една от най-изящните и най-добре запазените гробници на египетски благородници от XVIII династия. Мена е бил писар на нивите на Господаря на Двете земи (земемер) по време на управлението на Тутмос IV или Аменхотеп III. Подземната гробница, чийто план наподобява обърната буква „Т“, е известна със своите ярки стенописи, изобразяващи сцени от ежедневието – включително риболов, лов на птици и отвъдния свят – с изключителна детайлност.

Гробницата на Нианхпепикем („Нианхпепи Черния“) в Меир (Среден Египет) / Тhe tomb of Niankhpepikem ("Niankhpepi the Black") at Meir in Middle Egypt

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Гробницата на Нианхпепикем („Нианхпепи Черния“) в Меир (Среден Египет), който е заемал длъжността местен администратор по време на управлението на Пепи II от Шестата династия на Старото царство. Гробницата му се състои от четири помещения, изсечени във варовикова скала, и съдържа добре запазени, макар и покрити със сажди, сцени по стените.

Тhe tomb of Niankhpepikem ("Niankhpepi the Black") at Meir in Middle Egypt, who served as a local administrator during the reign of Pepi II during the 6th dynasty of the Old Kingdom. His tomb consists of four rooms carved out of the limestone cliff and has well-preserved, although soot-covered, wall scenes.

Настоящото научно изследване разглежда барелефните стенописи и сцени от скалната гробница (A1) на номарха Нианхпепикем, известен още с епитета „Черния“ (Ny-ꜥnḫ-Ppy km). Разположена в некропола Меир (Среден Египет, XIV ном на Горния Египет — Uf / Кинжалния ном), гробницата датира от управлението на фараона Пепи II (Шеста династия, Старо царство, ок. 2278–2184 г. пр.н.е.). Докладът анализира архитектурния контекст, иконографията на стопанските сцени, състоянието на съхранение и социално-икономическото значение на провинциалното изкуство от края на Старото царство.

1. Исторически и административен контекст

През Шестата династия процесът на децентрализация в Древен Египет достига своя връх. Местните управители (номарси) постепенно укрепват своята автономност, натрупват значителни ресурси и превръщат провинциалните си седалища в независими културни и административни центрове.

Нианхпепикем е заемал важни провинциални титли, сред които:

• ḥꜣty-ꜥ — „Местен управител“ / „Номарх“;

• ḥry-tp ꜥꜣ n spꜣt — „Върховен управител на нома“;

• ḥm-nṯr — „Свещенослужител / Жрец“.

Неговото второ име, „Черния“ (Кем), служи за разграничаване от други членове на управляващата династия в Меир (като Нианхпепи „Червения“).

2. Архитектурен план и състояние на запазеност

Гробницата на Нианхпепикем (номерирана от Ейми Блекман като A1) е изсечена директно в скалистия варовиков масив на западния бряг на Нил в Меир.

• Структура: Състои се от четири основни скално-изсечени помещения (параклиси за вотивни служби и шахти към погребалните камери).

• Състояние на стенописите: Релефите са изключително детайлно изработени в нисък варовиков релеф с последваща полихромна живопис. Наблюдава се характерно покритие от сажди и органични наслоявания, дължащо се на вторична употреба на помещенията през късните епохи и раннохристиянския период (коптски аскети), както и на използването на огън вътре в гробницата.

3. Иконографски анализ на регистрите (Изображение 4)

Представеният релефен панел съдържа няколко хоризонтални регистъра, изобразяващи ежедневни стопански дейности, осигуряващи прехраната на покойника в отвъдния свят (Провизионални сцени):

3.1. Среден регистър: Отглеждане на домашни птици и кошари

• Птичарник / Лов с мрежи: В лявата част на регистъра се вижда детайлно изобразен птичарник с гъста мрежа, пълна с прелетни птици (водоплаващи, гъски и патици). Работници се грижат за захранването и улавянето им.

• Фигури на работници: Вдясно три мъжки фигури с престилки носят уловените птици и съдове, подготвяйки ги за жертвената маса.

3.2. Долен регистър: Скотовъдство и стопански съоръжения

• Заграждения за добитък: Вляво се вижда вертикална решетъчна конструкция (кошара / ограда), съхраняваща млади животни или телета.

• Земеделски дейности и жътва: Вдясно работници извършват обработка на реколтата и подготовка на зърнените запаси.

4. Стилистични особености на регионалното изкуство в Меир

Изкуството в некропола Меир от края на Старото царство се отличава от мемфиския класически стил:

1. Експресивност и динамика: Провинциалните майстори показват по-голяма свобода в позите на фигурите и детайлите на битовите сцени.

2. Анатомична специфичност: Фигурите на работниците често са изобразени с реалистични деформации, показващи физически труд (набъбнали кореми, изкривени гърбове), което е рядкост за стерилния канон на столицата Мемфис.

3. Текстура и детайл: Изключително прецизно изрязване на определени елементи (като оплетките на мрежите и перата на птиците).

5. Заключение

Гробницата на Нианхпепикем (A1) в Меир остава един от най-важните паметници за изследване на социално-икономическата история и провинциалното изкуство от края на Шестата династия. Въпреки повърхностните щети от сажди и времето, релефите предоставят ценна информация за организацията на номархиалните стопанства и погребалните концепции за осигуряване на вечността в Старото царство.

Библиография

1. Blackman, Aylward M. The Rock Tombs of Meir. Part I: The Tomb-Chapel of Ukh-hotp's Son Senbi. London: Egypt Exploration Fund, 1914.

2. Blackman, Aylward M. The Rock Tombs of Meir. Part IV: The Tomb-Chapel of Pepi'onkh the Middle. London: Egypt Exploration Fund, 1924.

3. Kanawati, Naguib. The Old Kingdom and its Clearance: Tombs of Sanbek and Niankhpepy at Meir. Australian Centre for Egyptology, Reports 38. Sydney: Aris and Phillips, 2012.

4. Strudwick, Nigel. The Administration of Egypt in the Old Kingdom: The Highest Titles and Their Holders. London: KPI, 1985.