вторник, 17 ноември 2026 г.

Египетски обелиск на гроба на Жан-Франсоа Шамполион в гробището „Пер Лашез“

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН



Египетски обелиск насред гробището „Пер Лашез“ в Париж? Не, това не е реликва, оставена от фараоните! В 18-ия участък на това прочуто парижко гробище погледа привлича забележителен надгробен паметник във формата на каменна игла. Под този обелиск почива Жан-Франсоа Шамполион (1790–1832) – изтъкнатият френски учен, който полага основите на разчитането на йероглифната писменост на Древен Египет. Това е изключително подходяща почит към човек, посветил живота си на разкриването на тайните на фараоните! Зад този необичаен гроб обаче се крие невероятно научно приключение, което по неочакван начин е свързано с една от най-емблематичните забележителности на Париж.

В продължение на векове египетските йероглифи остават дълбока загадка за европейските учени. Тези тайнствени знаци, изсечени по стените на храмове, гробници и паметници из цял Древен Египет, сякаш ревниво пазят своите тайни. Загадката най-накрая е разгадана от млад французин, страстно увлечен по древните езици. Роден през 1790 г. във Фижак (департамент Лот), Жан-Франсоа Шамполион още от ранна възраст проявява силен интерес към източните цивилизации. Благодарение на прочутия Розетски камък – двуезична стела, открита в Египет през 1799 г. – той постига едно от най-великите завоевания в историята на археологията.

Върху стелата е изписан един и същ текст на два езика, предаден чрез три различни писмености: египетски йероглифи, демотическо писмо и старогръцки език. Стъпвайки върху труда на други изследователи и сравнявайки множество надписи, Шамполион осъзнава, че йероглифите са нещо много повече от обикновени символични изображения – те могат да предават и звуци. На 27 септември 1822 г. той официално представя своите открития пред Академията за надписи и изящна словесност в Париж. Това бележи огромен пробив, който проправя пътя към разчитането на древноегипетските текстове и поставя началото на съвременната египтология! След живот, изцяло посветен на научните изследвания, Шамполион умира в Париж на 4 март 1832 г., едва на 41-годишна възраст. Той е погребан в гробището „Пер Лашез“, недалеч от своя приятел Жозеф Фурие – математик и бивш префект на департамент Изер, който е насърчил интереса му към Египет. Съпругата на Шамполион, Розин, издига силно символичен паметник над гроба му: каменен обелиск, вдъхновен пряко от архитектурата на Древен Египет. Този избор, разбира се, не е случаен! В Египет на фараоните обелиските са били големи монолитни паметници, издигани обикновено пред входовете на храмовете. Свързани с култа към слънцето, те са символизирали, наред с другото, връзката между човечеството и боговете.

Елегантният им силует, завършващ с малка пирамида, наречена „пирамидион“, напомня за слънчеви лъчи. Трудно би могло да се измисли по-подходящо почит за човек, посветил живота си на изучаването на надписите, открити върху подобни паметници! И все пак, за разлика от автентичните египетски обелиски – които са богато украсени с йероглифи – обелискът в „Пер Лашез“ се отличава със забележителна строгост и лаконичност. Сред малкото думи, гравирани върху него, е фразата „Шамполион Младия“. Надписът е интригуващ, но обяснението е съвсем просто! Тук няма скрито послание или мистериозен йероглиф за разчитане! Жан-Франсоа Шамполион получава прозвището „Шамполион Младия“ просто за да бъде различаван от по-големия си брат, Жак-Жозеф Шамполион-Фижак. Самият той – книжар, учен и любител на историята – Жак-Жозеф изиграва ключова роля в кариерата на по-малкия си брат. Той подкрепя изследванията му и съдейства за популяризирането на труда му след неговата смърт. Така това прозвище остава свързано с името на прочутия дешифровчик – дори и в неговия последен дом!

И ето още един завладяващ детайл, който прави този гроб още по-интересен! През 1829 г. египетският хедив Мохамед Али подарява на Франция два обелиска, които са се намирали пред входа на Луксорския храм. Натоварен със задачата да огледа паметниците, Шамполион препоръчва онзи, който впоследствие ще бъде пренесен в Париж – избран заради качеството на надписите си и отличното си състояние.

Съдбата понякога е доста иронична! Ученият умира през 1832 г., още преди паметникът да пристигне в столицата през декември 1833 г. Едва на 25 октомври 1836 г. огромният Луксорски обелиск е официално издигнат на площад „Конкорд“ пред погледите на многобройно множество. Така Шамполион никога не успява да се възхити на гигантския обелиск от розов гранит на Рамзес II, извисяващ се в сърцето на Париж. За сметка на това, негов собствен обелиск днес се издига над гроба му в гробището „Пер Лашез“.


Coffin of Nesbanebdjed, “Scribe of the Temple of Amun”, c. 947–713 B.C. From Thebes / Саркофаг на Несбанебджед, „Писар в храма на Амон“, ок. 947–713 г. пр.н.е.

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН



Coffin of Nesbanebdjed, “Scribe of the Temple of Amun”, c. 947–713 B.C.

From Thebes

Now at the British Museum. EA6657

This finely carved wooden coffin belonged to Nesbanebdjed, a distinguished priest and official of ancient Thebes. His numerous titles included “Royal Scribe”, “Governor of Thebes” and “Chief of the Scribes in the Temple of Amun”. He also served the cults of Montu and Ma’at, with further priestly duties associated with Mut, Ptah and Osiris. His father, Ankhpakhered, was himself a priest of Montu at Armant, suggesting a family deeply established within the Theban religious hierarchy.

Discovered at Thebes, the coffin survives in five fragments and entered the British Museum in 1823 through the collection of Henry Salt. Its separately preserved face retains evidence of elaborate metal fittings. A block statue from the Karnak Cachette, now in Cairo (JE 38039), provides further testimony to Nesbanebdjed’s distinguished career.

Although traditionally assigned to the 22nd Dynasty, the coffin’s precise date remains uncertain. In his 2024 study of the Saite Oracle Papyrus, Egyptologist Dániel Varga places Nesbanebdjed’s career within the broader transition between the 22nd and 25th Dynasties, an era of political fragmentation and powerful priestly institutions in Thebes.

Саркофаг на Несбанебджед, „Писар в храма на Амон“, ок. 947–713 г. пр.н.е.

От Тива

Днес се съхранява в Британския музей. EA6657

Този фино резбован дървен саркофаг е принадлежал на Несбанебджед – изтъкнат жрец и държавен служител в древна Тива. Сред многобройните му титли са „Царски писар“, „Управител на Тива“ и „Главен писар в храма на Амон“. Той също така е служил в култовете към Монту и Маат, като е изпълнявал и други жречески задължения, свързани с божествата Мут, Птах и ​​Озирис. Баща му, Анхпахеред, също е бил жрец на Монту в Армант, което подсказва, че семейството е заемало трайно място в религиозната йерархия на Тива.

Саркофагът, открит в Тива, е запазен под формата на пет фрагмента и постъпва в Британския музей през 1823 г. като част от колекцията на Хенри Солт. Върху отделно запазената част с изображение на лицето личат следи от сложни метални елементи. Една статуя тип „куб“ (т.нар. „блокова статуя“), открита в „тайника“ (cachette) в Карнак и съхранявана днес в Кайро (JE 38039), служи като допълнително свидетелство за значимата кариера на Несбанебджед.

Макар традиционно да се отнася към XXII династия, точната датировка на саркофага остава несигурна. В свое изследване от 2024 г., посветено на т.нар. „Саитски оракулен папирус“, египтологът Даниел Варга поставя кариерата на Несбанебджед в по-широкия контекст на прехода между XXII и XXV династия – епоха, белязана от политическа разпокъсаност и силно влияние на жреческите институции в Тива.

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН



The ancient Egyptians had to cope with several species of poisonous snakes. The Brooklyn Museum of Art has a fascinating late New Kingdom papyrus (47.218.156) that was a manual for treating snake bite. Published by Serge Sauneron (Le papyrus magique illustré de Brooklyn, 1970) the sections that survive contain a physical description of a snake, symptoms caused by its bite, whether the bite is mortal, and the deity associated with that snake. Apparently the most common ingredient in the ancient treatment of snake bite is onion, which lived on in Egyptian folk medicine into recent times.

Древните египтяни е трябвало да се справят с няколко вида отровни змии. В Бруклинския музей на изкуствата се съхранява забележителен папирус от късния период на Новото царство (47.218.156), който представлява ръководство за лечение на змийски ухапвания. В оцелелите части, публикувани от Серж Сонерон (Le papyrus magique illustré de Brooklyn, 1970 г.), се съдържат физическо описание на змията, симптомите, предизвикани от нейното ухапване, информация дали ухапването е смъртоносно, както и божеството, свързано с въпросната змия. Оказва се, че най-често срещаната съставка при древното лечение на змийски ухапвания е лукът – практика, която се е запазила в египетската народна медицина чак до наши дни

  1. Офиологичният папирус (Brooklyn Museum 47.218.48 + 47.218.85): Това е същинският медицински трактат за змиите и лечението на техните ухапвания (издаден от С. Сонерон през 1989 г. в Un traité égyptien d'ophiologie). В него са систематизирани зоологичните описания на различните видове отровни змии в Египет, клиничната картина на интоксикацията, прогнозата (дали ухапването е летално или лечимо) и асоциираното с всяка змия божество, а в терапевтичните рецепти наистина доминира употребата на лук (ḥḏw) – практика с документиран континуитет в съвременната египетска етномедицина.

  2. Илюстрованият магически папирус от Бруклин (Brooklyn Museum 47.218.156): Именно от този ръкопис произхожда приложената илюстрация („La seconde vignette du papyrus“), публикувана от Серж Сонерон през 1970 г. (Le papyrus magique illustré de Brooklyn).

Иконографски анализ на представената винетка (Papyrus Brooklyn 47.218.156)

Изображението представя сложна магико-защитна композиция от Късния период (ок. IV в. пр.Хр.), предназначена да отблъсква всякакви злонамерени сили, включително отровни влечуги и демони:

  • Централна фигура (Пантеистично божество / Бес-Пантей): В центъра е изобразено полиморфно, крилато божество с четири разперени крила и тяло, покрито с петна като кожа на леопард (или очи), което съчетава атрибутите на няколко върховни богове. В дясната си вдигната ръка държи бич (нехаха), а в лявата – жезъл уас (wꜣs). Над главата му се издига корона от животински протоми (глави на овни и соколи), увенчана с фигурата на бог Шу (или Хех) с вдигнати ръце, поддържащ небесния свод.

  • Арка от огнени уреуси: Цялата централна фигура е обгърната от защитна арка, съставена от поредица червени изправени кобри (уреуси), символизиращи изгарящото Око на Ра, което унищожава враговете и неутрализира отровата.

  • Соларният диск вдясно: От дясната страна божествена фигура (частично запазена) поднася или поддържа голям слънчев диск, в който е изобразено слънчевото дете (Харпократ / младият Ра), символизиращо ежедневното възраждане и победата на светлината над хаоса.

Библиография

  1. Sauneron, S. (1970). Le papyrus magique illustré de Brooklyn [Brooklyn Museum 47.218.156]. Wilbour Monographs, Vol. 3. New York: The Brooklyn Museum. (Публикация на представената винетка и магическия текст).

  2. Sauneron, S. (1989). Un traité égyptien d'ophiologie: Papyrus du Brooklyn Museum n° 47.218.48 et .85. Bibliothèque Générale, Tome XI. Le Caire: Institut Français d'Archéologie Orientale (IFAO). (Издание на трактата за змиите, симптомите и рецептите с лук).

  3. Nunn, J. F. (1996). Ancient Egyptian Medicine. London: British Museum Press, pp. 183–190. (Анализ на лечението на змийски ухапвания и фармакопеята на Бруклинския папирус).

  4. Ritner, R. K. (1993). The Mechanics of Ancient Egyptian Magical Practice. Studies in Ancient Oriental Civilization (SAOC) 54. Chicago: The Oriental Institute. (Изследване на защитните винетки, уреусите и пантеистичните божества в Късния период).

Bet, the mother of the vizier Rekhmire, seated at a banquet / Бет, майката на везира Рехмире, седнала на пиршество

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН




Bet, the mother of the vizier Rekhmire, seated at a banquet

New Kingdom, 18th Dynasty, c. 1479–1425 B.C.

In this beautifully preserved scene from the Tomb of Rekhmire  at Thebes, the powerful vizier’s mother, Bet, is depicted seated before a table laden with food offerings, holding a small vessel into which a young female attendant pours a libation. Rekhmire served as vizier during the reigns of Thutmose III and Amenhotep II, in the 18th Dynasty of the New Kingdom. His mother, Bet, bore the prestigious title of Royal Ornament, suggesting a distinguished association with the royal court.

Tomb of Rekhmire (TT 100), Sheikh Abd el-Qurna, Thebes

Бет, майката на везира Рехмире, седнала на пиршество

Ново царство, XVIII династия, ок. 1479–1425 г. пр.Хр.

В тази отлично запазена сцена от гробницата на Рехмире в Тива, майката на могъщия везир – Бет – е изобразена седнала пред маса, отрупана с хранителни дарове. Тя държи малък съд, в който млада прислужница излива течност като възлияние. Рехмире заема длъжността везир по време на управлението на Тутмос III и Аменхотеп II, през XVIII династия от епохата на Новото царство. Майка му, Бет, носи престижната титла „Царско украшение“, което подсказва за нейната значима връзка с царския двор.

Гробница на Рехмире (TT 100), Шейх Абд ел-Курна, Тива

1. Иконография и ритуална символика

Разглежданата стенописна композиция от гробницата на южния везир Рехмире (TT 100) представя класическа за тиванските частни гробници от XVIII династия банкетна и заупокойна сцена. В дясната част на регистъра е изобразена Бет – майката на везира, седнала на стол с ниска облегалка и лъвски крака, стъпил върху рогозка. Тя е облечена в плътно прилепнала бяла ленена рокля с презрамки, с тежка триделна перука, украсена с диадема, лотосов цвят и ароматичен конус от благовонна мазнина – иконографски маркер за празнично пречистване и сетивно възкресение в отвъдния свят.

Пред Бет е разположена жертвена маса (тип ḫꜣwt), отрупана с хлябове, месни късове и зеленчуци, гарантиращи вечното препитание на нейното Ка. С дясната си ръка тя държи малка червена керамична или фаянсова чаша, в която изправена пред нея млада прислужница излива струя течност (вино или пречистваща вода) от амфора/кана. Актът на възлияние (qbḥw) има двойна функция: ритуално пречистване и символичен дар на жизнени течности, необходими за съживяването на покойния в Дуат.

2. Епиграфски анализ: Транслитерация и превод на йероглифния надпис

Над главите на двете фигури са разположени вертикални колони с йероглифи, разделени с разделителни линии (четене отдясно наляво, обърнати към Бет). Поради частичната фрагментарност на горния край на регистъра, запазените знаци и стандартната за тази сцена в TT 100 формула (документирана от Норман де Гарис Дейвис) се възстановяват по следния начин:

Транслитерация (според конвенциите на средноегипетския език):

[...] n kꜣ n(y) mw.t=f

ẖkr.t-nswt Bṯ

mꜣꜥ.t-ḫrw m ḥtp

Морфологичен и лексикален разбор:

  • $n\ kꜣ\ n(y)\ mw.t=f$ – „За Ка-то (жизнената същност) на неговата майка“ (отнасящо се до собственика на гробницата, везира Рехмире).

  • $ẖkr.t-nswt$ – „Царско украшение“ (букв. „украсената от царя“). Това е изключително престижна придворна титла, носена от знатни жени през Новото царство, свидетелстваща за близки връзки с царския харем и двора, както и за висок социален статус, предхождащ издигането на сина ѝ до поста везир.

  • $Bṯ$ (Бет) – личното име на майката на Рехмире (изписано фонетично със знаците за b [D58], ṯ [V13] и детерминатив за жена [B1]).

  • $mꜣꜥ.t-ḫrw$ – „правогласна“ / „оправдана“ (епитет, присъждан на покойните, преминали успешно съда на Озирис).

Превод:

„[Дарове и възлияния] за Ка-то на неговата майка, Царското украшение Бет, правоглава в мир.“

3. Историко-просопографско значение

Семейството на Рехмире представлява една от най-могъщите везирски династии на XVIII династия, произхождаща от фамилията на везира Аменемхет (Усерамун). Изобразяването на майка му Бет на почетно място в гробницата подчертава ключовата роля на майчината линия за легитимирането на елитния статус в тиванското общество и демонстрира синовната почит (sꜣ-mr=f – „синът, който го/я обича“) чрез осигуряване на непрекъснат заупокоен култ.

Библиография

  1. Davies, N. de G. (1943). The Tomb of Rekh-mi-Rēʻ at Thebes, Vols. I–II. Publications of the Metropolitan Museum of Art Egyptian Expedition, Vol. 11. New York: Metropolitan Museum of Art. (Основна публикация на стенописите и текстовете в TT 100).

  2. Gardiner, A. H. (1957). Egyptian Grammar: Being an Introduction to the Study of Hieroglyphs (3rd ed.). Oxford: Griffith Institute.

  3. Manniche, L. (1987). City of the Dead: Thebes in Egypt. London: British Museum Publications.

  4. Porter, B., & Moss, R. L. B. (1960). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings. I: The Theban Necropolis, Part 1. Private Tombs (2nd ed.). Oxford: Clarendon Press, pp. 206–214.

  5. Shirley, J. J. (2014). The Power of the Elite: The Officials of Hatshepsut's Regency and Coregency. In: Galán, J. M., Bryan, B. M., & Dorman, P. F. (Eds.), Creativity and Innovation in the Reign of Hatshepsut. Studies in Ancient Oriental Civilization 69. Chicago: The Oriental Institute, pp. 173–245. (Анализ на везирските фамилии и титлата ẖkr.t-nswt през XVIII династия).

НИКОЛА БЕНИН С БОРИС ЯНЕВ И ДЪЩЕРИЧКАТА МУ НА ОКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА „Пост-документални портрети II“

 Д-Р НИКОЛА БЕНИН



На 12 ноември 2026 г. от 18:00 ч. в Художествената галерия в Русе бе открита изложбата „Пост-документални портрети II“ на художника Борис Янев. Експозицията ще посреща ценителите на изкуството до 31 декември 2026 г.

https://kulturni-novini.info/sections/2/news/43912-post-dokumentalni-portreti-ii-na-hudozhnika-boris-yanev-v-hudozhestvenata-galeriya-v-ruse?fbclid=IwY2xjawVpkAdleHRuA2FlbQIxMABwZG9mAWJyaWQRMFBEdjFDbU5HeHVTZzAzbUhzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEfrVgE3KfNdyJD8kktQMYPzHOdDrG_0Zau1QA1u8qA3qE1M6hvwdp8369UGNc_aem_nRAhRY0CuEgEypNAPUk6Nw

НИКОЛА БЕНИН КАТО ЗНАМЕНОСЕЦ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ ТЕХНИКУМ "ИВАН ИЛИЕВ" - БЛАГОЕВГРАД ПРЕЗ 1975 ГОДИНА

 НИКОЛА БЕНИН



АСИСТЕНТКИ МИ СА: ОЛЯВО - ВАСИЛКА БАНДЕВА, ОТДЯСНО - ВИОЛЕТА ЯНКОВА

понеделник, 16 ноември 2026 г.

Statue of Lady Hel / Статуя на дама Хел

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН




Statue of Lady Hel
19th Dynasty, reign of Ramesses II, c. 1279–1213 B.C.
“everything that comes forth in the presence of the gods of Memphis for the Osiris, the lady Hel…”, “one who makes music for (her) lady”,
▫ This seated limestone statue of a woman, called Lady Hel, was seemingly made to be placed within a tomb chapel in Saqqara. We can tell this statue was intended for such a location due to the back of the statue being left rather unkempt in comparison to the delicate carving of the front and sides. Therefore, it is thought this statue would have been placed ‘back to the wall’. It measures, 112 x 52 x 35 cm.
Now at the Museo Egizio. Cat. 7352„

Статуя на дама Хел XIX династия, управление на Рамзес II, ок. 1279–1213 г. пр.Хр. „всичко, което се появява пред боговете на Мемфис за Озирис – дамата Хел...“, „онази, която създава музика за своята господарка“, ▫ Тази варовикова статуя на седяща жена, наречена дама Хел, вероятно е била изработена, за да бъде поставена в гробничен параклис в Сакара. Предполагаме, че е била предназначена за такова място, тъй като задната ѝ част е оставена сравнително необработена в сравнение с фината резба от предната и страничните страни. Следователно се смята, че статуята е била разположена „с гръб към стената“. Размери: 112 x 52 x 35 см. Днес се намира в Египетския музей (Museo Egizio). Кат. № 7352

Статуята е изработена от варовик и притежава монументални размери за частно лице (112 x 52 x 35 см), което я определя като престижен погребален паметник:

  • Мемфиският некропол (Сакара): Стилът, материалът и епиграфският формуляр сочат към произход от некрополите на Мемфис, по-конкретно Сакара, където през рамесидския период се наблюдава разцвет на частната гробнична пластика.

  • Архитектурно разположение („с гръб към стената“): Както подсказва техническата обработка на паметника – прецизно полиране и фин релеф от предната и страничните страни за сметка на относително грубо оформената задна част – статуята е била предназначена за вграждане или позициониране в ниша на сепкулкрален (гробничен) параклис. Тя е функционирала като „двойник“ (ка) на покойната, получаващ ежедневни дарове и молитви от живите.

2. Епиграфски анализ и сакрални титли

Надписите върху статуята разкриват ключови детайли за социалния статус и религиозната роля на дама Хел в рамките на мемфиската общност:

  • Формулата за дарове: Фразата „всичко, което се появява пред боговете на Мемфис за Озирис – дамата Хел...“ я свързва директно с озирианския погребен кръг и пантеона на древната столица (воден от Птах и Соккар), като гарантира нейното отвъдно препитание.

  • Музикално-ритуалната роля: Определението „онази, която създава музика за своята господарка“ (вероятно отнасящо се до богиня като Хатор, Сехмет или местна мемфиска божественост) доказва, че Хел е заета жреческа или култова длъжност, свързана с изпълнението на свещена музика (с използване на систър или менет), чиято цел е била да умилостивява божествата и да поддържа космическата хармония.

3. Стилистични особености на рамесидската пластика

По време на XIX династия (управлението на Рамзес II) частната скулптура отбелязва завръщане към монументалната стабилност, съчетана с изящни детайли в изработката на перуките, плисетата на дългите ленени дрехи и телесните пропорции. Статията на дама Хел от Museo Egizio представлява класически пример за този канон, съчетаващ земната респектабилност на викторианския тип египетско общество с дълбока сакрална символика.

4. Научна библиография

  • Donadoni, Sergio. (ed.) (1988). The Egyptian Museum of Turin. Milano: Electra (официален каталог, съдържащ описание на експонатите от рамесидския период).

  • Kitchen, Kenneth A. (1982). Pharaoh Triumphant: The Life and Times of Ramesses II. Warminster: Aris & Phillips (исторически и културен контекст на епохата на Рамзес II).

  • Robins, Gay. (2001). Egyptian Painting and Relief. Shire Publications (анализ на стилистичните промени в царската и частната пластика през Новото царство).

  • Wildung, Dietrich. (1984). Sesostris und Amenemhet: Ägypten im mittleren Reich. (съдържа съпоставителни анализи за развитието на частната статуарна традиция и гробничните параклиси в Мемфиския регион).