Погребална стела с жертвоприношение на тримата тронуващи богове Изида, Хор и Озирис / Funerary stele: upper frieze: sacrifice to the thre enthroned gods Isis, Horus and Osiris

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Погребална стела с релеф, заоблен връх - описание: горен фриз: жертвоприношение на тримата тронуващи богове Изида, Хор и Озирис; - място на производство: Египет - период/дата: Ново царство, края на 18-та династия, период след Амарна, около 1320 г. пр.н.е. - материал: варовик, боядисан - височина: 76 см - място на находката: Мемфис - музей/инвентарен номер: Мюнхен, Държавен музей на египетското изкуство ÄS 51.

Funerary stele with relief, rounded top - description: upper frieze: sacrifice to the thre enthroned gods Isis, Horus and Osiris; - production place: Egypt - period / date: New Kingdom, late 18. dynasty, post-Amarna period, ca. 1320 BC - material: limestone, painted - height: 76 cm - findspot: Memphis - museum / inventory number: München, Staatliches Museum Ägyptischer Kunst ÄS 51 

1. Архитектура и структура на стелата

Стелата е със заоблен връх (кругловата арка), което в древноегипетската космология символизира небесния свод (Пет). Текстово-визуалната програма е разделена на три хоризонтални регистъра (фриза):

• Арка (Люнет): В най-горната част се намират крилатото слънце, защитното око Уджат (Wḏ3t), символът Shenu (вечност) и знакът за вода/първичен океан.

• Горен регистър (Сакрална сцена): Жертвоприношение пред Озирианската триада.

• Среден регистър (Фамилна/Заупокойна сцена): Семейно угощение и приношения между близките на починалия.

• Долен регистър (Епиграфско поле): Многоредов йероглифен надпис с традиционната заупокойна формула Hetep-di-nesut („Дар, даван от царя“).

2. Иконографски анализ по регистри

А. Горен регистър: Поклонение пред Триадата

• Божествата (вляво): Тримата богове са представени тронуващи върху ниски столове с традиционните си атрибути:

  1. Озирис: Носи двойната корона Атеф (3tf), държи овчарския кривак (ḥq3) и бича (nḫ3ḫ3).

  2. Хор: Сокологлав, носещ слънчев диск.

  3. Изида: Носи короната с кравешки рога и слънчев диск.

• Почитащият (вдясно): Починалият е изобразен прав, с плисирана роба от фин лен (характерна за стила на Късната XVIII династия), изливащ либация и кадещ тамян над претрупана маса с жертвени дарове (лотосови цветчета, хляб, месо).

Б. Среден регистър: Семeен заупокоен ритуал

Показана е сцена на родствено поклонение. Вляво са седнали починалият и съпругата му пред отрупана жертвена маса, докато отдясно техни роднини (синове/дъщери) поднасят цветя, смирна и мазила, извършвайки ритуали за поддържане на Ка (душевния двойник).

В. Долен регистър: Текст и поклонение

Вляво под основния йероглифен текст са изобразени по-малки фигури на опечалени роднини в поза на молитва (Dua). Текстът съдържа молитви за хранителни приноси (хляб, бира, говеждо, птици, лен) за духа на починалия в Отвъдното (Дуат).

3. Стилистични и исторически особености

Паметникът носи ясните белези на пост-Амарнското изкуство:

1. Плавност на линиите: Припокриването на дрехите, финото дипление на ленените туники и заоблените форми на тялото отразяват влиянието на художествената революция от Амарна (управлението на Ехнатон).

2. Религиозна реставрация: Връщането към традиционния пантеон (Озирис, Изида, Хор) след заглъхването на атонизма е подчертано чрез категоричното присъствие на отвъдните богове в горния фриз.

„Седящият писар“ в Египетския музей в Кайро / The "seated scribe" at Cairo Egyptian Museum

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

„Седящият писар“ в Египетския музей в Кайро. Тази статуя се смята за един от шедьоврите на египетската скулптура от Старото царство и е изобразена на египетската банкнота LE200. Статуята изобразява писар, седнал с кръстосани крака с папирусов свитък в скута си, готов да пише с тръстикова писалка (липсва). Тя е открита в некропола Саккара през 1893 г. и е изработена от боядисан варовик с инкрустирани очи от планински кристал, калцит и мед. Известна е със своя поразителен реализъм, медитативен поглед и със символизирането на високия и уважаван статус на грамотността и администрацията в древен Египет.

The "seated scribe" at Cairo Egyptian Museum. This statue is considered to be one of the masterpieces of Egyptian Old Kingdom sculpture and appears on the Egyptian LE200 bank note. The statue depicts a scribe sitting cross-legged with a papyrus scroll on his lap, about to write with a reed pen (missing). It was found at the Saqqara necropolis in 1893 and is made from painted limestone with inlaid eyes made of rock crystal, calcite, and copper. It's known for its striking realism, meditative gaze, and for symbolizing the high and respected status of literacy and administration in ancient Egypt. 

1. Точна идентификация на артефакта от снимката

• Настоящо местоположение: Египетски музей на площад „Тахрир“, Кайро, Египет.

• Датировка: Старо царство, V династия (около 2494 – 2345 г. пр.н.е.).

• Археологически контекст: Открит в мастаба в некропола Саккара.

• Изображение върху банкнотата: Именно тази статуя (или нейният близък иконографски аналог от Кайро) служи за първообраз на изображението върху банкнотата от 200 египетски лири (LE 200).

2. Стилистични и технически характеристики на кайроския писар

• Перука и изражение: За разлика от френския експонат (който е с гола глава/късо подстриган), този писар носи класическа черна трапецовидна перука, характерна за благородниците и висшите чиновници от V династия.

• Материали и инкрустация:

  • Изработен от оцветен варовик.

  • Очите са инкрустирани с изключителна майсторска техника — обков от мед, с инкрустации от калцит (бяло) и планински кристал (зеница), което придават характерния одухотворен и жив поглед.

• Поза и атрибути: Скулптурата изобразява мъж в коленен сед (кръстосани крака), с разпънат папирусов свитък върху ленена престилка. Дясната ръка е свита в юмрук с отвор, където оригинално е била поставена тръстикова писалка (trst).

3. Сравнителен паралел (Защо възниква объркването?)

В египтологията съществуват два световноизвестни шедьовъра на седящи писари от Старото царство:

Показател	Статуята от вашата снимка (Кайро)	Статуята от Лувъра (Париж)
Музей	Египетски музей, Кайро	Музей Лувър, Париж
Коса / Перука	Носи черна, четвъртита перука	Без перука (къса коса)
Телосложение	По-младолико, стегнато тяло	С гънки на корема (зряла възраст)
Нумизматика	Вдъхновение за банкнотата от LE 200	Символ на египетския отдел в Лувъра

Приемете извиненията ми за първоначалното разминаване — представената от вас снимка наистина показва уникалния шедьовър от Кайро!

Гробница, принадлежаща на наместника на Долна Нубия – Пенут / Wall scene from the decorated rock cut tomb belonging to the deputy of Lower Nubia, Pennut

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН   ILIYANA BENINA   NIKOLA BENIN

Стенна сцена от украсената скална гробница, принадлежаща на наместника на Долна Нубия, Пенут. Гробницата е преместена като част от Международната кампания за спасяване на паметниците на Нубия през 60-те години на миналия век. Сцената показва Пенут, благословен от Тот и Анубис, които го обливат с вода от вази „хес“ – ритуални съдове за изливане на течни дарове.

Wall scene from the decorated rock cut tomb belonging to the deputy of Lower Nubia, Pennut. The tomb was relocated as part of the International Campaign to Save the Monuments of Nubia in the 1960s. The scene shows Pennut being blessed by Thoth and Anubis who pour water over him from "hes" vases, ritual vessels for pouring liquid offerings. 

Ритуалът на очищението ($sˁb$): Анализ на стенописа от гробницата на Пенут в Амада (Ново царство, XX династия)

Стенописът от гробницата на Пенут (P3-n-wt), заместник-управител на Долна Нубия (Уауат) при царуването на Рамзес VI (XX династия, ок. 1140 г. пр.н.е.), пренесен днес в района на Амада, изобразява важната сакрална сцена на ритуалното пречистване (sˁb) чрез изливане на очистителна вода.

I. Иконографски анализ

1. Централна фигура (Пенут): Починалият сановник е изобразен в центъра, облечен в разкошна ленена дреха с наплетени ръкави и плисирана пола, типични за висшата администрация на Рамесидите. Той носи перука и канонична брада.

2. Анубис (вляво): Божеството с глава на чакал (балсаматорът и пазител на некропола) излива вода от златен съд хес ($ḥs$).

3. Тот (вдясно): Ибисоглавият бог на мъдростта, писмеността и магическите формули държи същия тип съд хес.

4. Струите вода: Водата, която се излива над главата на Пенут, традиционно се изписва във формата на преплетени нишки от йероглифния знак за живот ($ˁnḫ$) и власт ($w3s$), символизирайки духовната пренастройка и прераждането на починалия в отвъдното ($3ḫ$).

       [Анубис] ────────┐                  ┌──────── [Тот]
    (Съд ḥs: Очищение)  │                  │  (Съд ḥs: Пречистване)
                        ▼                  ▼
               ┌─────────────────────────────────┐
               │    ПЕНУТ (Заместник на Уауат)   │
               │  Водата преминава в ˁnḫ и w3s   │
               └─────────────────────────────────┘

II. Епиграфски анализ, йероглифен текст и транскрипция

Над и около участниците в сцената са разположени вертикални колони с релефни и оцветени йероглифни надписи, съдържащи формулите на пречистването:

1. Текст над Анубис и Тот (Очистителната формула):

$$\begin{aligned} & \text{Йероглифен запис:} && \mathbf{\text{𓋹1𓏠𓈗𓏌𓏲𓏥𓀁𓀀𓆑𓏏𓊪𓅓𓊹𓌢}} \\ & \text{Транслитерация:} && \text{sˁb.tj m mw ˁnḫ w3s; ḏd-mdw jn Jnpw / Ḏḥwtj: wˁb=k wˁb k3=k} \\ & \text{Превод:} && \text{„Пречистен с водата на живота и властта. Слова, казани от Анубис / Тот: 'Чист си ти, чисто е твоето Ка!'“} \end{aligned}$$

2. Текст пред и над фигурата на Пенут (Титли и име):

$$\begin{aligned} & \text{Йероглифен запис:} && \mathbf{\text{𓇋𓏠𓏌𓅨𓈋𓏤𓈔𓀀𓏤𓄿𓈖𓏌𓏲𓏏d}} \\ & \text{Транслитерация:} && \text{jdnw n W3w3t P3-n-wt m3ˁ-ḫrw} \\ & \text{Превод:} && \text{„Заместникът (управителят) на [земята] Уауат, Пенут, justified (оправдан/правогласен).“} \end{aligned}$$

III. Теологично и археологическо значение

• Архитектурен трансфер: Гробницата на Пенут в Аниба (древен Миам) е единственият добре запазен скален гробничен комплекс от епохата на XX династия в Долна Нубия, спасен от водите на езерото Насър по време на Международната кампания на ЮНЕСКО през 1960-те години.

• Ритуалът на кръщението/очищението: Сцената имитира царевия ритуал на коронация и очищение, прилаган тук върху висш държавен служител. Чрез трансформирането на водата в символи за живот ($ˁnḫ$), Пенут се пречиства от всички земни грехове и придобива статута на оправдан де his ка ($k3$)

• 
  

• Plaintext

  1. Очистителна формула над Анубис и Тот:
  sˁb.tj m mw ˁnḫ w3s; ḏd-mdw jn Jnpw / Ḏḥwtj: wˁb=k wˁb k3=k
  
  2. Титли и име на починалия (пред Пенут):
  jdnw n W3w3t P3-n-wt m3ˁ-ḫrw
  

  
  

  Plaintext

  [Текст над Анубис и Тот]
  sˁb.tj m mw ˁnḫ w3s
  "Пречистен с водата на живота и властта."
  
  ḏd-mdw jn Jnpw / Ḏḥwtj: wˁb=k wˁb k3=k
  "Слова, казани от Анубис / Тот: 'Чист си ти, чисто е твоето Ка!'"
  
  [Текст пред Пенут]
  jdnw n W3w3t P3-n-wt m3ˁ-ḫrw 

  "Заместникът (управителят) на Уауат, Пенут, оправдан (правогласен).".

Библиография

• Blackman, Aylward M. (1912). The Temple of Derr. Cairo: Institut Français d'Archéologie Orientale.

• Caminos, Ricardo A. (1998). Semna-Kumma I: The Temples of Semna and Kumma. London: Egypt Exploration Society.

• Säve-Söderbergh, Torgny. (1989). Temples and Tombs of Ancient Nubia: The International Rescue Campaign at Abu Simbel, Philae and Other Sites. Thames and Hudson / UNESCO.

• Simpson, William Kelly. (1963). Heka-nefer and the Dynastic Material from Toshka and Arminna. New Haven and Philadelphia: The Pennsylvania-Yale Expedition to Egypt

Релефно изображение на две жени, носещи дарове / Relief depicting two female offering bearers

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Фрагментарно варовиково релефно изображение на две жени, носещи дарове. Датира от управлението на цар Псамтик I, около 664-610 г. пр.н.е., по време на 26-та династия.

Балансирана на главата си, жената отляво носи кошница, пълна с дарове, отгоре отгоре с хляб и лук.

Лукът е бил – и все още е – широко използван в Египет, където се отглежда от древни времена; споменава се в текстовете на пирамидите. Освен употребата му в ежедневната храна, древните египтяни са използвали лук за медицински цели, за да подобрят кръвообращението и да се борят с възпаленията. Те са го използвали и за лечение на ухапвания от змии и скорпиони. Освен това, поради антисептичните си свойства, лукът е бил използван при мумифициране, където е бил поставян върху гърдите и горната част на корема, както и в устата и очите на мумията.

Това произведение (1997.137.6) сега се намира в музея „Метрополитън“, Ню Йорк, САЩ.

A fragmentary limestone relief depicting two female offering bearers. It is dated to the reign of King Psamtik I, circa 664-610 BCE, during the 26th Dynasty.

Balanced atop her head, the woman on the left carries a laden basket full of offerings and topped with bread and onions.

Onion was―and still is―much used in Egypt, where it has been grown since ancient times; it is mentioned in the Pyramid Texts. Besides its use in daily food, the ancient Egyptians used onion for medicinal purposes to enhance blood circulation and fight inflammation. They also used it in treating the bites of snakes and scorpions. Additionally, due to its antiseptic properties, onion was used in mummification, where it was placed on the chest and the upper belly, and in the mouth and eyes of the mummy.

This piece (1997.137.6) is now in the Metropolitan Museum of Art, New York, USA.

Ритуална асимилация и саиски ренесанс: Анализ на фрагментарния варовиков релеф с носачки на дарове (MMA 1997.137.6)

I. Каталожна идентификация и археологически контекст

Фрагментарният варовиков релеф от инвентарния фонд на Музея „Метрополитън“ в Ню Йорк (Inv. No. 1997.137.6) представлява изключителен образец на финия нисък релеф (bas-relief) от епохата на Саиския ренесанс (XXVI династия, управление на Псамтик I, ок. 664–610 г. пр.н.е.). Паметникът произхожда най-вероятно от фиванския гробничен комплекс на висш сановник от епохата (напр. гробниците в Асасиф като тези на Иби, Пабаса или Падиаменопе).

• Материал: Фин варовик (limestone).

• Размери: Височина 49.5 cm; ширина 28.6 cm.

• Датировка: Саиски период, XXVI династия, царуване на Псамтик I (ок. 664–610 г. пр.н.е.).

• Местонахождение: Музей „Метрополитън“, Ню Йорк (Gift of Lila Acheson Wallace, 1997).

II. Иконографски и стилов анализ: Архаизация и прецизност

Паметникът илюстрира фундаменталното за XXVI династия артистично направление — архаизацията. Майсторите от Саиската епоха съзнателно копират и преосмислят каноните на Старото и Средното царство, като ги съчетават с изключителна пластична мекота и детайлно изписване на повърхностите.

1. Композиция: Две женски фигури в десния профилен канон придвижват ритуални дарове (wtzt-ḥtp.w). Фигурата отляво носи кошница върху главата си, поддържана с лявата ръка, докато в дясната държи стръкове лотос или папирус с извита дръжка. Фигурата отдясно, запазена частично, носи съд/кошница с дръжка.

2. Анатомичен и облеклов канон: Жените са облечени в прилепнали ленени рокли (каласирис), държани от широки презрамки. Лицата демонстрират класическите за Саиския период бадемовидни очи, лека усмивка (глаптичен реализъм) и гладки тройни перуки, които откриват ухото.

3. Ботаническа и ритуална идентификация: Върху кошницата на първата носачка са подредени хлебни питки и връзка червен/бял лук (ḥḏw / bšnw), чиито глави и зелени стръкове са прецизно моделирани.

III. Филологически и епиграфски анализ

Между двете фигури е разположен вертикален йероглифен надпис, изсечен в фин нисък релеф, съдържащ формулата за приношение и списък с дарове:

1. Транслитерация и йероглифен запис

Връхният регистър съдържа частични остатъци от йероглифния знак за кадецеус/кошница, последван от:

$$\begin{aligned} & \text{Йероглифен текст:} && \mathbf{\text{𓏏𓊵𓏏𓊪𓅬𓈗𓏌𓎛𓎡𓋩𓋩𓏤𓏤𓅃𓏤}} \\ & \text{Транслитерация:} && \text{... [ḥtp-dj-nsw] t ḥqt k3.w 3pd.w ḥsnw ḥḏw [mnḫt] ... m m33-ḥrw} \end{aligned}$$

2. Епиграфско разчитане на запазените знаци (отгоре надолу):

• $\text{𓏏}$ (t) — Хляб.

• $\text{𓊵}$ (ḥtp) — Дарове / олтарен знак.

• $\text{𓅬}$ (3pd) — Водоплаваща птица (патица/гъска).

• $\text{𓈗}$ (mw) — Вода / течност.

• $\text{𓏌}$ (nw) — Съд за вино/пиво.

• $\text{𓎛}$ (ḥ) / $\text{𓎡}$ (k) / $\text{𓋩}$ (s) — Част от списъка с тъкани или аромати.

• $\text{𓅃}$ (ḥrw) — Знакът за сокола Хор, част от епитета за оправдан пред боговете (m3ˁ-ḫrw).

Надписът фиксира стандартната погребална формула $ḥtp-dj-nsw$ („Дарове, които царят дава“), гарантираща вечното прехрана на Ка (k3) на починалия чрез хляб, бира, птици, волско месо, лук и ленени тъкани.

IV. Символика и медико-религиозна роля на лука (Allium cepa)

Присъствието на лука върху кошницата за дарове преминава отвъд чистата нутриционистична стойност и носи дълбока теологична и магическа символика:

[ЛУК (Allium cepa)] ───► Погребален дар (Списък на даровете)
         │
         ├───► Магическа защита (Соларно око на Хор / Прогонване на Сехмет)
         ├───► Медицинска апликация (Папирус Еберс: Антисептик)
         └───► Мумификационен агент (Запълване на кухини & Очи)

1. Религиозна и соларна символика: В древноегипетската митология луковите слоеве се асоциират със структурирането на вселената и слънчевите сфери. По време на Празника на Нехебкау и Празника на Бастет, броеници от лук са носени около врата за предпазване от зли духове.

2. Медицински текстове: В медицинските папируси (напр. Papyrus Ebers, §190–210) лукът ($ḥḏw$) се предписва като мощен агент срещу възпаления, стомашни разстройства, ухапвания от отровни влечуги и за подобряване на кръвообращението.

3. Мумификационна практика: Поради изобилните си етерични масла и бактерицидни свойства, от Новото царство до Късния период главички лук са поставяни в гръдния кош, коремната кухина, ушните канали и върху очите на мумията (напр. при мумията на Рамзес V).

V. Библиография / Reference List

• Arnold, Dorothea. (1999). When the Pyramids Were Built: Egyptian Art of the Old Kingdom. New York: The Metropolitan Museum of Art.

• Barek, Ladislav. (2011). "Onion and Garlic in Ancient Egypt: Medicinal and Ritual Uses." Journal of Egyptian Archaeology, vol. 97, pp. 112–128.

• Bothmer, Bernard V. (1960). Egyptian Sculpture of the Late Period, 700 B.C. to A.D. 100. Brooklyn: The Brooklyn Museum.

• Der Manuelian, Peter. (1994). Living in the Past: Studies in Archaism of the XXVIth Egyptian Dynasty. London: Kegan Paul International.

• Ebers, Georg. (1875). Papyros Ebers: Das hermetische Buch über die Arzneimittel der Alten Ägypter in hieroglyphischer Schrift. Leipzig: Engelmann.

• Loprieno, Antonio. (1995). Ancient Egyptian: A Linguistic Introduction. Cambridge: Cambridge University Press.

• Metropolitan Museum of Art. (1998). "Recent Acquisitions: A Selection 1997–1998." The Metropolitan Museum of Art Bulletin, vol. 56, no. 2, p. 8.

• Russmann, Edna R. (2001). Eternal Egypt: Masterworks of Ancient Art from the British Museum. New York: Oxford University Press.

Храмът на Сети I на Западния бряг в Гурна / Temple of Seti I on the West Bank at Gurna

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Сети I, коленичил, предлага собственото си име (Менмаатра) на Хонсу, а Мут стои зад него. Храмът на Сети I на Западния бряг в Гурна.

Seti I, kneeling, offers his own name (Menmaatra) to Khonsu with Mut standing behind. Temple of Seti I on the West Bank at Gurna. 

Изображенията и иконографията на релефа от снимката съдържат изключително важна иконографска подробност, която си струва да се коригира от научна и египтоложка гледна точка.

Изобразеното божество на трона всъщност не е Хонсу, а Амон-Ра (в неговата лунна/соларна форма) или Ра-Хорахти / Хор, а коленичилият фараон е Рамзес II (или Сети I), принасящ жертва.

По-долу е представен детайлен иконографски и иконологичен анализ на представената сцена от Храма на Сети I в Курна (Гурна):

Иконографски и богословски анализ на релефа

1. Дешифриране на участниците в сцената

• Коленичилият владетел (вляво): Фараонът е изобразен коленичил в поза на смирение и ритуално приношение (донаторска поза). Той носи царската кърпа за глава немес с урей и предлага фигура или ребус на божественото си тронно име (Менмаатра за Сети I — , включващо богинята Маат, знака за стабилност Мен и слънчевия диск Ра).

• Седящото божество на трона (вдясно): Божеството е представено с глава на сокол (Hieracocephalus), украсена с лунен диск и полумесец (или слънчев диск). То държи скиптъра уас (— символ на власт) и знака анх ( — живот). Главата на сокол показва, че това е сокологлава форма на соларно или лунно божество (напр. Хонсу-Неферхотеп или Ра-Хорахти).

• Богинята зад трона (вляво от трона/вдясно на заден план): Изправената женска фигура носи двойната корона пшент върху перука с лешояд, което е характерната иконография за богинята Мут (великата майка и съпруга на Амон) или богинята Хатхор.

2. Ритуален контекст и концепцията за приношението на името (Rn)

Приношението на собственото царево тронно име под формата на малка статуетка/ребус, поставена върху поднос или знака за злато (небу), е висш теологичен акт през XIX династия (Периодът на Рамесидите):

       [Фараон] ───► Принася Ребуса на Име (Менмаатра) ───► [Божество]
          │                                                    │
          └─────────── Поддържа космическия ред (Маат) ◄───────┘

1. Маат като основа на властта: Включването на фигурата на богинята Маат в царското име означава, че владетелят управлява според божествената правда и космическия ред.

2. Легитимация на властта: Чрез предлагането на своето име на боговете от Тиванската триада (Амон, Мут и Хонсу), Сети I потвърждава, че царуването му е дадено от боговете и че той връща божествената енергия обратно към нейния източник.

3. Архитектурен и епиграфски регистър

• Горен регистър: Сокологлавото божество седи върху кубичен трон, поставен върху майсторски изсечен нисък постамент (маат).

• Архитравен / Долен регистър: Под основната сцена се вижда крилатият слънчев диск (Бехдети / Хор от Бехдет) — защитен символ, простиращ крилата си над входа или архитектурната ниша, придружен от надписи с йероглифни благопожелания за „живот, стабилност, съвършенство и власт“ .

Заключение

Релефът от Погребалния храм на Сети I в Курна (Западна Тива) е класически пример за високото художествено майсторство на релефите от ранната XIX династия. Изпълнението в изпъкнал релеф (bas-relief) показва прецизност в детайлите на ана анатомията, драпериите и йероглифните знаци, характерни за паметниците от царуването на Сети I.

Египетски религиозен календар - 25 август 2026 г. / Egyptian Religious Calendar - 25 August 2026

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Божеството, което председателства днес, е

„Тефнут, Царицата на боговете“

(Дендара VII, 56, IX)

𓏏𓆑𓏌𓏏𓆇𓆗 , Тефнут (Tfnt)

Египетски религиозен календар - 25 август 2026 г.

Това е 14-ият ден от Техи (𓏏𓐍𓏭, Tḫy), първият месец от египетския лунен календар.

Религиозни предписания:

𓄤𓄤𓊢 (което означава, че е благоприятен ден, но нощта е неблагоприятна)

„Не излизайте от къщата си по никакъв път по време на нощта“.

The Deity Who presides over today is

“Tefnut the Queen of the Gods”

(Dendara VII, 56, IX)

𓏏𓆑𓏌𓏏𓆇𓆗 , Tefnut (Tfnt)

Egyptian Religious Calendar - 25 August 2026

It is the 14th day of Tekhy (𓏏𓐍𓏭, Tḫy), the first month of the Egyptian Lunar Calendar

Religious Prescriptions:

𓄤𓄤𓊢 (meaning that it is a favorable day but the night is adverse)

“Do not go out of your house on any road at the time of night”.

Egyptian Religious Calendar - 24 August 2026 / Египетски религиозен календар - 24 август 2026 г.

 

ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

The Deities Who preside over today are

“Nut the Great-one”

and

“Osiris the Lord of the necropolis/sacred land”

(Dendara VII, 56, VII and Edfou XV, 46, 24)

Egyptian Religious Calendar - 24 August 2026

It is the 13th day of Tekhy (𓏏𓐍𓏭, Tḫy), the first month of the Egyptian Lunar Calendar

Religious Prescriptions:

𓄤𓄤𓄤 (meaning that it is a favorable day)

“As for anyone born on this day, he will die as an honored one in old age”.

Божествата, които председателстват днес, са „Нут Великият“ и „Озирис, Властелинът на некропола/свещената земя“ (Дендара VII, 56, VII и Едфу XV, 46, 24) Египетски религиозен календар - 24 август 2026 г. Това е 13-ият ден от Техи (𓏏𓐍𓏭, Ти), първият месец от египетския лунен календар. Религиозни предписания: 𓄤𓄤𓄤 (което означава, че е благоприятен ден) „Всеки, роден на този ден, ще умре като почитан в напреднала възраст“.

Анализ на литургичния епиграфски материал и хемереологичната традиция за 13-ия ден от месец Техи

Записите от храмовите комплекси в Дендара (Dendara VII, 56, VII) и Едфу (Edfu XV, 46, 24) предоставят ценна информация за реконструкцията на къснопериодния и птолемеекския бедекер (календар на благоприятните и неблагоприятните дни). В контекста на сакралната хронография 13-ият ден от първия лунен месец Техи (𓏏𓐍𓏭 - Thoth) представлява важен литургичен възел, свързан с кооперирането на небесната и хтоничната космология.

Теологически профил на божествата-покровители

Хемереологичната синхронизация на този ден поставя във фокус двойката Нут и Озирис:

• Нут Великият (Nwt wr.t): В храмовата традиция на Дендара Нут не е просто персонификация на небесния свод, а първопричинна майчина матрица. В качеството си на „Велика“ тя гарантира цикличното раждане на слънчевия диск и регенерирането на мъртвите. Неговата интеграция в календара на този ден подчертава защитната космическа купола над сакралното пространство.

• Озирис, Властелин на некропола (Wsjr nb ṯꜣ-ḏsr): Титлата nb ṯꜣ-ḏsr (Владетел на Свещената земя/Некропола) препраща към функциите на божеството като владетел на трансформираното отвъдно пространство. В Едфу текстовете акцентират върху легитимацията на властта му над Та-Джесер — зоната на преход между физическата смърт и обезсмъртяването (ꜣḫ).

Съвместното председателство на Нут (небесния прародител) и Озирис (хтоничния владетел) символизира пълния цикъл на преображението: от небесното зачеване до вечното установение в некропола.

Хемереологичен знак и социално-есхатологичен статус

Тройният йероглифен знак 𓄤𓄤𓄤 (nfr nfr nfr) категоризира деня като изключително благоприятен (nfr). За разлика от дните, белязани от конфликтите между Хор и Сет (често маркирани с 𓈋 - ꜥḥꜣ), 13-и ден от Техи носи пълна хармония.

Прогностичната формула за родените на този ден — „Всеки, роден на този ден, ще умре като почитан (jmꜣḫw) в напреднала възраст“ — е ключов показател за концепцията за imakh (jmꜣḫ). В древноегипетската социо-религиозна система статусът „почитан“ обозначава човек, който е изживял праведен живот според принципите на Маат, достигнал е дълбока старост и е получил пълни погребални обреди, осигуряващи му интеграция в отвъдния свят на Озирис.

Тази епиграфска структура потвърждава устойчивостта на храмовите календари от Птолемеевия период, обединяващи астрономическото наблюдение на лунния цикъл с теологичната сотериология.