Историята на Ягелонската библиотека – главната библиотека на Ягелонския университет – е тясно свързана с историята на университета. Ягелонската библиотека е име, което е измислено едва през втората половина на 19 век.
Произходът на библиотеката датира от 14-ти век. Това се доказва от три кодекса от този период, които със сигурност са били използвани в Казимежовската всехница, краковския университет, наречен така заради паметта на неговия основател, крал Казимир Велики.
Учебници и научни томове по философия, право, теология и медицина са били събирани в отделни факултети, колежи и студентски общежития. Те са идвали най-често от дарения и завещания от професори и възпитаници. Ян Иснер, Миколай Козловски, Томаш от Стшемпин, Ян Домбровка, Мачей от Кобилин и Анджей Гржимала от Познан са начело на дългия списък с дарители. Най-голямата библиотечна колекция, предимно по теология и хуманитарни науки, се е намирала в Големия колеж, главното седалище на университета.
След пожара и реконструкцията на Collegium Maius в началото на XV и XVI век, библиотеката се сдобива с отделна стая в ново крило на сградата.
Това е постигнато благодарение на финансово завещание от професора по теология Томаш Обедзински през 1515 г. Готическата зала, кръстена на него, става читалня на библиотеката. Оттогава до 1940 г. сградата на Collegium Maius е помещавала библиотеката.
През 1536 г. Бартоломей от Липница основава фондация, за да осигури на куратор, който е отговорен за редовното снабдяване с книги. През 1559 г. Бенедикт от Козмин в завещанието си заделя годишна лихва от 50 полски злоти за закупуване на нови произведения. Оттогава колекцията се е увеличила не само чрез дарения, но и чрез систематични покупки.
През 16-ти век Библиотеката е била гордостта на университета. Колекциите ѝ продължавали да се разрастват непрекъснато. Тя е била посещавана от видни личности, включително крале.
През 17-ти и 18-ти век донякъде намалената щедрост и липсата на подходящ мониторинг на заемите се отразяват неблагоприятно на колекциите на Библиотеката. Библиотеката се възстановява под надзора на Комисията за национално образование, създадена през 1773 г., която, като част от реформата на Краковския университет, отпуска постоянен фонд за нейните нужди. По искане на Хуго Колантай, колекциите на Библиотеката от други колежи са добавени към Библиотеката. Оттогава нататък Библиотеката става публична университетска библиотека. Колекциите ѝ наброяват 1926 ръкописа и 32 000 тома печатни материали. През този период книжните колекции са организирани и каталогизирани. Загубата на независимост на Полша след разделянето донякъде възпрепятства развитието на Библиотеката.
Благоприятен период за това е управлението на Йежи Самуел Бандткие (1811-1835), който допринася значително за развитието на колекциите и разширява помещенията на библиотеката.
Неговият наследник, Йозеф Мучковски, направи значителен принос за организирането на колекциите, особено карти, календари и ефимерни материали; той също така започна реставрацията на сградата.
Библиотеката достига най-голямото си развитие под ръководството на Карол Ещрайхер (1868-1905), създател на Полската библиография. Благодарение на него броят на полските учени се увеличава значително (до 85 000), което придава на Библиотеката национален характер – „Bibliotheca Patria“.
Възвръщането на независимостта на Полша през 1918 г. оказа значително влияние върху по-нататъшното развитие на библиотеката. Проведени са реформи в каталогизацията, книжният фонд е модернизиран, а между 1931 и 1939 г. е построена нова сграда. Колекциите са преместени в тази сграда по време на германската окупация през 1940 г. По това време библиотеката е преименувана на Държавна библиотека Кракау. Поляците, предимно учени и студенти, посещаващи нелегални курсове, са имали неофициален достъп до колекциите благодарение на помощта на полски библиотекари, работещи в библиотеката. Заслуга е и в това, че колекциите на библиотеката са претърпели само незначителни щети. Едвард Кунце е бил директор на библиотеката през този труден период.
След Втората световна война Библиотеката преживява динамичен приток на колекции, особено на нови издания, достигайки приблизително 40 000 тома годишно. Това се постига благодарение на редовното пристигане на задължителни полски печатни издания и интензивния обмен на публикации, особено с чуждестранни библиотеки. Продължават и даренията на отделни произведения и обширни колекции. Много полски читалища са сред дарителите. Само закупуването на чуждестранна научна литература е недостатъчно поради високата ѝ цена.
Повратен момент в историята на развитието на колекциите настъпва през 1969 г. Започва архивирането на полски печатни материали, като едно от двете екземпляра за задължително депозиране, получени от издателите, е определено за тази цел. Правилникът за задължително депозиране, изменен през 1996 г., разширява обхвата на придобиваните библиотечни материали, като включва аудиовизуални и електронни документи. Бързият растеж на колекцията на библиотеката налага разширяването ѝ. Между 1961 и 1963 г. сградата е разширена, като е удължена нискоетажната ѝ част. Между 1995 и 2001 г. е построено ново крило.
Последното десетилетие на 20-ти век е период на голяма трансформация за Библиотеката. В допълнение към работата, свързана с изграждането на допълнителна сграда, оборудването ѝ и бъдещата ѝ дейност, са въведени и редица промени в организацията на работата. Най-значимата от тях е компютъризацията, започнала през 1993 г. Благодарение на грант от американската фондация „А. Мелън“, Библиотеката закупува хардуер и софтуер – Библиотечната система на Вирджинския технологичен институт (VTLS). Тази компютъризация обхваща основните библиотечни процеси: набавяне, обработка, информация за колекциите и заемане на библиотека. Компютризираният каталог на библиотеката регистрира всички печатни произведения от 19-ти и 20-ти век, получени от Библиотеката. Едновременно с това се въвежда ретроспективно информация за колекции, публикувани в по-ранни периоди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар