Стенна сцена в открития слънчев двор на заупокойния храм на Сети I в Курна / This wall scene is in the open solar court of the mortuary temple of Seti I at Gurna

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

This wall scene is in the open solar court of the mortuary temple of Seti I at Gurna on the West Bank at Luxor.

In the upper scene, Ramesses II offers water to Amun-Ra, seated on a throne, with the deified queen Amhose-Nefertari standing behind him. Amenhotep I and his mother, Ahmose-Nefertari, were both deified after their deaths and widely worshipped on the West Bank, particularly at Deir el-Medina.

In the lower scene, Ramesses presents a tray of offerings to a standing Amun-Ra.

Тази стенна сцена се намира в открития слънчев двор на заупокойния храм на Сети I в Курна, на Западния бряг в Луксор.

В горната сцена Рамзес II поднася вода на Амон-Ра, който седи на трон, а зад него е изобразена обожествената царица Ахмос-Нефертари. Аменхотеп I и майка му Ахмос-Нефертари са обожествени след смъртта си и са били широко почитани на Западния бряг, особено в Деир ел-Медина.

В долната сцена Рамзес поднася поднос с дарове на Амон-Ра, който е изобразен прав.

1. Горeн регистър: Легитимация и царски култ

• Сюжет: Фараонът Рамзес II поднася вода като ритуално пречистващо дарение на бог Амон-Ра, който е изобразен седнал на трон.

• Божествено присъствие: Зад Амон-Ра стои обожествената царица Ахмос-Нефертари. Нейното присъствие тук подчертава дълбоката връзка с кралската легитимност на XIX династия.

• Историко-култов контекст: Царица Ахмос-Нефертари (съпруга на Ахмос I) и нейният син Аменхотеп I се превръщат в патрони и защитници на целия Западен бряг в Фибис (Луксор). Техният посмъртен културно-религиозен център е особено силно развит сред занаятчиите и строителите в работническото селище Деир ел-Медина, където те са почитани като божества на некропола.

2. Долен регистър: Жертвоприношение пред божеството

• Сюжет: В тази сцена Рамзес II е изобразен в движение, поднасящ богат поднос с дарове (вероятно хранителни продукти или ритуални съдове).

• Иконография на Амон-Ра: Богът тук е представен в изправена (статична и могъща) позиция, носещ своята характерна висока корона с две пера, символизираща неговото върховно небесно и държавно господство по време на Новото царство.

• 1. Текстове в горния регистър (поднасяне на вода)

  • Царската титулатура (на Рамзес II): Вертикалните колони над владетеля изписват неговото тронно име (Усермаатра Сетепенра – „Мощна е справедливостта на Ра, избран от Ра“) и неговото лично име (Рамзес Мериамон – „Ра го е родил, възлюбен от Амон“).

  • Формулата на дарението: Текстът пред царя обикновено гласи: „Даване на чиста вода“ (на староегипетски: di-qbḥ) – ритуално действие, с което фараонът пречиства божеството и същевременно получава легитимност да управлява.

  • Репликата на Амон-Ра: Над седящия бог са изписани думи на одобрение и даруване на вечен живот (ankh), стабилност (djed) и владичество (was).

  • Името на царица Ахмос-Нефертари: Зад трона в йероглифния картуш или надпис е вписано нейното име заедно с епитети като „Великолепна царица“ и „Господарка на Западния бряг“, което подчертава нейния посмъртен статус на защитница на тиванския некропол.

  2. Текстове в долния регистър (поднос с дарове)

  • Посветителните надписи: Над изправения Амон-Ра и пред подаващия дарове Рамзес II се намират хоризонтални редове, съдържащи стандартни жречески формули за жертвени дарове (ḥtp-di-sw). Споменават се благодеянията, които богът отвръща на царя в замяна на земните храмове и материалните блага, които му поднася.

  • Имена и епитети на Амон-Ра: Текстовете често го назовават като „Амон-Ра, господар на троните на двете земи“ (Neb-niswt-tawy) и „Господар на небесата“, акцентирайки върху неговото върховно космологично положение през Новото царство.

  • Исторически контекст и основаване

    • Династичен преход: Храмът е замислен и започнал да се строи от фараон Сети I (вторият владетел от XIX династия) в началото на неговото управление (ок. 1290 г. пр.н.е.). Неговата цел е да служи както за заупокоен култов център на самия Сети I след смъртта му, така и за почитане на неговия баща – великия Рамзес I, който поставя началото на династията.

    • Завършване от Рамзес II: Сети I умира преди храмът да бъде напълно завършен. Неговият син и наследник, Рамзес II (чийто релефи разгледахме по-горе), доизгражда и декорира голяма част от вътрешните стени, дворове и пилони, като често вписва собственото си име до или върху паметта на баща си.

    2. Архитектурна особеност и посвещение

    • Храмът в Курна е разположен в северния край на тиванския некропол (на Западния бряг в Луксор), точно в подножието на отвесните скали на Тебенската планина.

    • Подобно на други заупокойни храмове в региона (като тези на Рамзес III в Мединет Хабу или на Хатшепсут в Дейр ел-Бахри), той е посветен главно на фиванското божество Амон-Ра, но също така и на обожествения кралски баща Рамзес I.

    • Интересен факт е, че Сети I построява и друг, далеч по-известен и мащабен храм на север – в Абидос, който притежава уникален архитектурен план. Храмът в Курна обаче е първият голям строителен манифест на новата XIX династия в Тива.

    3. Състояние и съдба през вековете

    • За разлика от храмовете в Луксор или Карнак, храмът в Курна е бил изложен на значителни разрушения през вековете – както заради геоложките особености на терена (близостта до скалните срутвания и земетресения), така и заради факта, че впоследствие около него се разраства модерно селище.

    • През XIX век пътешественици и египтолози отбелязват, че голяма част от блоковете му са били използвани вторично за строителни материали от местното население. Въпреки това оцелелите релефи (особено фината работа в по-ранните части, дело на майсторите на Сети I) се отличават с изключителна елегантност, извисени линии и класическа стилистика, характерна за Ренесанса на XIX династия.

Изида кърми Хор / Isis nursing Horus

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

На пръв поглед тази погребална стела от римски Египет, датираща от II в. сл.Хр., поразително напомня на по-късните християнски изображения на Дева Мария, кърмеща младенеца Исус. В действителност обаче фигурата е *Isis lactans* (Изида кърмеща) – египетската богиня, която кърми своя син Хор.

Дълго време учените предполагаха, че образите на Изида, кърмеща Хор, са послужили за пряк източник на вдъхновение за християнската иконография на *Maria lactans* (Дева Мария кърмеща). Но какво показват съвременните изследвания?

Следва да се направят три важни уточнения:

Иконографските прилики са безспорни. И двете традиции представят божествена майка, която кърми и закриля своето дете.

Въпросът за прякото художествено влияние остава дискусионен. Възможно е християнските творци да са възприели по-ранни египетски визуални похвати, но категорично идентифицирани египетски изображения на кърмеща божествена майка се появяват едва от VII в. сл.Хр. нататък.

Иконографското сходство не предполага непременно религиозна приемственост. Липсват достатъчно доказателства, които да подкрепят тезата, че почитането на Мария е възникнало пряко от култа към Изида.

Образът на кърмещата майка е присъщ както на древногипетската, така и на гръко-римската и християнската култура, макар религиозното му значение да варира значително.

Това, което прави тази конкретна стела особено трогателна, е гръцкият погребален надпис върху нея. Той е посветен на Серапус, починала едва на 21-годишна възраст, и на Хиеракс – дете на една година и пет месеца.

Един от пасажите гласи:

„Почивам заедно с детето си – такава бе съдбата – между моята майка и моя брат.“

Отвъд богословските тълкувания и художествените традиции, този паметник ни напомня за нещо дълбоко човешко: връзката между майката и детето, както и скръбта на едно семейство, живяло преди повече от 1800 години.

Погребална стела с изображение на *Isis lactans* и гръцки надпис. Египет, II в. сл.Хр. В миналото е била част от колекцията на *Lyceum Hosianum* в Браунсберг (днес Бранево, Полша). Национален музей във Варшава, инв. № 198837.

At first glance, this funerary stela from Roman Egypt, dating to the 2nd century AD, bears a striking resemblance to later Christian representations of the Virgin Mary nursing the infant Jesus. Yet the figure depicted here is Isis lactans, the Egyptian goddess breastfeeding her son Horus.

For many years, scholars suggested that images of Isis nursing Horus directly inspired the Christian iconography of Maria lactans. But what does current research tell us?

Three important distinctions should be made:

The iconographic similarities are undeniable. Both traditions depict a divine mother nursing and protecting her child.

Direct artistic influence remains a matter of debate. Christian artists may have adopted earlier Egyptian visual conventions, but securely identified Egyptian representations of the nursing Virgin appear only from the 7th century AD onwards.

 Iconographic resemblance does not necessarily imply religious continuity. There is insufficient evidence to suggest that the veneration of Mary developed directly from the cult of Isis.

The image of a nursing mother was shared across ancient Egyptian, Graeco-Roman and Christian cultures, although its religious meanings differed considerably.

What makes this particular stela especially moving is its Greek funerary inscription, commemorating Serapous, who died aged just 21, and Hierax, a child of only one year and five months.

One passage reads:

“With my child I rest, as fate would have it, between my mother and brother.”

Beyond theological interpretations and artistic traditions, this monument reminds us of something profoundly human: the bond between mother and child, and the grief of a family more than 1,800 years ago.

Funerary stela with Isis lactans and a Greek inscription. Egypt, 2nd century AD. Formerly in the collection of the Lyceum Hosianum in Braunsberg (present-day Braniewo, Poland). National Museum in Warsaw, inv. no. 198837.

Sanctuary of Monte Sant'Angelo, Gargano, Italy - храм от 5 век / Монте Сант'Анджело, Италия - Светилището на Архангел Михаил

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Sanctuary of Monte Sant'Angelo, Gargano, Italy - храм от 5 век!

 Монте Сант'Анджело, Италия - Светилището на Архангел Михаил!

С най-старото светилище, посветено на архангел Михаил и много важно място за поклонение от ранното средновековие.

Светилището е комплекс от сгради около пещера.

Малкият град е разположен на върха на регион Гаргано, с характерния за него средновековен квартал, наречен "Junno", считан за най-старата част на града.

Градът Монте Сант'Анджело с атрактивните си варосани къщи, които се спускат отстрани на хълм с изглед към Адриатическо море е с надморска височина от около 800 метра.

Гледката е изумителна, ще ви я покажа отделно.

Историята на Монте Сант'Анджело започва в края на пети век след Христа, когато е построена църква и е посветена на архангел Михаил, който се е явил на епископа на Сипонто тук.

Днес градът е важен религиозен център на Гаргано и светинята приема все по-голям брой вярващи.

Планината, макар и недостъпна в продължение на няколко века, е била широко известна в древността под името „Mons Garganus", а също и „Promontorium Garganum".

Етимологията на "съвременното" име на Монте Сант'Анджело е ясна, защото просто означава "планината, посветена на Архангел Михаил".

Между края на петия и началото на шести век започва възходът на култа към Архангел Михаил.

Първият храм е бил самата пещера, но времето е минало и сега комплексът включва: църквата Санта Мария Маджоре, баптистерий, две готически арки, камбанария, стълбище с 86 стъпала и мраморни статуи.

В сърцето на светилището се чете надпис на думите на Архангела:

„Там, където скалата се отваря широко, греховете на хората ще бъдат простени“.

Шамони с гледка към Монблан и ледника Mer de Glass

Еделвайс

Дочь выходит в платье белом: Годежът на майора“ (на руски: „Сватовство майора“) Павел Андреевич Федотов).

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН   

Дочь выходит в платье белом,

мать хлопочет между делом,

сваха в шали у дверей

говорит за трёх людей.

А майор в дверях молчит

и на девицу глядит,

только видит он не лик,

а приданое в тот миг.

Сцени на клане на крави от гробницата на Меху в Сакара / Butchery scenes from the tomb of Mehu at Saqqara

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН   

Сцени на клане на крави от гробницата на Меху в Сакара. В Древен Египет кравите са били заклани, като са ги поваляли по гръб, след което са прерязвали артерията зад предния крак.

Меху е бил везир, вероятно служил при цар Тети по време на VI династия от епохата на Старото царство. Неговата гробница е една от най-впечатляващите в Сакара.

Butchery scenes from the tomb of Mehu at Saqqara. Cows were slaughtered in Ancient Egypt by rolling them over onto their back and then cutting the artery behind the front leg. 

Mehu was a vizier probably serving under king Teti in the 6th dynasty of the Old Kingdom. His tomb is one of the most spectacular at Saqqara.

Меху заема висшата държавна длъжност „везир“ (tjaty) и носи редица престижни титли, сред които „жрец на Маат“ и „надзорник на всички кралски строежи“. Неговата мастаба е открита през 1940 г. от египетския археолог Заки Саад северно от процесията на пирамидата на Унис в некропола Сакара. Паметникът е забележителен с изключително доброто запазване на полихромията върху варовиковите барелефи.

Сцените, изобразяващи клане на добитък (сегменти от т.нар. „ежедневни дейности“ или daily life scenes), са съществен елемент от иконографската програма на частните гробници през Старото царство. Те имат както икономическо-административно значение, така и магико-религиозна функция – да осигурят вечна хранителна оброчна събираемост (ḫt-n-wt) за Ка (душата) на починалия.

2. Анализ на техниката за умъртвяване и разфасоване

Върху представения барелеф се наблюдава каноничният египетски метод за поваляне и транширане на едър рогат добитък:

1. Обездвижване и поваляне (debilitation): Животното бива съборено на земята и фиксирано по гръб или странично. Краката му са здраво свързани с въжета, обтегнати от служителите (съгласно долния регистър на изображението).

2. Артериално срязване и обезкървяване: Месарят (ḫft-ntj) извършва прецизен разрез с кремъчен или медни нож в областта на шията/гърлото или в зоната зад предния крайник, насочен директно към основните кръвоносни съдове (аорта и югуларна вена).

3. Събиране на кръвта: В непосредствена близост друг помощник държи съд, предназначен за събиране на оттичащата се кръв. В древноегипетската концепция кръвта притежава жизнена сила, но и ритуална нечистота, поради което контролираното ѝ събиране е задължително преди последващото отделяне на крайниците (предимно предния бут – špš).

3. Стилистични и композиционни особености

Композицията е организирана в хоризонтални регистри:

• Горен регистър: Показва завършващата фаза на транширането. Животното е легнало по гръб с петниста окраска на козината. Месарите отстраняват коремната стена и отрязват предните крайници, а помощниците държат съдове за органите и кръвта.

• Долен регистър: Изобразява активния процес на борба и обездвижване на животното от екип от трима или четирима работници, описващи динамиката на физическото усилие чрез разкрачени пози и опънати мускулни линии.

Библиография

• Altenmüller, Hartwig. Die Wanddarstellungen im Grab des Mehu in Saqqara. Archäologische Veröffentlichungen (AV) 42. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern, 1998.

• Eggebrecht, Arne. Schlachtungsbräuche im alten Ägypten: Von der Vorzeit bis zum Ende des Mittleren Reiches. München: Ludwig-Maximilians-Universität, 1973.

• Ikram, Salima. Choice Cuts: Meat Production in Ancient Egypt. Leuven: Peeters, 1995.

• Kanawati, Naguib. Conscience of Ancient Egypt: The Lives and Times of the Officials of the Old Kingdom. Cairo: Supreme Council of Antiquities, 2002.

• Vandier, Jacques. Manuel d'archéologie égyptienne, Tome IV: Bas-reliefs et peintures - Scènes de la vie quotidienne. Paris: Éditions A. et J. Picard, 1964.

Есен в Егишем

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Това е Гълъбарникът - "разклонява" две улички

Виното било онова нещо, благодарение на което регионът започнал да процъфтява

Някои къщи са тематично украсени за Хелоун

Лесно е да рушиш, трудно е да градиш, пазиш и надграждаш

Можете ли да повярвате, че тази къща, забележете в син цвят, е построена 1663

Бившият църковен хамбар за нуждите на маршала на Страсбургската катедрала местните селяни са били длъжни да носят своя „десятък“ (данък под формата на част от реколтата, най-често грозде и вино), който се е полагал на Църквата

От поколения насам сградата е собственост на фамилията Шнайдер, които продължават традицията да произвеждат автентични елзаски вина и организират дегустации в историческата си изба под самата къща.

площад Сен Леон (Place Saint-Léon) с фонтана на Свети Леон

Папа Лъв IX, роден именно в Егисхайм през 1002 г. и е най-известната историческа личност от региона

В миналото централният фонтан е служил като основен източник на вода за жителите и за добитъка в селото.

Ето ги част от символите - цифри, греди, знаци

Типично по елзаски - всяко прозорче е като следваща глава от приказната книжка

Гредите не са подреждани случайно. За човека от средните векове, който често е бил неграмотен, предната част на къщата е била като отворена книга – за това те използвали геометричен език от символи и фигури, за да кодират в конструкцията пожелания аз защита, здраве, богатство и често да разкрият статуса на собственика.

През вековете Егисхайм преминава през множество изпитания – териториални конфликти между местни лордове и френски крале, чумни епидемии и войни

За да се защитят от нападения, жителите строят къщте си плътно една до друга, следвайки овала на двете защитни крепостни стени.

Гъбите, есен е - навсякъде са

Един от най-големите страхове в миналото били пожарите – тъй като дър-вото и сламата между него, буквално се превръщали във факли, за това най-честият символ, който оставяли старите майстори бил Андреевският кръст – Х-образна греда. Освен, че укрепва конструкцията, той бил мощен защитен знак срещу мълнии, пожари и зли очи.

А някога тук са живели най-бедните
През XVI и XVII век, когато населението на Егисхайм нараствало, мястото зад защитните крепостни стени свършило. Затова на всяко свободно пространство – дори на острите ъгли между улиците – започнали да се строят миниатюрни домове. В тази конкретна къща са живеели надничари и бедни работници

Това е дворът на същата ъглова къща.
Днес тази тясна постройка всъщност служи като декоративно предверие и маркира входа към голямото и известно винарско имение на фамилията Фройденрайх

В Егишем живеят около 1750 души

Предците им са съхранили приказка, която поколения наред са опазили

Егисхайм е само на 7 км от Колмар

Откривате ли всички символи - столът на Вещицата, Х - за защита...

На някои къщи могат да се видят сложни, преплетени фигури от греди –това е знак, че собственикът е много богат. Колкото по-сложна, извита и наситена с детайли била дървената конструкция, толкова повече пари имал собственикът, за да плати изкусната работа на майсторите

Гредите и техните символи, за който може да ги разчете

Цветовете, които разкриват статута на предходжните собственици

Това е площадът, свързан с гроздобера в миналато, а Свети Урбан от Лангър е патрон и закрилник на лозарите и винарите в Елзас и Германия

Пълен кръг по "лучените" улички

За да открием още от неговите красиви, цветни и удивителни къщи

Ако ме питате кое местенце най-много ми е харесало в Елзас – не мога да ви отговоря. Всичките имат едновременно единен дух, но и са като различни малки планети. Обаче местните са си го избрали – "Най-красивото село на Франция".

Ако питате германците как се казва ще ви кажат – Егисхайм и съвсем сериозно ще допълнят, че си е било тяхно. Те и за Рига твърдят същото, макар това да е било съвсем за кратко и много отдавна, та за Егишем ли (френското му име) няма, при положение, че им е принадлежало до преди има-няма 70 години.

И се шегуват с него като го наричат „Градът на лука“ – Zwiebelstadt. Но не защото има някоя засукана рецепта с него, като прословутата френска лучена супа, а заради концентричните улици, които приличат на пластовете на луковица.

Тръгваме и ние по тях. И се отварят страниците на следващата приказка от книжката „Елзас“. Първата глава е за гъбите от гората, а с нея сякаш се открехват вратите на местните, които разкриват какво означават буквите и инициалите по тях. Виждам IHS – “Исус спасител на човечеството”. Това било като официална благословия за дома. Носи онова суеверно вярване, че ако се постави на къщата, ще я опази от пожари и зли сили. Запазена е още годината на построяване и други два инициала - а те са на съпрузите.

А после Y или К, което означава сила, стабилност и присъствие на господар в къщата.

Искам да науча всичко за тези хора, оставили това удивително богатство. Да науча как са опазили 3-4-5 века къщите си, които изграждали от камък, и дървени греди, а между тях запълвани със смес от слама, глина и камъчета, а след това запечатвали с варовик – за да „дишат“ и да бъдат гъвкави на температурни промени и не дай боже природни бедствия.

И това днешно богатство е дело на няколко гилдии от занаятчии. И е интересно, че главната роля не са имали зидарите, а майсторите дърводелци.

И се ровя да търся и чета, за да науча, че през средните векове и особено Ренесанса, къщата не се е възприемала като зидария, а като гигантска сглобяема дървена скулптура (скелет), която дърводелците изработвали с невероятна математическа прецизност. Тези хора били най-уважаваните и скъпо платени занаятчии, а уменията им били обвити в тайни и предавани само в затворени гилдии. Майсторът е изчислявал и изрязвал всеки дъбов лъч на земята, често в самата гора, като къщата била сглобявана първо пробно на земята. И тук идва най-голямата тънкост – не са били използвани никакви метални пирони, защото след като ръждяса желязото уврежда дървото. Гредите били свързвани с дървени клинове, накиснати в масло, които с времето се раздували и така "заварявали" конструкцията.

Един от най-големите страхове в миналото били пожарите – тъй като дървото и сламата между него, буквално се превръщали във факли, за това най-честият символ, който оставяли старите майстори бил Андреевският кръст – Х-образна греда. Виждам я на много места не само в Егишем. Освен, че тя укрепвала конструкцията, биля и мощен защитен знак срещу мълнии, пожари и зли очи.

Друг знак, който се вплитал е столът на вещицата – специфично пресичане на греди, което образува формата на малко столче. Вярвало се, че ако вещица се опита да влезе щяла да седне на столчето и да остане приклещена там без да навреди на семейството.

Суеверия ги наричаме днес, но кои сме ние, че да знаем повече от предците ни?!

Диамант или ромб – символ на плодородие, изобилие, женско начало – поставян на домове с младоженци.

И стигам до историята на цветовете, които са като гадатели - те разкривали всичко за стопаните.

Ярките цветове не са случайни – те са се давали спрямо занаята, който имал собственикът.

Синьо – боята била скъпа, а тя разкривала, че в този дом живеят шивачи и тъкачи.

Червеното бил цветът за месарите и ковачите (символично с това се свър-зват и тези занаяти като цвят)

А жълтото и кафявото за сладкари и хлебари.

Много от тези къщи са правени не само от местни майстори, но и от странстващи калфи. Традицията била когато завърши обучението си младият дърводелец трябвало да тръгне на пътешествие за 3 г. и 1 ден, той обикалял Европа пеша, облечен в традиционна черна кадифена носия с шапка, носейки инструментите си във вързоп. Оставал в различни места, за да научи нови техники, и предлагал труда си срещу подслон и храна. Тези пътуващи калфи са пренасяли архитектурните стилове между Германия, Швейцария и Франция.

Чета всички тези истории от Егишем и стигаме неминуемо до Гълъбарника – невероятно тясна, жълта къща, един от символите на града. Построена точно на разклонението, където южната част на крепостната стена се разделя на две. Тя никога не е била дом. В приземния етаж са отглеждани домашни животни – често прасета, на първия етаж се е съхранявало сеното, а най-горната изострена част е била гълъбарник – птици, отглеждани за кулинарията. Нищо не се изхвърляло – месото се готвело, а с изпражненията се торяли лозята.

Религия, но и суеверия съпътстват миналото на елзасци.

До началото на ХХ в. улиците на това селце са си имали официален нощен пазач. Той обикалял с фенер и рог, и трябвало да пази не само от крадци, но и да следи за пожари. На всеки кръгъл час пеел специална ритуална песен на местния елазски диалект – гасете огньовете и свещите, пазете се от беди и хвалете Господ. По Коледа тази сцена оживява.

И ако в цял Елзас винопроизводството е емблема, то Егишем е неговото родно място, както впрочем и на един един от най-значимите реформатори през Средновековието - папа Лъв IX. И на централния площад има фонтан и параклис в негова чест.

А в миналото един от най-важните дни бил именно празникът на гроздобера. Това не било просто прибиране на реколтата, а свещен ритуал. Преди началото на гроздобера никой нямал право да къса и едно зрънце от лозята, защото го грозяла огромна глоба. Денят, в който започвал, бил придружен от биене на църковните камбани. Цялото село обличало празничните си носии и излизало на лозята. Първата пресована мъст се пиела от всички на централния площад до статуята на папа Лъв.

Такъв ритуал всъщност има и в южна България.

А в Елзас има и още една прилика с нашите празници и тя е за изгонването на зимата – много стар езически ритуал, който се е запазил с вековете. В началото на пролетта младите мъже от селото отивали на хълмовете над лозята, палели са малки дървени дискове в голям огън и с помощта на гъвкави геги ги изстрелвали високо в небето. Всеки диск бил посвещаван на любимо момиче или на реколтата, а с виковете си вярвали, че гонели зимните духове и събуждали земята за нов живот.

Толкова много приказки прочетох в това малко, но удивително място с име „Егишем“ и напълно подкрепям французите, че са го избрали за най-красивото село.